След първата връзка.

[strave]

Отдавна не съм писал тема,ако трябва да съм честен 5-години и тогава темата ми нямаше нищо общо с любовта.Тази я пиша за да видя мненията на пишещите тук,а и се надявам в дългата история на раздела и на форума да няма подобна тема.

Става на въпрос затова дали сте променили мисленето си и въэприятието си за себе си и за хората около вас след първата ви връзка с човек от срещуположният пол пък и не само от срещуположният.

Иска ми се в отговорите да се наблегне в няколко аспекта:
1 Промени ли се нещо в мисленето ви що се касае до външният вид на вашият обект на харесване,тоест започнахте да харесвате друг вид момчета респективно момичета или продължихте да сте привлечени от това което ви е впечатлило и сте търсели в човека от първата ви връзка.

2.Промени ли се нещо във възприятието ви за полвинакта до вас що се отнася до характера,поведението му спрямо вас и в обществото и най-общо казано за всичко под повърността на външността на човека от другият пол.
3.Промени ли се нощ глобално в държанието ви към хората около вас приятели,близки,а и всички останали не толкова скъпи хора.

Аз също ще дам отговор,но не искам да става дълъг първият пост,затова малко понататък в темата.

[Biskfitka]

1 не
2 не
3 да,по-недоверчива съм

[babity]

'Що се отнася до външния вид, най - голямо влияние е оказало първото ми влюбване, което обаче си беше несподелено. Оттогава си падам по високи мъже с колкото се може по - оскъдна прическа и евентуално четирикрилни.

За личностните качества най - голяма роля е изиграла последната ми връзка, де факто след като приключи аз вече добих някаква представа за това какво търся. И като цяло контактите ми с мъжете ме отказаха от романтиката и сладникавите ми представи за обвързването и всичко останало. Преди исках задушаваща-филмова-любовна история, сега искам задоволяване на физиологичните нужди и в оптималния вариант, да ми създава условия за здравословна конкуренция.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Значително ми се промени, не толкова мисленето по отношение на мен, а по-скоро по отношение на представата ми за връзка . За външния вид не става въпрос, тъй като нямам определена представа и за мен той е съвкупност от чертите(външни), които ми харесват индивидуално в човека. Kолкото до характера и поведението, точно тук намирам разлика м/у преди и сега в това, което търся. От всяка грешка се поучаваме и натрупваме опит, така че ако си даваме представа къде грешим бихме могли да избегнем много неприятности. Така че това, което се е променило са единствено възгледите ми в този аспект като вече имам точната представа какво търся и искам. Няма нужда да казвам, че държанието си към хората няма защо да го променям, след като аз не съм се променила, просто съм осмислила някои неща. Но пък това е една интересна тема, много хора могат да се поучат от коментарите в нея, дано и от моя да има полза.

[djipsito]

1. За външния вид абсолютно не. Обръщам внимание, ама като цяло съм забелязала, че не съм никак взискателна в тва отношение. Не съм и била.

2. Да, на 180 градуса се извъртя всичко. Гледам супер НЕромантично на нещата и самата идея за повече ласки, милувки и лиготии ме плаши. Аз съм сдържана, не мога да си се представя често гушната в някой или залепена до някой, а прекаленото навиране в мен ме дразни. Комплименти - по-малко, по-добре. Искам няква златна, ама наистина златна среда. Нито да ми показва пълно безразличие, нито, че не може без мен. Показването на много чувства ме отблъсква, не знам защо. Не знам дали ако се влюбя пак ще мисля по същия начин, защото сега дори не мога да си представя да се раздам за някой. По-скоро през трупа ми. Много се браня и на моменти предпочитам да съм егоист, дори да усещам, че прекалявам.

3. Към семейството ми не. Към останалите - доста. Не премълчавам абсолютно нищо, не ми пука дали съм по-остра ако съм засегната. Доверието към всички се понижи. Сладките приказки дето ми ги казват - игнор. Улавям се, че не ми пука дали означавам нещо за тях. Държа се нормално де, като няма причина да съм гадна, не съм. Ако има такава причина и не е кой знае кво, мога да съм пас, ама не искам и отговарям дръпнато.

Много от нещата знам, че ще пречат на бъдещата ми връзка ако продължавам да ги правя, ама още не се е появил човека, който да ме накара да не си ги и помислям. Така че ми е добре, може би имам нужда от някой до мен, ама не усещам липсата.

[ShtrudeL]

1. Да
2. Да
3. Да

Можеш да научиш много неща от една връзка, да откриеш много неща в себе си и някак израстваш с човека до теб. Преди не вярвах на това, че с 'какъвто се събереш - такъв ставаш', но мисля, че има голяма доза истина... И естествено, че си изкривих и пречупих много и много пъти възприятията, мирогледа и всичко... всичко... Никога няма да съжалявам за това, което е било, дори да е имало и ужасни моменти, защото са ме научили на нещо... повлияли са ми по някакъв начин... и съм благодарна за всичко. Преди си мислех, че никога няма да си имам момченце, защото бях шокиращо срамежливО и адски притеснително (не че сега не съм, но преди бях трагичен случай) и че ако си имам ще ме е срам пред него за много неща... сега ми е толкова любвеобвилно, мило и обичащо, че искам постоянно да си държа някой за ръчичка, да си го усещам до мен и да му се радвам, да му се ...дам цялата... аз за това живея! <3 Да обичам и да си раздавам всичката обич <3
Та това да си дълго време с някой и нещата между вас да са сериозни, би могло да е и Е много обогатяващо и за двамата. Дори някак имам нужда да имам човек до себе си, шарен човек, от който да научавам нови и нови неща, да откривам себе си чрез него и да израстваме заедно. <3

[valdesbg]

Не, не и не.

Научих доста неща, прилагам ги и не смятам принципите си от тогава за грешни за да бъдат поправяни. В хармония съм :)

[kalpazanka]

1. Промени се само изискването за ръст- категорично да са по-високи.
2. Определено разбрах какво НЕ искам в един мъж и кои белези още от най-ранните етапи на връзката подсказват, че трябва да бягам презглава от въпросния субект, иначе ще си троша главата, стане ли въпрос за съвместно съжителство.
Като цяло бягам като дявол от тамян от много ласкателства, комплименти и розови балони. Реагирам парадоксално остро и грубо, особено ако са от малко или напълно непознати.
3. Отношението към най-близките ми не се е променило, дори стигнах до извода, че за някои отправяни предупреждения са били прави, но аз съм била прекалено заслепена, за да се вслушам. Иначе вниквам по-добре в споделените ми проблеми, поставям се на мястото на споделящия и понякога дръзвам да представя и друга възможна гледна точка, което, честно казано, не знам все още дали е подходяща стратегия.

[SmilezZz]

1. Не. Никога не съм си казвала ще харесвам еди си какви , дрън дрън. Просто като видя даден човек или го харесвам, или не. И не става въпрос за външния вид. А за това дали ми е направило добро първо впечатление или не.

2. Всъщност - честно казано , съм недоверчива. Или поне станах, след като загубих човека до мен (говорих за първата любов), но не знам.

3. Чак да се е променило - не. Единствено ми се промени отношението към не толкова близките ми , към хората, които ме заобикалят или с хората , с които се запознавам. Просто винаги си имам едно на ум.

[forside1]

1. За външния вид абсолютно не. Обръщам внимание, ама като цяло съм забелязала, че не съм никак взискателна в тва отношение. Не съм и била.

2. Да, на 180 градуса се извъртя всичко. Гледам супер НЕромантично на нещата и самата идея за повече ласки, милувки и лиготии ме плаши. Аз съм сдържана, не мога да си се представя често гушната в някой или залепена до някой, а прекаленото навиране в мен ме дразни. Комплименти - по-малко, по-добре. Искам няква златна, ама наистина златна среда. Нито да ми показва пълно безразличие, нито, че не може без мен. Показването на много чувства ме отблъсква, не знам защо. Не знам дали ако се влюбя пак ще мисля по същия начин, защото сега дори не мога да си представя да се раздам за някой. По-скоро през трупа ми. Много се браня и на моменти предпочитам да съм егоист, дори да усещам, че прекалявам.

3. Към семейството ми не. Към останалите - доста. Не премълчавам абсолютно нищо, не ми пука дали съм по-остра ако съм засегната. Доверието към всички се понижи. Сладките приказки дето ми ги казват - игнор. Улавям се, че не ми пука дали означавам нещо за тях. Държа се нормално де, като няма причина да съм гадна, не съм. Ако има такава причина и не е кой знае кво, мога да съм пас, ама не искам и отговарям дръпнато.

Много от нещата знам, че ще пречат на бъдещата ми връзка ако продължавам да ги правя, ама още не се е появил човека, който да ме накара да не си ги и помислям. Така че ми е добре, може би имам нужда от някой до мен, ама не усещам липсата.
+1
Мого съм съгласен със последното изречение !