ninaa12
04-16-2012, 14:31
Здравейте... не съм писала отдавна тука.. защото не ми пукаше какво ще става, но сега вече искам да взема окончателно решение. Извинявам се ако стане дългичко и благодаря на всеки който би си направил труда да го прочете. И така де аз съм момиче на 15, имам си приятел от 6 месеца, той е на 18. Един месец след като тръгнахме, той тръгна да зарибява една с която са се харесвали преди. Мен ме лъжеше, че даже не се чували, тя му звъняла, но той не и вдигал и куп лъжи още в които ми обеснява, че той я отбягвал, а тя му се натискала. И да нали бях тъпа вярвах му, ( писала съм го в една друга тема, но пак ще напиша всичко за да стане по ясно) Писали са си по скайп, тъй като в facebook(направо го напразих вече) му имах паролата. Но нали я имам там не смееше. На 3 месец тръгна да се зарибява в facebook обаче с една от мойто училище ( да отбележа с нея изобщо не се харесваме, но той не го знаеше това) .. и всеки ден когато я видя в училище ме гледа толкова доволно че приятеля ми е зарибявал нея.Смятайте как се чувствам всеки път като я видя, сещам се за хронологията която видях и колко смешна изглеждам. Всеки ден като я вида и настроението ми заминава. ядосвам се на него и започваме пак да се караме въпреки, че преди това си обещтаваме да не се караме заради нея. Та за първата разбрах когато бях в тях от скайп ... разрева се пред мен беше му много гадно и на мен ми стана мъчно а и тогава и той си имаше проблеми и не исках да го оставям. Мина се време, той все ми повтаря че много ме обичал не можел без мен че няма да ме остави дори и аз да го направя аз много пъти съм била на път да го направя и все той ме е спирал с обещания, че ако му дам малко време би ми доказал, че наистина иска да е с мен. Единственото което прави е става прекалено мил, попринцип вингаи е мил с мен добър, загрижен ,помага ми ако има нещо винаги ме изслушва всичко е повече от идеално. До сега не съм имала много "гаджета" но определено той е момчето с което искам да бъда. След тези неща исках да забравя всичко и направих една глупост... и спах с него. Първите 2 3 дена и за секунда не съжалих но сега... та за бога аз му нямам капка доверие... ;х не мога да повярвам, че го направих. Да обичам го, но ако той ме обичаше и държеше на мен щеше ли да зарибява други когато беше с мен? Разбирам да е в началото но за мен 3 месеца са достатъчни, че да ме опознае а и точно тогава ми каза че ме бил обичал. И как? Като зарибява други .. само ми повтаря колко съжалява и, че аз все съм му го натяквала. Да признавам си и аз съм виновна може би не трябва да се държа така, може наистина да съжалява и да се държа прекалено гадно и несправедливо с него, но не мога да го забравя. Тези две хронологии и глупости са ми постоянно пред очите. Имах му доверие сега всичко рухна, казва ми нещо хубаво а аз не мога да го приема даже по едно време така се бях депресирала и имах чувството, че не ме харесва, че само ме използва и т.н. Но го познавам не би бил с мен заради това, малко или много го опознах и знам че не е такъв. Просто сега се чувствам съсипана и използвана. Аз самата осъзнам че не мога без него дори и да се скраме и да му кажа не ме търс,след 1 2 часа сама му звъня, не мога и не искам да се разделяме, обичам го ,искам да съм с него но след това ... като се сетя как ги зарибява и как може и в момента да го прави(исках да си смени пароли всичко, не мисля че ми трябват попринцип това с паролите е страшно тъпо) и че може би е с мен само за да си направи първия път ( даа беше девтсвен, но не не е идиот ;д)
и че след още 1 2 месеца ще ме остави и ще си гледа живота. Защо 18 годишно момче не се занимава с по големи както приятели му ами тръгнал той с някаквка 15 годишна. Страх ме е да не е само заради секса...наистина не знам какво да си мисля, не мога да говоря с него ,всека негова дума за мен е лъжа. Питам го нещо, отговаря ми той ама толкова сигурен и убедителен ,след 2 3 дена сядам да говоря с него и му викам айде моля те признай си това и това дето ми каза така ли беше и сам си казва, че ме е излъгал. Каза ми че повече няма да го прави но как... как да му вярвам.Ясно е че по една или друга причина не иска да ме изгуби ( било то от любов или нещо друго хах) така че иска не иска ще ме лъже. Не искам да съм с такъв човек... Казах му айде пиши й пак знам че ще е само приятелски ( на онова момиче от мойто дскл) вярвам ти знам, че няма да стане нищо повече и го направих съвсем умишлено. Почна той аа не не искам, нз си какво викам моля те заради мен го направи 2 3 пъти отказа или се направи, че не иска и после ми каза добре ама заради теб го правя. И после си зададох въпроса ако той ме беше помолил да пиша на момче на което аз НАИСТИНА НЕ ИСКАМ И НЕ ЖЕЛАЯ и момче което ни навреди толкова на връзката аз няма да искам да го гледам, камоли аз да тръгна да му пиша дори и да ми каже "айде де заради мен" Ей тука не знам дали съм права, вие ще кажете ако сте стигнали до тук ;д , просто аз така си ги обеснявам нещата. Щях да му докажа, че наистина не искам нищо общо с него.. не знам как, но щях да направя нещо не само да повтарям "съжалявам, извинявай беше отдавна тогава не бяха сериозни нещата" не са били ама дръг път. Не знам какво да правя сега като ми звънне какво да му кажа как да се държа от 2 месеца се акраме пред 2 3 дена то не се търпи вече. Не ми е омръзнал или нещо такова ако сме си само 2мата никакъв проблем няма да има между нас ... караме се предимно заради другите. В крайна сметка обичам го, нямам му доверие искам да съм с него но не знам дали той наистина иска. Няма как да разбера да говоря с него изключено ядосва се чупи нещо удря( има проблем с сърцето и с нервите) не искам да го ядосвам. Един вид сама трябва да реша.АКо реша да съм с него не знам как ще стане опитвала съм но тия неща не мога да ги забравя и как аз всеки ден да излизам, да се усмихвам да споделям нещо на човек на който нямам доверие, чийто думи предимно хубави аз ги приемам като пълната лъжа което ме вбесява още повече, след това не се сдържам ядосвам се държанието ми става ужасно и айде пак караница. Просто не мога да мълча всичо което ми мине през главата веднага го казвам, пък ако не го кажа направо се съсипвам отвсякъде. Няма на кого да споделя ... приятелки ? е да ама всяка една от тях ми каза "Зарязвай го" и как ? как след като започвам да се чудя дали аз не сам прекалено болна и си внушавам тия неща и че може наистина да съжалява и ще постъпя грешно ако го оставя? ... Не знам какво повече да напиша спирам... който го прочел, прочел който не, не. Благодаря не тези които го направиха. И ще се радвам да чуя нечие мнение.. само от това имам нужда в момента.
и че след още 1 2 месеца ще ме остави и ще си гледа живота. Защо 18 годишно момче не се занимава с по големи както приятели му ами тръгнал той с някаквка 15 годишна. Страх ме е да не е само заради секса...наистина не знам какво да си мисля, не мога да говоря с него ,всека негова дума за мен е лъжа. Питам го нещо, отговаря ми той ама толкова сигурен и убедителен ,след 2 3 дена сядам да говоря с него и му викам айде моля те признай си това и това дето ми каза така ли беше и сам си казва, че ме е излъгал. Каза ми че повече няма да го прави но как... как да му вярвам.Ясно е че по една или друга причина не иска да ме изгуби ( било то от любов или нещо друго хах) така че иска не иска ще ме лъже. Не искам да съм с такъв човек... Казах му айде пиши й пак знам че ще е само приятелски ( на онова момиче от мойто дскл) вярвам ти знам, че няма да стане нищо повече и го направих съвсем умишлено. Почна той аа не не искам, нз си какво викам моля те заради мен го направи 2 3 пъти отказа или се направи, че не иска и после ми каза добре ама заради теб го правя. И после си зададох въпроса ако той ме беше помолил да пиша на момче на което аз НАИСТИНА НЕ ИСКАМ И НЕ ЖЕЛАЯ и момче което ни навреди толкова на връзката аз няма да искам да го гледам, камоли аз да тръгна да му пиша дори и да ми каже "айде де заради мен" Ей тука не знам дали съм права, вие ще кажете ако сте стигнали до тук ;д , просто аз така си ги обеснявам нещата. Щях да му докажа, че наистина не искам нищо общо с него.. не знам как, но щях да направя нещо не само да повтарям "съжалявам, извинявай беше отдавна тогава не бяха сериозни нещата" не са били ама дръг път. Не знам какво да правя сега като ми звънне какво да му кажа как да се държа от 2 месеца се акраме пред 2 3 дена то не се търпи вече. Не ми е омръзнал или нещо такова ако сме си само 2мата никакъв проблем няма да има между нас ... караме се предимно заради другите. В крайна сметка обичам го, нямам му доверие искам да съм с него но не знам дали той наистина иска. Няма как да разбера да говоря с него изключено ядосва се чупи нещо удря( има проблем с сърцето и с нервите) не искам да го ядосвам. Един вид сама трябва да реша.АКо реша да съм с него не знам как ще стане опитвала съм но тия неща не мога да ги забравя и как аз всеки ден да излизам, да се усмихвам да споделям нещо на човек на който нямам доверие, чийто думи предимно хубави аз ги приемам като пълната лъжа което ме вбесява още повече, след това не се сдържам ядосвам се държанието ми става ужасно и айде пак караница. Просто не мога да мълча всичо което ми мине през главата веднага го казвам, пък ако не го кажа направо се съсипвам отвсякъде. Няма на кого да споделя ... приятелки ? е да ама всяка една от тях ми каза "Зарязвай го" и как ? как след като започвам да се чудя дали аз не сам прекалено болна и си внушавам тия неща и че може наистина да съжалява и ще постъпя грешно ако го оставя? ... Не знам какво повече да напиша спирам... който го прочел, прочел който не, не. Благодаря не тези които го направиха. И ще се радвам да чуя нечие мнение.. само от това имам нужда в момента.