Мрънканица

[Ssummerjam]

Много време не съм си влизала в акаунта, променили са се доста неща, пък и аз съм различна. От тва май нямаше смисъл, ама как да е.
Кофти ми е в средата, в която съм. Някак имам усещането, че градът е малък и хората са малки. Има и доста изключения, естествено, обаче въпреки тва не се чувствам на място.
Класът ми е крайно малоумен. Абсолютен идиотизъм и стремеж да подлееш вода на другия цари, отделно успехът никак не е от най-блестящите и ми е стабилно трудно постоянно сама да си вдигам летвата. Извън училище отскоро излизам с нова компания, обаче с момичето, дето бяхме близки сума време, ни се промениха отношенията. И двете се променихме, обаче като цяло все повече виждам, че е по-комплексирана от средния стандарт; поддържа някви ебаси трагичните отношения с момче, което й търчи по задните части с оправданието, че я обича. Пък мен ми липсва контакт с повече и по-различни хора. Не знам обаче кво да направя по въпроса. Ако ще ми казвате да спортувам - правила съм го, но тва просто не е за мен, пък и няма кой знае къв избор тук; за капак и условията са кофти. На дискотека хем ми се ходи, хем, като ги знам кви са тукашните, ми се отщява. Вярно, че е важна компанията, ама все пак... В нета имам контакт с хора, обаче са ми шаблонни в огромен процент от случаите, особено момчетата. Де 'а знам, сигурно звуча като ебаси нарциса, обаче така седят нещата.
Като се чета, ми липсва логическа връзка в писанията пък и сигурно изглежда сякаш хем не ми е ок така, хем не правя нищо по въпроса. Ама.. и без тва не очаквам нищо, просто исках да го кажа някъде. : )

[dimitar_ak]

Седни си на дирника и се изучи добре. После кандидатстваш и отиваш в голям град.

[valdesbg]

Изучи се и иди в по голям град за висше, щом не те кефи малкия. Съмнява ме обаче че твоя проблем е породен от външни фактори.

И все пак - за кой град иде реч?

[Незнам]

Несериозно – води си блог (не го прави).
Сериозно – едно от предимствата на психологическото съзряване (което вероятно обикаля около годините ти) е това, че можеш да прециниш по-трезно ситуацията и средата, в която си и от тук да преминеш към търсене на промяна и действеност. Може би ти трябва човек, с който да споделяш важните за теб неща (това ме клишира много) и съответно да те активизира и помага в проблемите. Вижда се ясно (не искам да те офензирам), че започваш да се изграждаш като личност и в самият ти пост си достатъчно самокритична и неудовлетворена (извинявам се, ако съм разбрал погрешно). Предполагам, че трябва да потърсиш по-усилено качествени хора (предполагам и такава е новата компания, с която си прекарваш времето), приятели, които се интересуват от живота си и го ценят, а не масата, търсеща изява или движеща се хаотично (без бъдещи преспективи). Съвети ще ти дадат много (особено следващите коментиращи), но според мен, най-важното е да продължиш с изграждането на живота си (развитието на характера ти, ученето и специализирането в дадено хоби, прочие). Чувството може и да е моментно, както и причините следва да са много и различни, така че не мога да обективизирам.

[Ssummerjam]

Води се най-големият необластен.

[Sanguine]

Донякъде мисля,че разбирам как се чувстваш. Дълги години не се чувствах на място в града, в който живях. Родена съм на едно място, прекарах първите си години там, след това ме взеха и ме заведоха в град, с чийто господстващ манталитет на еснафщина,дребнавост и лицемерие никога не успях да се примиря или индентифицирам. Но има хора и хора. И там успях да намеря приятели(макар всъщност голяма част от тях да бяха дошли от един друг, по-южен град, за да учат), защото не съм приемала по презумция всички за еднакви и по този начин да ги уенаквявам в очите си. Където и да се намираш, стойностни хора има. Макар никога да не се почувствах на място, никога да не нарекох този град свой дом и да съм се чувствала понякога така сякаш той ме задушава дотолкова, че бях решена по- скоро да ми отсекат всички крайници, отколкото да остана или да се върна там, успях да разбера, че не всичко е просто черно.

Има време, ще имаш избор и ти,ще кандидатстваш и т.н. Но ако причината е в теб, където и да отидеш, ще я носиш в себе си. Смених два града преди да ми просветне, че голяма част от онова, което търся, е в самата мен, а не в това или тези, които ме заобикалят.

[embraceme]

Асeновград?

[Ssummerjam]

Не е Асеновград. Стара ми е информацията, значи. Тва няма кой знае кво значение, де.


не съм приемала по презумция всички за еднакви и по този начин да ги уенаквявам в очите си; не всичко е просто черно.

Абсолютно нещата не са черни и бели, по-скоро нюанси на сивото. Пък и не само.
Не смятам, че съм предубедена към хората и към нещата.

[DarkTemplar]

Значи е Казанлък. Студентството в по-голям град ще ти реши поне част от проблемите.

Казаното от Sanguine е може би най-точно и адекватно.

[Sanguine]

Абсолютно нещата не са черни и бели, по-скоро нюанси на сивото. Пък и не само.
Не смятам, че съм предубедена към хората и към нещата.


Може,разбира се. Написах го, защото се случва. Понякога умът ни се насища с един модел дотолкова, че несъзнанелно го прилага при разпознаването на всеки нов обект. И той обикновено лесно пасва към частния случай заради своята обобщеност. Срещнах например едно момиче, увлечено по дребните сплетни, явяващи се есенцията на манталитета в града и предизвикващи направо физическо отвращение у мен. Моделът пасна като излян. Но чак след време осъзнах, че освен това тя притежава и безброй други качества и нюанси на характера, някои от тях ценни. Както всички хора. Щях да ги пропусна заради онзи модел, макар и потвърден от опита, който си бях лепнала пред очите.

[NambyPamby]

Познато. И аз се поразмрънквам във форума периодично, когато вдигна ръце от всичко и всички.
Човек трябва да се адаптира. Не да се променя, в никакъв случай, а просто да се нагажда към средата, колкото и първобитна да изглежда. 'Щото да си сам не е по-атрактивна опция, колкото и да не ти се вярва в момента. Трябва да има на кого да звъннеш, когато ти се пие кафе или си търсиш компания за вечерта.
Но определено не отричам, че се усеща явен контраст между теб самият и заобикалящата те среда, особено когато имаш някакви амбиции, желание да се развиваш, да се усъвършенстваш, да пътуваш, въобще - да надграждаш по някакъв начин, а на масата единствения стимул за живот им е да паразитират на гърба на родителите си, колкото е възможно по-дълго.
Първото и най-хубаво нещо, което трябва да направиш, е да разкараш приятелката си по възможно най-бързия начин. Съвсем скоро ще започне да си избива комплексите върху теб, ще злобее и ще завижда, и ще те разсипва още повече емоционално, отколкото да те подкрепя и насърчава.
След това трябва да си дадеш време. Много, малко - колкото ти е нужно. Усамотявай се, занимавай се с неща, които ти харесват и те правят щастлива. Започнеш ли да се променяш, да имаш положителна нагласа, нещата сами ще започват да се нареждат, колкото и сектантско да звучи. Позитивната настройка се изписва и на лицето, променя се походката, стойката, излъчването се променя и започваш да привличаш същите хора - позитивни, ведри, точно такива, каквито ти искаш, докато обратното - отчаяността, апатията, негативизмът привличат разни лабилни субекти, които търсят някой по-силен от тях, за когото да се заловят и да го товарят с малоценността си.
От позитивната нагласа би следвало да спреш и да мрънкаш, да отвориш съзнанието си и да се позагледаш около себе си. Създай нови контакти. Опитай се да опознаеш хора, с които привидно нямаш нищо общо. Никога не знаеш откъде ще изскочи заекът.

[Rolisten]

Горе-долу към края на 12 клас си започнах качественото отсяване на хората в обкръжението. То си е нормално да е тогава, защото животът минава на малко по-сериозен етап и хубаво се разбира "кой-какво-защо" така да се каже :).Ако наистина умееш да отсяваш хората добре, поне в началото това :
След това трябва да си дадеш време. Много, малко - колкото ти е нужно. Усамотявай се, занимавай се с неща, които ти харесват и те правят щастлива. Започнеш ли да се променяш, да имаш положителна нагласа, нещата сами ще започват да се нареждат, колкото и сектантско да звучи. звучи ок. Естествено "обществото" често ще те кара да се чувстваш виновно за това, което си,но ако наистина имаш потенциал това няма да ти повлияе. Всичко си зависи от теб.