пAteNцЕ
04-22-2012, 09:22
Съжалявам може темата да ви се стори глуповата или дори детинска, но не обичам да се карам с приятелите си и в повечето случаи аз права крачката към сдобряване,но сега вече наистина се чувствам засегната. Имам си приятелки от класа (аз си имам и най-добра но в случая не е тя виновната) та да обесня ситуацията - напоследък една от приятелките ми (на пръв погледа като я видите ще си кажете че е миличка и добричка) взе наистина да прекрачва границата и да се държи по такъв начин,че само ни обижда и дори не осъзнава че ни наранява.Преди време с мойта Бфф се бяха скарали доста и изобщо не си говореха(в случая "добричката" беше виновната, но като на инат не искаше да се извини и хвърляше вината на мойта) и накрая бфф-то ми се принуди да се извини,но знаеше че не е виновна (този спор тогава не ме засягаше особено беше си между тях все пак) Но...ето че се скараха и този път и аз съм обидена....
Пак се скараха въпросните ,но този път "добричката" каза че не и пука за нас , не и пука какво й споделяме и тн и то по такъв начин,сериозен,даже все едно още малко щяха да се сбият.Още по-тъпото стана,когато нейната бфф каза след спора, че въпросната се била шегувала и не го мислила(пфф тя ако се шегуваше нямаше да говори по този начин и щеше да се извини все пак,нали? )
В правото ли съм да се сърдя? Защото на мен ми писна аз да прощавам (момичето не е лош човек но такива изблици ,дори на уж "шега" казани нараняват всеки) честно казано това детинско поведение наистина ми лази по нервите - не стига,това не се е случвало веднъж, ами после седи и ни пита с един такъв малоумен поглед "Защо се сърдите?" или "Какво съм направила?" преди не беше така но сега вече е нетърпимо! Дайте съвет ....макар че предполагам какъв ще е отговора искам да го видя черно на бяло !
Пак се скараха въпросните ,но този път "добричката" каза че не и пука за нас , не и пука какво й споделяме и тн и то по такъв начин,сериозен,даже все едно още малко щяха да се сбият.Още по-тъпото стана,когато нейната бфф каза след спора, че въпросната се била шегувала и не го мислила(пфф тя ако се шегуваше нямаше да говори по този начин и щеше да се извини все пак,нали? )
В правото ли съм да се сърдя? Защото на мен ми писна аз да прощавам (момичето не е лош човек но такива изблици ,дори на уж "шега" казани нараняват всеки) честно казано това детинско поведение наистина ми лази по нервите - не стига,това не се е случвало веднъж, ами после седи и ни пита с един такъв малоумен поглед "Защо се сърдите?" или "Какво съм направила?" преди не беше така но сега вече е нетърпимо! Дайте съвет ....макар че предполагам какъв ще е отговора искам да го видя черно на бяло !