Трябва ли да се променя ? И ако да, как ?!

[Spicy]

Сега съм 8 клас. В старото ми училище имах известни проблеми с съученичките ми но в края на краищата нещата се оправиха донякъде. С повечето съм в добри отношения. Сега ще си кажете : Кой знае какви интриги е въртяла тая. Аз няма да се оправдавам защото всеки понякога е допускал грешки спрямо приятелите си, но в крайна сметка мисля че имам вина. Както и да е. Не е в това въпросът. Въпросът е в това, че след 7 клас, като кандидатствах в ново училище си казах че всичко ще се промени. И точно така стана промених се до известна степен или поне така си мисля. Когато учебната година започна всичко вървеше много добре. Намерих си приятели,компания с която движех всяко междучасие, но в последствие нещата се усложниха. Започнах да имам проблеми и с тях. Осъзнавам че няма как от два класа ,в които досега съм била всички останали да са ми проблем и те да за виновни, за това реших че проблемът е в мен. Понякога съм доста заядлива и казвам неща които не искам или не трябва без да се замислям преди това. Очевидно това ми играе лоша шега в отношенията с приятелите ми.Ако не това не знам какво друго. Дори в момента не съм сигурна за какво точно говоря.Чувствам се виновна и в същото време самотна. Имам приятелки в училище, но като че ли са ми приятелки само там. Викат ме да излизам с тях да ходим в мола. Аз все отказвам. Понеже не мога да ви обясня как точно се дърва и какъв ми е проблема бих искала да ми кажете. Какво да направя за да ме харесват повече хората. Бъди себе си изглежда няма да помогне. : )

[SmilezZz]

Може би наистина би било по - добре да се опиташ да мислиш преди да кажеш, каквото и да е било. И не обвинявай само себе си - може по-голямата част от вината да е в тебе, но отсрещните също имат някаква вина.

Та, щом те викат да излизаш - какъв е проблема? Излез и се забавлявай просто. Не се затваряй в себе си, защото това само ще ти навреди (ако е прекалено). А приятели в истинския смисъл на думата трудно се намират, така че...

[Spicy]

Да, но след като съм се държала гадно с тях, те няма да се интересуват променила ли съм се или не. Сега почти не общувам с тях.

[Lucho]

Опцията е да не ти пука за миналото, да гледаш само напред. Звънят ли ти да ходиш навън - ходи. Чувствай се така, че другите да са ти длъжни, а не ти на тях.

Иначе същата песен ще я въртиш до 12 клас и много след това.

[Spicy]

Надявах се на повече мнения, но все пак наистина оценявам факта че отделихте от времето си. Благодаря : )

[horacio]

Престани да се заяждаш ако няма повод за кво.... Пък и с моите приятелки доста се караме и се джафкаме, но тва са някакви моментни работи, не е редно да те заебават, заради някакви си караници (е, зависи и за кво са)... Предполагам си си правила някакъв труд за тях (разни услуги, споделяли сте си) и щом заради това си разваляте отношенията.... явно не са ти били кой знае какви приятели. А другият вариант е да поговориш с тях и да ги питаш защо така се е получило.

[paradosou]

Чувствай се така, че другите да са ти длъжни, а не ти на тях.

Не. Никой на никого не трябва да се чувства длъжен.
Не мисли за миналото. Може и да го правиш, но не се самосъжалявай и не задълбавай прекалено, ами се учи от грешките си.
Опитвай се да си контролираш раздразнението и не нареждай за щяло и нещяло. Да можеш да поставиш някого на мястото му е ценно, обаче между тва и дребнавото заяждане, което прави кофти впечатление, има огромна разлика.
Колкото повече се стремиш да си харесвана, толкова повече няма да се получава. Усмихвай се повече просто, показвай чувството си за хумор, не позволявай някви малки неща да те вадят от релси, не се взимай прекалено насериозно и приемай критика, занимавай се с неща, които ти харесват и разказвай за тях /току виж някой се запалил 8-)/, оценявай тва, което имаш, но и винаги се стреми към надграждане...
Ако се чувстваш добре в собствената си кожа 8-) и приемаш мнението на хората като един вид сверяване на часовника, без обаче да се губиш в него, ше се наредят нещата.

[smiled]

Опитай се да бъдеш по-добра към останалите...Обясни им каква е ситуацията и ако наистина те нямат лоши чувства и са ти истински приятели, ще те разберат, ако не - значи грешката не е само в теб! :)

[gillbert]

Не се мазни на никой, просто ако дадения човек не ти е сторил нищо лошо не му говори така! Или поне малко по-тактично намекни това ,което искаш да кажеш :) Помисли и от друга гледна точка - всеки човек в твойта среда може да ти бъде от полза за нещо и ти самата ще се чувстваш по-добре когато се държиш добре с всички.Когато се заяждат с теб - прави го и ти, но когато са мили с теб - недей. Нищо не печелиш, нито уважение, нито приятели,нищо... Помисли от кое имаш полза и от кое не. Успех :)

[gillbert]

Можеш също да се извиниш на всеки, който си убидил/а наистина много - ако има такъв :)