View Full Version : Стъпки на забравянето
:]
Добро утро, печурки, мухоморки и махмурлийки, скука е и няма закуска, а чубрицата не става за ядене... та...
Ето ви малка въпросчета за размишления. Как протича забравянето от ваш личен главобол и сълзоотделяне ? Имали нещо вярно в това, че си спомняш, спомняш, спомняш моментите с този до теб и след като се свършат.. ти става безраличен. Първо си наранен, след това ядосан, после мразиш и накрая идва безраличието? Или направо игнора налита, като пияница на мезе?
Заслужава ли си да мразиш? Човеците са най-опасни, когато са пределно сигурни, че са прави?
djipsito
03-15-2012, 06:31
Много хора съм поставяла пред себе си и съм ги издигала на пиедестал. Докато един човек е на такова място в съзнанието ми, съм наранена, самообвинявам се, търся си грешките, опитвам се да оправя нещата както мога и лесно правя компромиси със себе си. Всичко трае, докато не усетя превъзходството си над мъжа, докато не започна да гледам по-трезво и реално на нещата и докато не приема, че не всичко зависи от мен, че колкото и да се опитвам, нищо няма да се промени, ако другата страна е пас.
При мен е самообвиняване, самообвиняване, самообвиняване и като ми писне, почва да ме избива на агресия. Ядосвам се, търся разбиране преди да обвинявам, признавам си грешките, продължавам с компромисите, докато не се усетя, че пак голям го ям. Депресиите ми траят кратко, след тва правя една равносметка доколкото мога. Понякога в съзнанието си "нагласям" нещата така, че да ми е по-лесно да ги приема и да продължа, въпреки че съм с пълното си съзнание, че не е баш така, както си го "подреждам".
Другата ми "тактика" е да мисля за нещата, които ми е причинил, да мисля, че нещата, които съм правила за него не ги е заслужавал и че е неблагодарник. Обичам всичко да ми е добре подредено в главата, без да се изкарвам абсолютната жертва, света вода ненапита, а него най-лошия, най-големия кретен и т.н. Вадя кантара.
После, почвам да върша неща, които ме карат да се чувствам добре, почвам да мисля повече за себе си, не се занимавам с хората и с времето почвам да се чувствам по-скоро щастлива. Докато не се случи нещо/докато не мина от място със спомени/чуя нещо за него/видя нещо свързано с него, което пак да ме тушира. Общо взето период след период, всеки следващ пълна противоположност на предишния. Знам, че го обичам, ама на моменти усещам, че го мразя. В следващия момент ми е безразлично. Като Рапунцел.
Пренастройвам си критериите, решавам какво искам и действам. Научавам се на инат, игнора е на инат, драпането напред е на инат. Има някой друг момент, когато изведнъж ме осенява нещо, като например, че въпреки всичко аз продължавам да искам да съм с него и го приемам с всеки недостатък. Питам се тва ли е обич. После се сещам как е постъпвал и усещам омраза. Като се появи омразата разбирам, че още не ми е станал безразличен и явно още ми пука.
Не си заслужава да изпитваш нещо към някой, който му е през чепа за теб. Дори омраза да е, пак ти пука. Човеците са най-опасни, когато се чувстват силни, нахъсани и уверени. Тъпо е човек да е пределно сигурен, че е прав, след като е възможно и да не е. Освен за себе си, ама тва не е гаранция, че няма да сбърка пак и да страда още повече след тва.
В един момент всичко опира до тва, което искаш да си и до тва да се научиш да си си самодостатъчен, което колкото е хубаво, толкова и лошо, ако съдя по себе си.
Ето ти един чершаф от недоспалия ми мозък.
dimitar_ak
03-15-2012, 06:36
Не мога да определя своите стъпки. Най-лесно забравям като си намеря нова любима жена. Разбира се трябва да е минало достатъчно време за да не обере тя негативите на предишната.
LeprikonA
03-15-2012, 06:44
добро да е :Д.
ами при мен лично протича точно по този начин - наранена,ядосана,злобна, безразлична. в различните случаи някои етапи се пропускат и от един се скача на друг, но като цяло в този ред вървят. крайният обаче е най-приятен, ако можеш директно да преминеш на него, би бил ебаси щастливеца. не вярвам директно да може някой да обяви човек, който до преди малко е бил важен за него, за безразличен просто ей така. може да го казва, но не и да го чувства. не сме чак такива животни.
не си заслужава да мразиш. изобщо дори, но в някои случаи не можеш да го избегнеш и да се самонакараш така лесно да не го правиш, защото вътрешно си наранен и не мислиш трезво. след време би го преодолял, като преминеш на следващ етап, но не и в конкретния момент.
когато човек е сигурен, че е прав почти нищо не може да го спре. колкото и да му се обяснява, че не е докато той сам не го осъзнае ефект няма да има. под предтекст, че е абсолютно прав, е способен да извърши множество неща, на които иначе няма право (най-простия пример - убийство).
П.С даваш ли ми да вмъкна един бонус въпрос?
djipsito, значи от цялата работа си вадиш заключението, че всяко зло е за добро?
Самодостатъчен за мен клони по-скоро към добро. Да не изпитваш нужда да бъдеш обичан, да даваш и да очакваш. Мисля, че е прекрасно да нямаш нужда от никой, за да бъдеш щастлив. Да не чакаш думи и действия, защото, когато чакаш винаги боли. Мисля, че в повечето пъти така е по-добре.. дори това да граничи с егоизъм.
Твоята писаница ми допада.
Давай го този въпрос, LeprikonA! :P
Ами... изброявам си всички причини, поради които става ясно, че той е изгубилият от ситуацията и просто го сменям. За мен оставането сама за самоанализ и бла бла бла, докато ми мине, никога не е работило. Клин клин избива.
djipsito
03-15-2012, 07:26
Да, всяко зло е за добро, стига да знаеш как да го извлечеш. Колкото до самодостатъчността, не отричам, че ми харесва, ама пък ме притеснява, че понякога нарочно си намирам причини да се отдръпвам от хора, които ми показват, че мога да разчитам на тях. Също ме притеснява, че ако срещна някой подходящ (!?) няма да мога да му дам това, което заслужава, защото ще съм прекалено вглъбена в себе си.
Общо взето гледам да се държа така, както хората залужават и да не сипя помия по някой, заради друг. Страх ме е да не изгубя контрола над тва нещо и пак да се чувствам като глупачка или да правя някой друг на глупак.
Удря ме музата. Посленото, което написах ще си го избия от главата, защото знам, че колкото повече те е страх от нещо и се стараеш да го избегнеш, толкова повече вървиш към него.
Между другото, забравих да ти кажа Добро утро ;д (сетила се Мара да се побара)...
Когато намериш този "подходящ" може би ще се отпуснеш и ще забравиш другите работи. Ще му дадеш това, което заслужава, ако той ти даде това, което искаш.
За доброто утро.. трябваше да кажа добър ден, защото даже не съм лягал все още. :D
LeprikonA
03-15-2012, 08:19
ето го въпроса - ако изобщо не можеш да мразиш, значи ли, че си слабохарактерен? т.е някой върви срещу теб, прави ти мизерии, ядосваш му се, но след не много всичко ти е минало, сякаш никога не се е случило.
толкова лоша старана на характера ли е да си злопаметен или може да се разгледа като един вид защита от неща, които вече са те наранили, че и от хора, които вече са те наранили?
Омразата е една негативна емоция, която може да е полезна в някой случай, ако искаш да я носочиш към нещо и по този начин да се надъхаш.
Има някой хора, които не може грам да ги ядосаш, а какво да говорим да те намразят. На мой колега нарочно сме му слагали клечки в катинара на шкафчето му за дрехи, за да го изнервим, но не успяхме. Просто бавно и спокойно извади клечката (след 20 мин ръчкане). И пак този си взе едно шише водка, но го изтърва на земята и следователно се счупи, но вместо да се ядоса.. просто отиде мълчаливо и си купи друго шише, а в същото време като характер е много твърдоглав и ръбест. :D
Да си злопаметен не го одобрявам. Вече си втъпляваш разни глупости и не граничи с омразата, а отива доста по-навътре и може да те подтикне да правиш разни мизерии. За мен е равносилно, като да завиждаш. То и омразата може, но както казах, ако е насочена към някаква цел под формата на мотивация.. не вреди.
djipsito
03-15-2012, 13:42
Не мисля, че има човек, който никога през живота си, дори за миг, да не е чувствал омраза. Защо да е слабохарактерно ?Не е ли силен, след като успява да "преживее" мизериите ? И не е ли "нещо повече" или по-добър човек ако щеш, след като не допуска омразата да го заслепи ? Омразата най-често води до отмъщение, а отмъщението е ясно - Който нож вади, от нож умира.
Ако си злопаметен има вероятност да се 'предпазиш' в някои случаи, ама в други да правиш едни и същи грешки, без да си взимаш поука и да се доверяваш отново и отново. Аз лично, всяко нещо, което ме е туширало по някъв начин, никога не го забравям, не забравям и от кой е дошло. Може да се каже, че много бързо прощавам, дори без да съм получила извинения или обяснения, ама се отдръпвам и си имам по няколко наум. Не пристъпвам в някви коварни действия, въпреки че са ми минавали през акъла.
:]
Добро утро, печурки, мухоморки и махмурлийки, скука е и няма закуска, а чубрицата не става за ядене... та...
Ето ви малка въпросчета за размишления. Как протича забравянето от ваш личен главобол и сълзоотделяне ? Имали нещо вярно в това, че си спомняш, спомняш, спомняш моментите с този до теб и след като се свършат.. ти става безраличен. Първо си наранен, след това ядосан, после мразиш и накрая идва безраличието? Или направо игнора налита, като пияница на мезе?
Заслужава ли си да мразиш? Човеците са най-опасни, когато са пределно сигурни, че са прави?
Трудно е в началото да забравиш, но да кажем, че малко по малко се преживява. Не е като да имаш друг добър избор. Зависи много от ситуацията.
Irti, къде бачкаш като охрана?
ShtrudeL
03-15-2012, 14:11
Първите няколко дена ми беше ужасно, всичко ми липсваше. И сега ако се понапъна да си спомня всяко нещо (няма да е трудно) ще ми липсва... но съм добре без него... не ми липсва... вярно, че ако го видя и постоим 5 мин един срещу друг ще се разрева (не разплача, а разрева) (изпробвано е) по-скоро ми липсва чувството да си обичан и да обичаш силно... Искам да кажа "Обичам те", искам да го чуя, искам да ври и кипи любоввввввв в любовното ми казанче <3
umri, имаш ЛС.
djipsito, как се предпазваш, когато си злопаметна?
Супер грозно ми е било винаги. Не можеш да мразиш някого, когото си обичал...винаги едното не е вярно в тази схема. След раздяла периодите са разноообразни, но по един принцип - с приятели /търсим нов човек/; сама почти 24/7 - до месец - 2 - 3 максимум - без познати, приятели, кафенета, дискотеки, само бачкане и сън, към това включваме и примерен период поне 2 месеца, в които не моа да погледна мъж...после се освествам, ако още имам интерес се връщам пак да търся каквото е било мое...ако не, имам вече друг човек в живота си...
оо, поста на джипси <33
Имали нещо вярно в това, че си спомняш, спомняш, спомняш моментите с този до теб и след като се свършат.. ти става безраличен. Първо си наранен, след това ядосан, после мразиш и накрая идва безраличието
да, това е точно така! поне при мен, но без мразенето; аз ако мразя, ще е някоя отрепка.
но човек, когото съм обичала, как да го мразя после. просто ми омръзва цялото това страдане.
не си заслужава да мразиш. мразила съм бивши гаджета, на някои съм отмъщавала - на единия успешно, на другия неуспешно, и в крайна сметка дори след триумф душата пак страда. човек се чувства зле, трови себе си, желайки да отмъсти и правейки го. аз съм се отказала от тази идея. да отмъщавам и да мразя. не си струва човек да мрази. страшно разрушително чувство.
човекът е най-опасен когато има коз в ръцете срещу теб, и е достатъчно коравосърдечен и жесток, че да го използва.
valdesbg
03-15-2012, 21:12
При мен забравянето е сравнително прост е елементарен процес.
Независимо дали става дума за гадже или приятел човека е важен за мен докато мога да виждам бъдещето си с него. Случва се хората да се променят, или аз да се променя и това ако горното условие е неизпълнимо, човека се зачерква от списъка ми. Щото няма смисъл да си губим времето, ако аз го смятам за безполезен. Хубавите моменти остават като спомени, пазя си ги. Но не ги обвързвам с човека.
Чувства, емоции, сълзоотделяне и подобни - всичко това е бял кахър и лесно се преодолява. Поне за мен. Смятам че чувствата могат да се управляват и енергията вложена в тях да се пренасочва. И така.
Не смятам че ако си седиш просто така всичко ще мине. Петте стадия съм ги чувал, но никога не съм ги изпитвал. При мен каца директно безразличието. Разбира се, че при следваща среща с въпросния човек, аз няма да го мина като влака "Чайка" гарата в Пловдив. Ще се държа учтиво с човека, но сдържано. Игнора никога не е опция при мен.
Не си заслужава да мразиш в никой случай. Грозно е, не те извисява, и изобщо не значи че си преодолял каквото и да е.
djipsito
03-15-2012, 21:13
djipsito, как се предпазваш, когато си злопаметна?
Едит: Нещо не разтълкувах правилно "злопаметен".
Исках да кажа, че има неща, които е по-добре да се забравят, за да не се чувстваш зле. Зависи от човека как приема нещата. То тва е обратното.