fifinkathefreak
04-12-2012, 17:27
Здравейте.Пише ви едно объркано момиче.Имам си един приятел..всъщност най-добър приятел от 6 години вече.Израстнахме заедно общо взето,винаги сме се разбирали чудесно.Преди няколко години бяхме установили,че имаме чувства един към друг,но тогава аз излизах с най-добрия му приятел,беше сложно,и дори след раздялата с другото момче не посмяхме да говорим за това.Но ето,минаха 4 години от тогава,през които сме се занимавали с различни хора и поне аз не бях гледала на него по начин,различен от приятелски.
Всичко обаче се промени преди няколко месеца на рождения ми ден. Тогава той беше вкъщи и след това майка ми ми каза,че начинът по който ме гледал определено не бил приятелски. И това като че ли ми отвори очите за чувствата ми към него.Не мога да спра да мисля за него..а не знам как да му покажа какво чувствам без да ме отхвърли..къде от страх,къде от това,че не иска да е с мен.
И от както разбрах,че имам чувства към него все си правим някакви намеци,напълно идиотски и безсмислени,но това много пъти е карало присъстващите ни приятели да ни закачат:"Що вие двамата не си вземете стая?" и подобни.
Днес бяхме заедно на излет в планината.Като за делничен ден беше почти напълно пусто.Бяхме съвсем сами на една полянка и пак се започна с намеци от негова страна...а аз..се уплаших.Не можех да му отреагирам правилно,не можех да направя някаква крачка.Даже напълно избягвах възможността за физически контакт ( по едно време стана студено или пък после слизахме по стръмна пътека и можех да го хвана за ръката). Той даже беше безумно мълчалив около час,не знам какво точно обмисляше,но за пръв път го виждам такъв.
С две думи - изобщо не знам какво да си мисля,какво да правя и как да го направя.И ми е кофти,може би както и на него.Какво изобщо да направя,за да стане НЕЩО?
Всичко обаче се промени преди няколко месеца на рождения ми ден. Тогава той беше вкъщи и след това майка ми ми каза,че начинът по който ме гледал определено не бил приятелски. И това като че ли ми отвори очите за чувствата ми към него.Не мога да спра да мисля за него..а не знам как да му покажа какво чувствам без да ме отхвърли..къде от страх,къде от това,че не иска да е с мен.
И от както разбрах,че имам чувства към него все си правим някакви намеци,напълно идиотски и безсмислени,но това много пъти е карало присъстващите ни приятели да ни закачат:"Що вие двамата не си вземете стая?" и подобни.
Днес бяхме заедно на излет в планината.Като за делничен ден беше почти напълно пусто.Бяхме съвсем сами на една полянка и пак се започна с намеци от негова страна...а аз..се уплаших.Не можех да му отреагирам правилно,не можех да направя някаква крачка.Даже напълно избягвах възможността за физически контакт ( по едно време стана студено или пък после слизахме по стръмна пътека и можех да го хвана за ръката). Той даже беше безумно мълчалив около час,не знам какво точно обмисляше,но за пръв път го виждам такъв.
С две думи - изобщо не знам какво да си мисля,какво да правя и как да го направя.И ми е кофти,може би както и на него.Какво изобщо да направя,за да стане НЕЩО?