View Full Version : Стивън Кинг(любими книги, цитати)
andybowes
04-01-2012, 10:35
Какво мислите за него, и за книгите му : ) Имате ли любима книга, или любим цитат?
На мен лично ми харесва Мъртва зона, а любимия ми цитат е:
''Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят бог, Дейвид?
-Колко ужасно жесток?
-Понякога той ни кара да живеем.''
Обожавам го.
Един от малкото автори, които ми грабват вниманието до такава степен, че не мога да се отлепя от книгите им, докато не ги прочета.
За сега съм прочела има-няма 10 книги негови.
В момента чета Кери.
Любими цитати.. ужасно много.
Ето няколко взети от нета:
Бегло ми мина през ум, че приличат повече на брат и сестра, отколкото на съпрузи - той беше наследил ума, тя красотата, но и двамата по нещо си приличаха, наследственост, от която не може да се избяга. По-късно, когато се прибрах вкъщи, разбрах, че изобщо не са си приличали - причината, поради която ми се бе сторило така, се криеше в последиците от стреса и скръбта, изписани по лицата им. Странно, как болката оставя отпечатъка си върху нас и ни кара да изглеждаме като едно семейство. - Зеленият път
Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш. - Сблъсък
Преди да махнеш прашинката от окото на ближния, погрижи се за гредата в своето. - Сблъсък
В улегналите малки градчета рядко се среща добро. Най-често в тях царува безразличие, разнообразявано сегиз-тогиз от блудкава злоба или, още по-лошо, с умишлени злодеяния. Животът тук никога не е напомнял кипящ казан и ако изобщо е къкрил, то винаги е било на слаб огън. Животът ти в градчето е ежедневно интимно общуване - толкова всеотдайно, че в сравнение с него онова, което вършиш вечер с жена си в скърцащото легло, изглежда като безобидно ръкостискане. А по мръкнало градчето си е твое и ти си негов и заедно заспивате мъртвешки сън, както навярно спят камъните в северната ти нива. Всъщност тук няма друг живот освен бавната смърт на дните, така че когато над градчето приижда зло, идването му изглежда едва ли не предопределено, упойващо и приятно. Градчето познава мрака. Градчето си има тайни и го опазва добре. Градчето ги крие с безизразно лице на опитен картоиграч. Не го интерсуват ни Божиите, ни човешките, ни сатанинските дела. То познава мрака. И мракът му стига. - Сейлъмс Лот
Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали — само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака. - Сейлъмс Лот
Но това бе тъпо, празноглаво зло, за което няма ни отдих, ни прошка. Хрущенето на юмрук върху бебешко лице, срязаната с джобно ножче гума, побоят в бара, слагането на бръснарски ножчета в ябълките за празника на Вси светии, всички гнусотии, които човешкият ум може да избълва от безконечните си лабиринти. Господа, всичко ще се оправи, ако имаме по-добри затвори. По-добри ченгета. По-добра администрация. По-добър контрол над раждаемостта. По-добри методи за стерилизация. По-добри аборти. Господа, ако изтръгнем този зародиш от утробата сред кръв и плетеница от неоформени ръце и крака, той няма да порасне, за да пребие с чук някоя стара дама. Дами, ако вържем този мъж на специален електрифициран стол и го изпечем като пържола в микровълнова фурна, той вече не ще има възможност да измъчва до смърт малки момченца. - Сейлъмс Лот
Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно — от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа. - То
Дълбоко в себе си не можем да се наречем homo sapiens. В основата на истинската ни същност е заложено безумието, а първичният ни нагон е убийството. Това, което Дарвин е бил прекалено възпитан да каже, приятели мои, е, че сме станали господари на земята не защото сме били най-интелигентните или най-хитрите, а защото винаги сме били най-откачените и кръвожадни копелета в джунглата. - Клетка
И не бях забравил нито един от уроците, които ми дадоха. И най-важното, което бях научил, беше, че всеки проблем може да бъде решен, стига да имаш достатъчно голяма тояга. Баща ми беше сграбчил греблото, но аз сграбчих брадвата, и той разбра, че е загубил! - Гняв
Нещо много любимо:
Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере. - Особени сезони
Кинг ми идва доста булеварден - пише интересно и грабващо, но повърхностно и някак си изсмукано от пръстите. Moe мнение.
http://www.youtube.com/watch?v=xCYr_PTnyEQ - нещо такова имам предвид :Д
The Dark Tower обаче е силна поредица.
DisappointedDreamer
04-02-2012, 06:16
Любимият ми автор е 8-) Страхотен е. Просто няма втори като него. Прочела съм плюс минус 15 от неговите книги и още продължавам.
Любим цитат:
"You grow up and realize that the dream machine has a big out of order sign on it"
- Dreamcatcher
Любима книга - The Shining and Pet Cemetery
Кинг ми идва доста булеварден - пише интересно и грабващо, но повърхностно и някак си изсмукано от пръстите. Moe мнение.
О, няма какво да си кривя душата.
Аз съм от яките фенове на Кинг, които доста му се кефят и си чакат всякакви стари изданийца, за да ги изкупят.
Което не значи, че не си прав, между другото.
В смисъл, за мен неговите книги са мнооого разтоварващи и мога да си ги чета точно в трамвая, преди да си легна , на път за някъде си.
Което пък от своя страна не значи, че няма доста повече смисъл в тях, отколкото се усеща на първо четене(веднага давам пример: "Дългата разходка")
А за изсмукването- признавам, че имаше някои моменти и разкази, които ми се видяха мааалко изсмукани от пръстите наистина, НО да се отбележи колко книги има. Не е пробил с 4 бозаливи романчета, нито пък пише зле. Напротив.
По темата:
Какво мисля за него: Много е печен! Пак казвам, харесва ми начина, по който прокрадва идеите за много проблеми в страшни истории.
За книгите, казах.
Любима книга: Винаги съм се възхищавала на "Тъмната половина", може би дори повече отколкото на класики като "То".
Цитати(нека бъдем цинични):
"Вярваш ли в истинската любов, скъпи Хенк?
-Вярвам в здравото чукане- рече Олсон и Арт Бейкър избухна в смях." Дългата разходка
„-Спри!- извика Олсон. Гласът му режеше като строшено стъкло.
-Спри за секунда, проклет да си! Любовта е измама! Любовта е нищо! Една голяма, тлъста нула! ЯСНО ли ти е?
Никой не отговори” Дългата разходка
„Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума в английския език. Думата „убийство” бледнее пред нея, а думата „ад” е просто жалък синоним...” Лот-а
Айде спирам с километричния пост :Д
Страшно любим автор. Почти всичко негово имам на български, плюс някакви неща на компютъра на английски език.
Любима книга - ''Сърца в Атлантида''.
Стане ли на въпрос за любим цитат, трябва да разтварям ''Капан за сънища''
''- И сега какво ще правим?
- Нищо друго не ни остава, освен да станем герои.''
Кинг ми идва доста булеварден - пише интересно и грабващо, но повърхностно и някак си изсмукано от пръстите. Moe мнение.
http://www.youtube.com/watch?v=xCYr_PTnyEQ - нещо такова имам предвид :Д
The Dark Tower обаче е силна поредица.
Прав си донякъде. Но точно пък повърхностен не бих го нарекла. Има много по- "дълбоки", но СК в никакъв случай не отговаря на определението повърхностен. Или пък аз влагам повече смисъл докато чета, от колкото трябва. Въпрос на гледни точки.
Разсмя ме видеото. xD
Чела съм горе долу всичко негово, излязло на български. Имам си както любими, така и много любими негови книги. Напоследък съм го зарязала, от половин година не съм чела нищо ново. Последно препрочетох "Сърца в Атлантида". Може да съм надраснала СК периода, може и да не съм. Сякаш ми дотегна в последно време.
Това обаче не значи, че съм забравила с какъв интерес попивах страница след страница. Може да се каже, че съм израснала с неговото творчество. На 8 прочетох Ланголиерите. Тати ме хвана да я чета и много ми се скара, но накрая се примири. В паметта ми са останали Сияние, Куджо, Безсъние, Проклятието, Дългата разходка, Зеленият път, Капан за сънища. Мога да пиша много и много за това какви чувства са пробудили тези романи у мен, но е безсмислено. Който ги е чел, знае за какво говоря.
Тъмната кула държи първото място в личната ми класация. Чела съм и седемте части по три пъти. Всеки път е било вълнуващо. Краят е перфектен, Роланд не толкова, но пък в книгите има толкова истини, затова му прощавам.
Друга много важна за мен книга е "Сърца в Атлантида". Напомня ми за толкова много неща - и лоши, и хубави. Главно за хубавите.
Цитат: Не помня да съм изпитвал по-силна болка от тази, която изпитах в онзи миг. Сърцата са издръжливи и рядко се разбиват, сигурен съм, че е права… но важи ли това за тогава? За сърцата на хората, които бяхме тогава? За сърцата в Атлантида?
Забелязала съм, че в повечето случаи няма особено значение какво чета, а как го чета. А Кинг се чете лесно, но се разбира трудно. По- скоро се изживява.
DisappointedDreamer
04-03-2012, 06:17
А Кинг се чете лесно, но се разбира трудно. По- скоро се изживява.
Колко си права. Аз затова го харесвам - пише за неща, които всеки един от нас изживява, споменава малките деитали от живота ни, тези, на които ние въобще не обръщаме внимание. Любимец ми е!
DesireToFire
04-05-2012, 15:56
Мога да кажа че ми е любимия автор, въпреки че книгата, която смятам за любима е на друг автор. Няма нещо на Кинг което да съм прочела и да не ми е харесало. Имам ли излишни пари в себе си, или просто ей така реша че искам да си купя книга, винаги мога просто да отида и да взема нещо негово, знаейки че няма да остана разочарована и ще я прочета поне още 2-3 пъти. Прочела съм Кери, Сейлъмс Лот, Подпалвачката, Гробище за домашни любимци, То, Очите на Дракона, Мизъри, Тъмната половина, Зеленият път, Колодареца, Гняв, Дългата разходка, Огън, Нощна смяна, Особени сезони, Full Dark, no stars (четох я на английски и не знам дали тук е излязла или как е преведено заглавието.) Мъртвата зона си я пазя за ваканцията, а първата част на Тъмната кула си я купих, но чакам да се сдобия и с другите части, защото искам да ги прочета наведнъж. Коя друга бихте ми препоръчали?
DisappointedDreamer
04-05-2012, 16:15
^The Shining!!!! <3
+ Bag of bones, Lisey's Story
Играта на Джералд, Неизживени спомени, Безсъние за по-горния пост. Сборниците също са доста ценни.
Може би е единствения автор, на който съм чела повече от 1 книга негова ;д
"Дългата разходка" ми е любимата му книга, както и "Кери" - кратка е, но доста интересна. И "Мизъри" е много готина. Той пише за доста различни неща, но като че ли всичко довежда до едно. Не ми се рови за цитати, но имаше доста, които ми направиха особено впечатление. Харесва ми начинът му на писане и на изразяване.
Ам, някой знае ли нещо за новия филмов вариант на "То"?
Говореха го доста по едно време, ама му изпуснах следата като че ли.
По темата:
"Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни.
Когато станеш по-умен не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш"
Кери
^ Нов ли има ;о
Порових в интернет за цитати и на книги, които съм чела и които не съм ... за пореден път се убеждавам, че тоя човек е уникален. Доста са цитатите, но са много хубави:
-Досега стълбата винаги ни бе издържала, това означаваше, че и занапред ще ни издържи — подобна житейска философия води до печални последствия много хора, дори цели нации. — Последното стъпало
Дълбоко в себе си не можем да се наречем homo sapiens. В основата на истинската ни същност е заложено безумието, а първичният ни нагон е убийството. Това, което Дарвин е бил прекалено възпитан да каже, приятели мои, е, че сме станали господари на земята не защото сме били най-интелигентните или най-хитрите, а защото винаги сме били най-откачените и кръвожадни копелета в джунглата. — Клетка
Имаше дни, в които се прибирах вкъщи опънат като струна. В такива дни бързах да заровя глава във възглавницата. После избухвах в див кикот, или отчаян плач, а червата ми се раздираха от болки. Това ужасно ме плашеше. Почнеш ли да правиш такива неща, значи си си купил билет за лудницата. — Гняв
Когато човек почувства вятъра на промените, трябва да строи не заслон, а вятърна мелница. Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече. — Проклятието (честно да си кажа малко ме просълзи това... бръкна в душевна рана ;д )
Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти. — To
Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже другите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере. — Особени сезони
- Не! - изкрещя, но беше прекалено късно. За частица от секундата зърна някакъв проблясък, сетне ръката му, която стискаше като кама химикалката, я заби в ококореното му око. Нещо изпука, той заподскача зад волана като марионетка, задвижвана от неопитен кукловод; химикалката се забиваше все по-дълбоко, а спуканата му очна ябълка се стичаше по стената му като абсурдна сълза. Металното връхче докосна някоя тънка преграда - вероятно хрущял - премина през нея и се заби в мозъка му. — Капан за сънища
-Обичаш ли? Чувам я да произнася тези думи — все още продължавам да я чувам. В сънищата си. Обичаш ли? Да, отговарям аз. Да, а истинската любов никога не умира. И тогава се будя с вик. Оловото в крака й натежа и кракът й залепна за газта. Не мога да кажа много за това, което стана след това. Освен, че не можех да сваля очи от нея. Имаше нещо диво, което пропълзя по лицето й, нещо диво и нещо свободно и аз страхотно се изплаших. Тя беше красива и главата ми се завъртя от любов към нея, всеки щеше да се почуства така, всеки мъж, а може би и всяка жена, но аз се изплаших от нея, защото тя изглеждаше така, сякаш би те убила, ако очите и се откъснеха от пътя, когато тя те погледне и реши да отвърне на любовта ти!!! Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! Останалото е Мрак. Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен, ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват "ние". А след "ние" "аз" звучи отчайващо! Порастваш, ставаш мъж, свикваш да получаваш по-малко, отколкото си се надявал, и изведнъж откриваш, че на машината за мечти виси огромна табела с надпис "НЕ РАБОТИ". — Капан за сънища
-Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума. Думата "убийство" бледнее пред нея, а думата "ад" е просто жалък синоним. Само враговете казват истината. Приятелите и любовниците лъжат непрекъснато, хванати в паяжината на моралния си дълг. Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно — от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа. — То
-Дори да знаех какво да кажа, сигурно нямаше да му го кажа.Думите унищожават обичта, един писател може да каже сума ти неща, но мисля, че това е така. Ако кажеш *сърна*, не й желаеш зло, но тя изчезва с едно мятане на опашката. Думата уврежда. Обичта не е това, което някои задници , поети като Макуин искат да си мислиш, че е. Обичта има зъби. Те хапят и раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Точно обратното - там е работата. Ако раните заздравеят, думите умират с тях.Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така. Тъкмо с това трябва да се справим ние - каза Рени - С нещастното простолюдие. Какво искат те , Картър? Искат храна, Опра Уинфри, кънтри музика и топло легло, в което след залез слънце да чукат грозотиите си. За да могат да направят деца, приличащи на самите тях.
-"Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят.На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката.Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре..."- Гняв
an0niimka
04-06-2012, 14:25
Стивън Кинг е любимия ми автор :) Като започна да чета негови книги изгубвам представа за времето. Просто начина, по който са написани романите е някак вълнуващ и интересен. Моята любима книга е "Сияние".
А любимите ми цитати са:
"Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш."
"Времето лекува всичко, времето го отнася и накрая има само мрак. Понякога откриваме други в мрака и понякога отново ги губим."
"Когато човек има цел, просто трябва да го прави и лошо, ако го боли."
Стивън Кинг е любимия ми автор :).И аз като започна да го чета и изгубвам представа за времето така се гмуркам в писаниците му. Всички негови книги които съм изчел са ми харесали и не мога да преценя коя ми е любима.Най-силно впечатление ми направи ''Под Купола'', ''Сейлъмс Лот'', ''Мизъри''.Нямам търпение да излезне новата му книга :).Колкото до ''То'' май са замръзили проекта :(.
ledenakrasota
04-06-2012, 19:35
"То", "Имението Роза" или както се казва точно. :P
SmilezZz
04-16-2012, 17:04
Любимият ми автор.
Честно казано, всичките му книги , които съм чела са уникални. Харесва ми "Гробище за домашни любимци" и "То".
heartshapedbox
05-11-2012, 18:27
Аз също много го харесвам.
Любимите ми са "Дума Ки", "Зеленият път", "Тъмната половина", "Гробище за домашни любимци" и някои разкази.
А за филма и аз чух, че май са спряли създаването му.
извинявам се, че използвам темата, но искам да ви питам за тази книга на Кинг .. Годината на върколака .. хубава ли е, чели ли сте я ? :)
DisappointedDreamer
05-18-2012, 21:37
извинявам се, че използвам темата, но искам да ви питам за тази книга на Кинг .. Годината на върколака .. хубава ли е, чели ли сте я ? :)
да, чела съм я. Бива я, но не е една от най-добрите му.