PDA

View Full Version : ;( ...



roni9043
03-25-2012, 10:54
Здравейте! Не знам откъде да започна...но все пак ще се опитам да е точно от самото начало...и пиша тук,защото...имам наистина нужда от съвети и помощ! И така..аз съм едно 18 годишно момиче...живея в малък град...доста беден и пропаднал мога да кажа..няма пари...няма и работа...нищо няма...мъртъв град..но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук.И така...ето я и моята история: Още от малка бях унижавана..още от дете..израснах сама..близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден...само родителите ми ме отгледаха...съвсем сами..мен и брат ми..който е с 10 години по-голям от мен...никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини...съвсем сами са ни отгледали с много мъка...майка ми дори не говори с нейните родители...скарани са...на баща ми родителите починаха...още от дете не бях много общителна...и това винаги е бил проблем..още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин...имах си тогава някакви приятелки...които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха...оказа се че само са ме използвали...и оттогава останах напълно сама...после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но...нищо не се промени...даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха...по всякакъв начин... нямам си приятели...супер затворен човек съм...не излизам много..а и родителите ми не ме разбират..споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат..не знам вече какво да правя...много се отчаях...чувствам се като една развалина....напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен...не ми остана вече нищо....нищо за което да се хвана...около себе си изградих три пласта стени,които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен....сложих си маската за да се правя че всичко е наред.......а всъщност нищо не е !!!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила...и отчаяно имам нужда от помощ...от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари...нагледах се вече на такива! ;((((((((

nIkEnCeTy_bE
03-25-2012, 11:02
Лошо и тежко детство за съжаление. Откъм роднини и т.н и аз не съм била толкова обгрижвана. Лошо е да си в гимназия вече, и да нямаш поне един приятел. С някой от класа не се ли разбираш, с никой ли не се движиш?

montana6
03-25-2012, 15:34
Не губи надежда и не се отчайвай! ;) Трудностите каляват характера, така че от всяко негативно преживяване в миналото можеш да извлечеш полза и поука. Това, което ти трябва, е смяна на обстановката. Потрай още малко, докато завършиш гимназията, и после върви да следваш в някой по-голям град. :)