ShtrudeL
03-31-2012, 22:48
На скоро попаднах на този* текст и осъзнах какви жертви можем да бъдем на хората около нас, дори на близките си в старанието им да ни научат на нещо...
*Всичко, което зная и мога, дължа на майка ми:
1. Мама ме научи да УВАЖАВАМ ЧУЖДИЯ ТРУД: "Ако възнамерявате да се трепете, идете на улицата! Току-що подреждах къщата!"
2. Мама ме научи да ВЯРВАМ В БОГА: "Моли се на Господ, това да се изпере."
3. Тя ме научи ДА МИСЛЯ ЛОГИЧНО: "Така е, защото аз ти казвам, че е така!"
4. Научи ме да мисля за ПОСЛЕДСТВИЯТА: "Ако паднеш през балкона, няма да те взема с мен на плаж."
5. Тя ми обясни ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ: "Ако не престанеш да ревеш, ще те пребия от бой!"
6. Тя ме научи да ПРЕОДОЛЯВАМ НЕВЪЗМОЖНОТО: "Затваряй си устата и си яж супата!"
А от личен опит мога да дам следното:
В първите дни на първата си връзка си седим ние пред входа (или по-скоро срещу входа, малко по-далеч от него) и аз съм ъъм седнала в него и си се радваме, но всичко в граници и съседката (възрастна баба) се провиква с пълен глас, колко ужаааасно е това и как не трябва да показваме обичта си така! Ти да видиш! Почувствах се ужасно, почувствах, че правя нещо нередно и срамно и адски се разтроих и защо?!? Защото така ми го представят, а аз съм ужасно послушно. Сега разбира се не мисля така, но има милион други неща, които могат да ти промият мозъка, а не бива!
Мама например се опитва (или опитвашЕ, защото леко, леееко започнах да й се противя и аз да я уча ^^) да ми насади какви ли не правилни неща, които са в разрез с мен и абстрактните ми разбирания, но както се сложих в скобички, всячески се опитвам да не се поддавам. Тати например пък ми разрешаваше всичко, което мама не и беше винаги зад и до мен. Което ми липсва най-много от всичко на тоЗ прекрасен свят. НО, искам да кажа, че е ужасно хората, които... са ти най-близки да те учат на своя светоглед... да ти го налагат и да те упрекват ако имаш свой. Всъщност не знам до колко отново се отклоних от темата... бръм. да.
*Всичко, което зная и мога, дължа на майка ми:
1. Мама ме научи да УВАЖАВАМ ЧУЖДИЯ ТРУД: "Ако възнамерявате да се трепете, идете на улицата! Току-що подреждах къщата!"
2. Мама ме научи да ВЯРВАМ В БОГА: "Моли се на Господ, това да се изпере."
3. Тя ме научи ДА МИСЛЯ ЛОГИЧНО: "Така е, защото аз ти казвам, че е така!"
4. Научи ме да мисля за ПОСЛЕДСТВИЯТА: "Ако паднеш през балкона, няма да те взема с мен на плаж."
5. Тя ми обясни ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНИТЕ ВРЪЗКИ: "Ако не престанеш да ревеш, ще те пребия от бой!"
6. Тя ме научи да ПРЕОДОЛЯВАМ НЕВЪЗМОЖНОТО: "Затваряй си устата и си яж супата!"
А от личен опит мога да дам следното:
В първите дни на първата си връзка си седим ние пред входа (или по-скоро срещу входа, малко по-далеч от него) и аз съм ъъм седнала в него и си се радваме, но всичко в граници и съседката (възрастна баба) се провиква с пълен глас, колко ужаааасно е това и как не трябва да показваме обичта си така! Ти да видиш! Почувствах се ужасно, почувствах, че правя нещо нередно и срамно и адски се разтроих и защо?!? Защото така ми го представят, а аз съм ужасно послушно. Сега разбира се не мисля така, но има милион други неща, които могат да ти промият мозъка, а не бива!
Мама например се опитва (или опитвашЕ, защото леко, леееко започнах да й се противя и аз да я уча ^^) да ми насади какви ли не правилни неща, които са в разрез с мен и абстрактните ми разбирания, но както се сложих в скобички, всячески се опитвам да не се поддавам. Тати например пък ми разрешаваше всичко, което мама не и беше винаги зад и до мен. Което ми липсва най-много от всичко на тоЗ прекрасен свят. НО, искам да кажа, че е ужасно хората, които... са ти най-близки да те учат на своя светоглед... да ти го налагат и да те упрекват ако имаш свой. Всъщност не знам до колко отново се отклоних от темата... бръм. да.