Вече не знам в кой свят живея...

[mish0ka]

Здравейте, това е единственото ми място за утешение.... пфф не знам от къде трябва да започна.... като за начало на 18 години съм и от скоро родителите ми са много странни... Съмняват се в мен, или и аз не знам какво.,... но вече не знам къде живея, чуствам се неразбран вече от никой, нито имам приятели /на пръсти се броят/, нито в любовта ми върви, а сега и с родителите почнах...

Бил съм излизал много, не съм се спирал... дрън дрън... Не знам за вас, но аз вкъщи се чуствам като затворник, да стоя вкъщи е все едно да излежавам присъда... няма ли с какво да се занимавам, направо.. не знам и аз... на родителите им е все тая май за мен, гледат да стане по тяхната, да си налагат мнението, пък дали мен ме интересува, все тая...

Не мога на едно момиче да кажа "Обичам те!" Защо ли? всичко идва от семейството - никой не ми е говорил за любов, за секс и каквото и да било - тея теми са били табу за мен, подценяван съм - "още си малък" - това съм го чувал в продължение на 6-7 години, недоверие и песимизъм за всичко което правя, няма с кого да споделя каквото и да е, защото на практика нямам никой до себе си...

Чудя се как да си разнообразя времето, вкъщи ми е писнало, а родителите - къде съм ходил, какво съм правил, защо толкова "късно" съм се прибирал (21:00ч). Звучи много смешно, но на мен ми се плаче в момента... Няколко години никой нищо не ми е казвал къде да ходя, кога, с кого и до колко и в един момент родителите ми решават да бъдат много загрижени...

Просто чакам момента, в който ще изчезна някъде сам без никой и да заживея на ново - без неприятното детство, което съм преживял, без хората, които ме мразят и ме мислят за какъв ли не... Искам да започна на чисто, като пълноценен човек, а не да бъда подценяван, защото много хора казват зад гърба ми, че мен не могат да си ме представят с момиче, а когато ме видят запяват друга песен...

А сега ми остава да си порева малко, за да ми мине... Момчетата /мъжете/ много рядко роним сълзи, но когато заплачем това означава че положението е наистина сериозно... Пред срив съм и вече не знам какво да направя... отчаян съм от живота, хората и от света въобще, в който живея...

Просто исках да споделя, ако желаете може да напишете нещо...

[antineutral]

Не се шашкай. Себеуважение не се гради току така. На родителите ти вероятно им е пълен хаос в главата от костовци бойковци външната политика по въпросите за не знам си какво цената на бензина и собствените им болежки. Параноясали са яко и малко им избива шайбата просто. Отделно ти говориш за твоето детство явно си имаш некви проблеми от тогава, но това доколкото можем тук да ти помогнем хората от форума е отделен на въпрос, и доколко е добре да потърсиш професионално мнение или да се пробваш да се измъкнеш като барон Мюнхаузен за косата, ще е необходимо да помислиш.

[fizzyg]

Не се чувтвай подтиснат,макар ситуацията.Напротив-гледай на нещата с усмивка и се опитай да изградиш доверие у вашите-дръж се много мило,за момент избегни да се ядосваш и изнервяш на тяхните глупости и бъди ''детенце''.Като бъдеш така мил и добър те биха си изградили представа,че ти си едно момченце просто..и така биха ти се доверили(ше мислят,че като излизаш не правиш ''простащини'',каквото и да значи).Надявам се да ми послушаш съвета..после пиши какво е станало.. :)

[Hiphoplove]

Ти вече си пълнолетен можеш да взимаш сам решения. Не е лошо да им напомниш, че малкото момче вече го няма. По-добре някой ден да говориш с тях и да им обясниш как се чувстваш.Те трябва да те разберат. :)

[SmilezZz]

^ Съгласна съм. Вече си голям - докажи им го просто. Не слушай тъпите изказвания по твоя адрес, хората често говорят, дали защото ти завиждат или подобно. Всеки човек е уникален сам по себе си. Бъди по - уверен в себе си, вдигни си самочувствието и не се предавай. Какви са тия глупости "отивам да плача" ?! Дръж се мъжки, бори се и всичко ще се оправи. Не можеш да се предадеш точно в тоя момент.