Не знам какво става с мен..

[FeelingLikeAghost]

Здравейте мисля, че темата е в правилния раздел, ако не- извинявам се. Така на 15 съм. Имам чувството, че съм в някаква дупка, от която не мога да изляза. Мисля да потърся помощ от психолог, ще ви разкажа историята си, моля посъветвайте ме дали има смисъл да си давам парите или просто всичко ще се оправи. От 2 години насам пуша трева като около от година през ден-два, а има и периоди в които всеки ден. Амфети съм взимала също, но само няколко пъти. Приятелите ми ми казваха, че съм пристрастена, не физически разбира се, а психически, което до някъде си е така. Отделно пак през ден-два се напивах, ей така без повод.. В крайна сметка повечето ми приятели ме зарязаха, говоря за по- близките. Останах сама, реших да спра тревата и започнах да изпадам в истерии, да чупя неща, затварях се, не излизах седмици на ред от нас (лятната ваканция), спрях да ям, станах кожа и кости, не бях себе си, нямаше и с кого да споделя тъй като бях сама.. единствените с които подържах контакт бяха малкото хора които не знаеха за проблема ми. За последната година се промених толкова, че дори не мога да се позная. В момента не знам коя съм, опитвам се отново да бъда това, което бях преди, затварям се в себе си, не намирам общи теми за разговор с хората..съмнявам се че ще раберете но все едно съм два ралични човека, в един момент мисля по един начин след това мислите ми се объркват, забравям за какво съм ядосана, извухвам без причина, не мога да се конценрирам, за учене да не става въпрос.. просто лягам и заспивам и чакам всичко да отмине.. не мога да мисля, всичко ми е объркано, какво правя с живота си, как стигнах до тук, каква бях а каква станах, имах една приятелка тя беше като моята друга половина, точно с нея започнахме да пушим и т.н., заряза ме, още ми се плаче като се сетя как приятели, които съм имала от малка ме изоставиха когато ми беше най- трудно.. съжалявам, че пиша хаотично но просто всичко ми е толкова объркано.. не ме разбирайте погрешно обаче, не мисля, че проблема ми е толкова голям, има хора, болни, без пари.. за това и се питам- проблема ми толкова ли е голям, че да ходя на псхиатър или просто се лигавя. Още от малка имам проблеми с баща ми, израстнах слушайки го всеки ден, как крещи, обижда майка ми, сестра ми, блъска и чупи неща когато е ядосан.. и всичко това без причина, наистина, малкото спомени които имам от детството си са как ми крещи или ми чупи играчките.. съдят го, защото ударил някакъв човек, който минал на червено и му счупил зъбите.. мен ме е удрял само няколко пъти и то като съм си защитавала правата, обижда ме непрекъснато, говедо, лайно, за нищо не ставаш.. с тези думи съм израстнала, омразата която тая към този човек е толкова силна, ме дори не мога да я опиша с думи.. като навърша 18 ми е казал, че ме гони от нас и сега би го направил, но няма право, и аз не бих останала и секунда повече в тази къща ако имах избор.. и да това е май, много дълго стана, но ако на някой му се чете моля да си каже мнението, какво да правя.. Благодаря

[nIkEnCeTy_bE]

Психиката на децата е лабилна и си израснала в средата, в която ти е било натяквано едно и също, нямало си възможности, но не и моменти, на които да се радваш. Просто приемаш трудностите зле и правиш, каквото ти дойде наум, което в повечето случай, както виждам, определено не е най-доброто. Ти смяташ ли, че се лигавиш, защото аз не? Това са неща, към които човек като се пристрасти, без помощ надали ще се оправи. А и още си на 15, не мисля, че имаш тоооолкова голямата воля, за да се справиш сама. А ти буквално си сама, както го описваш. Хората малко или много се отдръпват от теб, защото виждат как затъваш и какво става, което е и жалко, защото ако имаше истински приятели, сега трябваше да са до теб. Мисля, че трябва да поговориш с майка си, защото баща ти няма да те разбере. Намерете решение, защото си още на 15 и ако продължаваш да си мислиш, че можеш да се оправиш сама, а буквално затъваш, ще си провалиш хубавите години. Психиатъра мисля, че е добра идея.

[FeelingLikeAghost]

Много благодаря, а с майка ми не мога да говоря, тя знае само, че няколко пъти съм пушла, повече не съм й казвала за да не я тревожа, вуйчо ми (брат й) почина наскоро, доста тежко го преживява и е достатъчно притеснена, сърце не ми дава да я товаря излишно.

[nIkEnCeTy_bE]

Как да я товариш излишно?! Ти си и дете и си най-важна за нея от всичко. Ако искаш да се оправиш, трябва да и споделиш всичко и да се научиш да и споделяш всичко.

[flamesoulbgr]

И аз съм на същото мнение... Искай помощ от майка си :))

[cyclops]

Това, че си осъзнала , че имаш проблем е вече една крачка напред. Даже бих казала най-основната крачка. Мисля, че ако посетиш специалист би ти се отразило добре. А това, че приятелите ти са те зарязали е малко глупаво от тяхан страна. Аз самата имам един такъв приятел, който мина през такъв период и въпреки, че на моменти се е държал много зле с мен и компанията ни никога не сме го оставяли, а сме се борили до дупка, за да преодолее проблемите си.

[antineutral]

Това, което в момента ти се случва, се нарича на прост език тревожно разстройство. Причините, които са го породили, са много и ти си ги забелязала - лоша семейна среда, наркотици и т.н. Най-адекватното в случая е да потърсиш специалист. Много от тях работят с деца, с възрастни хора, а за твоята възраст да не говорим - сумати младежи отиват при терапевта кой с родителите си кой с приятели кога по някаква групова терапия тука зависи от града където си от личния избор от финансовите възможности. Терапията включва най-различни практики и методи, включая и ти и твоята главна роля да си помогнеш в това число, според зависи кой как е възприел да работи. Не си длъжна да казваш на майка си, че си посещавала психолога, поне на първо време или за една обща консултация, все едно отиваш при личния лекар да те прослуша за настинка. После вече впоследствие ако си доволна и искаш да ходиш по-нататък говори с майка си съгласна ли е да ти помогне финансово за повече сеанси а и нека да знае все пак че искаш нещата да вървят към добре със сигурност не е глупава.

[Savage14]

Да не си взимала наркотици!

[mileycyrus1992]

доста казват да искаш помощ от майка си .. пробвай, но поне при мен с майка ми не се понясаме и тя наскоро загуби човек и не и леко .. родителите са ми разделени .... тати много го обичам, но го виждам 1-2 в месеца.
И аз също бях изпадала в такива проблеми и то до скоро, но не чак пушене (мислех дали да не почна да пуша) и напиване, но дойде 15 декември 2012 год и реших на връх нова година дова всичко да го забравя, да отгърна нова страница в живота ми и да почна на чисто.
Бях като луда ... много луда ...

Мила почни на ново с нов лист от книгата на твоя живот и казвам, че няма да е лесно, но щастието което следва си заслужава.
Зарежи всички хора които не те харесват, не говори с тях карайте го на Здравей и Здрасти .... бъди безразлична към тях

Успех с новия ти живот, ако реших да почнеш такъв и НИКОГА не се отказвай !!!

Поздрави :)

[mileycyrus1992]

ако има грешки извинете :)

[fogdog]

От пушенето на марихуана те се е промил мозъка и сега не можеш да мислиш нормално, тоест имаш психически проблем, отиди на психолог

[SuperDess~!!]

Поискай помощ от майка си! .. И психолога е добра идея .. И да кажа, че на психолог ходят всякакви хора .. Във чужбина хората ходят само, за да имат със кой да си говорят, а не защото са луди. Ако някой ти каже, че щом ходиш на психолог си луда - това не е вярно! .. На психолог ходят и пушачи! .. Има едно лечение за спиране на цигарите - сигурно и за марихуана помага. Лечението представлява: пускат ти някакъв звук със един уред в ушите и то в определени точки на ухото, ходи се на тази терапия през седмица, две.. Цената май беше около 200 лева. Това със тази терапия го бях гледала по нова ТВ. Казаха, че 85% от пациентите спирали вредният навик. Но освен терапията против марихуаната, както споменах и психолог ще ти помогне за депресията, в която се намираш. Имала си лошо детство, но бъди непукист! Пожелавам ти късмет! :))

[FeelingLikeAghost]

Здравейте пак съм аз, ходих на пхсихолог, каза ми че имам параноя и съм в депресия и трябва да продължа да ходя при нея, но нямам възможност да пращам по 40 лева на сесия. Майка ми знаеше, че отидох, но на нея й казах, че ми е казала че това е от пубертета и е съвсем нормално и няма защо да се безпокоим, защото ако й бях казала щеше да ми накара да ходя, а пък в момента и без това нямаме пари и не искам да товаря родетелите си допълнително. Някакви съвети как да се справя сама с проблема? Ще съм ви много благодарна. :)

[nIkEnCeTy_bE]

Сама не мисля, че можеш да се справиш с проблемите. А и като почнеш някакво лечение, не е хубаво да го спираш, докато ти самият не се чувстваш, а и лекарят не ти каже, че си по-добре. Мисля, че трябва да поговориш с майка си, ще ти помогне по някакъв начин, все пак здравето е най-важно. Скъпо е, да, но мисля, че е по-важно да се оправиш. Не крий от родителите си, не се страхувай от реакцията и от това как ще се справят те с проблема.

[antineutral]

Здравейте пак съм аз, ходих на пхсихолог, каза ми че имам параноя и съм в депресия и трябва да продължа да ходя при нея, но нямам възможност да пращам по 40 лева на сесия. Майка ми знаеше, че отидох, но на нея й казах, че ми е казала че това е от пубертета и е съвсем нормално и няма защо да се безпокоим, защото ако й бях казала щеше да ми накара да ходя, а пък в момента и без това нямаме пари и не искам да товаря родетелите си допълнително. Някакви съвети как да се справя сама с проблема? Ще съм ви много благодарна. :)
Психолозите са хора като всички нас. С проблемите ти така или иначе няма кой да се справи, освен самата ти. Добрият терапевт знае просто къде да бутне, за да ти тръгне машината. Имаш ли възможност да ходиш по-рядко? Понякога дори честотата на сеансите няма никакво значение, просто е важно да се нахвърлят някои неща, с които кадърният психолог знае и е запознат. А разбира се има и хора, които без никаква терапия си решават проблемите :). Понякога се налага да жертваш нещо, за да продължиш да живееш по един по-нормален начин, въпроса е на какво си склонна в момента дали да криеш от родителите си или не ти си решаваш избери това което на тебе ти харесва.
Специално за депресията най-доброто средство познато е спорта средно до силно физическо натоварване прави чудеса буквално за ден-два понякога не че може да реши генерално нещата но тонус адреналин дава.

[sadnat123]

Здравейте,
Пиша в тази тема, защото имам подобен проблем, но по-малък. Бях направил тема преди месец но се изгуби някъде. Така, и аз пушех трева, но много малко - около 30 пъти. Имаше период в който всеки ден за една седмица пушех с приятели в малки количества 1 цигара за 3-4 човека. После не бях пушил за 1 седмица и толерансът ми спадна значително и пуших пак. След това имах чувство за депресия, лоша памет, концентрация. Мина за около 5-6 дни, но след това ме принудиха да пуша пак (ае, бе от 2 дръпки нема стане нищо!) и така съвсем леко 1 дръпка и сега след около месец и половина съм много депресиран, с лоша концентрация и много лоша памет! Ще почвам да тренирам във фитнес от Вторник и ще видя дали ще се подобря. А възможно ли е тревата да докарва Синдром на невнимание (АDD)?

[ImmortalSportFreak]

Здравейте,
Пиша в тази тема, защото имам подобен проблем, но по-малък. Бях направил тема преди месец но се изгуби някъде. Така, и аз пушех трева, но много малко - около 30 пъти. Имаше период в който всеки ден за една седмица пушех с приятели в малки количества 1 цигара за 3-4 човека. После не бях пушил за 1 седмица и толерансът ми спадна значително и пуших пак. След това имах чувство за депресия, лоша памет, концентрация. Мина за около 5-6 дни, но след това ме принудиха да пуша пак (ае, бе от 2 дръпки нема стане нищо!) и така съвсем леко 1 дръпка и сега след около месец и половина съм много депресиран, с лоша концентрация и много лоша памет! Ще почвам да тренирам във фитнес от Вторник и ще видя дали ще се подобря. А възможно ли е тревата да докарва Синдром на невнимание (АDD)?
Възможно е.
Направи всичко възможно да спреш тревата.Не слушай приятелите ти,от 2 дръпки нищо нямало да ти стане.... ами точно това е целта,нищо да не ти стане,защото като почне да ти става нещо идват проблемите.Спирай докато е време и не си и помисляй да започваш отново,защото после няма отказване и ще затънеш доста.Имаме наркоманче съсед с доста лоша история,няма нужда да ти разказвам какви ужасни проблеми докара на себе си и на близките. ;Х
Посети специалист,ако трябва.. ще ти е доста трудно с тази малка за възрастта ти воля да откажеш бързо тези гадости.

Успех!

А за авторката - Както ти препоръчаха повечето хора,най-добре споделяй с майка ти всичко и не крий нещата,които се случват покрай теб.Все пак тя е единственият човек,който те подкрепя и трябва да й се довериш и заедно да направите всичко възможно да се избавите от тези неприятности.Парите са много,но не можеш да останеш така.Кажи й,че си се притеснявала и затова не си й казала първият път истината и й обясни какъв е наистина проблемът.Посещавай редовно специалиста и наистина ще се почувстваш по-добре. :)
Успех ти желая и весели празници! ^^

[sadnat123]

Възможно е.
Направи всичко възможно да спреш тревата.Не слушай приятелите ти,от 2 дръпки нищо нямало да ти стане.... ами точно това е целта,нищо да не ти стане,защото като почне да ти става нещо идват проблемите.Спирай докато е време и не си и помисляй да започваш отново,защото после няма отказване и ще затънеш доста.Имаме наркоманче съсед с доста лоша история,няма нужда да ти разказвам какви ужасни проблеми докара на себе си и на близките. ;Х
Посети специалист,ако трябва.. ще ти е доста трудно с тази малка за възрастта ти воля да откажеш бързо тези гадости.

Успех!

А за авторката - Както ти препоръчаха повечето хора,най-добре споделяй с майка ти всичко и не крий нещата,които се случват покрай теб.Все пак тя е единственият човек,който те подкрепя и трябва да й се довериш и заедно да направите всичко възможно да се избавите от тези неприятности.Парите са много,но не можеш да останеш така.Кажи й,че си се притеснявала и затова не си й казала първият път истината и й обясни какъв е наистина проблемът.Посещавай редовно специалиста и наистина ще се почувстваш по-добре. :)
Успех ти желая и весели празници! ^^

Спрях тревата с 1 ден абстиненция и цигарите без никаква, просто или съм се панирал много или съм се депресирал, което ще преборя, защото мойте родители са добри и аз имам силна воля! А също така имам много добри приятели! Просто ме беше ударила паниката и реших да постна тук, мерси за отговора все пак! Малко ми е любопитно за историята със съседа. Лека вечер.

[ilikeitdirtyX]

Здравей, според мен е най-добре да споделиш с майка си или с някой от тези, новите ти приятели през какво си минала, намери си занимание, може би да четеш някоя книга, влизай тук, в различни сайтове и започни да си казваш няколко пъти на ден на ум, че всичко ще се оправи и такива позитивни мисли.
Успех и очаквам да драскваш тук своя напредък.