Трудности в общуването

[daffar]

Здравейте , аз съм съвсем нов в този форум и затова искам да се извиня , ако мястото на темата не е тук или дублирам някоя подобна тема.

От къде да започна ... , като цяло винаги съм имал проблем с общуването. Като малък не обръщах внимание на това нещо и си казвах :

- Няма страшно , доста хора са така. След някоя друга година нещата ще се променят.

На теория звучи постижимо , но на практика не се получи. Можеби направих грешка , че не предприех някакви мерки още тогава ,а вместо това оставих нещата туко така. Принципно съм трезво мислещ човек , но в това отношения явно съм чакал да стане чудо и да се събудя някоя сутрин променен. Сами се досещате ,че не съм се събудил по този начин . Нека не се замислям за миналото понеже нищо няма да се промени . Немога да върна времето назад.
Проблемът ми не късае само комуникацията с противоположния пол , а с всички. Като казвам всички наистина имам в предвид всички , в това число и с най-близките си. От малък съм затворен човек , не споделям проблемите си с хората , но за сметка на това винаги изслушвам другите и се опитвам да им помогна по някакав начин с каквото мога и както мога. Имам един много съществен проблем и това е е моят срам. Опитвам се да го пренебрегвам да не мисля за него , но не се получава. Когато се засрамя почервенявам , а стане ли това ... направо ми се иска да се скрия някаде и да не се показвам пред хората. Разбира се не го правя , но това не променя факта , че се сдухвам и почвам да се съобразявам какво говоря и начинат по които го говоря. Може би това е една от причините за липсата ми на говорни умения , това , че винага се замислям какво говоря. Често ми се случва да започна да разказвам някоя история и в процес на разкаване да се притесня. Притесня ли се си променям начина на говорене (става един такъв притеснителен) и гледам да доразкажа историята по най-бързият начин и да замълча. Когато говоря само с един човек нещата стоят по този начин , обаче случи ли се да говоря с няколко човека и всички замълчат и почнат да ме слушат направо се стъписвам. Странното обаче е , че когато съм под въздействието на алкохола нещата не стоят точно по този начин. Въобще не се съобразявам какво говоря , приказвам си това което ми е на устата и всички ми се радват и се забавляват , но немисля , че това е решението да съм постоянно пиян. Тези неща сигурно се дължат на ниското ми самочувствие ( понеже в очите ми , винаги има нещо което не ми е наред ) , притеснителноста ми ( просто неразбриам как мога да съм толкова притеснителен). Имам чувството , че немога да завържа един норален разгворе (непринуден ). Някак си разговорите при мен вървят с много мъка. Случва се понякога да проведа някой смислен и забавен разговор , но винаги аз съм бил човека дето само казва ... кима с глава и от време на време вмъкне някоя друга дума.
Знам ,че за да се променят тези неща трябва да предприема нещо. Първата крачка я направих с това , че осъзнах проблемът си. Сега остава само да продължа на пред.Незнам какво очаквам като споделям тези неща , можеби някакви съвети , някакви насоки . Дори и нищо да не ме посъветвата ви благодаря , че отделихте време за да прочетете това . :)

[borkata11]

Все едно съм го писал аз преди 2 години. :) Гледам тук на непознати хора в интернета, сума ти пъти се извиняваш, благодариш... защо? Според мен не си убеден, че това което правиш е правилно и хубаво. Винаги имаш съмнения, някой да не си помисли нещо лошо, дали това което вършиш ще им се хареса. Колкото по-позитивен и уверен си в дадено действие, толкова повече другите ще го приемат за нормално и хубаво. 2 примера: Имам съученик, който започва да разказва нещо много ентусиазирано, но после започва точно като теб да се спича. Дори съм го виждал, как тръгва да казва не история, ами просто 1 изречение, почва го бързо, споглежда се намаля тон и накрая вече почти не можеш да разбереш какво говори. Това е изключително неприятно за слушателите. Аз съм казвал неща, които на лист са по-незабавни за слушащите, но като го кажеш без да прекъсваш, да намаляш глас и да се притесняваш, излиза много по-добре и всички се смеят. Тези, с които комуникираш забелязват, че се притесняваш. 2-ри пример: Някои от приятелите ми смятаха, че е странно да поддържат някакви взаимоотношения с родителите на другите. Дори един индивид като трябваше да говори с майка си по телефона се отдалечаваше от групата. На мен ми беше супер странно и реших да ги поканя да гледаме мач заедно с баща ми. Първите 5 минути беше неловко, но после всички се поотпуснаха и си изкарахме чудесно (не всеки има феноменален баща като моя, но просто за примера). Защо ти го давам този пример? За да ти покажа как с позитивно отношение и увереност можеш да промениш мнението на хората и да покажеш, че не се притесняваш от действията си. Никой няма да ти даде точна формула за повдигане на самочувствието. Аз лично всеки ден си повтарях хубави неща за себе си, макар и отначало да не ги вярвах. Сега в огледалото виждам съвсем различен човек. Както съм се убедил от различни примери, ВСИЧКО ти е в мозъка. ВСИЧКО е както сам си го направиш. Сега се замисли какви са ти проблемите в общуването и с мозъка си постепенно започваш да ги премахваш. По написаното от теб съдя, че си умен. Та ти си разгърнал проблем, който повечето хора описват с 3-4 изречения в огромен пост. Значи все пак има какво да кажеш на хората, просто не знаеш как. Успех :)

[smotlata]

Ходи на психолог,то не,че на мен ми помогна,ама все пак...

[SmilezZz]

Вдигни си самочувствието - от това ти изниква проблема.
Не му мисли много какво говориш - просто кажи това, което ти е на сърце (както се вика), а ако е "тъпо" ,поне ще се засмеете заедно.

Просто промени начина си на мислене и се приеми такъв, какъвто си. Бъди себе си и не се опитвай да бъдеш такъв, какъвто не си. Започни да се харесваш - тогава и другите ще те харесат, защото ще излъчваш себе си в истинската ти светлина.