monttitty
03-28-2012, 18:12
Преди да почнете да го четете само ще кажа, че не искам нищо конкретно да ви питам или, че трябва да го четете, но просто искам да си излея душата, дори и във форума...
Защо е толкова трудно? Защо всеки път когато не го чуя коремът ми става на топка, а когато не го видя се появява буца в гърлото ми? Защо всеки път, когато ме целуне нежно краката ми се подкосяват? Дали винаги ще бъде така?
Мислех си, че е така само в началото, но началото е почти година и половина и се чувствам уникално влюбена и щастлива, но понякога си мисля, че съм обсебваща и, че не споделя същите чувства или може би не ги изразява. А той ли? Той е едно съвсем обикновено момче(той е на 20, аз на 17), което повлия много силно на живота ми, толкова много се промених покрай тази връзка.. Минахме през много трудности, на косъм сме били от раздяла не веднъж... Поддържахме връзка от разстояние близо 5 месеца...началото на тези 5 месеца бяха уникално трудни за мен, след време свикнах с липсата му, а той се върна, и после беше трудно дори да бъдем заедно. Той ми е първият във всичко, и никога не съм си представяла живота с такъв човек- толко скромен, добродушен, тих, спокоен, директен, точен, малко непокист, и въпреки това имам чувството, че ще го обичам вечно! Всеки ден е в мислите ми, а той дори понякога не ми звъни, не ми споделя много, не ми говори празни приказки, не ми обещава невъзможното, дори рядко изразява пръв чувствата си.
Това ли е любовта, най-неподходящия да се превърне в перфектния за теб? Може ли толкова силни чувства да са просто една невинна детска любов? А дали е само до време(няма нищо вечно)? Нормално ли да изпитвам ужас само от мисълта, ако се разделим някой ден?
Защо е толкова трудно? Защо всеки път когато не го чуя коремът ми става на топка, а когато не го видя се появява буца в гърлото ми? Защо всеки път, когато ме целуне нежно краката ми се подкосяват? Дали винаги ще бъде така?
Мислех си, че е така само в началото, но началото е почти година и половина и се чувствам уникално влюбена и щастлива, но понякога си мисля, че съм обсебваща и, че не споделя същите чувства или може би не ги изразява. А той ли? Той е едно съвсем обикновено момче(той е на 20, аз на 17), което повлия много силно на живота ми, толкова много се промених покрай тази връзка.. Минахме през много трудности, на косъм сме били от раздяла не веднъж... Поддържахме връзка от разстояние близо 5 месеца...началото на тези 5 месеца бяха уникално трудни за мен, след време свикнах с липсата му, а той се върна, и после беше трудно дори да бъдем заедно. Той ми е първият във всичко, и никога не съм си представяла живота с такъв човек- толко скромен, добродушен, тих, спокоен, директен, точен, малко непокист, и въпреки това имам чувството, че ще го обичам вечно! Всеки ден е в мислите ми, а той дори понякога не ми звъни, не ми споделя много, не ми говори празни приказки, не ми обещава невъзможното, дори рядко изразява пръв чувствата си.
Това ли е любовта, най-неподходящия да се превърне в перфектния за теб? Може ли толкова силни чувства да са просто една невинна детска любов? А дали е само до време(няма нищо вечно)? Нормално ли да изпитвам ужас само от мисълта, ако се разделим някой ден?