tzveteto51
04-27-2012, 20:03
Тъжни сме, когато някой ни ранява,
боли, не можем да се скрием,
самотата сякаш ни влудява,
сълзите не можем да прикрием…
Сякаш нещо отвътре ни разкъсва,
усещаме болка вътре в нас,
сякаш сърцето ни някой на части накъсва,
и искаме да извикаме от болка и ужас!
И сълзите бавно се стичат,
питаме се колко ли ще продължи
думите сякаш ни разсичат,
думите и чутите лъжи.
Думите, едва ли ще се забравят,
лъжите, едва ли ще се простят,
тъгата, всички ще я долавят,
болката, в сърцето ще я приютат!
боли, не можем да се скрием,
самотата сякаш ни влудява,
сълзите не можем да прикрием…
Сякаш нещо отвътре ни разкъсва,
усещаме болка вътре в нас,
сякаш сърцето ни някой на части накъсва,
и искаме да извикаме от болка и ужас!
И сълзите бавно се стичат,
питаме се колко ли ще продължи
думите сякаш ни разсичат,
думите и чутите лъжи.
Думите, едва ли ще се забравят,
лъжите, едва ли ще се простят,
тъгата, всички ще я долавят,
болката, в сърцето ще я приютат!