babyvy
03-25-2012, 16:21
Здравейте... Ще започна от началото... Имах страшно тежка връзка, която продължи година и половина... С момчето се разделихме преди около половин година... Обичахме се страшно много.. Аз скъсах с него, не защото бях изстинала или нямах чувства, а просто защото всичко и всички бяха срещу нас... Неговите приятелки го манипулираха, настройваха го срещу мен, а той се поддаваше..От там се появяваха още и още проблеми между нас като изключим и хилядите ,даже милионите наши си проблеми...Като цяло нямахме си никакво доверие, а той ме обвиняваше за неща,които не се бяха случили и прочие....Просто не издържах повече и при раздялата той ми каза, че е осъзнал всичките си грешки ,както и това, че го манипулират и ако можеше да върне времето назад никога не би го допуснал, както и че би преобърнал целия свят, за да ме задържи... Обаче тези неща не ги чувах за 1ви път ,бях му свикнала на тези напразни обещания и този път стиснах зъби и направих най-трудното нещо през живота си (за сега)-казах му НЕ..
След което бях съсипана, не вярвах в нищо, беше ми все тая какво ще стане с мен, всичко ми беше безразлично... Тук да вмъкна факта, че сме от 1 клас, но не си говорим нито нищо... Та гледах го всеки ден в училище и изглеждаше сякаш за седмица-две ме беше преодолял и си казах "добре де, аз бях тая, която го скъса, а той този, който ми се обясняваше в любов..А сега аз страдам, а на него въобще не му пука" и се назлобих страшно много ..това ми даде сила да продължа да се боря в живота, просто сякаш разбрах, че никога не си е заслужавал...
Тогава се появи друго момче в живота ми....Никога не си бях мислела да имам нещо с него освен приятелски взаимоотношения.. Но той единствен се интересуваше наистина как съм, какво чувствам..Успя да ми върне усмивката на лицето...чувствах се значима около него и някак си успя да запълни празнината,която бившия ми беше оставил...Аз започнах да имам нещо към него и така нещата след време между нас се получиха..И наистина в началото всичко беше прекрасно, той ми даваше всичко, от което имам нужда, сякаш изживявах някаква мечта....За бившия ми въобще не се сещах , в даскало ми беше безразличен.. Като цяло бях нов човек, отново бях наистина щастлива ....
И това бяха точно първите 2 месеца... След това нещата се объркаха, защото сме различни смени в училище. Вече не чувствам настоящия ми приятел да ми е толкова близък като преди, явно сме се отдалечили доста през последния месец, но това е, че аз прекарвам целия си ден в една стая с бившия ми, а него го виждам за 30 мин .. За бившия ми постоянно разбирам нови и нови неща ,като това, че все още ме обича, и какви неща върши заради мен.. А бях го забравила, в смисъл радвах се на живота ,но напоследък много спомени се връщат и наистина много ми липсва, и се чувствам сякаш бих захвърлила всичко само и само да се върна при него...Сякаш с него всичко беше истинско,когато се карахме, когато сме плакали заедно, когато се мразехме, когато се псувахме и се биехме дори. А сега се питам какво правя аз ,сякаш всичко е на сила, не мога да бъда толкова отдадена отново... Непрекъснато си мисля,че сега,когато отново почнем да прекарваме повече време заедно през ваканциите със сегашния ми приятел всичко ще се нареди като преди..но ако не се нареди не искам да си играя с чувствата му просто не съм такава... А не искам да се събирам с бившия ми, защото това значи ,че съм мазохистка....
Мерси много, че го прочетохте :):) ...Знам ,че е много дълго, но искам да чуя мнение или съвети от странични хора... Наистина не знам кое би било по-добре, не знам какво да направя, не съм сигурна в абсолютно нищо...
След което бях съсипана, не вярвах в нищо, беше ми все тая какво ще стане с мен, всичко ми беше безразлично... Тук да вмъкна факта, че сме от 1 клас, но не си говорим нито нищо... Та гледах го всеки ден в училище и изглеждаше сякаш за седмица-две ме беше преодолял и си казах "добре де, аз бях тая, която го скъса, а той този, който ми се обясняваше в любов..А сега аз страдам, а на него въобще не му пука" и се назлобих страшно много ..това ми даде сила да продължа да се боря в живота, просто сякаш разбрах, че никога не си е заслужавал...
Тогава се появи друго момче в живота ми....Никога не си бях мислела да имам нещо с него освен приятелски взаимоотношения.. Но той единствен се интересуваше наистина как съм, какво чувствам..Успя да ми върне усмивката на лицето...чувствах се значима около него и някак си успя да запълни празнината,която бившия ми беше оставил...Аз започнах да имам нещо към него и така нещата след време между нас се получиха..И наистина в началото всичко беше прекрасно, той ми даваше всичко, от което имам нужда, сякаш изживявах някаква мечта....За бившия ми въобще не се сещах , в даскало ми беше безразличен.. Като цяло бях нов човек, отново бях наистина щастлива ....
И това бяха точно първите 2 месеца... След това нещата се объркаха, защото сме различни смени в училище. Вече не чувствам настоящия ми приятел да ми е толкова близък като преди, явно сме се отдалечили доста през последния месец, но това е, че аз прекарвам целия си ден в една стая с бившия ми, а него го виждам за 30 мин .. За бившия ми постоянно разбирам нови и нови неща ,като това, че все още ме обича, и какви неща върши заради мен.. А бях го забравила, в смисъл радвах се на живота ,но напоследък много спомени се връщат и наистина много ми липсва, и се чувствам сякаш бих захвърлила всичко само и само да се върна при него...Сякаш с него всичко беше истинско,когато се карахме, когато сме плакали заедно, когато се мразехме, когато се псувахме и се биехме дори. А сега се питам какво правя аз ,сякаш всичко е на сила, не мога да бъда толкова отдадена отново... Непрекъснато си мисля,че сега,когато отново почнем да прекарваме повече време заедно през ваканциите със сегашния ми приятел всичко ще се нареди като преди..но ако не се нареди не искам да си играя с чувствата му просто не съм такава... А не искам да се събирам с бившия ми, защото това значи ,че съм мазохистка....
Мерси много, че го прочетохте :):) ...Знам ,че е много дълго, но искам да чуя мнение или съвети от странични хора... Наистина не знам кое би било по-добре, не знам какво да направя, не съм сигурна в абсолютно нищо...