daffar
04-09-2012, 18:10
Здравейте , аз съм съвсем нов в този форум и затова искам да се извиня , ако мястото на темата не е тук или дублирам някоя подобна тема.
От къде да започна ... , като цяло винаги съм имал проблем с общуването. Като малък не обръщах внимание на това нещо и си казвах :
- Няма страшно , доста хора са така. След някоя друга година нещата ще се променят.
На теория звучи постижимо , но на практика не се получи. Можеби направих грешка , че не предприех някакви мерки още тогава ,а вместо това оставих нещата туко така. Принципно съм трезво мислещ човек , но в това отношения явно съм чакал да стане чудо и да се събудя някоя сутрин променен. Сами се досещате ,че не съм се събудил по този начин . Нека не се замислям за миналото понеже нищо няма да се промени . Немога да върна времето назад.
Проблемът ми не късае само комуникацията с противоположния пол , а с всички. Като казвам всички наистина имам в предвид всички , в това число и с най-близките си. От малък съм затворен човек , не споделям проблемите си с хората , но за сметка на това винаги изслушвам другите и се опитвам да им помогна по някакав начин с каквото мога и както мога. Имам един много съществен проблем и това е е моят срам. Опитвам се да го пренебрегвам да не мисля за него , но не се получава. Когато се засрамя почервенявам , а стане ли това ... направо ми се иска да се скрия някаде и да не се показвам пред хората. Разбира се не го правя , но това не променя факта , че се сдухвам и почвам да се съобразявам какво говоря и начинат по които го говоря. Може би това е една от причините за липсата ми на говорни умения , това , че винага се замислям какво говоря. Често ми се случва да започна да разказвам някоя история и в процес на разкаване да се притесня. Притесня ли се си променям начина на говорене (става един такъв притеснителен) и гледам да доразкажа историята по най-бързият начин и да замълча. Когато говоря само с един човек нещата стоят по този начин , обаче случи ли се да говоря с няколко човека и всички замълчат и почнат да ме слушат направо се стъписвам. Странното обаче е , че когато съм под въздействието на алкохола нещата не стоят точно по този начин. Въобще не се съобразявам какво говоря , приказвам си това което ми е на устата и всички ми се радват и се забавляват , но немисля , че това е решението да съм постоянно пиян. Тези неща сигурно се дължат на ниското ми самочувствие ( понеже в очите ми , винаги има нещо което не ми е наред ) , притеснителноста ми ( просто неразбриам как мога да съм толкова притеснителен). Имам чувството , че немога да завържа един норален разгворе (непринуден ). Някак си разговорите при мен вървят с много мъка. Случва се понякога да проведа някой смислен и забавен разговор , но винаги аз съм бил човека дето само казва ... кима с глава и от време на време вмъкне някоя друга дума.
Знам ,че за да се променят тези неща трябва да предприема нещо. Първата крачка я направих с това , че осъзнах проблемът си. Сега остава само да продължа на пред.Незнам какво очаквам като споделям тези неща , можеби някакви съвети , някакви насоки . Дори и нищо да не ме посъветвата ви благодаря , че отделихте време за да прочетете това . :)
От къде да започна ... , като цяло винаги съм имал проблем с общуването. Като малък не обръщах внимание на това нещо и си казвах :
- Няма страшно , доста хора са така. След някоя друга година нещата ще се променят.
На теория звучи постижимо , но на практика не се получи. Можеби направих грешка , че не предприех някакви мерки още тогава ,а вместо това оставих нещата туко така. Принципно съм трезво мислещ човек , но в това отношения явно съм чакал да стане чудо и да се събудя някоя сутрин променен. Сами се досещате ,че не съм се събудил по този начин . Нека не се замислям за миналото понеже нищо няма да се промени . Немога да върна времето назад.
Проблемът ми не късае само комуникацията с противоположния пол , а с всички. Като казвам всички наистина имам в предвид всички , в това число и с най-близките си. От малък съм затворен човек , не споделям проблемите си с хората , но за сметка на това винаги изслушвам другите и се опитвам да им помогна по някакав начин с каквото мога и както мога. Имам един много съществен проблем и това е е моят срам. Опитвам се да го пренебрегвам да не мисля за него , но не се получава. Когато се засрамя почервенявам , а стане ли това ... направо ми се иска да се скрия някаде и да не се показвам пред хората. Разбира се не го правя , но това не променя факта , че се сдухвам и почвам да се съобразявам какво говоря и начинат по които го говоря. Може би това е една от причините за липсата ми на говорни умения , това , че винага се замислям какво говоря. Често ми се случва да започна да разказвам някоя история и в процес на разкаване да се притесня. Притесня ли се си променям начина на говорене (става един такъв притеснителен) и гледам да доразкажа историята по най-бързият начин и да замълча. Когато говоря само с един човек нещата стоят по този начин , обаче случи ли се да говоря с няколко човека и всички замълчат и почнат да ме слушат направо се стъписвам. Странното обаче е , че когато съм под въздействието на алкохола нещата не стоят точно по този начин. Въобще не се съобразявам какво говоря , приказвам си това което ми е на устата и всички ми се радват и се забавляват , но немисля , че това е решението да съм постоянно пиян. Тези неща сигурно се дължат на ниското ми самочувствие ( понеже в очите ми , винаги има нещо което не ми е наред ) , притеснителноста ми ( просто неразбриам как мога да съм толкова притеснителен). Имам чувството , че немога да завържа един норален разгворе (непринуден ). Някак си разговорите при мен вървят с много мъка. Случва се понякога да проведа някой смислен и забавен разговор , но винаги аз съм бил човека дето само казва ... кима с глава и от време на време вмъкне някоя друга дума.
Знам ,че за да се променят тези неща трябва да предприема нещо. Първата крачка я направих с това , че осъзнах проблемът си. Сега остава само да продължа на пред.Незнам какво очаквам като споделям тези неща , можеби някакви съвети , някакви насоки . Дори и нищо да не ме посъветвата ви благодаря , че отделихте време за да прочетете това . :)