issues

[mila_pila]

Здравейте, хора!
Аз имам issues така да се каже. Доста при това. Опитвам се да не оправдавам сегашното си положение със семейството си (класически пример за прецакано детство) или с разни други неприятни неща, които са ми се случили, но предполагам, че всичко малко по малко ме е направило това, което съм в момента. Пълна каша общо взето. На 21, но се държа като на 13

Ще започна от нещо супер повърхностно, щото не знам как да обясня проблема си. По принцип не си падам много парти тип, но от време на време имам нужда да слушам силна музика и да танцувам, следователно се озовавам в някоя дискотека. Само че там неминуемо има момчета и в 90% от случаите някой идва да ми говори, иска да танцува с мен и т.н. Аз обаче не съм с намерението да флиртувам, а искам просто да танцувам и да забравя за всичко (електронната музика помага адски много), само че момчетата не разбират. И така, като ги отрежа, някои продължават да циркулират около мен разрушавайки цялото удоволствие, което музиката ми доставя, връщат ме в света, който съм накарала да изчезне. Защо е толкова сложно да се разбере, че някой може да е отишъл просто да послуша музика и иска да си тръгне сам? Затова едва ли не си налагам ограничения да не се обличам предизвикателно, да не танцувам предизвикателно, блабла, за да не привличам внимание, обаче това ми убива удоволствието, щото постоянно трябва да внимавам да не направя 'грешно' движение, да не си задържа погледа върху някой, да не си помисли 'нещо'.

Та, в целия си живот правя така, но тука е разделът за любовта. Поради цялата простотия и 'предпазливост', с която засипвам хората, и вероятно по още милион причини, доста трудно се сближавам с когото и да било и така се получава, че имам дузина приятели момчета (и момичета де, но те не ни интересуват сега). В началото са ми били само приятели, после с течение на времето нещо се е случило, с един съм се натискала, с друг не знам си какво, с последния ми 'просто приятел' се стигна до секс. После така става, че или те заминават за някъде далеч (разбирайте друга страна) или аз заминавам и така 'всичко се нарежда', щото не ги виждам повече. Тези всичките неща не съм ги планирала, не съм ги направила с идеята, че искам да сме повече от приятели или с такава някаква надежда, че има любов. Не съм и била влюбена в тях или поне така мисля. Случва се в момент на слабост от моя страна, когато се почувствам самотна (и понякога смесено с алкохол). Не мога да говоря за техните мотиви, но предполагам, че е ясно – все пак са момчета и като видят възможност...

В същото време никога не съм имала връзка, някой, който да нарека 'гадже'. Сега се намирам в такава ситуация, че след момчето, с което правих секс, вече ме е страх да си говоря с момчета едва ли не, да не би да станем 'само приятели' и после пак просто да се прецака всичко. Не знам как да пращам ясни сигнали какво искам точно, в повечето случаи не знам какво искам като цяло. Само знам, че адски много ме уморява цялото поставяне на граници, кой какво ще си помисли, а у, видиш ли да не дам на някой напразни надежди. Как да спра порочния кръг, в който съм затънала? Може би ще кажете, че е доста просто – да не си свалям дрехите следващия път. След момчето със секса буквално съм ограничила контакта си с хора, отказах хората. Само че не след дълго срещнах едно момче, което ми харесва за нещо повече от приятел и естествено ме е страх, че пак нещо ще прецакам или в най-добрия случай ще си останем само приятели. И се държа като пълен идиот около него.

За да завършим композиционната рамка – като съм в дискотека (и съм в по-флирт настроение) не ми е комфортно да танцувам с приятелите си момчета, и предпочитам да танцувам с непознати до момента, в който ми кажат името си или някаква по-лична информация. Не си падам по свалките за една вечер, обаче честно казано ми изглежда по-привлекателно от това да не знам какво точно иска поредния 'просто приятел'. Тези непознатите хора в дискотеките поне е ясно, че искат секс и доколкото не знам нищо за тях и няма как да се привържа, мога да се забавлявам адски много. Таа, предполагам, че имам страх от обвързване, страх от зарязване, страх от каквото се сетиш, някакви предложения какво да направя? Колко ли тролване ще има в тая тема :Д

[valdesbg]

Абе...интересен случай може би ще си за някой психолог. Тролване не знам да има, по скоро.. малко по хапливи коментари.

Ти сама си го казала - цялата тая предпазливост ти яде главата. Уж да се предпазиш, а дефакто само ти бърка в здравето и по разни дупки. Дискотеката винаги е кофти вариант, от мен да го знаеш. Ако искаш да разпускаш - домашно или открит концерт. В дискотеката хората ходят за да се напият и да се забият с непознати. Музиката е фон, който предразполага всякакви задръжки да изчезнат.

Порочния кръг спира като не си сваляш дрехите, права си. That simple. Отказването от хората е просто отбягване и задълбочаване на проблема. Не е решение.

Интересно ми е - какво според теб в детството ти е допринесло да имаш такава богата палитра от страхове и ограничения? Че май от там идва проблема, а ако съм прав отиваш на психолог(което не е срамно или лошо).. щото тук ще сме доста безсилни.

[umri]

Първо не се обличаш предизвикателно за да не те зарязват, а после говориш за флиртаджийското ти настроение, като си в дискотеки. Не ми се връзва. Не е задължително веднага да спиш с някой от бар и въобще не е задължително тоя някой да иска просто и само секс от теб. Че иска секс е ясно, но може да иска да излезете и ако си му направила добро впечатление и той е във фаза, в която няма против да се обвързва.. може. Никога не знаеш какво иска отсрещния. Може да те зарибява 3 месеца и накрая да те наебе и зареже. И такива ги има. Може да се запознае с теб с ясната цел, че иска да спи с теб, но след като излезете само 2мата да си промени намеренията. До човека и до самата теб е.

[Chacho]

Според мен имаш много, много, много голяма нужда от сериозна връзка. В тая игра винаги има риск и да загубиш означава да бъдеш наранен. Но, ако играеш достатъчно, рано или късно ще спечелиш. Страхове се лекуват, като се научиш да се изправяш срещу тях. Най-големия ти страх, според мен, е този от самотата. Затова се мъчиш всячески да се защитиш от зарязване. Е, може пак да те зарежат, животът е непредвидим и понякога забравя да е розов. Но можеш да се опиташ да си го направиш. Пробвай си шансовете с това момче, на което си хвърлила око. Опитай се да развиеш нещата, поеми инициативата. Спри да мислиш как да избегнеш лошия край, а рискувай всичко, приемайки уязвимостта си. Дори пак да не се получи, поне ще си опитала и ще ти се открият нови възможности, с нови хора. Ще комбинирам идеите на умри и валдесбг - може някой от ухажорите ти наистина да потърси нещо сериозно с теб и, за да му покажеш, че ти също търсиш това, просто не си сваляй дрехите. А може въобще да не се стигне до там и още с това момче да се получат нещата. Повечето момичета плачат за вниманието, което получаваш. Съдейки по него ще имаш достатъчно възможности и достатъчно добри шансове.

[anonymous708973]

В дискотеката хората ходят за да се напият и да се забият с непознати.

Глупости. По тая логика обвързаните защо ходят на дискотека?

Авторке, проблемът ти е, че не знаеш как да общуваш с момче по такъв начин, че да не се превърне в "просто приятел", така ли? Защото ако е това, има доста лесни начини да оправиш положението.

[Blab]

Никога не знаеш какво иска отсрещният.
това.
//към този момент нямам какво да добавя по темата, но благодаря за нея и ще я следя;

[strave]

Темата ти е интересна,пък и гледам си стар форумен герой.Трябва да преоделеш страха от това,че ще си нарена и ще нараниш,просто защото това рано или късно се случва в една връзка.В момента с тези мисли какво ще стане,ще проваля ли следваща си връзка не се забавляваш и не позволяваш да си покажеш чувствата,което е глупаво.

[Sanguine]

Страх, объркване, страх. В цялата ти тема прозират те. Страх от самотата, неудовлетворение от нея, но и страх от обвързване, неудовлетворение от предишните ти опити. Страх от това да бъдеш забелязана, но и страх от това да останеш в периферията. Страх да не останете "просто приятели", но и страх от това да пробваш. Твоят порочен кръг е система от неудовлетворяващи те ситуации. Да се довериш и отдадеш, да пробваш, оставяйки уязвима, да дадеш възможност да те наранят или отхвърлят се явява плашеща възможност, противоречаща на инстинктите и опита ти. Да останеш в периферията и по повърхността с безсмислени афери, без чувства, без дълбочина на обвързването не удовлетворява желанията и копнежите ти.
Това просто да държиш свалячите в дискотеката или обожателите където и да е другаде на разстояние не е трудно. Това да получиш мъжко внимание, когато го искаш, също. Проблемите ти ми се струват много по-дълбоки от тези, които могат да се решат със съвет в тийн форум. Причините за тях трябва да намериш сама, а намирането на подходящия подход за решаването им(макар самото решение да ни се струва лесно, ясно и прекрасно и вече ти го посочиха) може да се окаже труден и трънлив път. И трябва сама да го усетиш и изминеш. Това не е настроение, не е просто срам или плашливост от едно определено нещо. Наистина няма нищо лошо или страшно да посетиш специалист. Въпреки ширещия се глупав предрасъдък, там не ходят само луди, нали ;) Наистина ми се иска да ти кажа нещо, което действително да ти помогне, но се чувствам безсилна пред недостатъчната информация и липсата на достатъчно знания, че да открия причинно- следствените връзки дори и да я имах. Изправяла съм се пред подобна ситуация. Да ти кажа просто, че трябва да преодолееш своите вътрешни и понякога скрити страхове и ограничения, ми се струва лесно, но безсмислено.

[mila_pila]

Първо, не споменах, че в момента съм на Еразъм, което променя доста нещата. Преди да замина по Еразъм бях в периода – 'аз заминавам след няколко месеца, няма никакъв смисъл да започвам нещо сериозно, нищо няма да излезе', сега съм в следващата фаза- 'сега съм на Еразъм, има още 2 месеца, всичко, което става тук е преходно'. Съответно момчето, което харесвам няма обратен билет (за САЩ) и не знае какво ще прави, решил е да остане в Европа, обаче Европа е доста обширно понятие. После си мисля, че като си дойда в България ще съм в следващия период – 'още една година и завършвам, после най-вероятно магистратура някъде далеч от България'. Постоянно правя така.
Umri, за несъответстието, което виждаш – като цяло доста неща около мен не се връзват. Тук е доста по-ясно какво искат хората по дискотеките – ако отидеш на Еразъм парти общо взето няма шанс някой да иска да те опознава, освен ако не вярваш в хепи енда. Ако отидеш на нормален клуб, където местните хора ходят, е по-различно.
За детството си не ми се навлиза в подробности, че ще стане твърде грозно, ако супер много на някой му е интересно – на лично.
Благодаря на всички, съгласна съм, че няма да се реши проблемът ми във форума. Не съм фен на психологията, но може и да ѝ дам шанс ;)
PinkPan7her , не знам дали може до това да сведе поблемът ми. Всичко при мен е на периоди. Следователно понякога наистина не мога да общувам с момчетата, понякога го правя с лекота. Гадното е, че не мога да управлявам периодите, не знам от какво зависят. Опитвам се да се 'наслаждавам' на тая непредвидимост, ама мамка му, доста е трудно

[valdesbg]

Пантерче ще има ли тема в която да си джафкам на спокойствие без да ми съскаш във врата? Обвързаните пак отиват по тая причина в дискотека. Цялата концепция зад диското е да забиеш нещо лесно и бързо. Нито музиката е музика, нито атмосферата е атмосфера, нито имаш кой знае колко пространство за каквото и да е. Знам че не ти харесва и ще си измислиш един куп защити.

Като цяло аз си мисля че проблемите на авторката се коренят в детството. Неслучайно тя го споменава. А от там нататък - тука кадърен съвет няма да получи. Не, не е срамно да идеш на психолог. Срамно е да не идеш, когато той може да ти помогне.

[anonymous708973]

Пантерче ще има ли тема в която да си джафкам на спокойствие без да ми съскаш във врата? Обвързаните пак отиват по тая причина в дискотека. Цялата концепция зад диското е да забиеш нещо лесно и бързо. Нито музиката е музика, нито атмосферата е атмосфера, нито имаш кой знае колко пространство за каквото и да е. Знам че не ти харесва и ще си измислиш един куп защити.


Не, докато пишеш глупости.
Обвързаните ходят на дискотека, за да забият нещо лесно и бързо? Блестяща теза. И още по-блестящи (липсващи, естествено) аргументи. Ако ти не можеш да се насладиш на музиката/атмосферата, това е друг въпрос. И знам, че не ти харесва (и няма да го признаеш) и ще си измислиш един куп защити.

[valdesbg]

Кей, ще се цакаме.

[DarkTemplar]

Дискотеката е просто "актуалното място за масови забавления", което най-много се котира в нашата държава (а вероятно и по света). Хората ходят с цел да пият, да се отпуснат и забавляват, ако се намери нещо за чукане (и си нямаш твое или търсиш разнообразие), това е бонус. Сигурно затова и посетителите са предимно млади хора - нямат чак толкова ангажименти, липсва им стабилност, търсят нови емоции и приключения (тръпка). Нищо необичайно.

Четейки темата се сетих за така известната мисъл "животът е всичко това, което ни се случва, докато ние си правим други планове". Интелигентно и целеустремено момиче, което явно обича да държи нещата под контрол и не позволява да й се бъркат в личното пространство. И все пак самотата е проблем, особено когато се превърне в обичайно състояние на духа (може да не си такъв, но да се чувстваш такъв). Според мен имаш нужда от истинска връзка и любов, която да ти даде другар, партньор, стабилност, увереност и да изтрие константното чувство на неудовлетвореност. С две думи да бъдеш щастлива и удовлетворена от личния си живот. Само трябва да се появи подходящия човек (а може вече да се е появил, в лицето на онова момче, което ти харесва) и да му предоставиш тази възможност. Ще рискуваш ли?

Готин подпис.

[djipsito]

Аз мисля, че трябва да се изясниш със себе си, да разбереш какво искаш. Удари си един анализ и помисли от какво имаш нужда. После ще гониш целта.

Колкото и да му е странно на валдес, аз също обожавам и ходя по дискотеките само и единствено да се натанцувам, да се надивея наволя, без да търся флирт или нещо повече. Така ми харесва, така се забавлявам. Нямам нужда от приятел, секс, а и нямам време. Не искам и да намирам време за тези неща.

Не мисля, че тези граници, които си слагаш са нужни. Аз успях някак да го пречупя тва нещо, понеже и аз не обичам да привличам внимание, а просто да съм си на мойта вълна, без да се налага да обръщам някво по-специално внимание на хората. Обличам се както ми харесва, не с цел погледите да са върху мен, а просто да се чувствам секси, красива, да съм добре в кожата си. Дали някой ще ме загледа или не, дали ще ме заговори или не... квото дойде. Не обръщам внимание честно казано, защото съм с ясното си съзнание, че не искам нищо, дори да се появи някой на фронта. Тактично се отмествам, отклонявам поглед, казвам две думи на кръст, за да ми разбере "вълната" и до там. Нито му се надувам, нито се държа грубо или нещо друго и досега не съм имала проблеми с натегачи. Разбирали са "намека".

Опитай тва - да се чувстваш добре в кожата си, остави ги другите (странно е, че го казвам, щото и аз много съм се съобразявала и понякога още се съобразявам с тва кой кво ще си помисли, ама ако се задействаш ще постигнеш някакъв ефект. Дотолкова, колкото да не ти пука много много. Постижимо е). Ако ти е трудно да си подредиш мислите, действай на момента според това, което ти се прави и това, което искаш на момента. Ако сбъркаш някъде, няма лошо. Ще претеглиш нещата и ще си намериш баланса. При мен се получи.

Не е много сложно ако си избиеш от главата кой кво мисли и кво ще си помисли ако... Трябва време за тва. Мисли на първо време за себе си и за нещата, които те карат да се чувстваш гот. Ако не ти е до хората, няма лошо за известно време да се откъснеш от тях и да се "погрижиш" за себе си. Като се почувстваш удовлетворена от себе си, ще ти е по-лесно да се оправяш и с хората.

Живей и граби, щото тва са най-хубавите години, които ще имаме. После и да искаме - няма.