Непозната ситуация....

[essential919]

Здравейте , хора!Такаа , знам , че повечето , които влизат тук са под 18 , но все имам някаква надежда , че ще се намери и някой по-пораснал :)) Не , че казвам нещо лошо за по-малките , но въпроса е доста заплетен и ще се радвам , ако се включи някой , който е минал през такова нещо....та да мина към ситуацията - почти на 20 съм , досега не съм имала кой знае колко сериозна връзка , но напоследък (от 6 месеца насам) изпитвам много силно чувство към един мъж от интернет , той е на 28 , от друга държава е....много далеч от тук , в началото си говорихме чисто приятелски , аз го бях добавила случайно , даже нямах намерение да си говоря с него докато не се стигна до един момент , в който си говорехме по минимум 4-5 часа на ден , без да осъзная той се превърна в част от живота и мислите ми , започна да ми казва , че ме обича , да ме нарича любов моя , стоим в скайп с часове , когато си говорим не спирам да го гледам , чувствам се много влюбена , всеки ден си казваме , че се обичаме , нещата стигнаха дотам , че започнахме да правим виртуален секс , тук може би ще си помислите , че е само някакъв вид забавление....не е така , една вечер дори си оставихме камерите включени до възглавниците и легнахме да спим гледайки един към друг , събудихме се заедно....той ми каза , че през нощта се е будил и е стоял да ме гледа как спя...понякога се чувствам много , много странно , защото досега такова нещо не съм правила , не вярваХ в любовта и чувствата по интернет , но явно съм грешила...чувството , което изпитвам е наистина силно , на моменти дори съм се разплаквала , защото той ми липсва и е далеч от мен , каза ми , че може да дойде след 5-6месеца , а аз не знам дали ще мога да издържа на това. Говорили сме много на тази тема , той дори ми каза , че иска да се ожени за мен , да съм майка на децата му , много пъти е доказвал , че има чувства.....въпроса ми към вас е - мислите ли , че това , което чувствам е реално и има ли бъдеще в ''реалния живот'' , тъй като нещата в интернет и извън него са различни , мислите ли , че реалността ще убие чувствата и може ли те да се окажат просто една илюзия?от друга страна при мен като че ли липсва сексуалното привличане , да харесва ми да го гледам как се гърчи от удоволствие като свършва , но тялото му не е нещо , което ме впечатлява , говорим си за секс , той умее доста добре да ме възбужда , винаги намира правилните думи , и не само в сексуално отношение....той е човекът , който ме разбира най-добре от всички , понякога дори и от собствената ми майка , долавя всяка една моя емоция , аз имам един единствен страх - какво ще стане като се видим?Ами ако всичко е съвсем различно?Той планира сватба , живот заедно с мен...това са много сериозни неща , ако цялата магия изчезне и дори не искам да си легна с него?досега сме си говорили , че първото нещо , което ще правим като се видим е любов...да , той използва тази дума вместо секс , е не всеки път де , понякога ми говори доста мръснишки , което ме подлудява...все пак и аз съм същата ;d допълваме се и като характери....таа ваш ред е....няма да ви отегчавам повече :D:D Мерси на тези , които са го прочели :)

[GreenFairy]

Добре е да имаш 1 наум. Много неща може да са различни на живо. Хубаво е, че си допадате, но както сама казваш, всичко може да е илюзия. Освен това ми е малко съмнителна тая работа със сватбата и децата... По-добре внимавай.

[dimitar_ak]

Изчакай да дойде и да се видите. Имай си едно на ум, че тогава нещата ще са все едно сега се запознавате и трябва да забравиш всичко случило се в мрежата. Вероятно е дори да не си допаднете. До тогава всичко е една илюзия. За да ти помогна и занапред ще добавя и нещо за запознанствата в интернет. Срещата трябва да е скоро. Проточи ли се комуникацията нещата се прецакват. В мрежата съзнанието ти създава образа, а не прекия контакт. Така ти го идеализираш и после оставаш разочарован.

[djipsito]

Ще ти дръпна един дъъъъълъг коментар, защото не искам да ти се случи тва, което и на мен.

Аз съм имала виртуална връзка 2г и половина (мда, без коментар). Целия филм няма да ти го разказвам, ако искаш подробности, ще ти споделя на ЛС. При мен всичко приключи зле, накрая разбрах, че е било илюзия. Така де, много работи се оказаха една лъжа. Като казвам лъжа го разбирай като идеален сюжет за филм. През тези 2г и половина не сме се виждали. Видяхме се половин година след тва. Аз не исках да го виждам де, ама той се домъкна. След тва в продължение сигурно на година нямаше отърване от тоя тип. Не знам кво очакваше. Както и да е. От тая гледна точка, не мога да ти кажа дали като се видите нещата ще се променят, защото при мен нещата се промениха още преди да сме се видели. Срещата не ми подейства никак.

Вярвам, че е възможно да имаш чувства, защото и аз съм ги изпитвала. ОБАЧЕ! Както каза Димитър, не отлагайте много срещата, защото тези чувства в един момент почват супер много да вредят. Не на вас, а на теб.

Не знам дали си говорила с него за това, което ти се върти в главата и тва, което питаш всъщност. Ако не си, моя съвет е да му кажеш, за да знае. По-добре проведете един разговор и виж той какво мисли. Бъди искрена с него и не си спестявай нищо!!

Отделно е добре да си зададеш няколко въпроса. От колко време е там, къде живее там (в по-населено или ненаселено място), работи ли, с какво се занимава като не е пред компютъра, има ли приятели, излиза ли често, колко време прекарва на тоя компютър, нощно време чатите ли/говорите ли...

Понеже аз живея в чужбина и съм имала доста контакти с хора, които идват в чужбина, да ти кажа. Първите няколко месеца, може и първата година и отгоре е трудно да се интегрираш. Не познаваш никой, ако са те прецакали с "Има работа, идвай" е трудно да почнеш веднага, особено ако не знаеш език и нямаш стаж в някоя област. Та, се очертава един период, в който имаш супер много свободно време и вместо да го оплътниш учейки език, примерно, забиваш пред компа. Липсата на секс няма да я коментирам. Всичко тва много зависи къде живееш и дали има българи в града.

Мога да ти дам един пример с един тип, с който се запознах наскоро и живее във Франция. Имаме много общи приятели в България. Та, той е от тези въпросните, дето си нямат друга работа, освен да кибичат по цял ден и нощ пред компютъра. Почнахме в началото по-редовно да си пишем, едно-друго. Да, ама аз реших, че не ми се виси вече толкова пред компютъра и почнах да си търся някви други занимания и да не се появявам често на линия. Почна се едно вманиачаване и държане на сметка що не пиша и кво правя. А да не говорим, че е искал и да му се показвам пред камерата гола и т.н. Да, ама не. От онези досадните е; ти му казваш не искам, то айде та айде. (Среден пръст) Главно мисълта ми е, че ако твоя човек е някъв подобен тип на този и се е вманиачил и си е намерил занимание с теб, нищо чудно и да те баламосва нещо, докато не си намери работа.

Да се върна към онзи виртуалния типаж. Понеже аз си ходя всяко лято, бяхме решили, че ще се видим. Беше минала вече една година откакто си пишехме. Всичко мед и масло, омавайше ми главата, а един месец преди да се прибера ми заявява някви работи, че имал някви проблеми и че го следели и няма да можем да се видим. Искал да ме "предпази" и да не ме намесва и мен. На всичкото отгоре, нямало да може и да ми се обажа, щото подслушвали телефона.

Аз с цялата си глупост реших да продължа с тая история, докато му се оправи "проблема", защото исках да съм с него и да се видим. И така 2г и половина си минаха и аз си чаках, а той все се оправдаваше с нещо. Аз бях почнала вече да се съмнявам и само се карахме и го разпитвах разни неща, защото не му вярвах. Бла бла бла... до един момент, в който..вече беше решил да си признае всичките лъжи и аз ПАК понеже нали го обичах, кво да правя, простих му. Зарадвах се, че най-после ще се видим. Докато не го хванах пак да ме лъже и айде.. до там беше. Лятото, на летището братовчед ми ми каза, че въпросния бил отвън и искал да изляза, носил и роза, ама така и не излязох. Казах "Да си я държи розата.."

Та, така де. Дълго стана, ама да си знаеш кви ги има. Нямаш идея кво чудо са някои хора и какви болни мозъци съществуват. Не бъди наивна и за всяко съмнение говори с него.
Поздрави.

[anonymous708973]

Джипси, на колко си била?

[TheBeliever]

Ти и 20 нямаш, той на 28, чатите си от има-няма 6 месеца и той говори за сватба и деца? Не ми се вижда читава тази работа.

Много внимавай. Хлътваш по един илюзорен образ. Не можеш да опознаеш един човек, докато не станеш свидетел на държанието и характера му в конкретни житейски ситуации. На приказки всеки може да се изкара принца на белия кон.

И как по-точно ти "доказва" любовта си по скайп?

[bloodyF]

и аз съм имала ''виртуална връзка''
никак не е яко, особено ако си падаш по човека, защото не можеш да го докоснеш, да го видиш и т.н.
доказване на любов се прави с действия, не с думи и мечета по скайпа

при мен обикновено свестните момчета са от друг град и много страдам накрая обаче винаги ставам все по-наивна и все повече вярваща че може да се получи нещо
не си давай напразни надежди.

[little-bad-girl]

Ти и 20 нямаш, той на 28, чатите си от има-няма 6 месеца и той говори за сватба и деца? Не ми се вижда читава тази работа.

Много внимавай. Хлътваш по един илюзорен образ. Не можеш да опознаеш един човек, докато не станеш свидетел на държанието и характера му в конкретни житейски ситуации. На приказки всеки може да се изкара принца на белия кон.

И как по-точно ти "доказва" любовта си по скайп?

+1, съгласна съм с теб. Авторке, не си мисли че те съдя че си се влюбила чрез интернет, защото и аз бях направила същия гаф като бях по-малка обаче поне сега знам как да приемам такива скайп приятелства и любови. Успех!

[djipsito]

Джипси, на колко си била?

На 14, той на 24. До 17 годишна живота ми протече пред компютъра, почти не излизах. А до близо 18 нямаше отърване от него.