StringTheoryPracticist
04-29-2012, 21:08
Наскоро посетих реалното измерение на Кофата - оказа се, че светът е като Матрицата и аз излязох от нея. Там се видях с много кофаджий и се случиха интересни неща. Историята се развива в София, след като съм изпил червеното хапче и се озовал там.
Ден 1: Имах уговорка с адаша. Каза да се срещнем в 11 на Централна Гара - пропаднало място изоставено от бога, където се събира утайката на обществото: цигани, дребни измамници, таксиметрови шофьори, политици, аутисти и комбинации от изброените. Пристигнах точно навреме. Огледах се и видях един негър-турчин, който ми се усмихваше. Той се приближи до мен и каза, че е адаша. Явно Ницше е бил прав. Носеше бутилка водка, затова се усмихнах насила (с прикрита омраза) и го поздравих. Тръгнахме към ДНК - Двореца на Националната Култура.
По пътя ограби няколко човека и подпали една сграда. Искаше и да го изчакам за 5 минути да бие едни цигани, но бързахме (примамих го с бисквитка). По-нататък, един циганин-просяк с флейта ни убеждаваше, че питона в кошницата му е кодиран в Python. Усмивката му увяхна като адаша мина върху него, докато аз му се смеех.
Стигнахме ДНК. Не ни трябваше много време да осъзнаем, че няма какво да правим, затова решихме да викнем други хора. Посетихме най-близката Матрица и се свързахме с Naive и Ewok - викнахме Ewok само защото има големи цици. Те казаха, че ще дойдат въпреки омразата си към мен. Докато ги чакаме, играхме някаква пропаднала версия на Белот (даже на картите бяха изобразени негри). Не след дълго, усетихме полъх на риба във въздуха - Naive се опита да се промъкне зад нас, за да ни върже и да сме й секс роби, но ние я усетихме и тя засрамено се усмихна (но не пропусна да ми каже, че съм аутист). Играхме си Белота, а Нели мълчеше и ни гледаше без да отделя поглед от нас, докато радарите ни засякоха рязко опразване на сладкарниците в посока изток. Беше Боряна.
Веднага се усети промяна в атмосферата. Цвятята разцъфнаха, тягостната атмосфера се замести с полъх на пролетен аромат, дочу се детски смях, а наркоманите си захвърлиха спринцовките, станаха и си почнаха да маршируват с табели "Free hugs". Толкова прекрасно беше пресъствието на Боряна. Адаша реши да ни разкаже история. През цялото време използваше думи като "аиляк" и "маина" (използваше й само в думи, в които не се използва). Обстановката беше като три грамар назита около евреин с дислексия. След всяка граматическа грешка го поглеждаха три чифта ядосани очи.
Някой предложи да отидем да играем боулинг. Отидохме, но се оказа, че и тримата (Боряна не игра) сме отличително добри в това да губим, затова вместо обичайното се надпреварвахме в това кой ще фейлва най-много. По средата на играта, докато си чаках реда, поздравих Боряна - бях забравил да й кажа "здрасти". Тя ме погледна с изпепеляваща омраза (мисля, че гледаше в душата ми) и се върнах да си чакам реда. С адаша се надпреварвахме усилено за второ място, докато Нели се опитваше да повдигне топката. Но в крайна сметка той надделя и бях последен. Излязохме на чист въздух.
Двамата с Wax бяхме изпили водката и още алкохол, затова както всеки самоуважаващ се пиян пияница, взехме да предлагаме секс на Боряна и Нели. Обаче ни притесняваше това, че те мислеха да приемат (ако съдя по това, че ни питаха колко са ни големи, както и други такива неща). Казахме, че сме забравили да донабием един циганин на гарата и тръгнахме натам. Като стигнахме продадохме на два циганина телефони-ментета и се сбогувахме. Прибрах се.
Осъзнах, че изпитвам огромен интерес към Нели. Различна е, а това разпалва аутисткото ми любопитство. Уговорих си среща с нея за следващия ден.
Ден 2. Отидох да чакам Нели на ДНК. Малко подраних. Трябваше да си купя бръснарско ножче, защото докато я чакам ми беше поникнала брада, а не исках да ме види такъв брадясал. Запознах се с едно момиче, създадохме си семейство там и се разведохме, а на един от внуците ми му писна да чака с нас и отиде в чужбина да си гони бъдещето.
Най-сетне, тя дойде! Бях ядосан, но тя каза, че автобуса й е закъснял много. Сигурно е използвала 72 - и на мен ми се е случвало да го чакам толкова. Няколко прегладнели котки я следваха заради миризмата на риба. Тогава забелязах, че миризмата се смени с миризма на раци (и котките си тръгнаха). Уоу как го направи! Тя обясни, че всъщност отдолу има портал към морско царство, където обитателите са риби-турци. Това обясняваше защо когато адаша й предлагаше да "проникне в нея", изкарваше злобна усмивка с един особен блясък в очите. Сега ми е неловко за вчера. Изпитах я по математика - нямаше как да се мине без това. Беше й неудобно да ме гледа в очите - сигурно защото се бях втренчил дълбоко в нейните, толкова дълбоко че гледах право в душата й, а оттам ме гледаха душите на няколко любопитни риби. Предложих й да правим секс - тя каза, че с удоволствие би се съгласила, но имала час с доктора. Обясни, че сутринта ходила на гинеколог-водолаз и се оказало, че стадо морски кончета си направили семейство, но били много шумни и не можела да спи, затова я пренасочил към гинеколог-водолаз-пъдар. Колко са специализирани хората в 21 век! Изпратих я до трамвая и си казахме чао. Почти забрави да ме гушне :<
Остатъка от деня мина скучно. Писах й да се видим утре, но тя каза, че утре трябвало да ходи до магазина, затова била заета.
Ден 3. Имах уговорка с Джеси на едно историческо място, около което бе пусната легендарната тема за един мой неразделен приятел. Оглеждах се за чаровна висока блондинка с деколте и готино дупе, както се беше описала. Накрая се видяхме и си казахме здрасти. Тъй като времето беше слънчево, решихме да си вземем наркотици и да си намерим някоя удобна пейка. Като атеншън хорове, избрахме една пейка на едно публично място. Използвахме обща спринцовка, защото искахме да си обменим болестите, които сме си отглеждали с такава любов. Обсъждахме кой е най-готин от форума. Стигна се до финалите, глобала vs. pe6oskeiborda. Тя беше за глобула. Аз си отстоявах мнението и тя се ядоса и викна "АВЕ ЕЙ!". Аз казах "Да?". Тя не мога да измисли какво да каже и смени темата (следователно pe6oskeiborda автоматично печели).
Имаше един пиян клошар, който викаше на хората за огънче, а те го игнорираха. Джеси го заговори и му предложи огънче, а той дойде при нас и ни пя песни и ни изнася представления. Каза, че се казва Емил Едуард Митов, че е евреин и, че е учил в НАТФИЗ. Запозна ни и с кучето си, което се казваше Надежда. Видях, че се беше обърнала неуважително с гръб към нас. Отидох да я еба, но след като я поебах малко той ме изгледа с аве ей поглед, а аз се засрамих и спрях. Ухапах го и избягах. За малко да се спъна в един сърбин-клошар, негов приятел - напсувах го с "Жебу те Папу" (означава "да те ебе Папата").
Джеси дойде с мен (беше разочарована, защото искаше да прави секс с него). Погледна ме с омраза, което провокира моята омраза към нея и й отвърнах на погледа. Гледахме се като с всяка секунда, омразата ми в погледа се увеличаваше по функцията f(x) = y^2 + z, където z е нейната омраза, а у е времето в секунди. Следователно аз я мразех значително по-силно отколкото тя - мен, но тя пак си мислеше, че ме мрази повече (jessy pls). Даже питахме едни хора и те потвърдиха, че аз я мразя повече - също казаха, че и те я мразят. Вървяхме до една болница, там гледахме едни трупове и им се смяхме, защото са мъртви. Имаше някаква горчивина в смеха на Джеси. Явно наркотиците я бяха хванали повече, защото беше заправила да подтиска аутизма си и беше спряла да си движи ръцете като ходи. Още ми беше леко сърдита задето заради мен е пропуснала шанса си с Емил, но каза, че и без това има проблеми с ерекцията. Замислих се дали да я питам, но след това реших, че е по-добре да не го правя. Откраднах си един бъбрек да си имам ако стане нещо и тръгнахме.
Беше се стъмнило, затова си взехме още наркотици и отидохме в 5-звездния ни хотел. Посрещна ни портиерката, която е майка на известна форумна рок звезда. Настаних я в огромната ни стая. По едно време й звънна телефона - беше баща й, искаше да се прибира (беше минал вечерния час), но тя му казваше, че няма да се прибира, пък; чух той да й вика нещо като "МАМА ТИ МЪРШАВА КУРВА ДА ЕБА" и разговора приключи, после спря да й звъни. Писах в един чат, където един човек ме беше обсъждал. И той ми писа. Това беше смъртния ми враг, psychopath. Хората около чата се наредиха около нас и с него проведохме ожесточен дуел. Само дето човека зад ника ми беше Джеси, а аз гледах докато небрежно си гризях ноктите. После писа и на култовия бивш съфорумник Тошо - обсъждаха ме докато ги гледах гневно. Писа и в легендарния чат с аутистите - как смее! Уговори ми среща за утре с хората, които най-много мразя (от същия чат). Което ми напомни да я питам, кой автобус използва за училище - тя каза, че използва трамвай. Интересно, щом използва трамвай, колко ли й е пулса сега? Питах я и го проверих. Не можех да го усетя през цицата, затова й я обхванах по-цялостно. След известни усилия установих, че всъщност тя няма пулс, защото е мъртвец. Вгледах се в зърната й и като фен на Ницше, очаквах и те да се вгледат в мен, но те сякаш бяха слепи. Разбрах за проблема й с ерекцията. Ентусиазирано си взех скалпела и я разпорих за да й разгледам органите, да видя как функционира, само че тя се разсърди задето съм я разпорил, събра си органите, залепи си кожата с плюнка и си тръгна. Остави любопитството ми незаситено, а чувствата ми - наранени.
Следва продължение... (изписа ми "Текста, който сте въвели е прекалено дълъг (17729 символа). Моля, намалете до 10000символа.", с любов към форума; продължението е в следващия ми пост)
Ден 1: Имах уговорка с адаша. Каза да се срещнем в 11 на Централна Гара - пропаднало място изоставено от бога, където се събира утайката на обществото: цигани, дребни измамници, таксиметрови шофьори, политици, аутисти и комбинации от изброените. Пристигнах точно навреме. Огледах се и видях един негър-турчин, който ми се усмихваше. Той се приближи до мен и каза, че е адаша. Явно Ницше е бил прав. Носеше бутилка водка, затова се усмихнах насила (с прикрита омраза) и го поздравих. Тръгнахме към ДНК - Двореца на Националната Култура.
По пътя ограби няколко човека и подпали една сграда. Искаше и да го изчакам за 5 минути да бие едни цигани, но бързахме (примамих го с бисквитка). По-нататък, един циганин-просяк с флейта ни убеждаваше, че питона в кошницата му е кодиран в Python. Усмивката му увяхна като адаша мина върху него, докато аз му се смеех.
Стигнахме ДНК. Не ни трябваше много време да осъзнаем, че няма какво да правим, затова решихме да викнем други хора. Посетихме най-близката Матрица и се свързахме с Naive и Ewok - викнахме Ewok само защото има големи цици. Те казаха, че ще дойдат въпреки омразата си към мен. Докато ги чакаме, играхме някаква пропаднала версия на Белот (даже на картите бяха изобразени негри). Не след дълго, усетихме полъх на риба във въздуха - Naive се опита да се промъкне зад нас, за да ни върже и да сме й секс роби, но ние я усетихме и тя засрамено се усмихна (но не пропусна да ми каже, че съм аутист). Играхме си Белота, а Нели мълчеше и ни гледаше без да отделя поглед от нас, докато радарите ни засякоха рязко опразване на сладкарниците в посока изток. Беше Боряна.
Веднага се усети промяна в атмосферата. Цвятята разцъфнаха, тягостната атмосфера се замести с полъх на пролетен аромат, дочу се детски смях, а наркоманите си захвърлиха спринцовките, станаха и си почнаха да маршируват с табели "Free hugs". Толкова прекрасно беше пресъствието на Боряна. Адаша реши да ни разкаже история. През цялото време използваше думи като "аиляк" и "маина" (използваше й само в думи, в които не се използва). Обстановката беше като три грамар назита около евреин с дислексия. След всяка граматическа грешка го поглеждаха три чифта ядосани очи.
Някой предложи да отидем да играем боулинг. Отидохме, но се оказа, че и тримата (Боряна не игра) сме отличително добри в това да губим, затова вместо обичайното се надпреварвахме в това кой ще фейлва най-много. По средата на играта, докато си чаках реда, поздравих Боряна - бях забравил да й кажа "здрасти". Тя ме погледна с изпепеляваща омраза (мисля, че гледаше в душата ми) и се върнах да си чакам реда. С адаша се надпреварвахме усилено за второ място, докато Нели се опитваше да повдигне топката. Но в крайна сметка той надделя и бях последен. Излязохме на чист въздух.
Двамата с Wax бяхме изпили водката и още алкохол, затова както всеки самоуважаващ се пиян пияница, взехме да предлагаме секс на Боряна и Нели. Обаче ни притесняваше това, че те мислеха да приемат (ако съдя по това, че ни питаха колко са ни големи, както и други такива неща). Казахме, че сме забравили да донабием един циганин на гарата и тръгнахме натам. Като стигнахме продадохме на два циганина телефони-ментета и се сбогувахме. Прибрах се.
Осъзнах, че изпитвам огромен интерес към Нели. Различна е, а това разпалва аутисткото ми любопитство. Уговорих си среща с нея за следващия ден.
Ден 2. Отидох да чакам Нели на ДНК. Малко подраних. Трябваше да си купя бръснарско ножче, защото докато я чакам ми беше поникнала брада, а не исках да ме види такъв брадясал. Запознах се с едно момиче, създадохме си семейство там и се разведохме, а на един от внуците ми му писна да чака с нас и отиде в чужбина да си гони бъдещето.
Най-сетне, тя дойде! Бях ядосан, но тя каза, че автобуса й е закъснял много. Сигурно е използвала 72 - и на мен ми се е случвало да го чакам толкова. Няколко прегладнели котки я следваха заради миризмата на риба. Тогава забелязах, че миризмата се смени с миризма на раци (и котките си тръгнаха). Уоу как го направи! Тя обясни, че всъщност отдолу има портал към морско царство, където обитателите са риби-турци. Това обясняваше защо когато адаша й предлагаше да "проникне в нея", изкарваше злобна усмивка с един особен блясък в очите. Сега ми е неловко за вчера. Изпитах я по математика - нямаше как да се мине без това. Беше й неудобно да ме гледа в очите - сигурно защото се бях втренчил дълбоко в нейните, толкова дълбоко че гледах право в душата й, а оттам ме гледаха душите на няколко любопитни риби. Предложих й да правим секс - тя каза, че с удоволствие би се съгласила, но имала час с доктора. Обясни, че сутринта ходила на гинеколог-водолаз и се оказало, че стадо морски кончета си направили семейство, но били много шумни и не можела да спи, затова я пренасочил към гинеколог-водолаз-пъдар. Колко са специализирани хората в 21 век! Изпратих я до трамвая и си казахме чао. Почти забрави да ме гушне :<
Остатъка от деня мина скучно. Писах й да се видим утре, но тя каза, че утре трябвало да ходи до магазина, затова била заета.
Ден 3. Имах уговорка с Джеси на едно историческо място, около което бе пусната легендарната тема за един мой неразделен приятел. Оглеждах се за чаровна висока блондинка с деколте и готино дупе, както се беше описала. Накрая се видяхме и си казахме здрасти. Тъй като времето беше слънчево, решихме да си вземем наркотици и да си намерим някоя удобна пейка. Като атеншън хорове, избрахме една пейка на едно публично място. Използвахме обща спринцовка, защото искахме да си обменим болестите, които сме си отглеждали с такава любов. Обсъждахме кой е най-готин от форума. Стигна се до финалите, глобала vs. pe6oskeiborda. Тя беше за глобула. Аз си отстоявах мнението и тя се ядоса и викна "АВЕ ЕЙ!". Аз казах "Да?". Тя не мога да измисли какво да каже и смени темата (следователно pe6oskeiborda автоматично печели).
Имаше един пиян клошар, който викаше на хората за огънче, а те го игнорираха. Джеси го заговори и му предложи огънче, а той дойде при нас и ни пя песни и ни изнася представления. Каза, че се казва Емил Едуард Митов, че е евреин и, че е учил в НАТФИЗ. Запозна ни и с кучето си, което се казваше Надежда. Видях, че се беше обърнала неуважително с гръб към нас. Отидох да я еба, но след като я поебах малко той ме изгледа с аве ей поглед, а аз се засрамих и спрях. Ухапах го и избягах. За малко да се спъна в един сърбин-клошар, негов приятел - напсувах го с "Жебу те Папу" (означава "да те ебе Папата").
Джеси дойде с мен (беше разочарована, защото искаше да прави секс с него). Погледна ме с омраза, което провокира моята омраза към нея и й отвърнах на погледа. Гледахме се като с всяка секунда, омразата ми в погледа се увеличаваше по функцията f(x) = y^2 + z, където z е нейната омраза, а у е времето в секунди. Следователно аз я мразех значително по-силно отколкото тя - мен, но тя пак си мислеше, че ме мрази повече (jessy pls). Даже питахме едни хора и те потвърдиха, че аз я мразя повече - също казаха, че и те я мразят. Вървяхме до една болница, там гледахме едни трупове и им се смяхме, защото са мъртви. Имаше някаква горчивина в смеха на Джеси. Явно наркотиците я бяха хванали повече, защото беше заправила да подтиска аутизма си и беше спряла да си движи ръцете като ходи. Още ми беше леко сърдита задето заради мен е пропуснала шанса си с Емил, но каза, че и без това има проблеми с ерекцията. Замислих се дали да я питам, но след това реших, че е по-добре да не го правя. Откраднах си един бъбрек да си имам ако стане нещо и тръгнахме.
Беше се стъмнило, затова си взехме още наркотици и отидохме в 5-звездния ни хотел. Посрещна ни портиерката, която е майка на известна форумна рок звезда. Настаних я в огромната ни стая. По едно време й звънна телефона - беше баща й, искаше да се прибира (беше минал вечерния час), но тя му казваше, че няма да се прибира, пък; чух той да й вика нещо като "МАМА ТИ МЪРШАВА КУРВА ДА ЕБА" и разговора приключи, после спря да й звъни. Писах в един чат, където един човек ме беше обсъждал. И той ми писа. Това беше смъртния ми враг, psychopath. Хората около чата се наредиха около нас и с него проведохме ожесточен дуел. Само дето човека зад ника ми беше Джеси, а аз гледах докато небрежно си гризях ноктите. После писа и на култовия бивш съфорумник Тошо - обсъждаха ме докато ги гледах гневно. Писа и в легендарния чат с аутистите - как смее! Уговори ми среща за утре с хората, които най-много мразя (от същия чат). Което ми напомни да я питам, кой автобус използва за училище - тя каза, че използва трамвай. Интересно, щом използва трамвай, колко ли й е пулса сега? Питах я и го проверих. Не можех да го усетя през цицата, затова й я обхванах по-цялостно. След известни усилия установих, че всъщност тя няма пулс, защото е мъртвец. Вгледах се в зърната й и като фен на Ницше, очаквах и те да се вгледат в мен, но те сякаш бяха слепи. Разбрах за проблема й с ерекцията. Ентусиазирано си взех скалпела и я разпорих за да й разгледам органите, да видя как функционира, само че тя се разсърди задето съм я разпорил, събра си органите, залепи си кожата с плюнка и си тръгна. Остави любопитството ми незаситено, а чувствата ми - наранени.
Следва продължение... (изписа ми "Текста, който сте въвели е прекалено дълъг (17729 символа). Моля, намалете до 10000символа.", с любов към форума; продължението е в следващия ми пост)