Не толкова сериозна връзка...

[TrickyAngel]

Проблемът ми е следният: С едно момче, с което се познавам от има/няма 6-7 години, започнахме да контактуваме по-често и има известно привличане между нас. И той си го призна, де.. Но никой от нас не смее да направи първата крачка. Дали него го е страх, защото аз не коментирам проблемите си, за които той не знае директно(но сигурно е събрал 2+2 и е получил 4), или мене ме е страх, защото той коментира неговите проблеми без да се замисли...

И все пак ако стане нещо... не искам да е много сериозно. И, не, не ме разбирайте погрешно. Искам здравословна, моногамна връзка. Просто не искам един ден да стане така, че да се изпокараме, защото единият е решил да „приключи“ това нещо. Просто не съм готова за сериозно обвързване на този етап от живота си. Пък, ако той реши, че иска връзка, това значи, че ще бъда аз тази, която ще я приключа. А той преди това е бил нараняван от жена психически(не става на въпрос за гадже/приятелка; сами се досетете, не е далеч от акъла).

Идва и един друг проблем, той видя как една свиня ми се натискаше по най-просташкия начин. След това говорих с него за поведението на този „младеж“ и той каза, че никога не би се държал така с една жена. И все пак ме гложди отврътре, защото „закачките“ му стават все по-остри.

Ако нещата се развият ще говоря с него по този въпрос, не е трудно. Но за момента ми е малко некомфортно, защото той ще почне да ме разпитва за неща, за които не искам да говоря. Той усеща, че не искам да говоря за тези неща, но ако реши, че иска нещата да са сериозни...

И преди всички да решите: „Страх те е от обвръзване.“, „Някой преди това те е наранил толкова, че да не се доверяваш на мъжете.“ – не, не е така. По-лични са, затова ми е трудно да ги споделям. По принцип споделянето ми е трудно, но в случая не знам как той ще реагира на държанието ми след нещо такова, от което не се е минало и една година.

Знам, че ще Ви е трудно да разберете какво казвам, най-малкото, защото не споделих много, но ще се радвам на дори малък съвет от някой. :)

[TheBeliever]

Daddy issues? Не се чувствай длъжна да отговаряш.

Ти го харесваш, той те харесва. Къде е проблемът? Никой не говори за доживотни клетви, нали?
Големи хора сте, наясно сте, че нищо не е вечно. Не го мисли толкова и му дай шанс. А колко сериозна би била връзката зависи от развитието на нещата и от вас двамата. Няма как да го предвидиш.

[TrickyAngel]

Daddy issues?
Не.

Иначе, на мен ми е приятно да съм в компанията му, а един ден като се разделим ще се изпокараме, защото той има много по-мек характер от моя(не, не се смятам за айрън лейди.. ;д) Момчето има Mommy issues, затова така. Фактически майка му го е зарязала при баща му когато е бил на 6 и му е казала, че не го иска, което е...плашещо за мен, защото виждам по-сериозни намерения от негова страна...

[GreenFairy]

В много случаи, когато човек е изоставен от родител, той има нужда от повече внимание и общуване с някого, на когото наистина вярва. И аз смятам, че ако той ти споделя толкова лични неща, както ти казваш, трябва да знаеш, че хубаво да му обърнеш достатъчно внимание и да не го изоставяш когато има нужда от теб. От друга страна ти не желаеш да му споделяш толкова лични неща, нали така? Възможно е, според мен, и при теб да се е случило нещо подобно, но ти да реагираш по другият начин - отдръпването. Вярвам, че след време няма да ти е толкова трудно да споделиш, или ще се появи желанието да му кажеш, това което ти тежи. А относно това колко да е сериозна връзката - не го мисли от сега, дали ще е кратка и вълнуваща или дълга и спокойна никой не може да ти каже. И не винаги ти можеш да го избереш.

[TheBeliever]

а един ден като се разделим ще се изпокараме

Не мисли за това от сега. Няма смисъл, а и не знаеш как ще се стекат нещата.

Единственото, което трябва да решиш в момента е искаш ли да бъдеш с него. Сега, в този момент. Остави притесненията за евентуалната бъдеща раздяла. Ако всички мислеха по този начин то всички щяхме да сме си самички, притеснявайки се от края на връзката, преди въобще да има такава.

[jghgh]

Според мен просто не искаш да поемаш ангажимент. Не искаш да си отговорна за него.
И си си в правото, бтв... По принцип хубавите връзки не се основават две тъжни същества да се съберат, или и двамата да са неустойчиви.
Аз от текста ти разбирам, че и двамата си имате сериозни проблеми, но тъй като ти не си решила своите, те е страх да се хващаш с него, понеже ще стане зависим от теб, и ще трябва да си отговорна за него, да му съчувстваш, да го дюндюркаш. Надявам се това да не звучи толкова гадно, но пък е нормално да не искаш да се ангажираш. Да си с него означава да си му опора, а ти най-вероятно не си готова за това. Голям ангажимент е. Трябва да прегърнеш човека, целия му свят, да го защитаваш и подкрепяш. Поне така звучи. А ти не си готова за това. Явно и не си чак толкова влюбена, че да можеш да му предложиш отдадеността, която предполагаемо той иска. Плаши те мисълта, че е зависим от теб, че ти отдава много надежди, че ти споделя и може би иска не просто разбиране, а активна подкрепа и прегръдка, а пък ти... ти също си объркана, също имаш проблеми, не се чувстваш чак толкова силен човек, за да му дадеш това, от което има нужда и това те плаши. Според мен си съвестно и добро момиче и просто не искаш да излъжеш очакванията му.
Имам чувството, че ти можеш и искаш да си му съпричастна, но не искаш той да те боготвори и да запълва липси с теб, и все едно ти виси като камък на врата. Никой не иска да се обвързва с такива хора и това не винаги е егоизъм, нито трябва да се критикува твърде остро. Просто всеки си живее живота и преценява колко може да "носи". Има хора такива алтруисти, не изпитват проблем да ти застанат плътно зад гърба и да те пазят, но има хора, които още не са решили собствените си проблеми, не са укрепнали, че да играят тази роля.
Според мен с тази тема показваш, че си отговорна за момчето - не искаш да го нараниш и да се изпокарате. Знай, че понякога е даже по-голяма отговорност да НЕ се обвържеш с наранен човек, за да не излъжеш очакванията му, че ще си винаги до него, ще се грижиш за него и т.н.

Според мен на теб просто не ти се дава. Не искаш да даваш на тоя момент. Или ако искаш, то е съвсем ограничено. Същевременно не искаш да получаваш твърде много, понеже ти е съвестно. Точно затова не искаш всепоглъщаща връзка, където взаимно да зависите един от друг.
Аз така си тълкувам поведението ти и желанието ти за "не толкова сериозна връзка".



пп. Препрочитайки темата ти, все повече се обърквам и виждам, че май не съм дала най-точния анализ. Но пък едно е сигурно - имаш твърде висок гард, много нисък праг на доверие. Няма как да осъществиш връзка, ако не се разкриеш поне малко. Иначе ще сте непознати, които просто безцелно се целувате (???). Няма да има никакво съдържание връзката ви. Разбира се, ако не си готова, не се впускай в нищо. Говори лично и откровено с този човек за ВСИЧКО, което те притеснява. Кажи му, че не искаш да се разкриаш, че не ти се споделя, че го харесваш, че мислиш, че той е по-мек и ще го нараниш, че смяташ, че ти ще го скъсаш първа и изобщо всичко, което те притеснява. Според мен това ще помогне. Искрените разговори рулз. А и нали и двамата се харесвате. Ако искате да сте заедно, след такъв разговор ще измислите все някакво решение как да изгладите нещата.

[TrickyAngel]

Не мисли за това от сега. Няма смисъл, а и не знаеш как ще се стекат нещата.

Единственото, което трябва да решиш в момента е искаш ли да бъдеш с него. Сега, в този момент. Остави притесненията за евентуалната бъдеща раздяла. Ако всички мислеха по този начин то всички щяхме да сме си самички, притеснявайки се от края на връзката, преди въобще да има такава.

Не се притеснявам от края на връзката. Всичко има край. Притеснява ме това, че той е много по-влюбен. И много по-отворен към проблемите си. И най-вече ме притисняват очакванията му.
За момента се стремя да не се засичам с него. Всичките ми близки приятели казват да говоря с него, но според мен това ще го нарани излишно. Не съм сигурна дали ще е по-добре да оставя нещата така, или да го конфронтирам с "проблема". Нещата могат да отшумят по-лесно и по-безболезнено ако не се дълбае излишно в тях...

@jghgh: Добре си се справила с анализа. :) На него му липсва постоянното присъствие на жена в живота му. Примерно моментите "сготви ми". Много харесвам когато ми каже, че готвя хубаво, но... ме е страх, защото знам, че не мога да му дам всичко това, което иска от мен. А той се опитва да достигне до мен, което според мен ще му е невъзможно, защото той самият се чувства некомфортно когато засяга по-лични теми.

[alekota]

Да пратим лилавата крава на милка ,била добра в сближаването :)

[jghgh]

Пичът е обсебващ. Това че си има лични проблеми и психологически травми, за съжаление не е оправдание човек да се държи неадекватно на ситуацията. Не всеки има такива гадни проблеми като неговите, но за съжаление, в живота трябва да се държиш по един начин в определени ситуации. Например не можеш да си много напорист, не можеш да си много стеснителен и пасивен. Има си едно поведение, което самият живот те учи какво да е то, ако искаш някакви успехи. Да си признаем, неадекватно е да се водиш от емоциите ти, за съжаление, пак повтарям. Еми и аз имам един определен проблем Х, но знам, че е за моя вреда той да определя поведението ми, въпреки че би било хубаво да се намери човек, който да ме разбере по тоя въпрос. (такъв се и намери, де)

Спасението за твоя човек е или да намери момиче, мрящо за него, което да иска да го излекува с любовта си, или някак си той сам да се анализира и сам да си помага и да се опитва да е "нормален". Първото би било прекрасно, но в живота не става като по поръчка - влюбено и отдадено момиче, готово да му помага, ще срещне някога, но не по свое усмотрение.

Колкото до теб.. ти си малко coward (ползвам английската дума заради нюансите в нея, на български ще трябва да намеря дума между подлец/страхливец, а такава няма). Не го казвам със зли чувства, даже ти се радвам няк'во.
Но си такава.
Хванала ли си се на хоро, ще го играеш докрай. Дори да не е по твое желание. Понякога животът ни вкарва в най-различни хора, в които не ни се играе. Като например твоето. Няма такова нещо да стоиш и да бездействаш и да се надяваш всичко да мине. Малко или много тоя човек те е ангажирал с очаквания, чувства, вие излизате, говорите си. Довърши нещата. Не ги оставяй така, недовършени. Движението е промяна, промяната е движение, движението е прогрес. А ти какво? "Стремя се да не се засичам с него". Много coward поведение. Имаш много опции, но нямаш право да държиш и себе си, и него в неведение. Можеш да отхвърлиш ангажимента, да му кажеш право, да се омита. Можеш да му споделиш, че те притеснява и той да си коригира поведението. Може да се впуснеш в задушаваща връзка. Ти си знаеш. Просто не бездействай, тъпо е. Доведи нещата до край, "движи" се, движи и нещата. Това да чакаш от себе си нещата да се оправят, е маса безотговорно и твърде страхливо. Тоя край на нещата, както казах, може да е всякакъв. Може да е компромис между вас (ако не си уверена, че искаш да го срежеш от раз), може да е начало на нова връзка, може да е никога да не си говорите повече.
Но трябва да си решиш проблема. Сам няма да се реши. Пък ти сякаш отказваш да поемеш отговорност за някакво твое действие и чакаш съдбата (???) да ти реши ситуацията. Ми не може тъй бе, сладур, не може! Понякога животът ни изправя в такива тъпи ситуации, дето хич не ни се занимава, ама трябва да си ги разплетем някак.
Рискувай! Който не е рискувал, нищо не е постигнал, не е живял.
Пак казвам, говори с него. Не е нужно да конкретизираш какви проблеми си имала. Можеш само да кажеш че имаш такива и няма да ги споделяш, и че примерно те дразни зависимостта му към теб и желанието да го дюндюркаш.
Но така да бездействаш ... себе си мъчиш най-вече, и него.

[TrickyAngel]

Не бих го определила като обсебващ. Даже напротив. Не е обсебващ. Но очакванията му са на лице.
Иначе, в петък имам една дупка около час и нещо и ще се опитам да говоря с него... Като се знам..ще влоша нещата или в едната посока, или в другата. Както една приятелка се изразява: "Ти си падаш по ритнати кученца"... По принцип нямам проблем да бъда опора за някого, но в случая се стремя да бъда опора за себе си.
А и за момента не съм се хванала на хорото.. Не бих сe нарекла "coward" по простата причина, че ако зависеха само от мене нещата изобщо нямаше да мисля той как се чувства, дали трябва, или не. Един приятел ми каза: "Карай, мъж е – ще се оправи". Вярно е, ще се оправи. Все някога, иска или не, ще се наложи да се изправи и да продължи. Но не намирам смисъл в това да го съсипя отново, особено след като моите чувства не са толкова силни колкото неговите. Ако изпитвах същото щях да бъда готова на всичко за него, но... Обстоятелствата може би са виновни. Може и аз самата да съм виновна.
Като знам, че съм жертвоспособна в дадени ситуации, ме е страх от това, което мога да забъркам ако се изправя очи в очи с него и с проблема. Понякога имам чувството, че ми трябва някой, който да ми удря шамари когато реша да направя нещо безсмислено. Или да ме нарита едно хубаво...

[umri]

Един в целия свят ти е обърнал внимание, очевидно не ти харесва, но си готова да се пробваш, въпреки големите си резерви? Нормално. Предполагам.

За малко да се появи някакъв мъж в живота ти и трябва да се вкараш във възможно най-тлъстия филм. Типично.

Няма да те съдя, щото не знам какво точно си преживяла, но това с нуждата някой да те нарита.. не е нормално. Помисли си.

И един съвет, в който никога не се вслушвате - излез от филма.

[jghgh]

Oh, God...
Недей да се мъчиш сама.
На никого не си длъжна с нищо.
Като не го харесваш - не го и не се занимаваш с него.
Това да си "жертвоготовен" спрямо някого, или да ходиш с някого от съжаление, е много голямо мъчение за теб, това ще ти личи и ще рефлектира и върху него. Никаква връзка няма да е това, а едно мъчително задължение.