ShtrudeL
04-14-2012, 20:10
...се опитвам да разбера какво точно е психическото ми сексуално състояние. И не мога, и не мога да го обясня и ме хваща яд. Темата е напълно сериозна бтв. Ще се опитам да обясня колкото мога какво е положението. Не е някво прекалено лично, за да не мога и засяга само и единствено вътрешното ми Аз. И е наистина ъъ доста на психична основа.
Интересно ми е да прочета от някъде, нещо за сексуалната психоанализа, дори си бях намерила, но като че ли не беше точно това, което ме интересуваше. Та не очаквам тук да сте психоаналитици и да ми кажете какво ми е, а ако сте чели нещо на тази тема, да споделите, защото наистина ми е интересно.
Като за начало, ще започна с това, че за мен секса не е просто огромно, огромно удоволствие. Никога. Защо го казвам? Защото имам нужда в него да съм като... малка порцеланова чашка в голяма и силна ръка, която я хвърля в някоя стена с все сила и се чупи на хиляди парченца. Не ме разбирайте погрешно, не ме радва идеята да ме пребиват или някакви такива неща. А психически да чувствам, че съм се предала (нещо, което в реалния живот би ме сломило)... че съм попаднала в "лоши и страшни" ръце, които биха ми направили всичко, а аз ще им имам пълно доверие. Омг, все едно се давам доброволно и с най-голямо удоволствие на най-големия си страх... Все едно да имам фобия от игли и сама да си подам ръката шепнейки "твоя е", а последвалата болка да ми хареса. Все още не мога да изрисувам точно какво ми се върти в главата, но се върти от милион време... Чувствам се като в драматичен филм, като пияна, без да съм пила. Имам чувството, че обичам всичко, което би ме наранило. :> Точно това чувствам. :> Това нормално ли е бе мамка му?! О.о Да ми доставя удоволствие нещо, което би ме счупило и това да не ме притеснява? Възможно ли е да съм душевен мазохист?! О.о Мисля, че това моето е самопогубващо, саморазрушително и толкова сладко, искайки да дам всичко и да ми вземат всичко... Другото, което ме плаши... всъщност това до сега мисля, че не ме плаши... другото е, че не съм сигурна, че изпитвам някакви мили чувства, но в същото време го приемам като акт на ..предаване на цялото ми същество на друг човек, а това е много, защото по принцип ми е ужасно трудно да се съблека душевно пред някой напълно... пфф
не могаа... не мога да се обясня, за пръв път ми се случва да съм в такава мъгла в собствената си душевност. Всичките ми обичливи чувства, всичко винаги е било на макс, всичко винаги е хиперактивно и понякога ме изморява емоционално, а това сега... не го разбирам... малко ме тормози, само защото не го разбирам, не че не ми харесва.
ох... спирам да бълвам несвързани глупости.
Някак ми е сдухано, защото на моменти не се понасям и ми идва да си ударя един шамар, раздразнително ми е, не показвам нищо външно и на моменти ми избива всичко... идва ми да се разрева в яда си, да се наспя и всичко да е ок.
пфф наистина спирам. Сега.
http://a2.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/523784_373696999318948_100000359521526_1261199_201 0580601_n.jpg
Интересно ми е да прочета от някъде, нещо за сексуалната психоанализа, дори си бях намерила, но като че ли не беше точно това, което ме интересуваше. Та не очаквам тук да сте психоаналитици и да ми кажете какво ми е, а ако сте чели нещо на тази тема, да споделите, защото наистина ми е интересно.
Като за начало, ще започна с това, че за мен секса не е просто огромно, огромно удоволствие. Никога. Защо го казвам? Защото имам нужда в него да съм като... малка порцеланова чашка в голяма и силна ръка, която я хвърля в някоя стена с все сила и се чупи на хиляди парченца. Не ме разбирайте погрешно, не ме радва идеята да ме пребиват или някакви такива неща. А психически да чувствам, че съм се предала (нещо, което в реалния живот би ме сломило)... че съм попаднала в "лоши и страшни" ръце, които биха ми направили всичко, а аз ще им имам пълно доверие. Омг, все едно се давам доброволно и с най-голямо удоволствие на най-големия си страх... Все едно да имам фобия от игли и сама да си подам ръката шепнейки "твоя е", а последвалата болка да ми хареса. Все още не мога да изрисувам точно какво ми се върти в главата, но се върти от милион време... Чувствам се като в драматичен филм, като пияна, без да съм пила. Имам чувството, че обичам всичко, което би ме наранило. :> Точно това чувствам. :> Това нормално ли е бе мамка му?! О.о Да ми доставя удоволствие нещо, което би ме счупило и това да не ме притеснява? Възможно ли е да съм душевен мазохист?! О.о Мисля, че това моето е самопогубващо, саморазрушително и толкова сладко, искайки да дам всичко и да ми вземат всичко... Другото, което ме плаши... всъщност това до сега мисля, че не ме плаши... другото е, че не съм сигурна, че изпитвам някакви мили чувства, но в същото време го приемам като акт на ..предаване на цялото ми същество на друг човек, а това е много, защото по принцип ми е ужасно трудно да се съблека душевно пред някой напълно... пфф
не могаа... не мога да се обясня, за пръв път ми се случва да съм в такава мъгла в собствената си душевност. Всичките ми обичливи чувства, всичко винаги е било на макс, всичко винаги е хиперактивно и понякога ме изморява емоционално, а това сега... не го разбирам... малко ме тормози, само защото не го разбирам, не че не ми харесва.
ох... спирам да бълвам несвързани глупости.
Някак ми е сдухано, защото на моменти не се понасям и ми идва да си ударя един шамар, раздразнително ми е, не показвам нищо външно и на моменти ми избива всичко... идва ми да се разрева в яда си, да се наспя и всичко да е ок.
пфф наистина спирам. Сега.
http://a2.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/523784_373696999318948_100000359521526_1261199_201 0580601_n.jpg