strangeme7
04-20-2012, 18:22
Здравейте, всички. Мои приятели ми напомниха за този форум и искам да споделя с някой личната си драма, защото вече не издържам. На повечето ще ви се стори много трудно, благодаря на хората, които ще го прочетат. :) Не знам от къде да започна.. До преди година и половина да кажем бях нормално 16 годишно момиче ( вече 17). Всеки разбира различно под `нормално`, но имам предвид, че обичах да ходя по купони, да ме свалят различни момчета и пр. Горе-долу нормални неща за човек в пубертета. Не мога да се похваля като връстниците си с много връзки. Имала съм 2 , за някой са малко , за мен - прилично. Просто трудно се доверявам на хората и искам да съм с човек, когото наистина харесвам. И едната ми връзка беше с такъв човек, другата-не. Но не затова става въпрос. Преди тази година и половина всичко беше окей. След това срещнах НЕГО ( дори не знам защо го пиша с главни букви, след като не заслужава). Та най-голямата ми грешка до сега е че отидох на ледена пързалка миналата зима. Първо, че колкото пъти отида, все се контузвам, а и там се запознах с този човек, нека го наречем Х. Попринцип съм/бях много позитивен, оптимистичен, усмихнат човек. Смея се от сърце и обичам хора като мен- весели и с чувство за хумор, а той беше именно такъв. Замая ми се главата още от пръв поглед. Карахме заедно, покрай мен летяха сърчица. И всичко за един ден. Той беше в друга гимназия и нямах ме никакви допирни точки. Живеем в двата края на града, много различни компании. Приятелките ми после се побъзкаха, а аз си знаех, че няма никакъв шанс. Писахме си после няколко пъти, намерихме все пак общи приятели и излязохме веднъж. И аз почнах дълбоко да хлътвам. За известно време не контактувахме, той тръгна с някакво момиче, аз не спирах да мисля за него, но тогава се живееше.. Лятото дойде, естествено вече беше необвързан, чухме се няколко пъти, канехме се да излезем, но той замина да работи на морето, а аз пътувах в чужбина или при роднини и бях много щастлива, че лятото го бях позабравила. В 11ти клас ми се наложи да сменя гимназията, за да посещавам определени сипове, които нямаше в предишното ми училище. И в коя гимназия имаше място? В неговата естествено. И аз се зарадвах. В началото като го виждах по коридорите си говорехме, поздравявахме. По едно време беше спрял да е отразява, тръгна с най-добрата си приятелка, аз страдах, но заряза и нея. Тогава това не ми направи лошо впечатление, всичко гледах през розови очила. Почнахме пак да си говорим, приятели правеха купони и ни канеха, седяхме си заедно докато не дойдеха неговите `известни` приятелчета. Той ми обясняваше как ме харесва, но не иска сериозна връзка. Това не било за него. Толкова пъти ми го каза, че вече като го чуя ми се гади. Таа .. от октомври до февруари някъде (2011-2012) беше eдва ли не голяма любов. С времето почна да ми става ясно какво става. Не смеех да спомена на приятелките ми за него, защото имаха лошо мнение, а и той не ги харесваше. В подследствие загубих и тях, малко заради него, от части и защото искаха да станат кифли и да правят какво ли не,с кого ли не, къде ли не. Това колко ме учуди, но няма да коментирам. Той започна и да пита, ако едва ли не се прежали да имаме сериозна връзка, кога ще може да правим секс. Това за мен е малко болна тема, защото с предишния ми сериозен приятел, нещо не ни се получаваше и просто му казах, че аз не бързам. Той продължаваше да си подпитва по някой път. Разбрахте за какво става дума.. В училище не смееше да дойде при мен, тъй като за приятелите му бях малка ( една година?). Когато се говорехме и пишехме ставаше въпрос за него или за секс. Но доскоро аз наистина не осъзнавах, че съм станала играчка. Мога да кажа, че го обичам. Дори и да нямам опит, нито години, съм наясно с чувствата си. Вярвах, че мога да го променя, че не иска сериозна връзка, защото го е страх ( техните са разведени и имат дота проблеми). Всъщност може и това да му влияе.. Но ме нарани. Защото знаеше, че с всичките му сладки приказки аз имах чувства. И не знам какво ми става, нито бях чувствителна, нито наивна, нито пък витаеща и мечтаеща в облаците.. Супер много ме боли. Рева вече сигурно от два месеца, какво ли не си причиних. И сякаш никой не вижда, защото аз съм онази с голямата усмивка, която всички харесват и е добра към всички. Наистина беше така. И все още да съм усмихната, е ми пука за хората. Не ми пука за мен. За семейството ми. А само за онзи страхливец, в който се влюбих. Никой не мразя освен себе си. Накрая аз се чувствам виновна и се обвинявам, за дето не се борих повече. Сега виждам колко грешно мисля, и на моменти много си противореча. И не знам как да спра. Не искам да съм така, като боклук.И пак рева и нищо не се променя. А той повече няма да ме потърси. Толкова се бях разбесняла, че не му пука за никой и го срязах миналата седмица. Не очакваше, защото за него съм онази добричката.. от тогава като ме види в училище, поглежда на другата страна. Сега дори съжалявам, че го срязах, макар да знам, че така трябва, нооо искам да съм с него. Бях готова на всичко.. И как съм тази седмица .. как .. усмихната пред наще, пред класа, а вечер рева и правя глупости. И не знам как ще я карам. Не знам какво искам. Не се трая сама. Пробвах всичко да се разсея - спорт, излизах вечер, с момчета се запознавах. Дори бях решила да се разсейвам с учене , книги.. Няма такава мъка.Знам, че не е края на света. Знам и че съм глупачка. Наясно съм вече, но толкова съм се .. не знам .. влюбила?Просто няма с кого и да говоря. Благодаря ви, дано да ми олекне.. :)