Един въпрос.

[Niakoitam]

Въпросът е основно към момичетата/жените,но могат да отговарят и момчетата/мъжете.

Та как бихте реагирали ако човек от срещуположният пол ви обръща внимание понякога и повече,когато вие го потърсите, а в противоположният случай не ви казва даже и Здрасти като се засечете някъде.

Как бихте се почувствали и реагирали ако даденият човек ви е един от многото хора, с които просто си общувате,но не изпитвате по специални чувства към него?
А как бихте се почуствали и реагирали ако имате по специални чувства към даденият човек като например да ви е симпатичен като нещо повече от приятел или направо да го харесвате?
:)

[ByBinKaa]

1. Срамежлива е и чака ти да направиш първата крачка или не се интересува и ти обръща внимание само когато ти я потърсиш, от учтивост.
2. Щом е просто "един от многото хора, с които общуваш" няма за какво да се впрягаш толкова, нали така :)
3. Тук вече нещата стават сложни. И в двата случая (срамежлива е или просто е учтива), по-добре да действаш. Все пак не знаеш какво и се върти в главата и как да постъпиш. Поне ще знаеш, че си опитал. От опит глава не боли.

Дано съм била полезна :)

[Chacho]

1. Учтивост
2. Боли ме хуя
3. Пробвам, ако не - следващата

[just-girl]

Аз съм от типа момичета "ако ти не проявиш интерес и аз няма. Дори здрасти няма да получиш" /може би, защото ме е срам, а не заради това, че примерно съм надута или нещо такова/, така че не знам как бих се почувствала. :)

[SmilezZz]

Въпросът е основно към момичетата/жените,но могат да отговарят и момчетата/мъжете.

Та как бихте реагирали ако човек от срещуположният пол ви обръща внимание понякога и повече,когато вие го потърсите, а в противоположният случай не ви казва даже и Здрасти като се засечете някъде.

Зависи от много неща. Всъщност не мога да си представя какво бих направила , ако обръщането на внимание от негова страна е на моменти , докато в друг се държи все едно не се познаваме.

Как бихте се почувствали и реагирали ако даденият човек ви е един от многото хора, с които просто си общувате,но не изпитвате по специални чувства към него?

Може би кофти. Тъй като в повечето случаи показването , обръщането на внимание е признак, че другия човек има по - специални чувства към теб, освен приятелските. И би ми станало гадно , ако го имам само за приятел, а той да си мисли и да си дава празни надежди , че може и да сме нещо повече.

А как бихте се почуствали и реагирали ако имате по специални чувства към даденият човек като например да ви е симпатичен като нещо повече от приятел или направо да го харесвате?

Щях да бъда на седмото небе. Жив пример: дълго време харесвах едно момче , докато той даже и грам внимание не ми обръщаше и не осъзнаваше, че е важен за мен. Докато след време , когато срещнах човека ,към когото наистина имам чувства - той тогава се сети да ми обръща внимание. Но беше вече късно, защото чувствата до голяма степен бяха изстинали.

[valdesbg]

1. Учтивост
2. Боли ме хуя
3. Пробвам, ако не - следващата

Окото на щрауса е по голямо от мозъка му.

[TheBeliever]

Ако се познаваме и на улицата не получа поне едно кимване/усмивка/"Здравей", го приемам за липса на уважение. Независимо до колко и дали сме близки.

В случай, че имам някакъв интерес и ме отебеш по всички параграфи, като даже не ме поздравиш, вероятността да си загубя интереса е огромна.

[Niakoitam]

Аз съм от типа момичета "ако ти не проявиш интерес и аз няма. Дори здрасти няма да получиш" /може би, защото ме е срам, а не заради това, че примерно съм надута или нещо такова/, така че не знам как бих се почувствала. :)

Разбирам те идеално.И аз съм подобен тип,но съм мъж. :)

Относно другото жените да си се представят в подобна ситуация...пък може и мъжете.

Първи път. Интересувате се от мъжът.Отивате и танцувате около него.И той не остава равнодушен.Питате го за името му,разпитвате познатите му,които познавате малко по-добре и т.н.
Втори път. Не предприемате абсолютно нищо,но и мъжът не го прави.Обърнати сте един към друг,но дали ви гледа или просто тази страна му е най удобна за гледате много не знаете.Намирате удобен момент и го заговаряте.Той не е равнодушен говори си с вас определено време.
Трети път.Забелязвате го,но той минава бързо покрай вас. След това го забелязвате на друго място и го поздравявате закачливо.Той започва да танцува с вас все едно от отдавна го е желал,но и вие не му оставате изобщо длъжна, а след това се интересува,защо въпреки че ви е намерил не откликвате.
Четвърти път.Седите на съседни маси на окло 2-3 метра растояние обаче нито вие казвате на другият Здрасти,нито той на вас.След определено време той си тръгва.

Добре де хайде...ще го карам направо за да е по ясно макар че не исках,защото просто исках да разбера какви чувства реакции и мнения ще доведе подобен вид поведение няма значение породено от какво..Но това е моята история в близките 2 месеца, а мъжът,който споменавам в примерите съм именно аз. :)

[TheBeliever]

Първият път - идва да танцува с теб.
Вторият път - заговаря те първа.
Третият път - отново те заговаря първа и отново танцува с теб.

Какво чакаш?

[valdesbg]

Де го въпроса на втората ситуация?

[Niakoitam]

Първият път - идва да танцува с теб.
Вторият път - заговаря те първа.
Третият път - отново те заговаря първа и отново танцува с теб.

Какво чакаш?

Малко се отклоняваме от основната тема,но ще ти отговоря.
Какво чакам ли? Чакам обстоятелствата. Липса ми достатъчно увереност,но все пак не искам да изпускам възможността.Друго...аз всъщност съм едно доста стеснително човече,което обаче може да е много отворено ако се почувства сред познати или в свои води.Научил съм се обаче с времето да се нагаждам спрямо реакциите и характера на хората така че дали ще ме видиш като някое срамежливо човече,което го е срам да погледне момиче или отворено типче,което ги е награбило по няколко наведнъж е въпрос на ситуация,условия и ответна реакция на срещуположният характер. Нито едно от поведенията ми не е маска...това съм си самият аз.Нося и маска,но в други случаи.
Друго.Тя е доста по-малка от мен...почти 7.5 години,но за нашата възраст смятам това за напълно приемливо.Разликата между майка ми и баща ми все пак е 7 години пък са вече 27 години близо заедно.Оттук оттам обаче чух и някое и друго нещо,което не е като да ми харесва особено, а дори и един приятел, с който излизаме често и живее близо до нея ми каза: "По добре не се занимавай с нея".Имах една история преди около 6 години с едно момиче, за което отвреме навреме хората около мен пускаха разни такива неща,но аз не ги послушах тогава.След това страдах за нея около 3 години и въпреки че тя започна да се закача първа с мен и даже и телефон ми е искала накрая имаше: "Много ми харесваш и много те обичам,но...само като приятел. (както и казах беше явно само за измъкване явно).Така че съм и малко предпазлив заради подобната ситуация. Е, това момиче засега поне не ми се прави на недостъпна,което заради някогашното преживяно не понасям вече.Обаче не можем и да си говорим много. Не мога да я опозная като характер от лични впечатления.В интернет не можем да се свържем, а засичанията са ни напълно случайни и не зависят от никой от двамата.Не знам и дали не се занимава с някои друг или други в момента.Разчита се на случайността най-вече когато сме за по-късни часове на купонче.:)

[Niakoitam]

valdesbg въпроса на втората ситуация е като на първата.Поставяте се на мястото на момичето и си казвате мнението по въпросите от първият ми пост :)

[TheBeliever]

Обстоятелствата ще са такива, каквито си ги направиш. Всичко друго са оправдания. Тя достатъчно пъти е показала интерес и е предприемала първата крачка към някакъв контакт. Не може да очакваш обаче да продължава и занапред. Ако имаш интерес към момичето намери начин да се свържеш с нея и си създай условията да я опознаеш. Не разчитай на случайности.

[valdesbg]

Ем... в тая ситуация която си описал... мъжът(абстрахираме се че това си ти) изглежда доста...затворен и един вид общува с мадамата само от учтивост. Ако аз съм мадамата ще ми щракне някоя лампичка че пича просто си приказва за вечерта с мен, но нищо повече. Следователено няма да си давам кой знае колко зор.

едит: Както TheBeliver е казала обстоятелствата ги правиш ти. Ти създаваш удобния момент, а не го чакаш да дойде. Просто щтоо такъв няма да дойде.

[Niakoitam]

Обстоятелствата в общи линии нямам голяма свобода да си ги създавам аз.Намерих я във Facebook.Почти не влиза и съответно не ме добавя.Да я питам за скайп...няма файда,защото аз и без това не може да се каже че ползвам скайп.Да я поканя да кафе...все още не ми се ще да съм толкова директен пък и има вероятност да забозя като едно време като бях с едно момиче и приятелката и на кафе и да се изложа...особено ако сме сами.През деня нямам кой знае колко свободно време...не работя,но често ме хващат на работа в нас и така.
Моментите, в които съм я подминавал е било,защото не съм я забелязвал, а впоследствие други са ми казвали че била някъде или просто ме е било срам.

valdesbg
Напоследък се чудя над това:
"едит: Както TheBeliver е казала обстоятелствата ги правиш ти. Ти създаваш удобния момент, а не го чакаш да дойде. Просто щтоо такъв няма да дойде. "
Миналите години и особено миналата не създавах никакви условия за нищо.Излизах на купонче сигурно на 2-3 месеца веднъж като във 9/10 от случайте беше до към 22:00 23:00 пиехме по една бира и си тръгвахме за вкъщи.
Тази година отново не създавам абсолютно никакви условия,но някакси много по-добре ми потръгна още отначалото.Поне що се отнася за купони.Понякога веднъж на 2 седмици,често всяка седмица, а по-рядко даже два пъти в седмицата.Една голяма част от тях до късно.Попринцип тая серия ми харесва.Забелязаха ме даже както казах та в общи линии това за обстоятелствата не знам колко е вярно.Може би просто ако не внимаваш се пропускат възможности, което не ми се иска да стане ОТНОВО.Но пък да не казвам голяма дума да не вземат да се обърнат нещата,но засега поне условията ги има.Пък и тук няма много нощни заведения.Още в Петък има вероятност да се засечем отново, защото уж се разбрахме да си правим купон до късно с компанията в заведението, в което най-често се засичаме с това момиче.Другият Петък уж ще правим посрещане и пак можем да ходим там.А тя...май е всеки Петък там и май пропуска само инцидентно.Така че засега поне нещата се нареждат от самосебе си.Понякога имам чувството че всичко е против мен,но не и в този случай...поне засега.А ако има други,които искат да дадът отговор на зададеният от мен въпрос...заповядайте,изкаже те си мнението и не ме щадете. :)

[Chacho]

Като кажеш "срамежлив" и все едно всичко е оправдано. Нищо не оправдава тва, никой не го боли хуя дали се срамежлив. "Обстоятелствата" пак ще са си такива, възможностите пак ще си ги изпускаш. Следващия път като я засечеш, заговаряш я и гледаш да развиеш нещата, това е. Какво си ги заанализирал тия реакции?

[anonymous708973]

Разочарова ме, като видях, че ти си авторът.
Измисляш си оправдания. Достатъчно е точно веднъж да протече химия като хората между вас, за да й вземеш телефона и да я поканиш на среща.

[Niakoitam]

Chacho оправдано неоправдано такъв е живота. Добре де...някога бях срамежлив.Сега съм по скоро стеснителен.Има си причини за това,които няма да обяснявам,защото не искам пък и няма никакъв смисъл.Ще се отклоня страшно от темата,ще напиша 4-5 ненужни страници и в крайна сметка ще се стигне до там че за всичко сам съм си виновен в целият ми живот и как трябва да направя едикакво си ако искам едищо си.Това вече го знам.Иначе кой го боли хуя си нямам и на представа.Следващяит път като я засека...зависи как ще се развият нещата.Ако седим пак за 10 минути едвали не и сме на едно заведение разстояние най-вероятно ще стане същото като последният път,защото вероятността да не мога даже да я видя е голяма.Ако сме за по дълго и успея да я скифтам и нещата се развият както ги мисля...ще ходя и ще се чукна с нея и компанията и,ще и направя някое и друго комплиментче,ще изчакам някоя по бавничка песен и ще я поканя на танц че досега само на бързи сме танцували макар че на последната имаше доста близък контакт на тялото и то не без моя помощ и така...пък после каквото стане.Относно анализирането.Интересно ми е бе.Лошо има ли? Мога да се поставям на мястото на хората,мога да се представя и на нейното ако пожелая,но просто искам повече мнения за сравнение.Съжалявам че не съм от хората,които се хвърлят с краката напред, но какво да се прави...такъв съм си :)

PinkPan7her можеш да видиш в стари мои коментари.Както се казва аз като приказвам не говоря.Писал съм че много хора,които ми харесват писанията ако ме опознаят няма да ме харесат особено. А относно това което съм видял че си писала за мъжете дотолкова поне засега не се вписвам в тази картинка че ако ме познаваше добре не че щях да те разочаровам, а направо не знам какви усещания щях да предизвикам в теб :D
П.П. Пък и вече все повече се убеждавам че един мъж все пак трябва да внимава малко с интереса,който показва към дадена жена...хем да не вземе да го помисли за нахалник,хем да не вземе да реши че щом и е вързан в кърпа задължително може да му се качи на главата.:)

[Chacho]

За кво си усложняваш живота толкова? Намерил си няква мацка, има искра между вас, трябва да й вземеш номера, ако я видиш пак. Толкова. Излишни драми не ти трябват.

[anonymous708973]

Както се казва аз като приказвам не говоря.

А относно това което съм видял че си писала за мъжете дотолкова поне засега не се вписвам в тази картинка че ако ме познаваше добре не че щях да те разочаровам, а направо не знам какви усещания щях да предизвикам в теб :D

П.П. Пък и вече все повече се убеждавам че един мъж все пак трябва да внимава малко с интереса,който показва към дадена жена...хем да не вземе да го помисли за нахалник,хем да не вземе да реши че щом и е вързан в кърпа задължително може да му се качи на главата.:)

Никога не съм схващала мъдростта в тая мисъл.

Адски е кофти да говориш така, самооценката ти е доста ниска, което е кофти за един мъж.

До това прозрение трябваше да стигнеш доста по-рано...

[Niakoitam]

За кво си усложняваш живота толкова? Намерил си няква мацка, има искра между вас, трябва да й вземеш номера, ако я видиш пак. Толкова. Излишни драми не ти трябват.

Заради страничните фактори,за които казах че не ми се говори които ме правят стеснителен и подкопават самочувствието ми и които според много хора може да се оправят с едно щракване на пръстите ми само че аз далеч не мисля така. :)


Никога не съм схващала мъдростта в тая мисъл.

Адски е кофти да говориш така, самооценката ти е доста ниска, което е кофти за един мъж.

До това прозрение трябваше да стигнеш доста по-рано...ю

Мъдростта в тази мисъл е нещо като съкръщение от Като приказвам не говоря празни приказки или обратното.
Може и да си има причини за самоотценката ми.
А до прозрението стигнах по трудният начин...добричък съм си какво да се прави :)

[Chacho]

Причини, причини, причини. Има неща, които можеш да оправиш, ма те били с причини. Е ние какво да коментираме тогава?

[Niakoitam]

Амииии...ако искате темата, от която малко се поотклонихме.:D

[anonymous708973]

На колко си, че разлика от 7.5 години е нормална?

[Niakoitam]

Чудя се дали да отговарям на този въпрос че сега ще се изхвърли някой че акъла не ми отговарял на годините,но хайде ще кажа...след около малко повече от 3 месеца ставам на 26 :)

[Chacho]

Брато, въртим в друга посока, щото реално не виждам проблем в темата. Виждам единствено възможност и нещо май те притеснява да я уловиш. За това се ровя.