Умението и силата да го направим.

[Нежна Красота]

От доста време съм пред дилема как да се извиня на един специален човек. Скарахме се по вина на трима човека, но някак си знам, че най-голяма вина е моя. Как да се научим да изречем тези думички и как по точно да ги предоставим на човека. Знам, че има хиляди начини, но вие знаете как един човек като се притеснява започва да заеква и не знае какво да прави. То в такива случаи как да се научим да владеем това изкуство?

[anonymous708973]

Аз пиша. Съвсем сериозна съм. Напиши си една реч.

[little-bad-girl]

Аз пиша. Съвсем сериозна съм. Напиши си една реч.

Съгласна съм. Може да ти е странно и половината от тук да мислят, че това е базик, но ако се подготвиш с това ще ти е по-лесно след това да го изречеш на глас/или ако си толкова притеснителна да го напишеш на смс и така/.

[broken-barbiee]

ахах доста странно заглавие на темата, но както и да е. Значи според мен няма какво да му мислиш, казваш каквото ти е на сърце и каквото - такова. Чак да пишеш речи и някакви такива не виждам смисъла. Поне аз не бих отделила толкова време за някой си там дето и той е виновен, пък и тука вече започвам да се насочвам към една тема за принципите ми, за това спирам и ти казвам Ако му кажеш каквото мислиш на момента ще се справиш много по-добре отколкото да мислиш извинения дни наред.

[Sanguine]

Начинът, по който се извинявам, винаги зависи от това къде съм сбъркала и какъв е човекът отсреща. Понякога само една дума, искрена и изпълнена с чувство, прави онова, което хиляди обяснения и оправдания не могат. Ако трябва да обясня мотивите си, и аз предпочитам да ги напиша.

Последното ми извинение беше към добър приятел. Позвъних на вратата му с бира и млечна салата. И както бяхме готови да си издерем гърлата един по друг до вчера, седнахме да гледаме мача. С две усмивки, без думи, без обяснения. Просто бирата и преглътната гордост му размекват сърчицето.

[djipsito]

Ако е от мъжки пол мисля, че едно "Съжалявам, сбърках" или "Извинявай, не бях права" е достатъчно. Аз по принцип съм обяснителна като разказвам нещо, ама стане ли въпрос за изразяване на чувства или извинения, съм пестелива на думи. Най-мразя да се обеснявам и да ми дават обяснения. И на мен ми стигат две думи, за да разбера. Като се почнат тирадите, обясненията и оправданията се вбесявам още повече.

[anonymous708973]

Ако му кажеш каквото мислиш на момента ще се справиш много по-добре отколкото да мислиш извинения дни наред.

Не е така. Мислите й ще са объркани, а казаното няма да е структурирано.

[valdesbg]

Стреляш директно без много увъртания и мислене какво и как да кажеш. Най-искрено е спонтанното извинение. Може и да попелтечиш малко, ама няма да се плашиш. Нищо срамно няма. За мен този тип извинения са с най-голяма стойност.

[kyon]

^ Напълно съгласна.

Някой, ако ми се извини на смс отговора ще е: майната ти!

[jghgh]

аз също си пиша речи.
не много наскоро пратих едно такова писмо, извинително и изповедно, понеже тоя човек не е от моя град и трудно бих му го казала в очите, чисто технически.

но за реални случаи, също си нахвърлям какво да кажа. понякога разчитам на спонтанното извинение.
направи така, както мислиш, че ще се почувстваш най-добре и ще се справиш най-добре.
ако нямаш куража да се изложиш и да емоционалничиш, напиши си речта. ако мислиш обаче, че и на теб самата би ти харесало да се извиниш по най-истеричния начин, постъпи така.

то няма една формула, всичко зависи и от извинението, и от човека, и от ситуацията, и от теб.

бтв нз как се приема от мъжете, но аз ВИНАГИ се обяснявам страшно много :/ пиша или изговарям километрични извинения.

[ivcheto0o]

Понеже не си падам много по писането ( а и някои хора ги дразни подобен тип извинение) намирам начин да се изясним с човека очи в очи.Предварително си обмисли нещата които искаш да му кажеш.