есе по етика и право !!! [Архив]

sapphire5

04-06-2012, 07:39

Потърси някъде из нетя. Все някой ще е писал нещо. :)
http://download.pomagalo.com/6319/34chovek+se+rajda+svoboden+a+na+vsyakade+e+v+okovi 34/ Прати едно смсче например , ако ти е много важна оценката.

http://web.search.bg/export.php?id=1242b6+0

“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”
Жан Пол Сартр

Всеки човек се ражда свободен. Има право да върши всичко, което си пожелае – да се радва на живота, да бъде щастлив, да има приятели. От деня на раждането ни до смъртта ние притежаваме различни задължения и равни права. Имаме правото да избираме кои да бъдем, какви да бъдем, какъв да е нашият живот и как да го живеем.
Задълженията можем да ги наречем и “окови ” – те ограничават свободата ни.
Безпорно всеки притежава правото да избира своя път в живота, но никога няма да е напълно свободен, защото да си свободен означава да си независим. Свободата е едно от най-ценните “ блага ”, което носим като личности през целия си живот. Тя е неограниченост, но в нашия свят абсолютна свобода не съществува и най-вероятно няма да съществува. Човек трябва да се откаже от една свобода, за да получи друга, да се раздели с едни неща, за да се срещне с други.
Един човек трябва да бъде лишен от свобода, ако е невнимателен и циничен, ако се държи грубо и мързелува, като очаква да получи готовите неща, ако повтаря лошите си постъпки и се опитва да навреди на околните.
За да бъдеш свободен трябва да общуваш, да твориш и се развиваш, да учиш, пътуваш, да експериментираш, да търсиш осъществяване на мечтата си, да обичаш и да бъдеш обичан, да си щастлив!
Има едно нещо, което ограничава свободата ни. Това е съвестта. Тя ни спира да извършим определено действие в трудна ситуация. Съвестта ни е чувството за нравствена отговорност, за собственото ни поведение пред хората в обществото. Навсякъде и във всеки период от живота си човек е в окови. Тази ограниченост нарушава вътрешното равновесие и стимулира съзнанието да се бори.
Оковите, които ни обграждат могат да ни мотивират и стимулират за разкъсването им. Така в ръцете си човек държи решението, което определя съдбата му – да се бори срещу света и самия себе си, или да остане в тежките окови, наречени социални норми, от които няма спасение.
Всеки от нас иска да бъде свободен – да живее живота си, както той самият желае. Да бъде воден от собствените си идеи, а не от чуждите. Да живее независимо и красиво. Хубаво е да знаем, че не сме отговорни пред никого и че сами отговаряме за действията и грешките си единствено пред самите нас.
Свободата е най-висшата цел, но за нещастие ние се раждаме свободни, а навсякъде сме в окови.
На всеки човек му се е случвало да иска много силно нещо, но по една или друга причина да не може да го постигне. На всеки му се е налагало да забрави за собственото си щастие, за да се подчинява на обществените норми и закони. Тези невидими окови, които получаваме “ даром ” от момента на осъзнаването си деформират целият ни живот.
За да сме щастливи и да живеем пълноценно ние трябва да съумеем да балансираме между собствените си желания и човешките правила. Една силна личност се нуждае от свобода на действията си и свобода на духа.
Нравствените окови са навсякъде около нас. Те най-често се поставят от семейството, обществото, религията и от любимия човек дори. Има толкова много правила, които трябва да спазваме толкова различни бариери ни се поставят.
Трябва да не допускаме оковите да се превърнат в наше проклятие, защото не можем да се освободим от тях. Трябва да се опитаме да живеем с тях и да бъдем това, което искаме и което сме. Дори и неосъществими да не забравяме мечтите си, защото те ще ни помогнат да продължим да живеем. Те са смисъла на живота ни!
Аз искам да живея свободно, да се радвам на живота, да обичам и да бъда обичана, да бъда подкрепяна от приятелите си. Не искам никой да се налага в живота ми и да решава вместо мен. Ще греша понякога, но по-добре това отколкото оковите. Ще се боря за свободата си и за правилата си. Не съм сигурна дали ще мога да осъществя мечтата си, но знам че оковите могат да бъдат радкъсани само чрез свободна воля и силно чувство за свобода!!!

---------------------------

Епохата на просвещението е една от малкото епохи, оказали истинско влияние върху човешкото общество и начина му на мислене. Началото на тази епоха е свързано и с развитието на философията, която по времето на просвещението е била възприемана като социология или политология. Тази епоха ражда сама по себе си множество въпроси, засягащи пряко хората от дълго време. Вниквайки дълбоко в причините за възникването на просвещението, стигаме до Франция и тогавашният ù начин на управление - абсолютизъм. Като цяло идеите на тази епоха принадлежали на буржоазията - високопоставена социална категория с големи интелектуални и материални заложби. Тогава и някои от мислителите съзрели някои от грешките на този вид автокрация. Съсредоточението на властта в ръцете на един човек води след себе си и недостатъци, по-късно превърнали се в причина за революция, въпреки риска от появата на повторен провинциален сепаратизъм. Именно тогава женевският философ Русо казва: ''Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."

Този израз важи както за тогавашния вид управление, така и за някои от сегашните видове. Жан Жак Русо е последовател на учението Деизъм и съответно не поставя рационалното на първо място у човек. Според него сетивното и емоционалното предхождат разума и анализа. Той смята, че материалните, частните придобивки са причината за неравенство между хората, отрича феодалните задължения и защитава не абсолютизма, като форма на държавно управление, а републиката, при която всички са равни пред закона. Жан Жак Русо се явява като най-забележителния поддръжник на идеите на просвещението в навечерието на френската буржоазна революция. Неговите обществено-философски възгледи са добре представени чрез изказването му, че въпреки че човек се ражда свободен, той навсякъде е в окови.

Още с раждането си човек получава пълната свобода в избора си, в последствие обаче той сам изгражда своята ценностна система, определяща и самия избор. Различната форма на управление, съответно служеща си със закон, поставя и различни граници на свободата на зрелия човек, но при всички случаи граници има. Дали обаче Русо има предвид граничната свобода и какво значат тези ''окови''?

Преди всичко Ж. Ж. Русо защитава равенството, съответно и справедливостта, като от самата справедливост биват изведени щастието като твърде относително понятие и свободата. Възгледите на философа имат пресечна точка със възпитанието на човек и възприемането му като прогресивен ход на обществото.

Възможно ли е обаче да превъзпиташ цял един народ в името на възгледите си? Това е една непосилна задача - всеки човек притежава различен начин на мислене и вероятността да е в съгласие с идеите ти винаги се колебае. Затова и в това отношение се наричаме свободни хора. Всички могат да изкажат мнение, но неколцина да го наложат. Успелите да наложат мнението си върху обществото, всъщност са поставили окови - за някои осъзнати, за други - не. Разлика м/у осъзналите се и неосъзналите се в отношение на това доколко те са свободни - няма, до колко те са наясно със свободата - има. Всички знаем, че в днешно време болшинството печели - на този принцип се базира например и избора на партията, която да ни управлява и да представлява нашите интереси. Имаме случай, в който болшинството подкрепя една партия, а останалата част - друга. Болшинството печели. Нека разгледаме другата част и доколко тя се чувства свободна... При всички случаи окови ще има, но във всеки един от тях те са поставени в различен параметър или по-точно различна област. Попадаме в ситуация, в която както стана ясно, нашите интереси няма да бъдат защитавани, не чувстваме удовлетворение и не чувстваме резултат от нашия вот - доколко един такъв човек може да се почувства свободен... За мен първичната свобода се явява в свободата на избора, да си свободен да избереш и съответно да постигнеш целта си, избирайки. Но в случая не постигнахме целта си - можем ли да се наречем свободни в това отношение? Едва ли... но затова съществува надеждата.

Под самата дума ''окови'' става дума за граници. За окови говорим, когато стане дума за правата на човек, за реализацията на човек, както и за удовлетворяване и изпълнение на неговия иск.

Без поставени граници едно общество би рухнало, би се сринало... Ако приемем свободата за поле, а оковите за ограждения, то никъде не става ясно за колко голямо поле става въпрос и дали огражденията пречат или потискат мисловната ни дейност. Да мислиш, означава да съществуваш. Ние всички като мислещи същества сами определяме колко голямо ще е нашето поле, какво ще засеем в него и с какви ограждения трябва да е. Човек се ражда изцяло свободен, но с времето неизбежно и неусетно сам поставя тези окови, отговарящи на неговите интереси, но и на общите морални ценности.

-----------------------------

( Всеки трябва да има право и възможност да бъде себе си )
http://download.pomagalo.com/680492/vseki+tryabva+da+ima+pravo/