PDA

View Full Version : Литература



Simincetyyy
04-01-2012, 20:39
Здравейте ! Трябва ми есе на тази тема ,,Който трупа познание,трупа тъга".Мерси предварително :)

crazygirl13
04-07-2012, 16:48
Който трупа познание, трупа тъга.


По принцип мъдростта е нещо положително.Мъдрите хора винаги са най-почитани и уважавани.Мъдростта е способността да решиш проблемите си успешно по морален път.Тя е необходима за живота,за да знаем как да постъпваме правилно в дадени ситуации.
Всички сме чели романи,приказки или митове,в които се разказва за велики крале,които, когато сполети нещо лошо градът им,се допитват до някой мъдрец,за да разберат как да се спаси от злината.Мъдрецът винаги знае как да се държи в дадена ситуация,винаги е добър и никога не отвръща на убидите.

„Възмутена госпожа се скарала на един мъдрец:
- Защо дадохте милостиня на онзи просяк! Джобовете му са пълни с пари!
- Мила госпожо, нищо не сте разбрали! Аз дадох милостиня не на него, а на себе си!”

Но дали да си мъдър е нещо хубаво или лошо? Не мога да ви отговоря със сигурност,защото не съм мъдра. Но според Еклесиаст мъдростта е източник на страдание и нещастие. Той я представа в отрицателната й страна.Но защо? Може би защото, чрез мъдростта разбираш бесзмислието на живота. Раждаме се, учим,създаваме семейство, отглеждаме децата си, обичаме,страдаме и за какво,като един ден всичко това изчезва..Има ли смисъл от цялото това преживяване след като накрая всички умираме.Както бях чела в Хамелет „Угояваме прасетата,за да ги изядем,но в същото време угояваме себе си,за да ни изядат червеите.” Колкото повече разбираш света, толкова повече осъзнаваш,какъв е той. Че не е така розов и лесен,че всички хора сме лицемери,двулични и зли.И когато разберат някои хора,че живота им е напразен,се самоубиват или се затврят в себе си. „Уединението с книгите е по-добро, отколкото обществото на глупците.” П.Буаст.
Слепотата често е свързвана с мъдротта. Много мъдреци,като Сократ,са изобразявани слепи,за да не виждат грозната истина от заобикалящия ги свят. Да не виждат злинитие,които хората си причиняват едини на други. И макар и слепи те ‘виждат’ повече от нас, и знаят повече от нас или по-точно както е казал Есхил „Мъдър е този, който знае не много, а необходимото.”
Мъдрите хора осъзнават и това,че колкото и да си мъдър не можеш сам да промениш основният недостатък на този свят-злото,страданието,несъвърш енството и така на татък. Колкото по-мъдър ставаш,толкова повече разбираш трягедията и безсмислието на всичко. За това на глупаците им е добре,защото те не мислят за тези неща. И тук да сравним например малките деца с възрастните. Като сме малки не осъзнаваме реалната опастност,която ни заобикаля,като да вземеш шоколадче от непознат или да излезнеш на улицата без да те види мама.Малките деца кипят от живот,още невинни и непросветени,безгрижни. Но колкото по-растем толкова и по-внимателни и по-предпазливи ставаме. И обикновенно когато остареят хората,повече започват да мислят за наближаващата ги смърт и много възрастни хора я чакат с нетърпение. Те са видяли,изживяли и знаят достатъчно и искат покой. Често в приказките наричат възрастните хора мъдри и по–младите искат от тях съвети за проблемите си, някой мъдър съвет който да ги води в живота.Когато хората са непросветени са по-смели и по-искренни,защтото не знаят, за заобикалящите ги опасности и злини.
Но въпреки това аз смятам,че да си мъдър има и своите добри страни.Можеш да се радваш и на малкото в живота,не си егоист и знаеш как да се справяш с трудностите,дори и да няма смисъл.Отнасяш се добре към хората и им помагаш и дори да не получиш нещо от тях,знаеш чи си дал своя принос,макар и малък,за подобряването на света.Никой не знае,защо живеем и защо сме създадени, но след като сме на този свят мъдри или не ,трябва да му се насладим.
Да трупаш знания не означава непременно да стваш нещастен. Това е дар, който не всеки знае как да го използва. „Най-големите мъдреци остават неизвестни, защото не пилеят краткия си живот за да рекламират мъдростта си, а за да я ползуват.”