Какво прави хората несигурни?

[SisiStrange]

Добро утро, хора. :)

Тази тема е повлияна от безбройните теми за ревността. Винаги се борят 2 страни. Едната твърди, че хората се ревнуват, когато се обичат, други казват: защото са несигурни. Аз съм на мнение, че и двете важат и си имат своя принос.
Та наскоро здраво се бях зачела в една такава тема и се замислих по въпроса. Дори с Sh@d0w го пообсъдихме, но някакси досега от момче не съм чула много задоволителен отговор донякъде, защото вие сте:
а/ супер уверени в себе си повечето време;
б/ и да ви мине сянка на несигурност, гледате да не се забележи.
Това, което ми е трудно да си обясня е точно какво прави хората несигурни в себе си и ги кара да мислят, че не заслужават някого? Или пък, че човекът им ще срещне други хора, които ще го заслужават повече? Въобще въпросът ми е над всички тези доводи, които излагат форумците, мислещи, че ревнивите страдат не от съмнения, а от ниско самочувствие.

ПП. Ще помоля да няма прекалено много отговори в стил: "Ми щото са грозни и дебели." Точно там ми се обажда питанката. Далеч не всички ревниви (или несигурни) хора са грозни, тъпи, безинтересни. Напротив. Като че ли най-ревнивите, които познавам поне аз, имат чудесна визия и като цяло хич не са за изхвърляне.

[kyon]

Б/

Не смятам, че мога да дам кой знае какво.. Нямам израстването, което по принцип трябва да се има за едва сериозна връзка. Както кой знае колко акъл :D така и емоционално израстване.
Човек трябва да се е опознал, да се е изградил напълно и да знае какво иска.

[Hilary_]

Насигурността в един човек може да е по много причини.
Най - често според мен се поражда от комплекси и прекалено много разочарования > предубеденост.
Най - тъжното е, че повечето пъти първото дори няма основателни причини, но по един или друг начин е насадено в човека.

[DisappointedDreamer]

Ниското самочувствие е може би един от факторите, които прави хората несигурни (говоря от лични наблюдения). Когато един човек мисли, че не е достатъчен за половинката си, поради това и това, то същия човек започва да мисли, че техния партньор ще започне да търси това, което му липсва в сегашната му половинка в друга половинка, т.е. ще започне да им изневерява. Въпреки че, това което следва не е ревност, ами съжаление към самите себе си, тъй като те си мислят, че са едно голямо разочарование, едно голямо нищо, което още веднъж не е успяло да задържи човека до себе си, заради своите недостатъци.

[FantaMen]

А от къде да разберем че "уж е ревнив партниора" ...може просто да знае че това ще подразни половинката му и е начин да скъсат.Ако приемем нормална ситуация има доста варианти.Няма как да знаеш кой от тях е .Понякога се събира след разочарования,предишни грешки и страх от такива.Не оценява себе си,винаги е песимист дори когато е наистина щастлив и хвърля камъни в светлото само и само да не изкочи някой който ще му "открадне" половинката :). Или просто нямат опит не са попадали в такива ситуации и всичко им се струва подозрително,което автоматично води до притеснение( несигурност) от което следва че се хваща за най-малкото и сам (понякога и друг) се/го убеждава че наистина не заслужава човека до себе си.Много са просто не могат да се напишат просто еи така.Но лично за мен чак да се стигне до ревност незнам това го разбирам че нямаш доверие към половинката което пък ме води на мисълта "Каква връзка водят те като си нямат доверие".Но Ревноста и несигурноста водят само до по-лошо.За това второ мнение няма :)

[SisiStrange]

FantaMen, "Не оценява себе си". Това беше хубаво казано. Пак се опира до ниското самочувствие. Тогава реално кое кара човек с нормален външен вид, хубав характер и прилично интелигентно ниво, да има ниска самооценка? Има ли според вас, нещо общо с перфекционизъм? Едва ли не луда нужда да са най-добрите във всичко и когато срещнат някой по-добър в едно качество, а по-назад в други, се вторачват в точно това качество и си вгорчават живота?

Идеята за многото разочарования също беше хубаво попадение, Hilary. Как мислите? Всеки заслужава също толкова доверие и същото "даване", колкото и предните, независимо дали са се оказали свестни, или след дадено разочарование ставате по-студени и отдръпнати към връзките като цяло?

Дриймърче, а според теб, тогава, къде попада като удар една изневяра? В сърцето, или в егото?

kyon, това за себе си ли го казваш или принципно като определение по темата?

[anonymous708973]

Тогава реално кое кара човек с нормален външен вид, хубав характер и прилично интелигентно ниво, да има ниска самооценка?

Ако вижда, че партньорът му е по-добър от него в дадена област - не говоря за биология, примерно, а по-скоро... социална компетенция, да речем.

А изневярата е удар едновременно в егото и в сърцето.

[Sh@d0w]

Интересна тема, ще се включа в нея довечера, като се прибера от работа ;)

[DisappointedDreamer]

Дриймърче, а според теб, тогава, къде попада като удар една изневяра? В сърцето, или в егото?

Според мен в момента, в който даден човек разбере че половинката му му кръшка, изневярата попада само в сърцето. Изневярата удря в егото на много по-късен етап, след раздялата на двама човека.

[valdesbg]

По принцип ниското самочувствие се култивира от родителя, така както и високото такова. За жалост хората слагат етикетче "аз съм с ниско самочувствие" и лошия късмет започва да приижда, защото етикетчето е вярно. Ниското самочувствие е причината, първоизточника. Другите неща са вече следствие. Реално хората с ниско самочувствие нямат доказателства или потвърждение за това, те и не търсят такова. За тях е много по лесно да си седят на ушите, всички да минават покрай тях и затова да е виновно ниското самочувствие.

А от там се култивира несигурност, неспособност и прочее. Разбира се всичко това се маскира по най-различни начини, за да излезе че нашия момък е жертвата а около него са дяволи с тризъбци. И единия тип поведение е - "Аз съм жертва и страдам и нищо не мога да направя." а другия е "Аз съм жертвата, те ме нараняват, затова аз ще направя еди какво си за да им докажа че мога." И в двата случая отговорността за състоянието, съдбата и изборите на личността е прехвърлена на лице, различно от индивида. И в двата случая се вижда как индивида предприема някакви действия за да покаже/докаже на другите че е жертва. Защото това ще подхрани убеждението му че е с ниско самочувствие. А това пък е нещо с което е свикнал и основен стълб в живота му.

По същия начин са е перковците с его до небето.

А относно изневярата аз мисля че тя удря повече по егото защото в повечето случаи се появява и идеята "Аз съм заменен с друг/а, защото съм не достатъчно добър"

[SisiStrange]

Влади, не е ли малко крайно? Мисля, че никой не е доволен от това да има ниско самочувствие или да бъде жертва. Така, както го описваш, трябва да е подсъзнателен напън. Ако не го осъзнават, значи не могат да го променят. В такъв случай как се лекува свръх несигурен в себе си човек, според теб? Като бива обсипван с комплименти, като не му се обръща внимание или какво?

[valdesbg]

Сисе, при мен некрайни мнения няма да видиш.

Ами... може и да не са доволни, обаче.. това не е нещо, което могат самостоятелно да променят. Както си забелязала -= това е нагласа дълбоко насадена в съзнанието и подсъзнанието. Докато първото е лесно променливо по воля на Аз-а, то вторто е невъзможно да го разбереш без втори човек. Дали за слушател, дали за консултант.. в подсъзнанието не можеш да влезеш сам. Другото е че.. докато ти си се нагласил някак да живееш с това ниско самочувствие, ако почнеш да бърникаш както ти падне за да го променяш... нали се сещаш че всичко коренно ще се срине. Което ще е доста неочаквано и прекалено стряскащо за неинформиран човек който няма опит в това(каквито сме повечето от хората).

В повечето случаи ситуацията е "знам къде се намира Америка, ама сам не мога да стигна до там" Хората осъзнават че нещо не е като хората, имат желание за промяна.. но нямат контрол или поне досег до същината на проблема. тъй като вече разбрахме че той е доста в несъзнаваното на човека.

Тези хора не са болни за да бъдат лекувани. Правилният термин е консултирани. Аз честно - нямам конкретна идея как се прави, най-добрата ми приятелка учи психология и ми е споделяла как се процедира. Обсипването с комплименти само влошава ситуацията, защото щом човека е подтиснат.. ако го обсипеш с ласкателства той ще реши че му се подиграваш (тъй като няма как да допусне че дори малка част са истина). И пробелма му ще се задълбочи. А ако не му обръщаш внимание е все едно да не обръщаш внимание на неоправената си стая.

Разумния подход е да се говори с човека, да му спечелиш истински доверието, да се отключат по някакъв начин бариерите на несъзнаваното и да се стигне до самия проблем. това е процес, който не става изведнъж. А след като човека вече ти има доверие - той би ти повярвал и ти би могъл да го насочиш. Доколкото знам - това е процеса грубо описан. В детайли.. ако искаш мога да се поинтересувам.

[DisappointedDreamer]

Обсипването с комплименти само влошава ситуацията, защото щом човека е подтиснат.. ако го обсипеш с ласкателства той ще реши че му се подиграваш (тъй като няма как да допусне че дори малка част са истина). И пробелма му ще се задълбочи. А ако не му обръщаш внимание е все едно да не обръщаш внимание на неоправената си стая.


Точно така е. Ама дума по дума - всичко е вярно до последната буква.

[BlizeR]

Ниското самочувствие е породено от чувство за малоценност, в много случай - още от детска възраст

[Burn94]

Според мен като цяло ревността е проява на изключително грешното тълкуване в хорските глави на израза "Имам връзка с някого." ... Не може да имаш връзка с мъж/жена и съответно другият човек да си мисли че те притежава и ти да очакваш от него да не ревнува, защото тук не опираме до самочувствие и т.н. , а именно до тези изкривени представи :)

[Sh@d0w]

Несигурността може би идва в момент когато всичко ти се струва толкова прекрасно, че чак не може да е е реално. Донякъде е нормално човек да се притеснява или да е несигурен, но всичко зависи от другия партньор и начина по - който той се държи с партньора си, как го кара да се чувства и дали въобще дава поводи за несигурност. Ако не го прави, няма никаква основа за подобна несигурност и в такива случаи е просто неоправдана.

Трябва обаче да живеем в реалния свят, да се наслаждаваме на хубавите моменти, а не да прекарваме живота си в несигурност и притеснения :)

//offtopic
пп. леле утре какво те чака :D

[kyon]

@SisiStrange за мен. Голяма ревност изпитвам, но гледам да не правя ненужни сцени.