Бихте ли си осиновили дете?

[SMALLVILLE]

Пускам темата тук, защото има повече посетители, но ако някой мод прецени, нека я премести.

С няколко потребители от форума се заговорихме на тази тема и решихме да я пуснем, за да видим колко от вас биха си осиновили дете ако имат тази възможност. Също искам да попитам, смятате ли, че да осиновиш дете е благородство.

Аз лично бих си осиновил дете, но при условие, че имам добра работа и имам възможността да му отделям достатъчно време.

[TheNormalGuy]

И аз бих осиновил дете при горе споменатите условия.

[granger]

Честно казано , мислила съм си , искам да имам собствени деца, но ако имам възможност и да осиновя. Друг е въпросът как ще възприеме тази идея човекът до мен. Засега на думи бих , но не знам как бих процедирала след 8 години да кажем. Ако имам финансовата възможност , подкрепаа на семейството ми , смятам ,че на 100 % бих осиновила.

[marilyn]

Аз лично искам да си осиновя дете. За мен това е благородна постъпка и дори да нямам свои, бих си осиновила. Тези деца са ощетени ужасно много заради липсата на родители и дори да успея да подам ръка на 1 такова дете, пак е нещо. Надявам се за вбъдеще ако имам добра работа и достатъчно време да мога да се грижа за 1-2 дечица. :)

[Зайче..]

Звучи добре да подариш по-добър живот на едно малко ангелче, което иначе би живяло в нищета. Аз за себе си не знам дали бих си осиновила дете, защото аз самата се водя още дете.. :д

[bloodyF]

ако нямам възможност да си имам свои-да
иначе не
предпочитам да си имам свои деца и да си ги гледам аз лично, защото децата са осиновяване са там (почти всички) , заради безотговорни майки и татковци
ще имам бебе когато имам възможност да си го гледам, за да не попадам в такава ситуация, недай си Боже

[DragonLady]

Да бих осиновила, ако не мога да имам свой деца ( надявам се да мога ), но да не е от ромски произход и да имам финансовата възможност за това. И отчасти и аз го намирам за благородно дело.
Друг е въпроса, че цялата процедура трае от 1 до 3 години ( аз уж се води най-кратката в света ) и се иска куп документация включаемо и дали приемните родителите са клинично здрави. Понеже уча и социални науки съм виждала някой от документите и критериите за това, които са се меко казано твърде лични въпроси от сорта на " в семейството кой с кого спи на едно легло " Абе дълга и широка си е ....

[ShtrudeL]

Не.
Мисля, че няма да го обичам както трябва, а едно дете не заслужава да не го обичат.

[ShtrudeL]

Аз лично искам да си осиновя дете. За мен това е благородна постъпка и дори да нямам свои, бих си осиновила. Тези деца са ощетени ужасно много заради липсата на родители и дори да успея да подам ръка на 1 такова дете, пак е нещо. Надявам се за вбъдеще ако имам добра работа и достатъчно време да мога да се грижа за 1-2 дечица. :)

Благородно е да отсъпиш мястото си на влюбена двойка, за да са един до друг в киното, защото иначе са им дали билети на различни места.
Постъпки като осиновяването на дете, са гузна обществена съвест, посадена от някой, който се старае да е добър, ама друг е въпроса, че не му идва от вътре и го прави ей тъй за идеята. "Да помогне на някое нещастно дете."
Не казвам, че е лошо, много си е хубаво даже, но не мисля, че хората осъзнават защо точно го искат. :>

[ForzaFelipe]

Ако имам финансовата възможност,защо не?Дори и тези деца,отхвърлени от обществото,заслужават шанс да живеят по-добре.Е,има и хора който го правят само за да се почустват по-добре и да си мислят че правят нещо невероятно добро и това едва ли не ги превръща в най-добрите хора на света...

В другия случай,ако примерно не може да имаш деца с твоята половинка,това е идеален начин да получиш това което толкова много желаеш,да дариш живот на някой,дори и не твое кръвно дете,но според мен хората който са те отгледали от много малък,постарали са се да живееш добре,те са твоите родители.

[anonymous708973]

Бих, да. Била съм в 2 дома - идея си нямате колко мили, здрави, умнички и жадни за внимание и обич деца има там.
Друг е въпросът, че едва ли бих го направила.

[SisiStrange]

Ако мога да имам свои деца, не бих. Може да звучи гадно, но искам да приличат на мен и на приятеля ми. И да са взели по туй онуй от страхотните си баби + 1 дядо.

[PullMeCloser]

Не знам дали бих осиновила дете.
Ходила съм в домове, тъжно ми става, възхищавам се на хората, които са си осиновили, но не съм убедена, че аз бих. Тоест, винаги съм казвала, че бих, обаче ако някога се стигне до това, не знам какво точно бих направила.

[MaLkaTa_LaDy]

Не знам дали бих осиновила дете.
Ходила съм в домове, тъжно ми става, възхищавам се на хората, които са си осиновили, но не съм убедена, че аз бих. Тоест, винаги съм казвала, че бих, обаче ако някога се стигне до това, не знам какво точно бих направила.
На подобно мнение съм и аз.

Всъщност в момента върви кампания да се популяризира идеята за приемни родители. http://www.priemime.bg/ Това е сайта. Може би ако поискам да осиновявам дете, първо ще стана приемен родител, а после вече категорично бих го решила.

[cyclops]

Може би бих осиновила, но не мога да кажа категорично. Със сигурност първо искам да имам мое собствено дете. А за осиновя дете може би е добре първо да имам опит с друго дете, тъй като не винаги ти дават новородено.

Аз пък искам да допълня темата с един въпрос, ако ми позволите. Какво мислите за приемната грижа? Бихте ли се съгласили да станете приемно семейсво/майка/баща? Т.е. да осигурите временен дом на дете от институция. Подчервата - временен.

[In*The*Face]

Баща ми дълги години работи в дом за деца лишени от родителска грижа. Част от тях станаха мои близки приятели и са такива вече мнооого, много време. Темата ми е болна и близка до сърцето, но не знам дали бих могла да поема тази огромна отговорност. Осиновяването на дете е нещо красиво, но и е доста сериозно бреме, което не всеки може да понесе. Има деца, които никога не свикват с приемното си семейство, други които приемат истината за осиновяването си тежко, трети които тръгват да търсят истинските си родители. Разбира се има и такива, които започват живота си на чисто ,но аз няма как да съм подготвена. Но пък, ако условията са като описаните в първия пост, т.е имам хубави и стабилни дходои със сигурност ще се замисля сериозно.

[pornalation]

Наистина поклон правя на всички родители, които въпреки, че не могат да си имат собствени деца (поради всякакви причини) се склоняват и даряват някое дете с това, от което то има най-голяма нужда - родителското рамо. Няколко пъти съм бил в дом за сирачета... единия път си тръгнах със сълзи на очите и без пари (оставих всичко там) и си казах, че рано или късно пак ще отида. Дечицата са толкова сладки и те карат да се замислиш какви късметлий сме с нашите родители и личен покрив над главите ни. Призовавам наистина всички, които не могат да имат собствени дечица... нека тези хора отидат в някой такъв дом. Наистина... малко е странно (да си избереш детенце), но просто едно такова дете само чака да стопли животът на някоя нещастна двойка (или дори сами хора).

Аз лично - да, ако наистина нямам възможност (чукам на дърво да имам) - ще го направя.

[toad]

Децата са зло , не гледате ли филми ? Case39 , The omen ...
Шегата настрана - бих , естествено , така поне ще мога да си избера по-умничко и красивичко ,а моето не го знам какво ще се пръкне , здраво ли ще е и хубаво ли ще е .

[cyclops]

Много хора казват "бих", но колко го правят? Много малко, за съжаление. Процедурата за осиновяване е много дълга и трудна. Отговорността е огромна, особено ако вземеш дете в по-напреднала възраст. Не знам дали можеш да избираш конкретно дете, но например, ако си приемен родител можеш само да посочиш възраст и пол. Останалото го решават социалните. И аз мисля, че така би трябвало да е. Не бива да се разделат децата на 'приемливи" и "неприемливи" . Или си склонен да отгледаш дете и взимаш това, което ти предлагат или не. Това разделение на ромче, българче, турче, скромно, буйно, с увреждания, без увреждания и т.н. е глупаво и нечестно. В крайна сметка те не са избирали кои са им родителите.

[anonymous708973]

Аз пък искам да допълня темата с един въпрос, ако ми позволите. Какво мислите за приемната грижа? Бихте ли се съгласили да станете приемно семейсво/майка/баща? Т.е. да осигурите временен дом на дете от институция. Подчервата - временен.

Не. Връщането ще е прекалено тежко за детето. Преди години исках да вземем едно-две дечица от дом да прекарат Коледа вкъщи... не го направихме, защото детето не познава нормалната семейна Коледа, а когато види за какво става въпрос, ще му е изключително болно и тъжно, че то не може да празнува такава.

[therichbitch]

За мен е егоистично да се осинови дете само ако не можеш да имаш собствени.
Да, бих осиновила, независимо дали мога или не мога, или пък имам или нямам собствени деца. Ще ми е хубаво, че съм успяла да помогна на детенцето, но от друга страна ще ми е криво, че има още мноого такива като него, които може никой да не ги вземе.
ShtrudeL, нямам намерение да се впускам в дискусия относно истинското желание, идващо отвътре да помогнеш на едно детенце, това, което си написала, си е твое мнение, ок, но не лишавай думата 'благородно' от смисъла й, давайки някакви злободневни примери, и не поставяй всички хора под общ знаменател, ако обичаш.

[SMALLVILLE]

Не. Връщането ще е прекалено тежко за детето. Преди години исках да вземем едно-две дечица от дом да прекарат Коледа вкъщи... не го направихме, защото детето не познава нормалната семейна Коледа, а когато види за какво става въпрос, ще му е изключително болно и тъжно, че то не може да празнува такава.

Да, така е. Пък и това с временните родители е много гадно според мен. Така даваш надежда на детето и после го връщаш и му взимаш и малкото което е имало - надежда.

[DarkTemplar]

Мислил съм по въпроса и темата винаги ми се струва сложна и с много аспекти. Има толкова плюсове и минуси, че по някое време човек наистина се обърква. По принцип бих, ако мога да му отделям нужното време, внимание и разбира се съм с добър материален статус. Но наистина е огромна отговорност, която не е за всеки.

Забелязал съм, че като цяло българите сме скептични по отношение на осиновяването и дори двойки, които не могат да имат деца, не прибягват до тази логична стъпка.

[paradosou]

Не знам, честно, май по-скоро не, ама не мога да съм сигурна.
Тва с приемната грижа ми се струва наистина гадно. Взимаш го за кратко, даваш му толкова неща, дето преди ги е нямало... и накрая тва свършва и за мъничето всичко е както си е било преди. Не. Ако ше правя нещо, то ше е за постоянно.

[drumhead1]

Да бих,но не за да знам за себе си че съм извършила блгородна постъпка. Ако усетя нещо вътре в мен да се обажда при контакт с детенце от дом бих го направила и то при същите условия добре платена работа, свободно време и най-вече ако знам че някой ден бих могла да му осигуря всички материални неща от който има нужда (кола,жилище и т.н)

[xoxi]

Не, не бих.
Ако ще имам дете, искам във вените му да тече моята кръв.
Попринцип въоще не правя планове за деца в бъдеще, но ако след години реша да имам, то искам на 100% да усетя чувството да даря живот и да стана майка.
Не си представям да обичам чуждото така, както ще мога да обичам своето.

[anonymous708973]

Не кръвта прави детето твое.

[cyclops]

Не. Връщането ще е прекалено тежко за детето. Преди години исках да вземем едно-две дечица от дом да прекарат Коледа вкъщи... не го направихме, защото детето не познава нормалната семейна Коледа, а когато види за какво става въпрос, ще му е изключително болно и тъжно, че то не може да празнува такава.

Съгласна съм. И аз мисля така.От друга страна скоро ме караха да се замисля на тази тема покрай едни познати на родителите ми, които станаха приемно семейство на детенце. Историята на детето е, че неговата майка го е оставила в дом, тъй като не може да се грижи за него. Обаче не го дава за осиновяване. Ето защо тези деца може единствено да се настанят временно в едно семейство, докато биологичните родители си ги поискат. А ако не си ги поискат си остават там. От една страна е много тъпо, защото детето свиква вече с една среда и после като си го вземат е много травмиращо. От друга страна пък може би е по-добре, отколкото да остане в някоя мизерна институция.

[ShtrudeL]

Искам всички, които казвате "бих", един ден да си осиновите, за да застанете зад думите си. Пожелавам ви го от сърце.
До тогава - не ви вярвам. Дори вие не си вярвате. Сигурна съм.

[mimsssssss]

Бих осиновила дете, с приятеля ми сме говорили за това. Той единствено се изнервя, когато започнем да говорим за пари. За него е недопустимо да искаш да направиш добро за едно дете и да го гледаш като в свое и същото време да брой 20 000 за него, все едно е стока. Ние живеем и в друга държава, тук нещата са малко по различни, още повече че сме чужденци, ама кво да се прави. И двамата сме навити, та се надявам след няколко години да си имаме.
По принцип парите не са ме спирали никога. Не че имам много, но когато искам нещо, се лишавам от друго. Примерно много мои бг приятелки имат по два телефона с две карти, че някои имат и на трети оператор. Е ми смейте ми се, ама нямам пари в телефона от близо 7-8 месеца. С който трябва да говоря - го правя по скайпа, а който трябва да ми звъни - ми звъни. Само дето картата ще ми я блокират скоро хаха. Та парите не смятам, че са проблем за едно семейство за да си покрива нуждите. Тук където живея е почти недопустимо да имаш едно дете. Повечето ми познати са три деца. Да, раждат малко късничко - над 28г., ама не всичко е като на филмите.

[Scarface_]

Не бих осиновил дете ... Мисля да имам доста и мои си деца ... 3-4 , по възможност момченца ... по скоро ,помагал съм и бих помагал на някои от тези деца ,...

[Furious?]

Никога.Преди исках , но ся не

[ShtrudeL]

Сега като се замисля е тъпо да кажеш "Бих, но само ако НЕ мога да имам МОИ."
Все едно децата по домовете са нещо, с което трябва да се задоволиш, ако искаш да имаш изобщо дете. Все едно са втора ръка. Пфф грозно е.
Ако казваш, че би осиновил дете, трябва да го искаш дори да можеш да имаш свои.

[DisappointedDreamer]

Не бих си осиновила дете. Бих станала доброволка в дом за деца, бих им помагала, бих играла с тях, но не бих осиновила едно. Може да звучи егоистично и гадно, но искам да усетя какво е да носиш дете 9 месеца, какво е да родиш и да се чувстваш свързана с малкото или малките дребосъчета.

Много от вас сега ще скокнат и ще кажат, че мога да си осиновя и да си родя едновременно. Да, мога, но не съм сигурна че някога ще гледам на това дете, като свое собствено, че ще го обичам колкото обичам своите. Ако е съвсем новородено бебенце, добре, може би бих се навила. Но после идват и проблемите/въпросите относно дали да кажеш на детето че е осиновено, как ще го приеме то, ще се ядоса ли на теб, ще тръгне ли да търси биологичните си родители и т.н. С такова нещо не бих се справила.

[summerxtime]

Не бих си осиновила дете. Бих станала доброволка в дом за деца, бих им помагала, бих играла с тях, но не бих осиновила едно. Може да звучи егоистично и гадно, но искам да усетя какво е да носиш дете 9 месеца, какво е да родиш и да се чувстваш свързана с малкото или малките дребосъчета.

Много от вас сега ще скокнат и ще кажат, че мога да си осиновя и да си родя едновременно. Да, мога, но не съм сигурна че някога ще гледам на това дете, като свое собствено, че ще го обичам колкото обичам своите. Ако е съвсем новородено бебенце, добре, може би бих се навила. Но после идват и проблемите/въпросите относно дали да кажеш на детето че е осиновено, как ще го приеме то, ще се ядоса ли на теб, ще тръгне ли да търси биологичните си родители и т.н. С такова нещо не бих се справила.

Изобщо не е егоистично.И аз съм на това мнение. :)

[krasawichka]

не.. Не бих!

[xoxi]

Не кръвта прави детето твое.

Пантерке, приемаш го прекалено буквално.
Искам детето ми да е чакано, да го нося 9 месеца, да споделя с бащата всички трепети и притеснения около бременността, да го родя и още от първия ден да го гледам как расте.
Не искам дете чакано или нежелано от друга жена, носено от нея и родено от нея. Просто няма начин да го обичам като това, което ще е плод на любовта между мен и приятеля ми.
Знам, че звучи егоистично, но някой спомена в темата, че всяко дете заслужава да бъде обичано.
Хора, които имат свое собствено и осиновено дете и са ми казвали, че обичта се появява и с грижата, но винаги има разлика между своето и чуждото.

[shadowcrew]

От една страна да - винаги бих помогнал на хора които са в лошо положение, каквито са децата от такива домове. Друг е въпросът, че там е пълно с роми, които нямат поправяне.