PDA

View Full Version : Неокласицизъм, covers, evergreen(Игор Стравински, руски френски и американски период)



DrawRanger
04-14-2012, 09:10
Трябват ми някакви разработки за неокласицизма през този период , Благодаря предварително !

crazygirl13
04-15-2012, 18:09
От 70-те години на XIX в. насам в икономическата наука се формира ново направление, известно като неокласицизъм. То по различен, по-обхватен и по-точен начин схваща предмета на икономическата теория, като го свързва с поведението на хората във всяка сфера на живота, доколкото е насочено към осигуряване и използване на условията на тяхното съществуване. Основно място заема изучаването на проблемите на разпределението и използването на редките ресурси и на икономическите равновесия въз основа на използването на пределните величини(пределни разходи, пределни продукти, пределни приходи и пр.). Предвид всичко това неокласицизмът изоставя термина „политическа икономия” и въвежда ново, по-общо и по-неутрално наименование на икономическата теория, а именно „икономикс”. Повечето от съвременните икономисти стоят на позициите на т.нар. неокласически синтез. В него икономическите отношения се схващат както като отношения на хората към нещата, така и като отношения на хората по повод нещата. Дефинирането на предмета на съвременния икономикс се съобразява с поредица от ключови понятия като: неограничеността на потребностите; редкостта на ресурсите и необходимостта от алтернативен избор; комбинацията на производствените фактори с оглед на оптимизиране на производството; размяната и разпределението на получените ефекти( продукти и услуги); потреблението и др. В своята съвкупност тези понятия позволяват да се разбере смисълът на обобщаващото понятие икономическо поведение, чиято същност е вземането на икономически решения.
Въз основа на всичко това се формулират най-различни по-кратки или по-подробни определения на предмета и същността на съвременния икономикс. Две от най-популярните дефиниции са тези на Л. Робинс и П. Самуелсън. Според Л. Робинс Икономиксът е наука, която изучава човешкото поведение като отношение между алтернативни цели и ограничени средства за тяхното постигане. Според П. Самуелсън Икономиксът се интересува от това как хората и обществото използват оскъдните ресурси за производство на различни стоки и услуги и ги разпределят между различните индивиди и колективи за целите на сегашното и бъдещо потребление.
И така, от наука за начините на управление на икономиката, според меркантилистите, от наука за естествените закони на производството, размяната и разпределението на общественото богатство, според класиците, от наука за обществения строй на производството и за смяната на един строй с друг, според марксизма, Общата теория на икономиката постепенно разширява своя предмет до пределите на икономическото поведение на хората във всички сфери на живота, където са налице, от една страна, отношения на алтернативно използване на оскъдни ресурси за получаване на едни или други полезни ефекти, а от друга страна, отношенията на присвояване (на собственост) при производството, размяната, разпределението и потреблението на полезни ефекти. Така политическата икономия се превръща в позитивна обща теория на икономиката, т.е. в икономикс. Първият опит за позитивен анализ на икономиката принадлежи на физиократите(група икономисти от XVIII век начело с Фр. Кене). Предмет на техните изследвания са „естественият ред” и „естествените закони” на производството и обръщението на общественото богатство, сведено до селскостопанския продукт, в условията на икономически либерализъм(ненамеса на държавата). Въз основа на техните идеи класиците А. Смит и Д. Рикардо развиват по-нататък общата икономическа теория, превръщайки я в завършена наука за законите на нарастването, размяната и разпределянето на общественото богатство. Тук могат да се добавят имената на Ж. Б. Сей, Т. Малтус и Дж. Ст. Мил, които обогатяват икономическата проблематика с идеите за ролята на предприемача, за комбинацията на производствените фактори( труд, земя и капитал) и за нарастването на населението.
Свеждането на предмета на Общата икономическа теория до законите на производството, обръщението и разпределението на материалното богатство на обществото привлича интереса на икономистите изследователи към характера на отношенията, пораждани при икономическото движение на общественото богатство. Превърнати в същински предмет на изследване, тези отношения обаче се схващат по различен начин от отделните школи, като технологически, социални, субективно-психологически, правно-етични.
Според историческата школа( на Вилхелм Рошер и неговите последователи) Политическата икономия е наука за еволюцията на народното стопанство от една в друга историческа форма вследствие на промените в техниката и в отрасловата структура на човешката дейност. Според Марксизмът Политическата икономия изучава не производството ( което е предмет на технологията), а отношенията между хората във връзка с производството, размяната и разпределението на обществения продукт, т.е. общественият строй на производството. Подобно на социалистите-утописти обаче Маркс прави заключение, че капитализмът ще бъде сменен от комунистическо общество, което придава нормативен характер на неговото творчество. Да се определи предмета на една наука ще рече да се посочи нейният реално съществуващ обект в действителността; да се очертае кръгът от проблеми, които тя изучава; да се определи характерът на научното знание; да се изтъкнат функциите и значението, а с това и мястото на тази наука в системата на науките. Това означава да се определи и премета на икономическата теория. Теорията на икономиката изучава икономическия живот преди всичко от гледна точка на промените в неговите качествени характеристики, проявяващи се и във времето, и в пространството.
В различните епохи школите в икономическата наука, родени от тези епохи, по различен начин са схващали и представяли предмета на Общата теория на икономиката, възникнала под надслова Политическа икономия и развила се в по-ново време като Икономикс. Многобройните определения за нейния предмет биха могли да се сведат до две основни групи: нормативни и позитивни. Нормативният подход може да се характеризира още като телеологически, т.е. предметът се дефинира, като се асоциира с определена желана цел, а позитивният като каузален(причинноследстве ).
Икономически идеи с нормативен характер изказали още древногръцките мислители Ксенофон, Платон и Аристотел. Ксенофон пръв въвежда термина „икономика”, разбирайки под това както стопанство, така и „изкуство за управление на стопанството”. Като самостоятелна научна дисциплина Общата теория на икономиката се обособява доста по-късно – при формирането на свободното гражданско общество, чиято икономическа система взема формата на капитализъм. В по-широк смисъл предмет на новата наука, наречена от французина Монкретиен „политическа икономия”, са начините на управление на икономиката с оглед на увеличаването на богатството.
В началото на XIX в. Сисмонди също придава нормативен характер на Политическата икономия, определяйки я като наука за управление на материалното благосъстояние на човека. Нормативизмът достига до своя завършен вид в творчеството на социалистите-утописти, според които бъдещото устройство на обществото ще бъде едно своеобразно снемане на небесния рай на земята.
Като правило привържениците на нормативизма са заедно с това и интервенционисти, т.е. застъпници за широка намеса на държавата в икономиката. Това е така, тъй като само държавата би могла да наложи предписваните от тях икономически, нравствени и политически „норми”. Историческият опит обаче ясно показва, че това довежда не до обещания ред. За това говорят завършените примери на нацизма и сталинизма. Ето защо, преди да схванем икономиката като управлявана система, а икономическата теория като управленска, трябва да знаем какво представлява икономиката сама по себе си, т.е. необходимо ни е позитивно схващане на предмета на икономическата теория, преди да я разгледаме като политическа икономия.