Без баща

[Amnesiaa]

Здравейте ... Не пиша темата, за да търся съчувствие или пък да очаквам някой да ми помогне със съвет ... това е просто една изповед от мен - една непозната ... към едни непознати хора...
И така на 18 години съм, почти 19 .. Отгледана съм от майка ми, защото баща ми е починал преди да се родя и даже не е знаел за бременността на майка ми, защото по това което майка ми ми е разказвала, е че са имали кратка връзка .. той е заминал за чужбина и е починал в катастрофа, а тя малко след това е разбрала, че е бременна .. За тези почти 19 години съм питала майка ми за баща ми едва два пъти и единственото, което разбрах, е че се е казвал Георги и че съм наследила неговите мигли ... Тази тема ми е най-трудна за обсъждане с нея .. може би затова имам чувството, че това не е истината, а е начин да ме предпази от нещо .. Но това, от което ме боли най-много, е че не съм го виждала .. (майка ми няма негови снимки) .. незнам от къде произхождам, на кого съм се метнала и още куп неща, които може би никога няма да разбера. Не съм необщителен човек, но общуването с другия пол винаги ми е било голямо затруднение ... чела съм много неща за децата без бащи и моят случай не е по-различен .. навсякъде казват, че тези деца имат затруднение в общуването с мъжете .. Може би заради това до сега не съм имала поне една сериозна връзка .. винаги като с обвържа с някой и скъсвам с него максимум след 2 седмици по необясними причини за пред другите, но вътрешно знам, че го правя, защото ме е страх да ме изоставят и затова го правя аз .... Каквото и да се случи в живота ми накрая винаги го свързвам с липсата на баща .. В интерес на истината като бях малка (говоря до преди 2-3 години) не усещах тази липса .. майка ми винаги се е опитвала да ми дава всичко, от което имам нужда, колкото и трудно да и е ... но от няколко години насам започвам да усещам липсата на бащината ласка ... постоянно се питам какво ли щеше да е, ако бяхме едно нормално семейство, но след това си казвам "незнам какъв е бил баща ми .. може да е бил изверг и да е по-добре, че сме само двете с мама" ... отговор и на тези въпроси няма да получа, но те са постоянно в главата ми ......
Както и да е ... мисля да спра до тук ... Това беше моята изповед ... Това са неща, които някакси не мога да споделя на приятелите си .. знаете как има неща, които искате да кажете, но нещо ви спира, нещо слага бариера между вас и околните по определени теми ... затова никога не говоря за баща ми и никой от близките ми приятели не ме пита ... Благодаря на тези, които са прочели .. не искам от вас коментари или нещо друго ... просто исках да се разтоваря от всички тези мисли в главата ми ..

[draid]

Знам че не искаш коментари но все пак. Това винаги ще те мъчи и колкото повече се ровиш в миналото, толкова повече ще се изтезаваш. Гледай напред и не се връщай в миналото колкото и трудно да ти бъде.

[antineutral]

По-скоро се запитай защо майка ти толкова много години е останала без мъж до себе си...ти си млада и се радвай, че на тези години си се научила да разбереш колко е важна ролята на мъжа в обществото, в семейството :)

[bloodyF]

кажи всичко това на майка си

[In*The*Face]

Не оправдвай нищо в живота си с липсата на баща. Моят от дълги години работи в дом за деца които нямат нито един от родителите си. С времето някои от тях станаха много близки мои приятели. Само преди два дни се видях с част от тях. Учат висше образование, намерили са си работа, излизат с приятели, имат си гаджета и продължават живота си без да се концентрират върху това, което им липсва. И сама знаеш, че не всички мъже са като бащите които не се грижат за семействата ти, а твоят дори не те е напуснал, просто защото не е знаел за теб и е претърпял този трагичен инцидент. Може пък да е бил страхотен човек. Но си мисля, че трябва да говориш с майка си. Аз бих. Кажи й, че искаш да знаеш всичко което тя знае за него. Кажи й, че заслужаваш да получиш отговорите на въпросите си, за да затвориш тази страница, да се отпуснеш и да живееш нормален и пълноценен живот. Да се довериш на някое момче, да му позволиш да те опознае. Да позволиш и на приятелите си. Подобни трудности правят хората по-силни.

[SmilezZz]

Гадно е това, което си преживяла, но евала ти казвам, че си останала толкова силна и си оценила труда и всичко останало, което майка ти се е опитала да ти предостави, за да си ти добре.

Въпросите и да ги задаваш , и да не ги задаваш - явно отговор няма да получиш , а от една страна може би си е по-добре така. Можеш да поговориш с майка си , просто я помоли като по - голям човек да ти каже цялата истина за баща ти и т.н.

Но в никакъв случай не се оправдавай с липсата на баща за всичко случващо се в твоя живот. Опитай се да повярваш в хората около теб, макар да ти е трудно да го направиш.

[Amnesiaa]

Благодаря ви за подкрепата .. доста ме окуражихте и се надявам скоро да събера смелост да поговоря с майка ми на тази тема ... удобен момент надали ще има, но току виж се появи :)

[Dreams12]

Ти си едно ужасно силно момиче! Темпераментът ти е несравним, шапка ти свалям.
Наскоро почина баба ми и се чувствах сякаш загубих късче от себе си, непрекъснато ми се плачеше и при мисълта, че няма да я видя повече, избухвах в плач. С течение на времето сякаш духът на баба ми си отиваше все повече и с все по-голяма усмивка си спомнях за нея. Поглеждах на нея като звездичка в нощта, която винаги ще ме гледа и ще бди над мен.
Предлагам ти да гледаш на баща ти като на пътеводната светлина, която ще ти помага в трудните моменти. Говори си с него, когато имаш нужда от помощ. Зная, че звучи адски налудничаво, но наистина помага. Ти си наследила много от милия ти баща. Все пак щом си е заминал, Бог го е взел, защото го обича.Пък и в теб винаги ще живеят части от него. Говори с майка си по въпроса, възможно е тя да иска да ти каже разни неща, но да реши, че ти не искаш да ги знаеш или че може да те депресират ужасно много. Изяснете си всичко и преживейте миналото.
Успех!

[crazydivane]

Евала!Животът обича такива като теб,колкото и да не ти се вярва!

[Chacho]

Моят почина когато бях на 12. Тогава си мислех, че съм бил на такава възраст, че все пак съм го опознал и ще мога да се опра на това. Много скоро разбрах, че не е така и не след дълго липсата се появи и при мен. Момче съм, на 20. Имах нужда от мъжка фигура в семейството, най-близкото обкръжение, която да ми даде това, което и при двама ни е липсвало. Живеех с мисълта, че трябва да приема, че животът е несправедлив, че често няма да имам това, което имат другите и че това ми е съдбата.

Отне ми доста време да успея да призная пред себе си, че всъщност имам страх да си отговоря на въпроса "Ами ако...?" Беше ме страх, че въпросът ще донесе тъга, от която се криех плахо. Истината е, че трябваше да се изправя пред страха си и да подредя мислите си в собствената си глава, за да срутя бариерата, която бях изградил между мен и другите. По-трудно беше отколкото очаквах. Но се отдадох на колебанията, които ме терзаеха. Какво щеше да бъде, ако не беше починал? Ако този човек ме съпровождаше в живота? Ако виждаше слабостите ми и ме съдеше за тях? Ако виждаше успехите ми и се гордееше с мен? Да, животът е несправедлив и никога няма да го изпитам от първа ръка. Благодарение на отговорите го приех това нещо. И болката не отмина. Но приех себе си и съдбата ми, осъзнах се, обикнах се, отворих се и към другите хора. Научих се да имам доверие, да се раздавам за другите и да получавам от тях. Научих се, че се иска повече смелост да се справяш с чужда помощ, отколкото да посрещаш всичко сам. Научих, че винаги е имало и ще има хора, които да бъдат до мен и се научих да бъда и аз до тях. Че не само аз имам празнини. Че майка ми е изключително силен човек и заслужава много.

Животът е дори по-суров, отколкото някога ще можем да си представим. Само ни се иска най-тежкото да е минало. Но нямаме избор. А има толкова много положително в него. Трудностите ни правят по-силни. Срещаме хора и ни предават. Но не бива да ни е страх от това. Може да се фокусираме върху самотата. А може да вярваме, че тя се прокрадва само понякога измежду чуждото внимание и обич, които получаваме. Има някой там, който е готов да ни даде много. Има много такива хора. Ще срещнеш подходящ човек, който да ти е партньор и приятел, дори да трябва да преминеш през много трудности и разочарования, за да го намериш. Ще имаш приятели, които да ти помагат и да споделят щастието ти. Ще имаш майка, която няма да спреш да оценяваш за това, което ти е дала. Животът е страхотен, колкото и слепи да сме за това. Усмихни се и намери смелостта да му се раздадеш, с цялата си невинна крехкост, която криеш!

[georgi.anev3]

не се притеснявай.познавам хора с твоето положение.и те не могат да се справят с това.едно момиче е 10 год. без баща и все още не го е преодоляла.

[fair]

Знам, че това не се преживява лесно. Майка ми почина, когато бях на 7. Живях малко при едната си баба, после малко при другата. От 8 годишна живея с тате. Аз също не познавах добре майка си. В последствие са ми казвали много неща за нея, и честно казано не знам кой са точните. Но аз знам най-важното за нея, че ме обичала, независимо какъв човек е била. Сега съм на 14, още ми е мъчно за нея и винаги ще ми бъде, но нямам проблеми с другите хора. Това ме научи на много неща. Има много хора, който ме обичат и много, с който мога да говоря. Научи ме да не се предавам, без значение колко ми е трудно. Научи ме да съм независима и да се оправям и сама добре. Сега баща ми си има жена, щастлив е с нея и я обича. Аз също.
Няма нещо, което не можеш да преживееш. Продължавай напред и не мисли много какво е можело да бъде. Колкото и да си задаваш този въпрос, едва ли ще си отговориш. :)