elki4ka
04-12-2012, 14:47
На 18 години съм (момиче) и искам да ви разкажа една история ,която май не мога да преодолея
Преди 2 години се зарибявах с едно момче-мой приятел.Беше малко странно,знам че повечето от вас няма да ме разберат ,но и 2мата се харесвахме .Не е било такова фрапиращо зарибяване ,ами само закачки и леки намеци.В една компания сме и след време стана така ,че където и да отидем да се съберем,се оказвахме някъде само 2мата натискайки се .Той беше толкова миличък и нежен,много му се радвах,но никои от нашите приятели не знаеха какво правим.Започнах да се влюбвам малко по-малко, а мисля ,че и той.По принцип си падаше малко гадняр,но с мен се държеше толковаа добрее ... Постоянно ми звънеше,че иска да се видим дори и за 5 минути.Започнахме да показваме чувствата си един на друг и направих грешката да преспя с него (бях девствена) Не мисля ,че беше толкова голяма грешка ,че не бяхме заедно,защото му имах огромно доверие.Но ме беше страх да тръгна с него,незнам и аз защо,била съм наивна глупачка,а може би още малка на възраст,беше ме страх ,че ще се влюбя наистина много в него,но така или иначе се случи.Незнаех как ще реагират приятелите (бяхме голяма компания) и само най-добрата ми приятелка знаеше за всички тези неща.Случи се така че изгубихме връзка ,той отиде да учи в друг град , а аз започнах да се виждам с други приятели .Винаги ми е бил тръпка,когато го видя усещам как сърцето ми бие като лудо.Не искам да си мислите ,че на него не му е пукало( че е наеб**л девстеницата и е оставил така нещата) ,напротив,пукаше му и то много .Проведохме многооо дълъг разговор след като спахме заедно,какво ще правим занапред,но и така не ми дойде смелост да му кажа че искам да съм с него.....Минаха вече почти 2 години през който съм го виждала за по съвсем малко време няколко пъти.Той искаше да се видим няколко пъти ,но аз се бях навила,че ако не го виждам ще го забравя.
И така до ден днешен,вчера излязох със старата си компания и той беше там по случайност.Когато го видях сърцето ми щеше да се пръсне ,мислех че съм го забравила....но сякъш чувствата бяха даже по-силни,БЯХА МИНАЛИ 2 ГОДИНИ ЗА БОГА,защо го чувствам така все едно всичко се е случило вчера??!?!?! Мисля ,че и на него не му бях безразлична ,защото през цялото време ме гледаше втренчено и когато се обърнех да го погледна,той ми се усмихваше с една усмивка,която си знаехме 2мата,точно както преди ми се усмихваше,една ли не влюбено .
Искам съвет от вас,какво да правя .Да го оставя ли,да не го виждам повече,или да започна да излизам с старата си компания ,за да мога да го виждам по често и да му кажа какво чувствам.Страх ме е единствено от това ,че може да развалим всичко,ако тръгнем и никога повече няма да е както преди.. :(((
Преди 2 години се зарибявах с едно момче-мой приятел.Беше малко странно,знам че повечето от вас няма да ме разберат ,но и 2мата се харесвахме .Не е било такова фрапиращо зарибяване ,ами само закачки и леки намеци.В една компания сме и след време стана така ,че където и да отидем да се съберем,се оказвахме някъде само 2мата натискайки се .Той беше толкова миличък и нежен,много му се радвах,но никои от нашите приятели не знаеха какво правим.Започнах да се влюбвам малко по-малко, а мисля ,че и той.По принцип си падаше малко гадняр,но с мен се държеше толковаа добрее ... Постоянно ми звънеше,че иска да се видим дори и за 5 минути.Започнахме да показваме чувствата си един на друг и направих грешката да преспя с него (бях девствена) Не мисля ,че беше толкова голяма грешка ,че не бяхме заедно,защото му имах огромно доверие.Но ме беше страх да тръгна с него,незнам и аз защо,била съм наивна глупачка,а може би още малка на възраст,беше ме страх ,че ще се влюбя наистина много в него,но така или иначе се случи.Незнаех как ще реагират приятелите (бяхме голяма компания) и само най-добрата ми приятелка знаеше за всички тези неща.Случи се така че изгубихме връзка ,той отиде да учи в друг град , а аз започнах да се виждам с други приятели .Винаги ми е бил тръпка,когато го видя усещам как сърцето ми бие като лудо.Не искам да си мислите ,че на него не му е пукало( че е наеб**л девстеницата и е оставил така нещата) ,напротив,пукаше му и то много .Проведохме многооо дълъг разговор след като спахме заедно,какво ще правим занапред,но и така не ми дойде смелост да му кажа че искам да съм с него.....Минаха вече почти 2 години през който съм го виждала за по съвсем малко време няколко пъти.Той искаше да се видим няколко пъти ,но аз се бях навила,че ако не го виждам ще го забравя.
И така до ден днешен,вчера излязох със старата си компания и той беше там по случайност.Когато го видях сърцето ми щеше да се пръсне ,мислех че съм го забравила....но сякъш чувствата бяха даже по-силни,БЯХА МИНАЛИ 2 ГОДИНИ ЗА БОГА,защо го чувствам така все едно всичко се е случило вчера??!?!?! Мисля ,че и на него не му бях безразлична ,защото през цялото време ме гледаше втренчено и когато се обърнех да го погледна,той ми се усмихваше с една усмивка,която си знаехме 2мата,точно както преди ми се усмихваше,една ли не влюбено .
Искам съвет от вас,какво да правя .Да го оставя ли,да не го виждам повече,или да започна да излизам с старата си компания ,за да мога да го виждам по често и да му кажа какво чувствам.Страх ме е единствено от това ,че може да развалим всичко,ако тръгнем и никога повече няма да е както преди.. :(((