PDA

View Full Version : Гадна Тема: Ако някой от Вашите пoчине внезапно



bootyboy
04-23-2012, 18:00
ще плачете ли ??? може би въпроса ми е реторичен затова ще задам още един мислите ли че ще изпаднете в много дълбока депресия и няма да ви е до нищо повече

EinGutesKind
04-23-2012, 18:11
Когато баба и дядо починаха, не плаках, а ми бяха като втори родители. Гадно е, известно време не можех да мръдна, ама с рев няма да се върнат. Успокоявах се с мисълта че са на по-добро място, и че всеки е роден за да умре ...

Concussion
04-23-2012, 18:36
и че всеки е роден за да умре ...

Глупости, човек се ражда за да живее, не за да умре. За това живеят само религиозните хора.

mlakniwe2
04-23-2012, 19:11
Къв е тоя песимизъм

D1esel
04-23-2012, 19:14
Ще плача и изпадна в депресия.

machoka
04-23-2012, 19:41
Плачеш, неизбежно е.

Wax
04-23-2012, 19:45
Някой просто са по-хладнокръвни. Аз примерно когато почина единия ми дядо бог да го прости много ми беше мъчно, Въпреки, че от присъстващите на погребението само аз не плаках и бях опора на всички...
Просто ти става много гадно и черно.
Аз мисля, че когато се натъжиш така не трябва да го таиш така, ами да си изливаш емоциите, за да не излезат в изблик по-късно.

D1esel
04-23-2012, 19:45
Плачеш, неизбежно е.
Ама не е мъжествено :(

machoka
04-23-2012, 19:47
не е необходимо на погребението да е.. предполагам има моменти в близките месеци, в които ще ти стане тежко и сълзите ще напират в очите. Не говорим за рев, говорим за червени и плувнали очи, да ти стегне гърлото от неподправена тъга.

D1esel
04-23-2012, 19:49
не е необходимо на погребението да е.. предполагам има моменти в близките месеци, в които ще ти стане тежко и сълзите ще напират в очите. Не говорим за рев, говорим за червени и плувнали очи, да ти стегне гърлото от неподправена тъга.

и пак не е мъжествено :D

machoka
04-23-2012, 19:50
бате, ти бидейки една гнида, от къде знаеш какво е мъжественост>

D1esel
04-23-2012, 19:53
бате, ти бидейки една гнида, от къде знаеш какво е мъжественост>

Знам какво е мъжественост, как да не знам ;) Да плюеш, да псуйеш, да ходиш по джапанки и потник из квартала, да мразиш геите, да си говориш колко правиш много секс, макар и да не си правил от години, да говориш, че разбираш от всичко, да ходиш тежко по улиците, като Крали Марко, да не си признаваш грешките, да си радикален и агресивен. ;)

Иначе аз, ако щеш ми вярваяй, в истинския смисъл на думата съм мъжкар :) Не в този, който описах. В истинския!

Wax
04-23-2012, 19:54
Много си сбъркан да знаеш. Обмисли самоубииството като вариант да спреш мъките си.

machoka
04-23-2012, 19:56
Много си сбъркан да знаеш. Обмисли самоубииството като вариант да спреш мъките си.

Тва ше е услуга за природата, а той е прекалено 'мъжествен' да прави услуги... жалко!

D1esel
04-23-2012, 19:58
Много си сбъркан да знаеш. Обмисли самоубииството като вариант да спреш мъките си.

Обмислял съм го, но установих, че нямам смелост. :)

D1esel
04-23-2012, 19:58
Тва ше е услуга за природата, а той е прекалено 'мъжествен' да прави услуги... жалко!

Да, мъжествен съм :) Мисля го, вярвам го и е факт! :)

ShtrudeL
04-23-2012, 20:48
ще плачете ли ??? може би въпроса ми е реторичен затова ще задам още един мислите ли че ще изпаднете в много дълбока депресия и няма да ви е до нищо повече

Втория ти въпрос ми се вижда по-НЕглупав и зависи изцяло от това каква личност си. Познавам момиче, което загуби баща си на рожденния си ден. Беше ужасно зле психически, пиеше антидепресанти и като цяло живота й след това тръгна надолу... срещаше се с какви ли не тъпи хора, обиждаше общо взето всички, а по принцип беше адски мила, просто се развали. Познавам я перфектно. Сега няма много много стимул да прави нещо и да гони някакви цели. Което е ужасно. Тъжно. Но ужасно.
Първо на първо... ако разбереш такава смачкваща новина, няма да можеш да повярваш с дни наред... наистина няма да го вярваш и дори ще се усмихваш плачейки, това е някакво страшно състояние, което те побърква за момент. И ако не си стъпиш на краката и не излезеш от него, може да те довърши. Ако седнеш и се затвориш във вас, гледащ в една точка с дни/месеци това само ще те съсипе бавно и мъчително. Ако пък излезеш и си сред хора, се чувстваш като най-самотния човек на планетата. Гледаш всички и се чудиш на кой свят си. А когато някой приятел подхвърли след някоя седмица или месец "Ще ходим с майка ми/баща ми еди къде си..." започваш да ревеш като магаре, или просто ти се свиват всички вътрешности, а през главата ти минават всички спомени. Всички около теб те питат как си и това ти се струва най-абсурдния въпрос, който някога си чувал. Гледат те жално, а от това се свиваш още повече.
И единствения начин, да се справиш поне малко с това е, като ЗНАЕШ, че човека, който си изгубил е винаги до теб и те обича и не би искал никога, никога да те вижда тъжен, дори би ти се скарал, ако плачеш. Но за всичкото това трябва да си силен и да вярваш във всичко хубаво.
Аз не съм силна, но знам, че той е с мен където и да съм и нямам правото да се депресирам и да плача. Нямам абсолютно никакво право да се натъжавам за глупости, след нещо такова. Но аз не съм силна. И си плача, защото имам нужда. Не го смятам и за слабост, не навлизам в дълбоки състояния и никога няма да се превърна в мрънкало, защото той не би искал и защото вярва в мен, както аз в него. Някак знам, че е единствения човек, който вярва най-много в мен, повече от мен самата. И омг живея заради него.

divacheee
04-23-2012, 20:50
Ще изпадна в депресия и няма да ми е до нищо, няма да излизам от нас ...сигурно повече от месец ..
Така бях като почина вуйна ми, а с родителите ми сигурно и по -тежко ще бъде ... ;с

ShtrudeL
04-23-2012, 20:57
Ще изпадна в депресия и няма да ми е до нищо, няма да излизам от нас ...сигурно повече от месец ..

Ужасна грешка.

thegreenzombie
04-23-2012, 21:13
Плачеш, неизбежно е.

не е неизбежно.. аз никога не съм плакала, за такива поводи.. по-скоро е въпрос на психика

Claymore
04-23-2012, 21:14
Нищо не ми стана. Потреперих на няколко пъти за баба и дядо и това беше.

ShtrudeL
04-23-2012, 21:15
не е неизбежно.. аз никога не съм плакала, за такива поводи.. по-скоро е въпрос на психика

Не думай. Какви поводи? Казваш, че ако изгубиш най-близкия си човек, няма да ти се спука слъзния канал?

divacheee
04-23-2012, 21:18
Щрудел, знам, но не можех да излизам навън ... гледах хората усмихнати, весели .. а моите очи не спираха да текат.. Като се сетя за нея и за дядо ( той почина когато бях малка, на 7 бях .. ;с) и рева все едно в било вчера ... много ми е тежка тази тема. Имам една касета, където ми е снимано кръщенето и рождените ми дни до 6тия... От 1996 година, откакто почина дядо, тази касета не е гледана в нас. Исках да я гледам.. заради дядо, в някои моменти сякаш го забравям ;( .. взех си касета във Варна, прехвърлих си я на ДВД .. за два дена сигурно 5-6 пъти съм я гледала- там го има дядо, вуйна .. кръстника ми .. много хора, които съм обичала и съм изгубила .. От една стана ми става много мъчно, от друга.. като видя какви маймунки сме били с братовчедките ми е много мило .. Но доста си поплаках... Яд ме е, че не можах да опозная дядо.. всички казват, че съм взела неговия характер :)

Имам една колежка, която е загубила баща си преди няколко години и тя не приема факта, че той е починал. Тя казва " за мен той е жив" и не говори за него в минало време. Аз не мога, аз се сривам всеки път като се върна в родния ми град и като видя некролога на вратата.. ;(

bootyboy
04-23-2012, 21:20
Нищо не ми стана. Потреперих на няколко пъти

и при първия секс ли бе така или ако не си правила сигурно ще е така

Wax
04-23-2012, 21:24
Втория ти въпрос ми се вижда ...

Виждаш ли, че си била способна и на смислени постове :)

Напълно съгласен. И аз познавам за съжаление един такъв бивш съученик, на който му почина майка му и се пропиха заедно с баща му... Тъжни истории, разказвани от живота...

ShtrudeL
04-23-2012, 21:25
Нищо не ми стана. Потреперих на няколко пъти за баба и дядо и това беше.

Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.
И аз не плаках, когато в 5-6 клас баща ми дойде в училище да ми каже, че майка му (баба ми) е починала. И то не плаках, защото и той не плака, защото е знаел, че ако го видим такъв ще е още по-тегаво. Не плаках никъде, пред никого. Никога не плача за починали хора пред някой. Правила съм го само пред един човек, но чувствах, че с него мога. Та през цялото време в гърлото ми беше заседнала топка сгъстен въздух и ми беше ужасно тъжно. Мислеха я за луда, от което винаги ми е било тъжно. Видях я как лежи в леглото си вкоченена, покрита с някаква кърпа на главата. Боже, помня такива неща с най-миниатюрни подробности, а бях малка.
Като цяло не мога да приема и да осъзная, че някой, който е бил с мен толкова дълго време, вече го няма... И когато от време на време го осъзнаеш съвсем трезво... те смазва.
Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...

ShtrudeL
04-23-2012, 21:26
Виждаш ли, че си била способна и на смислени постове :)

Не виждам. Знам.

montana6
04-23-2012, 21:35
Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.

Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...

Така е, но все пак различните хора имат различни отношения към най-близките си. Има хора, които не са в добри отношения с родителите си, или пък просто са се отчуждили от тях по някакъв начин с времето, което също повлиява.

Другият момент е, че едно е да си говориш просто на теория, друго е, като ти се случи.

thegreenzombie
04-23-2012, 21:36
Не думай. Какви поводи? Казваш, че ако изгубиш най-близкия си човек, няма да ти се спука слъзния канал?

доста хора съм изгубила, наистина значими хора за мен.. с какво ще променя нещата, ако ревна и отказвам да приема , че това очаква всички..

StringTheoryPracticist
04-24-2012, 00:31
На момента ще ми стане тъжно и не мога да предотвратя това. Само че депресията е безсмислена и ненужна, осъзнах това отдавна и успях да се науча да не съм депресиран, каквото и да стане. Та, неизбежно ще ми стане супер гадно и в началото ще съм депресиран, но до няколко дни се очаква да го преживея.

Да си депресиран е избор.

NomNomNom
04-24-2012, 12:00
Вече съм обсъдила с тях (сериозен разговор) дали искат да бъдат кремирани и дали искат попове, литургии и такива неща, и двамата не желаят попски истории, майка ми иска да бъде кремирана и да й пръсна праха на Мусала.
Ще ми е тъжно, разбира се, но вече съм го преживяла/наревала съм се като малка, общо взето гледам да ги спамя да се пазят - да не пушат и да не пият много, да карат внимателно и т.н. , но не са деца, сами си решават дали им се живее, или не.
Предполагам, че няма да рева.

И съм самостоятелна от малка точно поради тази причина, че знам, че родителите ми имат сравнително рисков живот и във всеки един момент трябва да очаквам, че ще им се случи нещо и ще си заминат.

Това, че няма да страдам, че съм ги загубила не значи, че не ги обичам. Просто оценявам, че са ми дали толкова много, и се радвам, че съм ги познавала, и да се реве, и да се страда, и да не се - абсолютно все едно е.

И никога не съм разбирала хората, които страдат по погребения - ама наистина ли никой не си мисли за това, че родителите му ще умрат, не знам какви сметки си правят хората.
Като осъзнаеш, че вашите ще умрат един ден - ревеш малко и после като умрат - не ставаш неадекватен, а продължаваш напред, както те биха искали да е.

marble
04-24-2012, 19:15
Дано не ви се случва скоро! Това, че няма да плачете са глупости. Това, че няма да изпаднете в депресивно състояние е глупост.
Истината е, че няма по-лошо нещо. Това е човека, който те е създал и е бил до теб през целия ти живот и факта, че вече го няма сам по себе си те кара да се чудиш "И какво сега?". Така или иначе живота продължава, след една седмица се съвземаш и продължава ежедневието ти.
Важно е просто когато мислиш за него да го свързваш само с хубави неща. :>

jumpin
04-24-2012, 19:19
Ако случайно съвсем случайно,една сутрин разбереш,че вместо златното ти пишле се е появила космясала,сиренясала п*тка.Ко ше прайш?

IWannaBeSedated
04-24-2012, 19:52
Предполагам, че няма да го понеса добре. Първоначално ще го ударя на депресия, а после ще прикривам чувствата си.

montana6
04-25-2012, 14:06
И никога не съм разбирала хората, които страдат по погребения - ама наистина ли никой не си мисли за това, че родителите му ще умрат, не знам какви сметки си правят хората.
Като осъзнаеш, че вашите ще умрат един ден - ревеш малко и после като умрат - не ставаш неадекватен, а продължаваш напред, както те биха искали да е.

Доста бездушно ми се струва това изказване. Естествено, че всеки осъзнава, че рано или късно ще си отидат и най-близките му хора, но когато обичаш някого, няма как да бъдеш готов за смъртта му, ако ще и да ти кажат точния час. Може да се опитваш да си внушаваш някакви работи, за да го понесеш по-лесно, но душевно никога няма да си готов. Това не ти е изпит или задача, за която да се подготвиш и да няма проблем. Все пак говорим за хора, които са били с теб от раждането ти, които са се грижили за теб, помагали са ти и благодарение на тях си на тоя свят.

DyO
04-25-2012, 14:20
аКо ми се плаче,е то аз ще спръ чувството за мене си има много начини,ама ще ми е хипер гадно,с когото и да е...много гадно :О

flo0pY
04-26-2012, 17:44
Не искам да си представям не искам и да мисля за това

Riddle069
07-04-2012, 16:13
Ама едно е баба и дядо, друго е мама и татко бе. Какви хора сте.
И аз не плаках, когато в 5-6 клас баща ми дойде в училище да ми каже, че майка му (баба ми) е починала. И то не плаках, защото и той не плака, защото е знаел, че ако го видим такъв ще е още по-тегаво. Не плаках никъде, пред никого. Никога не плача за починали хора пред някой. Правила съм го само пред един човек, но чувствах, че с него мога. Та през цялото време в гърлото ми беше заседнала топка сгъстен въздух и ми беше ужасно тъжно. Мислеха я за луда, от което винаги ми е било тъжно. Видях я как лежи в леглото си вкоченена, покрита с някаква кърпа на главата. Боже, помня такива неща с най-миниатюрни подробности, а бях малка.
Като цяло не мога да приема и да осъзная, че някой, който е бил с мен толкова дълго време, вече го няма... И когато от време на време го осъзнаеш съвсем трезво... те смазва.
Пак казвам, че съм твърдо против депресиите, но е и странно да не пролееш някоя друга сълзичка за човек, който вече не е до теб...

Вероятно има разлика между баба/дядо и мама/татко.Аз никога не съм губил баба/дядо,тях просто ги е нямало.Но когато загубих баща си и то по ужасен начин,дори не помня как съм се чувствал,не помня нищо след това,спомените се появиха след като ме заведоха при една баба.А преди това ужасните моменти ги има записани някъде в съзнанието ми,но не си ги припомням,ако започнат да изплуват,се опитвам да мисля за нещо друго,просто не разрешавам да изникват отново ужасните спомени.Мисля,че това е най-правилния начин,иначе може да се побъркаш,но не всички мислят като мен.
Да не пролееш нито една сълза при загуба на близък човек е всичко друго,но не и силна психика.

ShtrudeL
07-04-2012, 16:18
Но когато загубих баща си и то по ужасен начин,дори не помня как съм се чувствал

Аз пък го помня, все едно е било вчера.

yakuza_
07-04-2012, 16:56
Бил съм на 4 погребения (баба, дядо, чичо, прабаба), не ми е до плач, но ми става тъжно, като гледам другите хора.

ShtrudeL
07-04-2012, 16:57
ми става тъжно, като гледам другите хора.

same

RagioL
07-04-2012, 17:01
Темата на StringTheoryPracticist е по готина.

ledenakrasota
07-04-2012, 18:22
И до днес науката не може да обясни защо хората плачат. (Ако има някаква статия за причината, съм я изпуснала.)


Няма как да не се разплача. Родителят си е родител...:)

prosto_chovek
07-04-2012, 18:29
много ги обичам и двамата, не искам и да си го помислям :)

MaLyKoLiU
07-04-2012, 18:44
На погребението на баба ми по бащина линия не плаках, понеже бях на 9, почина 10тина дни преди да стана на 10 и не осъзнавах, че никога няма да я видя повече...
Когато почина дядо ми по майчина линия плаках, но малко... 4 дена след това навърших 13...
Когато почина много добър приятел (на 24 години :/ ) не отидох на погребението, останах да помогна да оправим масите и т.н. за гостите... но когато останах сам си поревах стабилно...
Утре ми предстои погребение но родител, няма как да не се разрева... :/
Просто като се сетя, че никога повече няма да го видя когато отида на село и... :/ Ще вляза в къщата и няма да има никой който да ме посрещне... даже в момента докато пиша поста и ми се насълзяват очите... :(

bootyboy
07-04-2012, 18:50
значи е баща ти MaLyKoLiU ?

MaLyKoLiU
07-04-2012, 18:51
мхм

ShtrudeL
07-04-2012, 18:55
Най-ужасната гледка: да гледаш най-близкия си човек в парче дърво, а след това в земята и вътрешно да си крещиш 'омг какво прави той там?!'

Искам да ме кремират. 100%

awerw
07-04-2012, 18:59
Всичко се случва в живота. Умират хора, било от болест, било от старост или при злополука. Тъжат близките им и роднините известно време. След това искаш или не искаш всичко се забравя до една степен, не се сещаш всеки ден за този човек, който е напуснал света. Той вече няма чувства, няма съзнание, само ти имаш, да го помниш, но не се сещаш толкова за него. Трябва да се продължава напред, плача е безсмислен. Ако ти е тъжно поплачи си, но няма да го върнеш към живот, той просто изчезва, там някъде лежат костите му в гроба и това е.... Тъжна картинка, но неизбежна..........

r19
07-04-2012, 19:00
Много гадно MaLyKoLiU. Все пак горе главата, нещата ще се наредят малко по малко..
На едно приятелче почина баща му като бяхме 5-6 клас.
Много тъжно беше... ;/

ShtrudeL
07-04-2012, 19:01
не се сещаш всеки ден за този човек, който е напуснал света

Всъщност го правя. Може да е за 1 мин., но искам или не го правя.

bootyboy
07-04-2012, 19:02
стига заключете тази тема, не искам повече за смърт да чувам

MaLyKoLiU
07-04-2012, 19:03
Най-ужасната гледка: да гледаш най-близкия си човек в парче дърво, а след това в земята и вътрешно да си крещиш 'омг какво прави той там?!'

Искам да ме кремират. 100%
И аз снощи точно това си мислех... искам като умра да ме кремират и да разпръснат прахта ми в морето... :)


awerw, вярно, че сълзите няма да го върнат, но просто мисълта, че никога няма да го видя повече ме разстройва и ми потичат сълзи... затова и гледам да не мисля за това...

bootyboy
07-04-2012, 19:06
има толкова хора важни за мен които сигурно повече няма да видя, не са умрели, но пак мога да плача за тях.

MaLyKoLiU
07-04-2012, 19:07
Много гадно MaLyKoLiU. Все пак горе главата, нещата ще се наредят малко по малко..
На едно приятелче почина баща му като бяхме 5-6 клас.
Много тъжно беше... ;/
Едно е на 12 да изгубиш баща си, друго е на 20... точно когато започваш да навлизаш в живота и имаш най-голяма нужда от подкрепа и изведнъж да се окажеш сам...

Затова и един познат на скоро ми каза "създай семейство рано, а не като станеш на 30+" защото точно когато децата имат най-голяма нужда от мен, аз ще съм стар и няма да мога да им помогна...
Винаги ми е било гадно, че баща ми е много по-възрастен... когато бях на 10, той беше на 51 вместо да е на 30 или 40 макс... и да играе футбол с мен примерно...
Когато съм на 20 той да е на 40-45, а не да трябва да го погребвам...

EinGutesKind
07-04-2012, 19:15
^^ Съгласен съм, аз се смея на комшиите дето родиха по на 15-20, ама реално погледнато е по-добре като ходят до децата си, да ги мислят за братя и сестри, отколкото за баба и внуче :( аз ако имах намерение да създавам семейство, сигурно вече щях да съм го направил ...

Riddle069
07-04-2012, 22:17
Най-ужасната гледка: да гледаш най-близкия си човек в парче дърво, а след това в земята и вътрешно да си крещиш 'омг какво прави той там?!'

Искам да ме кремират. 100%
Майка ми така казва,като си отиде,да я кремират,за да не се "налага" да отивам да я виждам и да се разтройвам.
Аз вярвам,че има продължение след живота на земята,така че може да отиват на по-добро място...

ShtrudeL
07-04-2012, 22:41
Едно е на 12 да изгубиш баща си, друго е на 20... точно когато започваш да навлизаш в живота и имаш най-голяма нужда от подкрепа и изведнъж да се окажеш сам...

Затова и един познат на скоро ми каза "създай семейство рано, а не като станеш на 30+" защото точно когато децата имат най-голяма нужда от мен, аз ще съм стар и няма да мога да им помогна...
Винаги ми е било гадно, че баща ми е много по-възрастен... когато бях на 10, той беше на 51 вместо да е на 30 или 40 макс... и да играе футбол с мен примерно...
Когато съм на 20 той да е на 40-45, а не да трябва да го погребвам...

Абсолютно съгласна съм.

Само с това "Едно е на 12 да изгубиш баща си, друго е на 20..." не мога да се съглася.
Не е яко да слушаш дружките си 'с тати ще ходим за риба другата седмица' ; 'Баща ми ми помогна за еди какво си.' и т.н.

fUcKsMiLe
07-04-2012, 23:38
Последните 2 месеца се случиха точно по 1 инцидент и с майка ми, и с баща ми, които застрашиха здравето им мааалко или много.. Сега като си помисля и за двата ме побиват тръпки..
Аз не бих понесла такова нещо леко.. Не знам.. сигурно бих изпаднала в някакво състояние за ден-два.. седмица, но после няма да ми има нищо(~емоциите ще са в пъти по-малко).. или ако ми има(~ако продължава всичко по същия начин) ще се наложи да сложа маска докато не премине..

MaLyKoLiU
07-05-2012, 20:42
...

NqkfaNikakva21
07-05-2012, 20:56
Ако си мислите, че няма да пророните сълза или да ви се напълнят очите .. еми, мислете си
Трябва да си ебаси изрода, че да си на погребение, да гледаш как близкият ти лежи неподвижен и студен, затварят дървото и бавно го свалят надолу и го посипват с пръст .. Говорете си щом ви е кеф, ама са си напълно празни приказки и жестоко се заблуждавате ^^