Черно ми е на душата

[SuNsEt]

От скоро ходим,има някакви чувства,но не е любов,а можеше вече да бъде.Днес се запознах с приятелите му + най-добрата му приятелка.Около тях всичко е весело и някак си въпреки,че са на по 19 години все едно...са на по 15 някакви безгрижни такива.Тя е типичната най-добра приятелка,огрява стаята с усмивка и всички я харесват,мен почти никой не ме закачаше...Дори приятелят ми и обръщаше повече внимание ,от колкото на мен...и се почувствах ужасно не заради това,че тя е в центъра на всичко,а заради това,че аз все едно съм никоя там между тях. Въобще все едно не си личеше,че ходя с него ,освен няколко целувки по едно време и това беше.
Мисля,че не може да издържа на напрежение.Ако се караме или спорим няколко вечери подред той изпушва и аз излизам виновна,че един вид развалям нещата.Повече няма да му споделям ,когато имам проблем ...имам 2ма най-добри приятели и това е.
Вчера плаках цяла вечер,включително и докато си писах с него по скайп,но се опитах да се държа все едно,че няма нищо ,а той ми каза "Днес си ми много сладка" -което ме накара просто да му кажа,че си лягам и след това ...след 1 час рев сред тишината заспах и сънувах егати кошмарите.
Черно ми е на сърцето,че не съм обичана...дори и толкова рано в отношенията ни с него.Знам,че няма да ме заобича кой знае колко...и ми е болно,че не забелязва как се променям.
Можех и сама да му кажа какво ми има ако чувствах,че мога да му споделя и да ме разбере без да насилвам нещата между нас.Той постоянно ми казва да не драматизирам.Знаел,че много са ме наранявали,но той не бил такъв.Искал положителна връзка с малко проблеми,а когато има проблеми сме щели да ги разрешаваме като големи хора.
Да,той вижда,че ми има нещо,но е просто "Кво ти е?" и е толкова лесно да го заблудя,че съм добре...Правя го,за да не се скараме и да не каже,че пак се филмирам.Опитвам се да се науча да си владея чувствата и да не ми пука толкова,обаче....не става.
Искам да съм с него и нещата да се оправят.Просто ...той полага някакви усилия,иска да се виждаме по-често ,когато засечем някой винаги ме запознава .Каза,че е говорил за мен на много хора,но това не ме кара да се чувствам по-различно.Понякога използва изрази като "Аз съм свикнал с бившите ми" или нещо подобно .До сега всичките му били някви весели и не се притеснявали толкова,били влюбени в него и му казвали и показвали,че го обичат,докато аз по негови думи съм била по-студена,по-притеснителна и по-не знам си каква,но щял да свикне с този тип поведение.Според него съм била толкова черногледа заради стиховете,които пиша, филмите,които си набивам в главата и това,че трудно се доверявам за да не ме наранят.
А истината за мен е че искам да дам цялата си обич и съм много весела,говоря много и мога да споделям.Мога да съм лъчезарна и ведра...А той може би просто си е такъв.

[Hayashi]

Донякъде виждам себе си в думите те. С тая разлика, че аз съм сигурна, че той ме обича.
Няма такова нещо като "положителна връзка с малко проблеми", ако е сериозно.

Също мисля, че вината не е в теб. Ако той не те харесва такава каквото си и по някакъв начин ти натяква да си като бившите му би трябвало да го пратиш на....
Ако отношенията му с най-добрата му приятелка те притесняват, говори с него!

[PullMeCloser]

Хм... Може би... опитай да му споделяш?!

И ако си мислиш, че той ще зареже най-добрата си приятелка заради теб- ХАХА.
Най-добре свиквай с нея, ако ще сте заедно, тя не би трябвало да ти пречи.

[SuNsEt]

А аз си мисля,че проблема е в мен,защото ...може би искам много от него ,а още е рано за това.Той сам си каза,че само един път е обичал истински силно и след нея един вид не си е давал толкова зор...макар,че връзките му са били с продължителност година/година и нещо.
Да,понякога имам чувството,че сравнява връзката си с мен,с това,което е свикнал попринцип.Той каза,че не ме бил сравнявал с бившите си,но пък споменава какво е свикнал да прави с тях и ...дори ме наричаше така,както нарича било то бивша или мн близка приятелка.Когато го забелязах му казах,че не искам повече да ми вика така.
Отношенията с най-добрата му приятелка и да ме притесняват няма какво да направя.Тя е от по-дълго време в живота му,а и ще остане и след мен...И имам чувството,че той я поставя на пиадестал много по-високо от мен,дори и с мен да се вижда през ден...за нея има специално място.И все пак бих преглътнала това нещо,ако чувствах,че изпитва нещо по-специално към мен ...нещо по-различно от това,което е изпитвал с другите си.Защото знам,че съм по-различна от тях,той сам го каза,но не мисля,че ме усеща като ОНЗИ вид различна.
Чувствам се ...безлична ...не се чувствам истински желана...просто поредното момиче.

[djipsito]

А ти караш ли го да се чувства желан ? Или си оставила всичко в неговите ръце и само дай ?

[fenasf]

tl;dr мисли по-малко, живей повече

[SuNsEt]

Опитвам се да го накарам да се почувства желан,но ...той си пада малко нарцис и понякога се получава обратен ефект.Той сякаш има голямо сексуално желание към мен,а не...просто да ме накара да се почувствам и аз желана.Не е с мен заради секса,но той се старае най-вече щом стане дума за това.

fenasf -мда това се опитвам да направя ,но има моменти,когато усещам какво ми липсва.

[Hayashi]

Кофти. ;w;
Мисля че трябва да се уважаваш повече и да решиш какво точно очакваш от тази връзка.

[kuklichka_bg]

Много драматизираш според мен.

[SisiStrange]

Според мен пък си си наред, просто си чувствителна.

А приятелят ти не те познава. Ако те познаваше или ако грубо поне познаваше женската природа, щеше да знае, че едно момиче иска да се чувства специално. Не иска да знае кви яки били бившите. Не иска да го зяпа да плези език по най-добрата си приятелка поне, докато тя е там. Не ще да слуша как е обичал един единствен път прекрасните си бивши.

То си е до психология почти. Ако някой нон стоп те поставя на второ-трето-пето място, не, няма как да се чувстваш добре с него. Една връзка се гради на това двамата да са заедно в хубаво, в лошо, да се разбират, да се гледат един друг по специален начин и да изграждат нещо уникално само помежду си. Ей така като застанат някъде, да си личи, че те са двамата и хората са останалото около тях.

Това, което той прави, е да си има гадже, колкото да не му е скучно. Да има секс, да има от време на време гушкане и някоя друга емоция и това е. Той не се опитва да те направи негова "голяма" любов. То е ясно, че и от теб зависи, но не само. Трябва той да те допусне до себе си.

Не си филмирана. Просто в България е прието идеален мъж да е този, който "не пие, не бие и не кръшка" и оттам нататък всички проблеми се водят претенции. А не би следвало да е така.

Опитай се да говориш с него пак. Съвсем кротко, спокойно, без да плачеш, без да повишаваш тон. Кажи му ТОЧНО кое те притеснява. Как ти е писнало вече да ти набива филми за бившите, как е крайно време да започне да се държи с теб като с гадже и извън кревата, как не ти е хубаво само да те пренебрегва. Ако няма никаква промяна, забрави го. Не, че не може да си правиш оглушки за всичко още, естествено, че може, но ти казвам от опит: прекалено млада си, за да изживяваш такъв стрес заради мъж. Ревеш по цели нощи, убито ти е самочувствието, момиче, след 20 години, ако я караш така, ще приличаш на бабичка. Когато някой ти носи предимно нерви и кофти тръпки, няма какво да правиш с него повече.

[Hilary_]

Прекалено много се замисляш над всяко едно негово действие/изказване. Усещам една зависимост у теб към него, а именно - да е силно привързан, да те обича едва ли не. Връзката ви е още в начален етап и според мен се разива съвсем нормално. Прав е за това, че си черногледа. Сама казваш, че си усмихната, разговорлива .. защо тогава не му го покажеш?
Спри да мислиш за това кой как те приема, кой какъв е, как да го излъжеш, че ти е ок и подобни .. Не се чувстваш добре, защото си потънала в размисли за прекалено незначителни неща, които ти убиват настроение, самочувствие и желание за каквото и да е. Остави се по течението и не му мисли толкова!!

Ако все пак не можеш да преглътнеш нещата и продължиш да се чувстваш нежелана му го сподели точно и ясно.
Поговорете ако от това ще ти олекне. След това виж дали ще има промяна и сама си прецени дали да продължиш с него ..

[NambyPamby]

Съгласна съм със Сиси.
Не схващам за чий обаче се захващаш с нещо, за което не си готова. В момента търсиш, искаш, нуждаеш се от съвсем едно и го търсиш на съвсем друго място. Имаш високо ниво на тревожност и имаш нужда все да говориш, да си център на внимание и да си обожавана, и единствена, а се занимаваш с мъж с високо самочувствие, който обича да показва, че може да си живее и да се забавлява достатъчно добре и без теб, който обича да се забавлява и е заобиколен от много хора нон-стоп, няма проблем да си общува с всичките бивши и ако може - цял харем да си спретне, докато ти очевадно имаш някакъв проблем с това. Прекалено интровертен тип си, той пък е прекалено екстровертен и се разминавате някъде по пътя, така ми се струва.

[valdesbg]

Ами.. аз ще кажа че ти си за бой. Знаеш го какъв е, хващаш се на хорото и мрънкаш че той не се променя заради теб, пък ти видиш ли всичко си опитвала обаче не се получава и си седите на едно и също място. Мрънкаш тука във форума как искаш да му дадеш цялата си любов и обич и блабла и същевременно - лесно ми е да го заблуждавам, няма да му споделям щото еди кво си.

Ми.. не се върти света около теб. Като искаш връзка - отиаш и приказваш с момъка. Казваш му това това и това не ми харесва, кара ме да се чувствам гадно, тъпо, самотно, глупаво, квото още се сетиш. Сподели ми и ти какво те дразни, пречи, натоварва за да можем да измислим начин да се справим и да го преодолеем.

Проблема си е изцяло в теб. Не щото си по чувствителна, а щото въпреки че познаваш и него и себе си се хващаш на хорото и не си готова да се променяте за да се напаснете. нито си готова да споделяш и да решаваш проблемите. Само с мрънкане нищо няма да стане.

[jghgh]

Вие не отговаряте на нуждите си. Той не отговаря на твоите, а ти явно - на неговите.
Не мисля, че историята ви е обречена. Заедно трябва да работите за да изгладите отношенията си.
Според мен ти си наред, просто си готина и чувствителна и обичаш по-въвличащи отношения. Няма нищо лошо в това. Лошо е ако оставиш сивите хора на ежедневието, вечните зеземени и земни хора да ти обясняват колко тъпо е това. А то не е. И по-интересното е, че съществува и е напълно постижимо. Просто не с този мъж. Не той би ти дал въвличащи, емоционални, поглъщащи отношения, където и двамата да се гледате влюбено в очите и да се възхищавате един от друг. Той може ли да ти даде такива отношения?

Знаеш ли, идва ми да ти кажа, че този човек е пълен гъз, но после се замислям, че лоши хора няма, а може би просто не си пасвате достатъчно, не сте един за друг, търсиш на грешното място (както каза Намби) и т.н.

[anonymous708973]

Колко добре го познаваше преди да тръгнете и какво ти беше мнението за него?
Не знам от колко време ходите, ама ако е от 2 месеца и не сте си казали заветните думички, е напълно нормално и не виждам защо мрънкаш. От друга страна, изцяло съм съгласна със СисиСтрейндж. Не е нормално постоянно да ти обяснява за бивши, при това в захлас или нон-стоп да си някъде назад в приоритетите, не става така. Сега е моментът да говорите, преди да се появят някакви по-дълбоки чувства и да си дадеш сметка, че няма смисъл да си с човек, който те прави по-често нещастна отколкото щастлива.