ВАШИТЕ ИСТОРИИ !!

[sexybanichka]

Здравейте :)
Никой човек не избира в какво семейство да се роди и как да живее . Някои щастливци живеят живота си задоволено , други пък не . Тези "другите" могат да има доста гадни и потресаващи истории, които пазят в себе си или дори още живеят така . Смятам, че точно за тази цел интернета и форумите могат да помагат на хората .. психически . Случайно намерих историята на едно момиче , ако искате я прочете . Всеки има по някоя такава история . Излейте си душите тук никой не знае кой кой е .. ако искате разкажете и вашата :)

Ето и част от историята на момичето ..

Майка ми е алкохоличка, не я интересува нищо друго освен пиенето. Имало е период, когато по 2-3 дни не сме яли нищо, защото тя дава всичко за алкохол.

Баща ми ме бие системно, много често без причина. Не ми позволяват нищо, нито да се гримирам, нито е излизам с който и да е било. Ако се измъкна от нас тайно, винаги треперя да не са се прибрали преди мен и пак да си изям боя.

Два пъти бягах от нас, и двата пъти ме намираше полицията и ме връщаше в нас. Започнах да крада, защото те не ми дават една стотинка, а аз умирам от глад. Напук бягах от училище и започнах да взимам трева и амфетамини, за да избягам за малко от тоя живот. Та дните ми, когато избягах, бяха най-щастливите в живота ми.

[shadygirl]

;((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((( ((((

[MoulinRouge]

Не мисли , че наркотиците ще оправят нещата . Кой клас си ? Учи , кандидатствай , давай напред . Някой ден ще избягаш , повярвай ми , само недей да се друсаш , моля те . Животът е пред теб ! И в нас не е перфектно , опитай се да не мислиш за това . Много се надявам , че един ден всичко ще се оправи . Ако имаш някои -леля , вуйчо , баба , дядо , някои , кажи им , но само ако си сигурна , че може да помогнат :( Ако не , недей , за да не стане нещо . На колко си ? Много целувки :**

[feelthis]

Здравейте!
Толкова съм съм се отчаяла от живота, че не ми се живее повече. Аз съм момиче на 16. Проблемът е в баща ми ако мога да го нарека такъв. От както съм се родила аз и майка ми не сме видели хубав ден. Няма ден в който той да не направи някой скандал. Постоянно се заяжда за най-малкото. С една дума тормоз всеки ден. Знам че единственrя изход е да го напуснем, но ме е срам. Приятелите ми не знаят че е такъв, какво ще им кажа. Да знам че не това е най-важното, по важно е с майка ми да си осигурим спокойствие..

[nIkEnCeTy_bE]

Здравейте!
Толкова съм съм се отчаяла от живота, че не ми се живее повече. Аз съм момиче на 16. Проблемът е в баща ми ако мога да го нарека такъв. От както съм се родила аз и майка ми не сме видели хубав ден. Няма ден в който той да не направи някой скандал. Постоянно се заяжда за най-малкото. С една дума тормоз всеки ден. Знам че единственrя изход е да го напуснем, но ме е срам. Приятелите ми не знаят че е такъв, какво ще им кажа. Да знам че не това е най-важното, по важно е с майка ми да си осигурим спокойствие..

Ние сме се махали, но за малко. Това няма оправия. Всичко завършва зле, поне при нас беше така. Ако майка ти е достатъчно силна и ако иска наистина да ти осигури бъдеще, по-добре го напуснете. Така не се живее. Това е психически, не дай си Боже, и впоследствие физически. Не бива да го допускате.

П.П Колкото до автора, винаги има изход. Но наркотиците не е светлината в тунела в никакъв случай. Трудно е, ако станеш зависим, но винаги с помощ можеш да се оправиш, защото сам е малко трудно. Лесно ще е да ти кажа, бъди силен, сам можеш да спреп и т.н, но знам, че понякога е непосилно за психиката на човек. Обърни се към баба, дядо, някой друг, ако ще и приятел.

[Dreams12]

feelthis, бягайте с майка ти докато можете!! Кажи на приятелите си всичко, ще ти съчувстват и ще ти помогнат на 100 %, някой от тях дори може да ви приюти, ако няма къде да отидете.
Още си млада, не си пропилявай живота.

[StolenBliss]

Амииии накратко - откакто станах на 10-11 съзнанието ми почна да се пълни предимно с лоши спомени. Братовчед ми, който живее с нас(заради баба ми), щото баща му и майка му не го искат е наркоман. Родителите ми бяха в чужбина по едно време и пращаха работи готини оттам, които той изнасяше да продава за наркотици. Всяка вечер за лека нощ скандал с баба ми за пари..Още на 12 дядо ми почина пред очите ми, заради скандал вкъщи. Майка ми и баща ми се бяха върнали вече от чужбина и се заформяха скандали между всички вкъщи заради братовчед ми, така и на дядо ми сърцето не му издържа един ден заради скандал. Братовчед ми на всичкото отгоре като малък си е удрял главата и е с диагноза лек шизофреник. Има и хепатит Ц, а аз трябваше да живея с него 6-7 години от осъзнатия си живот. Даже е заплашвал баба ми, че ако не му даде пари, щял да ми сложи наркотик в яденето и да ме направи като него.. х_Х. Отделно имаше по нататък много скандали между майка ми и баща ми, но няма да пиша нашироко, че многооо време ще ми трябва. Звучи малко като филм, така като го чета, но е истина за съжаление..

[nIkEnCeTy_bE]

Защо не потърсите помощ за братовчед ви? Психиатър, клиника и т.н. Поговори с родителите си. На колко си в момента? Това се отразява много зле не само на теб, но и на баба ти. Не дай си Боже някой ден и на нея ще и се случи нещо. Ти сама ли ще останеш с него? Родителите ти нямат ли възможност да те вземат в Чужбина? И баба ти, например.

[bloodyF]

значи, милиони хора умират годишно от глад или ги убиват по един или друг начин, всеки си има свои проблеми, но в крайна сметка се научаваме да сме по-силни и да живеем по-добре
не мога да разбера какви са тия патетични теми, в които трябва едва ли не да почнем да ревем на останалите колко зле е нашето семейство
айде малко по-весело
и най-малкото,щом имате дрехи на гърба си, покрив над главите си и дори интернет, имате вечеря и обяд, не разбирам какви са ви толкова сериозните проблеми..

хайде със здраве
/отнася се към всички, не съм чела 'проблемните' ситуации на хората.../

[StolenBliss]

Аз вече съм в чужбина от четири години. Тва беше споделяне кво е било. Иначе баба ми се напъва той да е вкъщи. Цял живот го е гледала и не иска да го остави, ама не иска и да се махне оттам и да си го гледа някъде където няма да съсипва живота и на всички около него. Бил е в психиатрия, но там го държат един-два месеца и го пускат, щот нямат средства да се грижат за него. Тва представляват нашите мили политици и кво ли не. Цялото е един парадокс. Трябва и дело да има срещу него ся, щото му намериха тревата в къщата, ама една година се чака вече да се почне делото. Пълна простотия. Полицията никога не е могла да направи нещо, не виждам и за в бъдеще дали ще може.

[StolenBliss]

bloodyF съгласна съм с теб. Факта, че ги имаме всички тия неща дето ги изреди е достатъчен да сме добре. Знам щот съм била и без някой от тях. Но тва, че има много хора без тия всички работи не може винаги да спасява положението и да си казваш 'бе не ми е толкова зле', щото примерно, ти преди да влезеш да се къпеш и се замислиш 'ся много хора не могат да си позволят един душ' и кво няма да се изкъпеш ли. Примера е прост за това което имам в предвид, но точен ако се замислиш.
Такива проблемни случаи наистина правят един човек по-силен, но малко или много оставят белези по съзнанието и понякога олеква да споделиш. Аз например за първи път споделям. Не знам на теб това както ти пречи. Всеки се тормози от различни неща.

[nIkEnCeTy_bE]

Точно това, че е хубаво да се споделя. Принципно не съм съгласна във форумите особено да си разказваш личният живот, но все пак не е хубаво да го таиш в себе си. А и човек дори да има всичко, ако не се чувства психически, емоционално добре, другото няма значение. Ще живее да, ще се храни, но няма да е щастлив. Точно преживяното те прави по-силен, но ако навреме не го споделиш с някого, ти се затваряш в себе си и изобщо не си силен, защото за някой неща, човек не може да се справи сам.

[lil3too]

Здравейте!
Макар да съм на 22 години още ме мъчат отношенията с майка ми, с цялото семейство. Все едно съм някое момиченце на 12-13 години.

Имали сме много разправии с нея, на всякакви теми. Тя казваше на брат ми, че не го обичам, настройваше баба и дядо против мен... Мачкаше ме постоянно. Повтаряше ми, че съм мързелива, безсърдечна, егоистична, дори ми каза, че съм най-големият и неуспех в живота. Винаги ме е потискала (уж несъзнателно) и един ден просто ми падна пердето, събрах си багажчето, и заминах да работя (ако можеше да се нарече работа) в Норвегия.
Майка ми полудя, първо ме молеше да се върна, после ме заплашваше. Още преди години и бях казала да се държи както иска. Един ден просто няма да разчита на мен, за нищо.

[SisiStrange]

значи, милиони хора умират годишно от глад или ги убиват по един или друг начин, всеки си има свои проблеми, но в крайна сметка се научаваме да сме по-силни и да живеем по-добре
не мога да разбера какви са тия патетични теми, в които трябва едва ли не да почнем да ревем на останалите колко зле е нашето семейство
айде малко по-весело
и най-малкото,щом имате дрехи на гърба си, покрив над главите си и дори интернет, имате вечеря и обяд, не разбирам какви са ви толкова сериозните проблеми..

хайде със здраве
/отнася се към всички, не съм чела 'проблемните' ситуации на хората.../

Много хора, които имат нужда да пишат в тези теми, биха заменили интернета и повечето си дрехи за един малко по-нестресиран ден.
Не се заяждам, просто това може да го каже само човек, който не му се е случвало да се прибира с нежелание и страх вкъщи, стегнал се за поредния скандал/изцепка. Когато си в някакъв постоянен страх и няма с кого да поговориш за нищо, яденето не ти се услажда, и не ти се слушат весели песнички в youtube.
Само, разказването в някакъв убит форум, обаче, сваля 1-2 камъка от шията на много деца.

По темата: Аз нямам чак такива проблеми. Баща ми пак е изчезнал някъде и едва ли ще го намеря скоро. Дано поне изникне, колкото да си плати издръжката, че последните месеци се чувствам пак като прошляк.


lil3too, опитай се да не се затормозяваш. Някои хора са си такива и с възрастта нещата стават още по-зле. Хубаво е, че си успяла да се откъснеш.

[Daisy11]

Положенито вкъщи и при мене не е розово. С майка ми въобще не се разбираме, няма да изпадам в подробности, но исках да ви кажа да не се тормозите, просто да не ви пука. Игнорирайте тази ситуация в която сте и се опитайте да извлечете най-доброто от живота си. Нали като станете на 20 няколко ще може да ги напуснете и забравите тези хора за винаги. Просто вървете по собствения си път и се стремете да постигнете собствените си цели...Успех