View Full Version : Имаш едно, а нямаш друго или за липсата на баланс.
Привет, не съм се вясвал отдавна, но не съм забравил за форума...
От създалите се ситуации около мен, исках да напиша една философска тема, макар и малко хора да могат да ме разберат сигурно.
Защо никога няма баланс в нещата не мога да разбера. Не може да се обича средно, или обичаш силно или не обичаш. Ако обичаш силно, когато губиш - боли. Не можеш да искаш и просто достатъчно, а винаги искаш всичко. Рискуваш едно, за да имаш друго и накрая нямаш и двете.
Може ли да се живее в някакво щастливо средно положение според вас?
Ще прочета малко отговори и ще напиша своята изповед, свързана точно с липсата на баланс, макар да казват, че уж съм оравновесен човек, а само аз си знам колко глупав и краен съм всъщност.
DisappointedDreamer
03-05-2012, 18:51
Няма щастие в средно положение. Няма 50/50. Един ден се събуждаш бодър, весел, пълен с енергия и влюбен в човека до себе си, в живота. Друг ден се събуждаш уморен, тъжен, пречупен. Важното е какво ще използваш от двете ситуации и как ще реагираш - ще запазиш ли самообладание, ще намериш решение на проблемите си. И цикъла се повтаря докато един ден сърцето те свие и онзи несъществуващ многоzнайко отгоре каже "time up" или "game over". Тялото ти гние в дървен ковчег, изяждано от червей, които са ти били гнусни като дете. Ех, ако се кримираш, най-добрия вариант ще бъде, че ще те разпръснат над някое море, ще се озовеш на брега под формата на пясък, ще влезеш в бансия на някои стар дядка (или млада секси мадама, ако си късметлия) докато не те отмият в хотелската им стая.
какво за теб е средно положение? дефинирай го.
montana6
03-05-2012, 19:36
За балансът може да се изпише цял роман, понеже може да се разглежда в адски много аспекти. Това, че не си видял (не можеш да видиш) това, което седи на другото блюдо на везната, не значи, че го няма. Например, може да няма средно положение в обичта, но ако обичаш силно, силно и ще страдаш. В това се изразява балансът тук. Или иначе казано - всяко нещо си има цена.
Имам желание, но нямам особено време да развивам цяла тема, но искам само да ти дам един цитат от една притча относно баланса, може пък да ти хареса:
"Балансът не е сплав от добро и лошо. Балансът е равновесието между вътрешното и външното. Преди три дни например видях как един монах медитира, наблюдавайки чаша вода. И си спомних как в самото начало на обучението си осъзнах, че чашата е наполовина пълна, но в същото време наполовина празна. И именно в това е хармонията и красотата на света."
Привет пак.
Работата е, че не мога да намеря този баланс в себе си, когато съм с някой съм прекалено много с него сякаш, това ми пречи на другата част от живота, професионалната, работната част. Когато пък съм потънал в работата си нямам никакво време за личен живот и пак не вървят неюата. Ето така е и до сега, преди няколко години в личен план - супер, професионален план - ужас. Сега професионален план - супер, личен живот - пълен провал.
Освен това едното много пречи на другото, поне при мен, в момента харесвам много едно момиче (жена даже, понеже и аз съм на 24, не съм много тийн вече, е когато съм се регистрирал бях, така че се брои :)), но нищо не се получава и това много сериозно ми пречи на работата. А за мен работата беше спасителен пояс с който се измъкнах от предишно голямо разочарование в личен план преди години и не ми се ще да минавам по същия път пак. Не мога да си науча урока, че трябва мярка във всичко - в любовта, работата, живота като цяло.
А аз нямам мярка за нищо, когато обичам обичам силно, когато искам нещо се добирам до него на всяка цена, за това нямам приятели, защото, както казах - исках нещо и трябваше да избирам, направих своя избор и всъщност не съм много щастлив като се замисля, но е късно. Сега също имам избор, но много сложен. Искам нещо много силно, мога да рискувам всичко, приятелство, работа за да го имам, но после какво - пак да не остана с горчив привкус...
Това е, надявам се да се е разбрало какво искам да кажа. Как да рискуваш умерено, няма такова нещо. Който не рискува всичко, не печели всичко, нали така?
"Пълно щастие няма" са казали хората. И за много неща не смятам, че си прав. Има как да се рискува умерено - понякога най-малката жертва, може да ти донесе голяма победа. Може да се обича средно (въпреки че като израз не звучи добре) - има по-силни чувства и по-слаби такива. Може да имаш и приятели, и любов, и работа. Все в едното, а може би и в 3те ще имаш проблеми, но безоблачен живот няма и въпреки това, съчетаването им не е невъзможно. Но ти явно си човек на крайните решения и положения...
БожиятАгнец
03-06-2012, 00:17
За да говориш за някакъв баланс в животът си трябва първо да си в хармония със себе си.
Ако има някаква вътрешна борба в теб недей да намесваш и жени, изгради се, като личност и тогава ще имаш хубав личен (любовен) живот. До тогава пък можеш да се реализираш и професионално. Работи върху себе си. Във всеки възможен аспект.
djipsito
03-06-2012, 02:22
По-скоро трябва да се научиш да съчетаваш, а не да избираш или/или... Защо едното за сметка на другото ?
Всеки сам си определя границите (или всеки си живее с летвата), просто намери твоите.
не може всичко да ти е идеално, без проблеми и т.н.
просто се опитваш да балансираш между двете и по някое време ще почне да ти се получава
и все пак работа или училище никога за мен лично не са били пред личен, социален живот, щото ще свършиш начално училище, ще идеш в гимназия, от там в университет, от там на работа и просто е безсмислено да си мислиш като някъв пълен зубър, че живееш за да учиш и да изкарваш добри оценки и пр. (примерно говоря, същото важи и за работа или уни)
Някъде бях чела че хармонията (балансът) е онзи кратък момент, в който се чувстваш щастлив и няма от какво да се оплачеш, всичко е добре, но преди да си се усетил тоя момент вече го няма. Т.е. балансът е много лесен за изтърване. И по-интересното е, че не го усещаме кога е при нас. Дадем ли си сметка, че сме щастливи, вече не сме.
Това за мен е есенцията на хармонията - нещо, което се случва за кратко време и го губиш. Хармонията не е нещо сигурно и дългосрочно - това го казвам от личен си опит и от мои наблюдения, а ако искаш считай мнението ми за меродавно. Все пак всеки живее различен живот и си създава негови си, лични истини. Живей и опитвай и ти сам ще си дефинираш какво е хармония. Но щом все пак си задал тази тема, ще изкажа моето мнение. Отдавна не съм писала постове-чаршафи.
Създадени сме за да се мъчим в този свят, погледни го библейски ако искаш. Раждаме се на този свят за да страдаме, да търсим, да сме жадни и да горим от страсти. Не съм песимист, но просто е така. Ще намеся една китайска поговорка: "Светът е пълен с удоволствие, страст и болка". Разбира се, докато сме живи Бог не ни е лишил от възможността да изпитаме хубави моменти - ние се влюбваме, обичаме, вкусваме от щастието, дори за кратко се допираме до Божественото. А като казах Божественото, именно то за мен е хармонията. Божественото, абсолюта - по моя дефиниция това е всичко да ни е добре, да сме щастливи и в хармония със себе си. Нормално е да се стремиш към нещо такова, но ние затова сме на земята, а не на небето - за да се стремим към Божественото и все да не го достигаме. Само да се докосваме до него. И да го губим. И в цялото това сменяне на различни състояния - човек хем понякога е долу, хем понякога лети от щастие, има някаква хармония. Извратена, може би, и даже иронична, но я има. Несъвършените неща са красиви. Животът, макар и кален на моменти, е красив, дар е, че го живеем.
За мен е истина, че човек не може да постигне пълна хармония. Всички говорят за Средния път, още повече че източните философии навлязоха в умовете на хората, но никой не съзнава, че няма такова нещо. То е невъзможно. Ако искаш да не си краен, не живей. Ако искаш да не грешиш, пак не живей. "Тоя който не е грешал, никога не е правил нищо (ново)", както е казал ????? (не си спомням кой!).
Твой дълг си е да опитваш да живееш хармонично, но да не очакваш да го постигнеш. Не искам с тези редове да ти казвам да се откажеш от живота и да затъваш в крайности, както в крайности затъват наркоманите, алкохолиците, пропадналите личности или хората с крайни характери, крайни психологически отклонения и т.н. Напротив. Бори се да постигнеш хармония. Просто не я очаквай да дойде. Не може всичко да ти е средно. Именно в това може би се състои балансът - в малкото несъвършенство, което прави живота съвършен - все пак сме на земята, не на небето. И се борим както можем.
Конкретен съвет не мога да ти дам за момичето или работата. Опитвай се да бъдеш среден, но не се обезкуражавай, ако това не стане. Просто живей живота. И опитът е важен. Но пълна хармония няма. Не и като нещо константно. Това поне го мисля аз и си е мое мнение. Мисля, че хармонията е нещо което винаги се изплъзва. Аха да я достигнеш и тя изчезва, и се губи. И може би целият ни живот се върти около това, да я постигнем. А като я постигнем, да й се радваме максимално, докато не изчезне, защото не е много трайно явление.
Ако не си забелязал, за хармония и баланс само се говори. Или се изписват сума ти книги и философски трудове, но никой не знае как практически да постигне пълен екуилибриум. Ако искаш да го постигнеш, отказвай се от живота. Мъдреците така правят - зарязват любов, работа и т.н. и се отдават на медитация, молитви към техния си Бог и т.н. Смятат, че мъдростта е по-важна от живота и от неговите преходни неща. Но ти си млад човек и едва ли си на това мнение.
Пак да повторя, това са моите лични възгледи и съм ги изградила на база мои наблюдения, чувства и преживявания. Най-достоверни са тези думи и мисли, които ти сам си изградиш. Успех.
Мммда, благодаря за съветите и мненията.
Явно живота е везна, много рядко е в равновесие.
А иначе, утре е 8 март, трябва ли да се подарява цвете и на кого, само на гаджета ли трябва, или може на приятелки? Момичетата още обичат ли да им подаряват цветя и ако някой просто ви подари цвете какво ще си помислите?
обожавам цветя, бих се трогнала, ако някой ми подари
може и на момиче, приятелка, учителка, задължително на майка ти и така
не е задължително да е само на гадже
обаче на няква 12-15 годишна неосъзната пикла не мисля че е необходимо..
ти прецени колко ти е близка и дали има повод да празнува, а.к.а. вече да е почнала да става или да е станала жена ; )
vermili0n
03-07-2012, 17:43
8 март е ден на жената и майката. Сигурна съм, че майка ти би се зарадвала :) На гаджето задължително! Но смятам за излишно да подаряваш на всяко момиче/жена от обкръжението ти. Може да не те разберат правилно :)
обожавам цветя, бих се трогнала, ако някой ми подари
Де да бяха всички като теб... Аз за 101 (снимка) (http://imageshack.us/photo/my-images/843/dsc00246xn.jpg/) получих един изпросен смс само. За по 6лв. на роза, можеше и нещо повече, ама няма значение, не го направих, за да покажа, че мога да купя толкова рози, а защото наистина исках да зарадвам едно момиче, което познавам отдавна и наистина харесвах, да я накарам да се усмихне, защото заслужава, но сам съм си виновен за реакцията и сигурно. Това е друга тема, но е свързана с баланса и липсата му в мен. Изобщо съм тъпичък, ама какво да направя като не играя "играта", или я играя по свои правила? Писна ми да се правя на някой, аз съм си това - казвам и правя каквото искам, човек би трябвало да е щастлив, ако може да прави каквото иска когато иска и да живее по свои правила. Да, ама не съм много щастлив нещо :D
Нищо де, имам луда идея, една вечеря в париж примерно би разтопила всяка жена. Ето целия смисъл на темата - да, в момента имам супер добра работа, пари не ми липсват, ама няма с кого да ги споделя... И приятели нямам, заради странния си характер сигурно, скука и монотонност от известно време, откакто прецаках нещата с това момиче де, ама да си приятел с жена е сложна работа, винаги се влюбва единия и работата сама се разваля. Този път бях аз, за което много съжалявам, наистина. Що за скапан закон за гадост е това...
NambyPamby
03-10-2012, 18:43
За себе си знам, че никога не бих била щастлива, ако всичко в живота ми е "средно положение"/"балансирано"/както искате го наречете. Това значи, че просто нещо е сбъркано във Вселената, както някой каза по-горе, "всичко си има цена". Не смятам, че човек страда в качественото съотношение на нещата, по-скоро в количествено такова се усещат липси. Бележиш професионален подем, но нещата в личен план куцат и това е напълно нормално, след като костваш над половината от денонощието, за да се усъвършенстваш в работата, вместо да излизаш и да се забавляваш. Истината е, че времето е дефицитна стока. Съвременният човек е облъчван с идиотски реклами как трябва да бъде перфектният родител, любовник, приятел, служител и прочее и това всъщност те кара да се чувстваш маловажен и нещастен, когато в една сфера нещата не се развиват по идеалния начин, по който ти пробутват, че трябва.
Човекът се развива през целия си живот и в целия тоя цикъл на развитие бележи успехи, провали, та е напълно нормално да преминава от щастие в нещастие в най-различните му нюанси и обратно, та свят да ти се завие.
Обаче при теб се забелязва нещо много интересно - сипваш си сам в почти всяко второ изречение. Възможно ли е да си самосъжаляващо се мрънкало и поради тая причина да няма ни една жена, която да пожелае да се завърти покрай теб?
Обаче при теб се забелязва нещо много интересно - сипваш си сам в почти всяко второ изречение. Възможно ли е да си самосъжаляващо се мрънкало и поради тая причина да няма ни една жена, която да пожелае да се завърти покрай теб?
Може да си права до някъде, самокритиката е хубаво нещо, самосъжалението е вредно, но не мисля, че съм мрънкач, по-скоро съжалявам, че съм сбъркал самият аз, не обвинявам някой друг - аз си знам, че прецаках нещата и сам съм си виновен. Заслужавам си малко самосъжаление, как да не ме е яд когато момичето си струва, а аз в желанието си да направя нещо го обърках и то с цената на едно дълго и наистина добро приятелство... Нищо де, уроците понякога са по-ценни. Аз не се научих значи, уроци, та уроци...