O_O
03-27-2012, 10:19
Пускам темата, защото чувствам нуждата да споделя с някого,a пък и се нуждая от мнения, за да си обясня някои неща...
На 18 съм, живея в чужбина от по-малко от годинa. Септември месец тръгнах на курсове по езика, за да се подготвя за изпита, който ми трябва да взема за да вляза в университет. Групата, с която учех беше приятна запознах се с нови хора, макар и доста по големи от мен, това ми бяха и първите познанства тук Дойде октомври и един ден се разминах по коридора с един симпатяга. Oпределих го на около 25. Tой определено привлече вниманието ми. Всъщност винаги съм излизала с момчета до 2 години максимум по големи от мен и останах учудена от това, че той ми допадна на пръв поглед. Усмихнах се и го поздравих, той ми отвърна по същия начин. После научих, че преподава в същия център, в който уча. Продължавахме да се засичаме, но всичко беше усмивки, поздрави и до там. Усетих обаче, че определено има симпатии по начина, който гледаха очите му. Един ден все пак ме спря и ме попита как се казвам, каква националност съм, на колко съм. Отговорих му, но едва разбрах името му, и трябваше да тръгвам. Притесняваше се доста докато говорехме. Забелязах обаче, че има годежен пръстен и от този момент насетне се зарекох да не допусна нищо при тези обстоятелства. Пък и започвах всичко отначало и не ми беше до това. На следващия ден той дойде направо в стаята и буквално започна да ме засипва с информация. Не помня откъде тръгна темата, но без да съм го питала ми обясни, че има син на година и половина, че в най скоро време се надява и втори и т.н. Попитах го на колко години е всъщност и се оказа че е на 30. Бях шах и мат. Удивена бях от начина по който дойде да ми каже всичко това при положение, че не бях сама в стаята - имаше един човек от моята група, който също го гледаше изумено. Счетох това за ясен намек или по скоро като ''Сгоден съм, имам дете, щастлив семеен живот, не се занимавай с мен !'' Всъщност това в случая наистина беше най разумното. Един ден карахме в неговия кабинет и понеже той беше там седнах по-напред, за да избегна всякакъв контакт с него. Той обаче ме гледаше през цялото време и когато дойде почивката веднага дойде на крака да говорим и след това ме попита дали желая да видя сина му. Цялата група беше там ( около 15 човека), но това никак не го смущаваше. Нямаше как да каже'' Не, не искам''. В крайна сметка не е кой знае какво да ми покаже няколко снимки. Още щом отвори фейсбук акаунта си разбрах плана му. Щеше да иска приятелство, най вероятно, за да можем да говорим. Фактът, че всеки път когато можеше, ме заговаряше ми подсказваше това. Показа ми доста снимки на сина му, на домашните му любимци, разкази ми някои работи и тъкмо, когато мислех, че съм се излъгала, той каза че иска да ме намери. Няколко човека от групата ми имаха фейсбука така, че щеше да е нелепо да го излъжа, че нямам. Дадох му го и приех приятелството. Той почна да ми пише постоянно, покани ме да излезем, аз отказах под предлог, че няма как да стане. Той се направи на ударен и за да бъда категорична, просто му заявих; че на никоя жена не би и било приятно годеникът и да излиза с друга уикенда. Той разбра, че няма да направя компромис относно това, но въпреки това продължи да ме кани на билярд, боулинг и т.н. В крайна сметка след като видя, че съм непреклонна спря.Но не спираше да търси контакт с мен. Понеже нямах приятели, а само познати вечер прекарвах доста време във фейсбук контактувайки със приятелите ми от БГ. Забелязвайки това, той също започна да прекарва доста време вечер пред монитора, дори когато имаше работа. Въпреки, че говорехме доста на различни теми имахме еднакви интереси доста близки вкусове и т.н. реших, че мога да контактувам с него повече, защото определено беше много интересен човек. Чудно ми беше какво толкова намира в момиче 12 години по-малко от него, и то при положение, че има семейство. Той започна да ми споделя доста за себе си, станахме близки, излишно е сигурно да споменавам, че беше много мил и ме засипваше с комплименти. Дори подхвана да изучава и българския. Казах му, че оценявам жеста му да пише на родния ми език, но не е нужно. Той обаче отвърна, че държи да говори езика ми. Там където ходех на курсове продължаваше да показва по-специално отношение. Доста често идваше и сядаше там където се събираме курсистите и гледаше да завърже разговор само за да може да говорим дори и когато не е възможно насаме. Дори когато трябваше да го оставям винаги гледаше да открадне още някой миг. Започна да ми праща СМСи. В един момент започнах да осъзнавам, че това няма да свърши добре за никой от нас и му обясних, че това което става не е нормално. Той призна, че осъзнава ситуацията, но не вижда смисъл в нищо, ако ме няма и че мрази уикендите, защото тогава не ме вижда.Почувствах се ужасно, защото за пръв път срещах човек, който да ме кара да се чувствам така, както той когато говоря с него, а в същото време осъзнавах, че е лудост да го допускам толкова близко до себе си при положение, че никога няма да е мой. След месец и половина ми изпрати смс, в който обяснява, че няма да може да ме види или да контактуваме за доста дълго време, бил най щастливият, че ме е познавал, надява се да се поддържаме връзка някой ден, да не му се сърдя и за пореден път, че ме обича. Часове след това ме изтри от френд листа си. След известно време ми писа, че следващия път, когато се срешнем щял да ми каже какво е станало, може би след известно време. Спряхме да се засичаме, защото просто седеше само в кабинета си, а аз не го и търсех. Не контактувахме изобщо, След известно време ми изпрати съобщением че не можел да ми каже повече освен че има mental trouble O_O Мислите му били с мен и аз съм го променила завинаги и т.н. Аз не му отговорих вече, не намерих сили, нямах и желание. Бях съсипана, но и ако трябва да бъда честна, очаквах го. И аз на неговото място щях да си запазя семейството, но пък и нямаше да дам толкова воля на чувствата си след като не мога да си го позволя. След седмица-две спрях да виждам колата му, помислих че си е взел отпуск, но впоследствие разбрах, че е напуснал.Та въпросите ми към вас са няколко: Какво всъщност стана ? Защо той допусна да се стигне дотам? Според мен не е било примерно за да преспи с мен, защото ако това му беше целта още щом като видя, че няма шанс да изляза с него, щеше да се откаже. Какво е очаквал от мен? Грешка ли беше, че допуснах до себе си човек, когото харесвах, макар да знам че е семеен ? Почти 100 процента съм сигурна, че решението да напусне работа е било внезапно, тъй като когато сме говорили, той казваше, че работата тук му допада много. Без нападки и обиди. Надявам се да отделите време, ще ви бъда благодарна!
На 18 съм, живея в чужбина от по-малко от годинa. Септември месец тръгнах на курсове по езика, за да се подготвя за изпита, който ми трябва да взема за да вляза в университет. Групата, с която учех беше приятна запознах се с нови хора, макар и доста по големи от мен, това ми бяха и първите познанства тук Дойде октомври и един ден се разминах по коридора с един симпатяга. Oпределих го на около 25. Tой определено привлече вниманието ми. Всъщност винаги съм излизала с момчета до 2 години максимум по големи от мен и останах учудена от това, че той ми допадна на пръв поглед. Усмихнах се и го поздравих, той ми отвърна по същия начин. После научих, че преподава в същия център, в който уча. Продължавахме да се засичаме, но всичко беше усмивки, поздрави и до там. Усетих обаче, че определено има симпатии по начина, който гледаха очите му. Един ден все пак ме спря и ме попита как се казвам, каква националност съм, на колко съм. Отговорих му, но едва разбрах името му, и трябваше да тръгвам. Притесняваше се доста докато говорехме. Забелязах обаче, че има годежен пръстен и от този момент насетне се зарекох да не допусна нищо при тези обстоятелства. Пък и започвах всичко отначало и не ми беше до това. На следващия ден той дойде направо в стаята и буквално започна да ме засипва с информация. Не помня откъде тръгна темата, но без да съм го питала ми обясни, че има син на година и половина, че в най скоро време се надява и втори и т.н. Попитах го на колко години е всъщност и се оказа че е на 30. Бях шах и мат. Удивена бях от начина по който дойде да ми каже всичко това при положение, че не бях сама в стаята - имаше един човек от моята група, който също го гледаше изумено. Счетох това за ясен намек или по скоро като ''Сгоден съм, имам дете, щастлив семеен живот, не се занимавай с мен !'' Всъщност това в случая наистина беше най разумното. Един ден карахме в неговия кабинет и понеже той беше там седнах по-напред, за да избегна всякакъв контакт с него. Той обаче ме гледаше през цялото време и когато дойде почивката веднага дойде на крака да говорим и след това ме попита дали желая да видя сина му. Цялата група беше там ( около 15 човека), но това никак не го смущаваше. Нямаше как да каже'' Не, не искам''. В крайна сметка не е кой знае какво да ми покаже няколко снимки. Още щом отвори фейсбук акаунта си разбрах плана му. Щеше да иска приятелство, най вероятно, за да можем да говорим. Фактът, че всеки път когато можеше, ме заговаряше ми подсказваше това. Показа ми доста снимки на сина му, на домашните му любимци, разкази ми някои работи и тъкмо, когато мислех, че съм се излъгала, той каза че иска да ме намери. Няколко човека от групата ми имаха фейсбука така, че щеше да е нелепо да го излъжа, че нямам. Дадох му го и приех приятелството. Той почна да ми пише постоянно, покани ме да излезем, аз отказах под предлог, че няма как да стане. Той се направи на ударен и за да бъда категорична, просто му заявих; че на никоя жена не би и било приятно годеникът и да излиза с друга уикенда. Той разбра, че няма да направя компромис относно това, но въпреки това продължи да ме кани на билярд, боулинг и т.н. В крайна сметка след като видя, че съм непреклонна спря.Но не спираше да търси контакт с мен. Понеже нямах приятели, а само познати вечер прекарвах доста време във фейсбук контактувайки със приятелите ми от БГ. Забелязвайки това, той също започна да прекарва доста време вечер пред монитора, дори когато имаше работа. Въпреки, че говорехме доста на различни теми имахме еднакви интереси доста близки вкусове и т.н. реших, че мога да контактувам с него повече, защото определено беше много интересен човек. Чудно ми беше какво толкова намира в момиче 12 години по-малко от него, и то при положение, че има семейство. Той започна да ми споделя доста за себе си, станахме близки, излишно е сигурно да споменавам, че беше много мил и ме засипваше с комплименти. Дори подхвана да изучава и българския. Казах му, че оценявам жеста му да пише на родния ми език, но не е нужно. Той обаче отвърна, че държи да говори езика ми. Там където ходех на курсове продължаваше да показва по-специално отношение. Доста често идваше и сядаше там където се събираме курсистите и гледаше да завърже разговор само за да може да говорим дори и когато не е възможно насаме. Дори когато трябваше да го оставям винаги гледаше да открадне още някой миг. Започна да ми праща СМСи. В един момент започнах да осъзнавам, че това няма да свърши добре за никой от нас и му обясних, че това което става не е нормално. Той призна, че осъзнава ситуацията, но не вижда смисъл в нищо, ако ме няма и че мрази уикендите, защото тогава не ме вижда.Почувствах се ужасно, защото за пръв път срещах човек, който да ме кара да се чувствам така, както той когато говоря с него, а в същото време осъзнавах, че е лудост да го допускам толкова близко до себе си при положение, че никога няма да е мой. След месец и половина ми изпрати смс, в който обяснява, че няма да може да ме види или да контактуваме за доста дълго време, бил най щастливият, че ме е познавал, надява се да се поддържаме връзка някой ден, да не му се сърдя и за пореден път, че ме обича. Часове след това ме изтри от френд листа си. След известно време ми писа, че следващия път, когато се срешнем щял да ми каже какво е станало, може би след известно време. Спряхме да се засичаме, защото просто седеше само в кабинета си, а аз не го и търсех. Не контактувахме изобщо, След известно време ми изпрати съобщением че не можел да ми каже повече освен че има mental trouble O_O Мислите му били с мен и аз съм го променила завинаги и т.н. Аз не му отговорих вече, не намерих сили, нямах и желание. Бях съсипана, но и ако трябва да бъда честна, очаквах го. И аз на неговото място щях да си запазя семейството, но пък и нямаше да дам толкова воля на чувствата си след като не мога да си го позволя. След седмица-две спрях да виждам колата му, помислих че си е взел отпуск, но впоследствие разбрах, че е напуснал.Та въпросите ми към вас са няколко: Какво всъщност стана ? Защо той допусна да се стигне дотам? Според мен не е било примерно за да преспи с мен, защото ако това му беше целта още щом като видя, че няма шанс да изляза с него, щеше да се откаже. Какво е очаквал от мен? Грешка ли беше, че допуснах до себе си човек, когото харесвах, макар да знам че е семеен ? Почти 100 процента съм сигурна, че решението да напусне работа е било внезапно, тъй като когато сме говорили, той казваше, че работата тук му допада много. Без нападки и обиди. Надявам се да отделите време, ще ви бъда благодарна!