PDA

View Full Version : Тема: Българската поп музика в България през 60те - 90те години



DrazzeRs
04-12-2012, 10:53
Трябва да напиша реферат по музика за Българската поп музика в България през 60те - 90те години ако някой може да ми напише малко историята на българската поп музика и нейното развитие до 90те ще съм много благодарен .

crazygirl13
04-12-2012, 13:13
Само това намерих.





Курс: Поп музиката като средство за
масова комуникация



Тема: Българската поп музика в наши дни








подготвил: Анна Андреева Ефтимова F36276




















Поп музиката е под жанр на популярната музика, която има за цел да поднесе на аудиторията нещо ново и не чувано до момента. Характерно за този жанр е динамична, лесно запомняща се мелодия, чиято основна цел е да бъде по-бързо възприета. Този стил музика включва няколко под стила: рок, R&B, хип хоп, денс музика, тийн поп, бритпоп, европоп.
Днешната българската поп музика се намира в криза, тя не търпи никакви промени и съответно никакво развитие. Има няколко причини за този застой и всяка една от тях е от значение и не може да бъде пренебрегвана.
Проблемът на съвременната поп музика е, че е комерсиализирана до краен предел, а комерсиализацията пречи на изкуството. Парите играят все по-голяма роля в музикалната индустрия. Има доста изпълнители, които имат добра финансова обезпеченост и си плащат за ротацията на дадена песен. Радиостанциите започват да я въртят на всеки тридесет минути, а музикалните телевизиите на всеки кръгъл час и независимо от качеството си тази песен става популярна. С други думи действа принципът, че една лъжа повторена сто пъти, става истина. Типичен пример са Руши Видинлиев и Светла Иванова. Преди няколко години Руши беше най-излъчваният изпълнител, а днес никой не си спомня за него. Светла Иванова пък прави супер скъпи видеоклипове с цел да привлече внимание и да компенсира липсата на оригиналност в музиката, която създава.
Съвременната поп музиката търпи една метаморфоза, има един сериозен дисбаланс между изкуство, бизнес и шоу, все по-често изпълнителите се окачествяват като шоумени, а определящо е не качеството на музиката, а зрелището и финансовата печалба. Всекидневно се появяват нови изпълнители, къде можещи да пеят, къде не, но важното е, че „греят” в медийното пространство. Сериозен проблем на съвременните поп изпълнители е липсата на оригиналност при сценичните им изяви. Младите изпълнители не правят шоу, на сцената всички са еднакви, а липсата на оригиналност при поднасянето на песните е пагубно за самите изпълнители. На поп изпълнителите им липсва оригиналност по отношение на представянето им пред широката аудитория, въпреки многото имиджмейкъри, собствен и оригинален имидж определено липсва. Много от младите изпълнители залагат на скандалния имидж с цел привличане на общественото внимание, разбира се, това е стратегия на много световно известни изпълнители (като Мадона, Фреди Меркюри, Майкъл Джексън). Изпълнителите и имиджмейкърите им създават изкуствени скандали и образ на хора, които не спазват общоприетите закони, а живея по свои собствени правила. Обикновено тези скандални и „освободени” личности се превръщат в идоли за подрастващото поколение, от което всъщност музикалната индустрия печели.
В България хем се правят усилия тази стратегия да се следва, които са напълно неуспешни, хем хората сякаш не са готови да приемат скандалните и различни изпълнители. Като цяло българската поп музика не може да се похвали със скандализиращи обществото музиканти, у нас толерантността към различните е мит, който едва ли скоро ще бъде развенчан. Българите хем искат зрелище, хем се стъписват и възмущават на някой посмял да премине позволените граници. Един от последните, на този етап, позволил си да премине позволеното е един от кандидатите за музикален идол на България - Иван Ангелов, който участваше в предаването Мюзик Айдъл. Той шокира и журито, и голяма част от зрителите с поведението си. Много хора определиха поведението му за липса на възпитание, други видяха в него човек, който знае как да привлече медийното внимание и го определиха като шоумен. Истината е, че това момче имаше смелостта да експериментира и въпреки многобройните опити на журито да го вкарат в рамката на позволеното, той до края на престоя си успя да бъде различен. Студентът по оперно пеене разбули духовете и провокира множество дискурси, опроверга мита, че българите са достатъчно дорасли за истински звезди и цялата суматоха около тях. Нестандартният кандидат за музикален идол бе изгонен по волята на зрителите, защото нямаше мярка и правеше каквото си поиска, защото не е характерният поп изпълнител за патриархалното българско общество.
Проблеми за развитието на българската поп музика е, че тя просто липсва в медиите. Като изключим чалгата, за която е доста спорно колко българска музика е, имайки предвид, че един доста голям процент от музиката е гръцка, сръбска, турска, а в последно време и испанска, в радио ефира има само няколко радия, които излъчват българска поп музика, и няколко музикални телевизии, които от време на време пускат някоя българска песен. Медиите са средство за масова комуникация и са основният фактор, който популяризира музиката, а българската музика е дефицит в родните електронните медии. Изключително позорно е за всяка държава по националната телевизия да не се пуска родна музика, точно такава е нашата национална телевизия. Като национална медия нейната задача е да излъчва повече родно продукции и творчество, и с това да е отличава и превъзхожда останалите медии. Българската поп музика винаги е назад в актуалните течения и тенденции в сравнение със западните страни, което оказва голямо влияние върху аудиторията. В глобалното село, в което живеем информацията се предава за секунди, и повече от нормално е младите хора да се интересуват от актуалните направления в музиката. Не създаването на актуална българска музика провокира меломаните да слушат западна музика.
За да се развива някакво изкуство, то хората, които се занимават със съответното изкуство трябва да имат познания за историята на това изкуство, за развитието му във времето. Българските композитори и аранжори едва ли се замислят за историята на поп музиката, защото ако беше така то щяха да са наясно, че основната идея на поп музиката е да представи нещо ново, а не да се правят все едни и същи песни, които почти да не се различават една от друга. Поп музиката у нас няма почва за развитие, а за музикална поп култура дори не може да се говори.
Музикалният пазар на нашите географски ширини е изключително малък, което допълнително предопределя малкото производство. Ако се съди обаче по многобройните музикални награди, които се раздават в България човек ще си каже, че музикалната индустрия се развива доста успешно. Всъщност това е доста парадоксално, защото на практика се получава, че има повече категория за награди, отколко са песните и изпълнителите. Затова и самите награди се обезсмислят, връчват се на този, който е изкарал някаква си песен на музикалния пазар.
Не може да определим българската поп музика като развиваща се при положение, че има само няколко познати имена като Каризма (които вече се разпаднаха), Мария Илиева, D2, Ъпсурт и Графа, които са олицетворение на съвременната поп музика. През последните десет години няма имена, които да се открояват сред българските музиканти и няма песни, които след време да влязат в категория евъргрийни. Днешните „хитовете” са еднодневки, които след по-малко от година не само, че няма да се пеят, но и няма да се помнят. Най-добрият критик на музиката това е времето, ако една песен остане във времето, то тя наистина е стойността.
В момента в България има всевъзможни конкурси за музикални таланти. Нещото, което няма как да не прави впечатление са българските песните, с които се явяват кандидатите. Преобладават песни на Васил Найденов, а момичетата най-често пеят „Големият кораб минава” на Силвия Кацарова и „Необясними неща” или по-известна като „Мой стих” на Нели Рангелова от 1986г . Съвсем естествено е човек да си направи извода, че щом едно 20 годишно момче пее „Да те жадувам” (1981г на Сигнал) или не се създават нови песни и това момче просто няма избор с каква друга песен да се яви на кастинга, или, както е в нашия случай, има нови песни, но качеството им е лошо и не се възприемат от аудиторията. Защо в момента младите изпълнители не могат да постигнат успехите на Васил Найденов и Лили Иванова, дали композиторите не могат да създадат толкова сполучливи мелодии, или текстописците не творят както преди години? Със сигурност отговорът на този въпрос не е едностранен, защото застоят на поп музиката е комплекс от проблеми, всеки от които има значение.
Има много малко изпълнители, които правят изключение като Каризма, които се появиха в медийното пространство през 1999г и едва през 2006г издадоха първият и единствен засега си албум. Те постигнаха невероятен успех именно, защото се придържаха към характерните особености на поп музиката за лесни и запомнящи се мелодия и текст, и повтаряща се структура. Дует Каризма имаха ясна и много успешна схема, издаваха по един сингъл на година, който покоряваше всички музикални класации, а двамата изпълнители бяха заобиколени от тайни и мистерии, които допълнително засилваше интересът на публиката. Галя и Миро, които нямат особени гласови възможности, успяха да постигнат синхрон между музиката, шоуто и бизнеса, и да разчупят статуквото в поп музиката. В този синхрон се крие формулата за успешна поп музика.
За развитие на поп музиката в България може да се говори, едва когато хората, които се заминават с музика и тези, за които е предназначена тази музика придобият музикална култура. Тогава, когато електронните медии започнат да излъчват тази музика, а изпълнителите изградят свой собствен имидж.

crazygirl13
04-12-2012, 13:17
http://referati-eseta.hit.bg/A5/5.1.html

http://www.kaminata.net/novo-litse-na-balgarskata-pop-muzika-na-horizonta-t46348.html

http://www.referatite.info/Ezikova_kultura_-36.html

DrazzeRs
04-12-2012, 13:47
Благодаря ти много !