PDA

View Full Version : Философско есе



vanio_93
03-25-2012, 08:30
Здравейте, ще може ли малко помощ.Темите са :
1-Да си човек, означава да ставаш човек - Ясперс
2-Онзи който има защо да живее може да мине почти със всякакво как.
3-Човекът - това е бъдещето на човека - Сартр

crazygirl13
04-07-2012, 16:56
“Ако човек има защо да живее може да мине без всякакво как”
Ницше

Животът на всеки човек е различен, защото всеки сам избира как да го живее - да му се наслаждава или да се отдава на проблемите.
“Ако човек има защо да живее, може да мине без всякакво как.”Ако има движеща сила и в най-трудните си начинания, то нищо друго няма значение, човек усъвършенства душата си.
Този, който е намерил защо да живее, открил смисъла на живота си, успява по-добре не само да преодолява конкретни трудности, но дори да оцелява в изключително тежки ситуации, твърди Виктор Франкъл. Неговите разсъждения са върху концлагерите, където са оцелели единствено хората, които са имали защо да живеят-любими хора, деца, близки. Етимологията на логотерапията му - “лекуване със смисъл” – разкрива, че човек живее истински само, ако има нещо или някой, което да го прави щастлив и да забрави всичко останало. Когато извърви пътя до щастието си и открие истината на съществуването си, всеки забравя да си задава въпросите,защото е намерил това,към което се е стремил.
Древногръцкият философ Епикур смятал, че всяко удоволствие е благо. А Аристеп, основателят на хедонизма, твърди, че щастието е сума от всички удоволствия в нашия живот. Всеки човек през битието търси щастието. То е субективно и всеки сам за себе си трябва да прецени кога го е намерил. Докато стигне до това, което е най-важното в живота му, човек си задава много въпроси, ”всякакво как”. Всичко го интересува, до момента, когато открие това, което да го мотивира; това, заради което да живее.Защото тези въпроси не трябва ли да отговорят къде е личното щастие?Когато вече го има, той знае отговара.
Жан-Франсоа Ревел, един от най-известните съвременни френски философи, издава книга, в която чрез сюжет задава най-интересните и трудни въпроси, които занимават човечеството : ”Има ли смисъл Животът?”, ”Има ли човек свободна воля?”, ”Защо има страдание,войни и омраза?”, ”Можем ли да въдем щастливи?” и др. В края на книгата си, философът убеждава, че всеки може да намери това, което да го води напред и тогава вече той спира да се интересува от отговорите на въпросите.
Трудно човек открива смисъла на битието си, но когато го открие всичко останало губи значимост.Намерил ли е това, за което да живее-той знае вече всичко, което до осмисля живота му. Но ако това, заради което живее е единственото важно нещо за този човек, то наистина трябва да му се наслаждава всеки ден, всяка минута и секунда.

crazygirl13
04-07-2012, 16:57
„Човекът, това е бъдещето на човека”
Ж.П.Сартр
ЕСЕ



В един разговор за мисълта силно ме впечатли фразата „помисли - тръгни”.
Колко просто, но съдържанието й е с тежест на философска сентенция, защотото наистина за всяка стъпка е нужна мисъл, съобразена с времето, ситуацията, хората. Човек живее в настоящето, но с мисълта си принадлежи на бъдещето. Каквото и както мисли, това ще му се случи, тъй като поведението му е отражение на мисленето. Неслучайно битува фразата „внимавай какво си пожелаваш, защото понякога бъдещето го поднася”

С изчитането на така формулираната тема „Човекът, това е бъдещето на човека”, няколко основни факти ме приближават до неговото тълкуване, а те са:
- първо – човекът е син на Бог и като него е творец. Творческият процес е духовната му връзка с природата и живота във всеки един съзнателен миг.
- второ – мисията на човека е да осмисля направеното преди него, да го запазва и предава по-нататък. И този избор всъщност е свободата на истинския му живот.
- трето – връзката човек-Вселена, нарушената хармония вседствие недотам разумното използване на ресурси вече очертава едно несветло бъдеще и е категорична необходимостта от осъзнаване ДНЕС!

Връщам се в спомените си за минали случки и виждам осезателната промяна във всичко. А очакването за още дълги промени насища усещането, че човек както и да търси нови хоризонти, нови възможности, чрез които да направи по-хубав, удобен, уютен своя дом и живот, много често „разрушава”, за да „построи” отново, вместо да съхрани създаденото, да го обогати и доусъвършенства. Колко ценно би било, ако стремежът за развитие, заложен у всеки от нас непрекъснато нараства като засилва и изостря усета ни за съхранение на това, което е направено преди нас. Неведнъж сме ставали свидетели на разрушението на паметници и архитектурни образци само и само да се разчисти някаква улица или терен. С лека ръка понякога човек слага край на нещо изграждано с години, без да осъзнава, че лишава поколенията си от памет, културна история и биография на човешкия род в различни измерения.

В духа на „направено-разрушено” имам и други наблюдения базиращи се на една друга крайност. Има моменти разбира се, в които съвременният човек, бивайки потопен в огромен информационен поток, той не би могъл да се вторачва единствено и само в онова, което е създадено от предците му.




Съществува риск от подобно назадничево и непрогресивно търсене на ценността във време, изчерпало възможностите си да бъде единствен коректив. Би било нецелесъобразно и немотивирано да се пренебрегва хода на историята, но да не се търси силата на новите възможности и технологии, да се омаловажават постиженията на мисълта и техниката би било също толкова глупаво и неетично спрямо времето, в което живеем.
Изключително ценя творческата енергия, заложена у човека и мисля, че именно това е връзката ни с бог. Сам той – Твореца е създал човека именно
съ-творявайки го и го е вдъхновил да върви напред по пътя си, създавайки блага за себе си и другите. Именно чрез импулса на съграждането, създаването на нови форми, с нови идеи и средства. Ако човек няма желание да изследва непознатото, да се провокира от иновативното, той ще остане свидетел на едно и също нещо, а животът не е ли истински, когато е гъвкав като един жив организъм, като един път на изследване, непрекъснато провокиране на „вече станалото” и превръщането му в „случващо се”.
Моята баба мъдро казва: „животът расте и ние ставаме все по-малки”. Т.е. самия живот е нашия вечен учител, а ние хората сме неговите възпитаници и бъдещето на човека е в градивната сила на самия човек, в способността му да носи промяната, а заедно с това и идеята за развитието на този прекрасен свят.

Дошъл с болката на своето раждане, човек намира мястото си трудно и продължително, с много воля и усилия на духа и тялото. И сякаш тази болка му става пътеводител в живота по-нататък, защото тя е отпечатък на новото, с което иска да свърже дните си, да разкрепости мислите си, да изгради собствен поглед към живота и света, да създава със свой индивидуален почерк.

Мечтите – реални, или с крилете на фантазията? Тук ще спомена изключителния игрален филм „Ефектът на пеперудата”, който ме навежда на мисълта за малките неща. Възможно ли е една пеперуда, размахала крила в Индия да предизвика ураган на другия край на Света? И дали Света не се направлява точно от такива напръв поглед малки и обичайни неща. Като страстта в погледа на хубавата Елена и Парис, променил хода на историята. Или магията на една малка житейска ситуация, привърнала семплата идея в гениално откритие. И как всички тези неща могат да бъдат създадени с ума и сърцето на човека.

Какво ще бъде бъдещето на човек зависи от самия човек.
Тревожните прогнози за състоянието на планетата не биха могли да вдъхнат спокойствие и оптимизъм у кое да е будно съзнание. Сякаш съдържанието на един семпъл ненатрапчив виц с разговорния си дух роден от срещата между хората на улицата изразява много ясно грозящата ни опасност: две планети се срещнали и провели следния разговор : „как си?” „ами зле, лепнала съм някакви хора” „ааа, не се притеснявай, минават от самосебе си”. За съжаление, вече става ясно, че не бива да говорим за спасяването на планетата, а за спасяването на самите нас. Защото наистина Ние с неразумното замърсяване и разхищаване, консуматорско отношение сякаш сме от най-опасния вид вируси, които не си отиват просто така, а се опитват да направят възможно най-големите


поражения – цели животински видове изчезват, тялото на планетата е покрито с язви и екземи, нервите й не издържат и я заливат ту горещи ту хладни вълни. Но всичко това наистина не е фатално за нея. Планетата е преживяла много, тя знае как да се грижи за себе си, опасността е единствено за хората.
Отдавна е разбита илюзията, че съществува безкрайно изобилие от природни рисурси и е от изключително важно значение спешните и неотложние решения, щадящи екосистемата. Не е необходимо връщане в каменната ера, за да се спасим от катастрофата, а пълна мобилизация на всички с цел запазване здравето на човешкия вид. С изострянето на проблема все повече да се интересуваме по какъв начин може всеки един от нас да допринесе с нещо за намаляне на фаталния риск. Колкото по-рано човек проумее, че всеки има своята функция в екосистемата, че Земята е жив организъм и че много малка промяна (един процент парникови газове, например) може да обърка напълно нейния баланс, че независимо в коя част на земното кълбо се случва, проблема засяга и теб, шансовете за оцеляване са повече. Един цитат от книгата на Дейвид Сузуки сочи: „Ние всички знаем много отдавна, че цялата енергия на нашата планета идва от един източник: Слънцето. Неговите калории се складират в растенията, в животните и в първичните суровини, като газ и петрол. Ние можем да ги извадим и да ги изразходваме като лихва от банкаова изнвистиция, НО когато ги изразходваме по-бързо, отколкото те се попълват, по-бързо например отколкото горите или рибите растат, тогава ние разрушаваме системата, която ги е създала първоначално. С други думи – вместо да живеем от лихвите от тази натрупана енергия, ние сме започнали да живеем от самия капитал”.

Разбрах, че величието на тази планета е в нейната цялост и само когато човек живее в хармония с другите и компоненти, тогава е възможно доброто й развитие. Отношението между частите на това цяло са „ключът” към разбирането на тяхното функциониране. Цялото е нещо велико, много повече от сбора на неговите части! Осъзнавайки тази ценност, човек не би населявал Земята подобно на вирус, а достойно би защитавал настоящите й богатства, за да ги превърне в здраво бъдеще за цялото човечество! И нека не забравяме, че единствената сериозна заявка за това е навременното му осъзнаване и превръщане на мисълта в действие!