Тревожността - бича на младото поколение (статия)

[ThroughStruggle]

Всички сме преживявали ситуации на тревожност и паника. Някои се страхуват от възможността да развият психично или телесно заболяване, други се притесняват от идеята нещо да се провали в живота им и да не успеят да осъществят мечтите си, може би да живеят в бедност. Възможно е да се страхувате от това, че приятелят/ката ви ще ви изостави, че ще останете сами завинаги, че настоящата ситуация в живота ви никога няма да се оправи, от лошите си оценки в училище, от развода на родителите си, както и от куп други неща.
При една част от младите хора тези притеснения се появяват бързо и отшумяват неусетно. Но при друга, която се увеличава все повече с всеки изминал ден, страховете се превръщат във фикс-идея. Как да разберем дали сме под стрес и дали страховете ни ни контролират в твърде голяма степен?

Напоследък все по-често срещаме, особено в интернет-форумите, тийнейджъри, завладяни от притеснение, страх от бъдещето, депресивни състояния, комбинирани с нервност и др. Важно е да знаете, че не сте сами и че притеснението е съвсем нормална реакция на човешкото тяло към някаква (в случая най-често преувеличена или направо въображаема) заплаха.

Подложете себе си на следния елементарен тест. Прочетете внимателно долните симптоми и се опитайте обективно да се погледнете отстрани, отхвърляйки за миг лошото настроение. Смятате ли, че повечето от тях се отнасят за вас?



Психически симптоми

-често премисляте страховете си, тревожите се неоснователно;
-понякога се отнасяте в черни мисли, неспособни сте да слушате в час или да внимавате в провеждан разговор;
-плачете често, най-често защото чувствате безнадеждност или слабост пред увеличаващите се притеснения;
-разглеждате сайтове и книги, които съдържат текстове за различни заболявания, плашите се от перспективата те да ви застигнат или пък вече да ги имате;
-притеснението ви не ви напуска. Ако например говорим за такова, породено от това, че приятелят ви е скъсал с вас, то вие постоянно мислите за ситуацията на раздялата, предъвквате всяка дума, всичко се повтаря като на филм в главата ви;
-раздразнителни сте и/или се чувствате безразлични към останалия свят.




Физически симптоми

-заспивате трудно, дълго се въртите или светвате лампата в опит да потиснете увеличаващото се притеснение и прекалено многото мисли;
-главоболие, най-често продължително, болката е тъпа;
-чувствате постоянна умора и отпадналост, събуждате се изморени, прибирате се изтощени;
-нямате никакъв апетит или пък ядете твърде много.


Ако откривате себе си в гореописаните признаци, това не трябва по никакъв начин допълнително да ви плаши. Всички хора, често провокирани от остра стресова ситуация, изпитват силно притеснение в някакъв период от живота си. Тийнейджърите са изключително уязвими към подобни тревожни мисли и чувства, защото още не са психически изградени като личности и често имат разнородни проблеми, които те допълнително преувеличават. Долните стратегии са добър начин за справяне с ниски до средни нива на тревожност, но не заместват адекватната психологична (не психиатирична!) помощ.


Прости (изпитани) стратегии за премахване на тревогата и стреса

1. Лягайте си по-рано, като предварително се подготвите за това. Вземете душ или по друг начин си създайте релаксираща обстановка.
2. Ограничете контактите с хора, които ви натоварват. Общувайте с позитивни и весели личности, способни да ви разведряват и увличат в интересни разговори.
3. Спортувайте! Спортът има доказан ефект върху нивата на стреса и тревожността.
4. Спрете или ограничете употребата на алкохол, наркотици и цигари. Те са способни да отключват панически пристъпи и да увеличават нивото на тревожност.
5. Не се страхувайте от самия страх. Не бързайте да отхвърлите притесненията си, премислете ги и разберете колко са неоснователни те. Кажете си „Не ми пука!“, „Каквото има да става, ще стане!“ или „Я се стегни, какви са тези детински глупости!“. Тези фрази действат отрезвяващо.
6. Не се затваряйте в дома си, това ще ви насочи към черни мисли, ще ви накара да решите, че сте самотни, нежелани и безразлични на всички. А това не е така.
7. Говорете за проблемите си, задължително с хора, които са разбиращи и способни да изслушват. Въпреки това не приемайте всеки съвет за Божа дума, бъдете критични не само към себе си, но и към другите.
8. Ограничете гледането на новини и информацията, която четете в интернет. В момента нямате нужда от допълнително негативно влияние, т.е. от разкази за убийства, кражби и наркотрафик. Гледайте комедии, слушайте весела музика.
9. Ако чувствате необходимост, потърсете психотерапевт. Това по никакъв начин не означава, че сте луди. А че просто имате нужда да поговорите със зрял човек, способен да ви даде съвет и да ви обнадежди.
10. Хранете се балансирано, приемайки много витамини и фибри. Избягвайте нездравословната храна. Ограничете приема на захар, кафе и напитки, съдържащи кофеин.
11. Повтаряйте си, че нещата ще се оправят, че много други хора изпадат в емоционални дупки, че всичко ще бъде наред. Че вие сте по-силни от тревогите си и, в края на краищата, животът ви зависи изцяло от вас. Знайте, че светът е прекрасно място и животът крие много приятни изненади, с които тепърва ще се сблъскате.

[NomNomNom]

Ам, нищо не може да ме спре да не вървя сама по тъмно, да не спя на тъмно, да не се оглеждам посотоянно и да страня от всички мъже на улицата, като съм сама + да нямам номера в телефонният указател, за да не пратя по грешка смс на някого, на когото не искам + когато пиша мейл, адресирането го гледам постоянно, като го пратя - пак го проверявам , като влизам някъде, оглеждам цялата стая, дори и да знам, че няма как да има някой, и лампите навсякъде постоянно светят в моя чест.
Това е само част, някои неща са от ocd-то, (проверките, когато са ненужни), но пък при него има още много неща, но не са по темата.

Искам да кажа, че в темата съветите не са коректни и не помагат.
Те само парират тревожността за малко, не я премахват.
Трябва да открие проблематичната част и да се рационализира.
Трябва да разбереш защо те е страх и да се опиташ да го осмислиш, за да спре да те е страх.
Осмислянето, след като проблемът е открит, трае понякога 1-2г.
Но в един момент усещаш, че изчезва и осъзнаваш целият механизъм на конкретното нещо, което те е притеснявало.
Може да се посети специалист, - училищен психолог, който евентуално да те насочи и към психоаналитик.

А тези съвети, дето са дадени горе - абсолютно манипулативни и заблуждаващи, един ден , след като родите деца и те порастнат, ще ви се върне всичко //ако не се е върнало преди това, защото вие не се го разционализирали, а сте го изолирали вътре, у вас. И пак ще ви пречи толкова, ако не и повече - възрастните хора прекарват всякакви такива психологични травми по-тежко.

[ThroughStruggle]

Никъде не става дума за отхвърляне на страховете. Става дума за положителна промяна в начина на живот, която в повечето случаи довежда до по-здрава и устойчива психика. Ако се научиш да обичаш живота, ще се научиш и да третираш страховете си като естествени и маловажни. Не е нужна външна помощ при всяко усещане на тревожност.

Новият пристъп на моето ocd се случи преди няколко седмици и успешно елиминирам тревожността (постепенно, разбира се), използвайки горепосочените техники.

[besso]

И двамата сте прави. Вярно е, че съветите ще помогнат единствено да се неутрализират симптомите, докато причинителя на болестта ще остане и в една силно-стресова ситуация ще се отключи със същата сила. Но пък е вярно, че когато имаш позитивната нагласа, за която съветите наистина спомагат е много по-лесно да си направиш обективен самоанализ, защото ще се откъснеш от хватката на негативните емоции и страховете, които пречат да гледаме трезво на себе си и всичко останало. Естествено стига да не позволиш постигнатата позитивна нагласа да застане на пътя на стремежа ти към съвършенство и тотална емоционална свобода. :)