PDA

View Full Version : Кофата в реалния свят от моя перспектива



StringTheoryPracticist
04-29-2012, 22:08
Наскоро посетих реалното измерение на Кофата - оказа се, че светът е като Матрицата и аз излязох от нея. Там се видях с много кофаджий и се случиха интересни неща. Историята се развива в София, след като съм изпил червеното хапче и се озовал там.
Ден 1: Имах уговорка с адаша. Каза да се срещнем в 11 на Централна Гара - пропаднало място изоставено от бога, където се събира утайката на обществото: цигани, дребни измамници, таксиметрови шофьори, политици, аутисти и комбинации от изброените. Пристигнах точно навреме. Огледах се и видях един негър-турчин, който ми се усмихваше. Той се приближи до мен и каза, че е адаша. Явно Ницше е бил прав. Носеше бутилка водка, затова се усмихнах насила (с прикрита омраза) и го поздравих. Тръгнахме към ДНК - Двореца на Националната Култура.

По пътя ограби няколко човека и подпали една сграда. Искаше и да го изчакам за 5 минути да бие едни цигани, но бързахме (примамих го с бисквитка). По-нататък, един циганин-просяк с флейта ни убеждаваше, че питона в кошницата му е кодиран в Python. Усмивката му увяхна като адаша мина върху него, докато аз му се смеех.

Стигнахме ДНК. Не ни трябваше много време да осъзнаем, че няма какво да правим, затова решихме да викнем други хора. Посетихме най-близката Матрица и се свързахме с Naive и Ewok - викнахме Ewok само защото има големи цици. Те казаха, че ще дойдат въпреки омразата си към мен. Докато ги чакаме, играхме някаква пропаднала версия на Белот (даже на картите бяха изобразени негри). Не след дълго, усетихме полъх на риба във въздуха - Naive се опита да се промъкне зад нас, за да ни върже и да сме й секс роби, но ние я усетихме и тя засрамено се усмихна (но не пропусна да ми каже, че съм аутист). Играхме си Белота, а Нели мълчеше и ни гледаше без да отделя поглед от нас, докато радарите ни засякоха рязко опразване на сладкарниците в посока изток. Беше Боряна.

Веднага се усети промяна в атмосферата. Цвятята разцъфнаха, тягостната атмосфера се замести с полъх на пролетен аромат, дочу се детски смях, а наркоманите си захвърлиха спринцовките, станаха и си почнаха да маршируват с табели "Free hugs". Толкова прекрасно беше пресъствието на Боряна. Адаша реши да ни разкаже история. През цялото време използваше думи като "аиляк" и "маина" (използваше й само в думи, в които не се използва). Обстановката беше като три грамар назита около евреин с дислексия. След всяка граматическа грешка го поглеждаха три чифта ядосани очи.

Някой предложи да отидем да играем боулинг. Отидохме, но се оказа, че и тримата (Боряна не игра) сме отличително добри в това да губим, затова вместо обичайното се надпреварвахме в това кой ще фейлва най-много. По средата на играта, докато си чаках реда, поздравих Боряна - бях забравил да й кажа "здрасти". Тя ме погледна с изпепеляваща омраза (мисля, че гледаше в душата ми) и се върнах да си чакам реда. С адаша се надпреварвахме усилено за второ място, докато Нели се опитваше да повдигне топката. Но в крайна сметка той надделя и бях последен. Излязохме на чист въздух.

Двамата с Wax бяхме изпили водката и още алкохол, затова както всеки самоуважаващ се пиян пияница, взехме да предлагаме секс на Боряна и Нели. Обаче ни притесняваше това, че те мислеха да приемат (ако съдя по това, че ни питаха колко са ни големи, както и други такива неща). Казахме, че сме забравили да донабием един циганин на гарата и тръгнахме натам. Като стигнахме продадохме на два циганина телефони-ментета и се сбогувахме. Прибрах се.

Осъзнах, че изпитвам огромен интерес към Нели. Различна е, а това разпалва аутисткото ми любопитство. Уговорих си среща с нея за следващия ден.

Ден 2. Отидох да чакам Нели на ДНК. Малко подраних. Трябваше да си купя бръснарско ножче, защото докато я чакам ми беше поникнала брада, а не исках да ме види такъв брадясал. Запознах се с едно момиче, създадохме си семейство там и се разведохме, а на един от внуците ми му писна да чака с нас и отиде в чужбина да си гони бъдещето.

Най-сетне, тя дойде! Бях ядосан, но тя каза, че автобуса й е закъснял много. Сигурно е използвала 72 - и на мен ми се е случвало да го чакам толкова. Няколко прегладнели котки я следваха заради миризмата на риба. Тогава забелязах, че миризмата се смени с миризма на раци (и котките си тръгнаха). Уоу как го направи! Тя обясни, че всъщност отдолу има портал към морско царство, където обитателите са риби-турци. Това обясняваше защо когато адаша й предлагаше да "проникне в нея", изкарваше злобна усмивка с един особен блясък в очите. Сега ми е неловко за вчера. Изпитах я по математика - нямаше как да се мине без това. Беше й неудобно да ме гледа в очите - сигурно защото се бях втренчил дълбоко в нейните, толкова дълбоко че гледах право в душата й, а оттам ме гледаха душите на няколко любопитни риби. Предложих й да правим секс - тя каза, че с удоволствие би се съгласила, но имала час с доктора. Обясни, че сутринта ходила на гинеколог-водолаз и се оказало, че стадо морски кончета си направили семейство, но били много шумни и не можела да спи, затова я пренасочил към гинеколог-водолаз-пъдар. Колко са специализирани хората в 21 век! Изпратих я до трамвая и си казахме чао. Почти забрави да ме гушне :<
Остатъка от деня мина скучно. Писах й да се видим утре, но тя каза, че утре трябвало да ходи до магазина, затова била заета.

Ден 3. Имах уговорка с Джеси на едно историческо място, около което бе пусната легендарната тема за един мой неразделен приятел. Оглеждах се за чаровна висока блондинка с деколте и готино дупе, както се беше описала. Накрая се видяхме и си казахме здрасти. Тъй като времето беше слънчево, решихме да си вземем наркотици и да си намерим някоя удобна пейка. Като атеншън хорове, избрахме една пейка на едно публично място. Използвахме обща спринцовка, защото искахме да си обменим болестите, които сме си отглеждали с такава любов. Обсъждахме кой е най-готин от форума. Стигна се до финалите, глобала vs. pe6oskeiborda. Тя беше за глобула. Аз си отстоявах мнението и тя се ядоса и викна "АВЕ ЕЙ!". Аз казах "Да?". Тя не мога да измисли какво да каже и смени темата (следователно pe6oskeiborda автоматично печели).

Имаше един пиян клошар, който викаше на хората за огънче, а те го игнорираха. Джеси го заговори и му предложи огънче, а той дойде при нас и ни пя песни и ни изнася представления. Каза, че се казва Емил Едуард Митов, че е евреин и, че е учил в НАТФИЗ. Запозна ни и с кучето си, което се казваше Надежда. Видях, че се беше обърнала неуважително с гръб към нас. Отидох да я еба, но след като я поебах малко той ме изгледа с аве ей поглед, а аз се засрамих и спрях. Ухапах го и избягах. За малко да се спъна в един сърбин-клошар, негов приятел - напсувах го с "Жебу те Папу" (означава "да те ебе Папата").

Джеси дойде с мен (беше разочарована, защото искаше да прави секс с него). Погледна ме с омраза, което провокира моята омраза към нея и й отвърнах на погледа. Гледахме се като с всяка секунда, омразата ми в погледа се увеличаваше по функцията f(x) = y^2 + z, където z е нейната омраза, а у е времето в секунди. Следователно аз я мразех значително по-силно отколкото тя - мен, но тя пак си мислеше, че ме мрази повече (jessy pls). Даже питахме едни хора и те потвърдиха, че аз я мразя повече - също казаха, че и те я мразят. Вървяхме до една болница, там гледахме едни трупове и им се смяхме, защото са мъртви. Имаше някаква горчивина в смеха на Джеси. Явно наркотиците я бяха хванали повече, защото беше заправила да подтиска аутизма си и беше спряла да си движи ръцете като ходи. Още ми беше леко сърдита задето заради мен е пропуснала шанса си с Емил, но каза, че и без това има проблеми с ерекцията. Замислих се дали да я питам, но след това реших, че е по-добре да не го правя. Откраднах си един бъбрек да си имам ако стане нещо и тръгнахме.

Беше се стъмнило, затова си взехме още наркотици и отидохме в 5-звездния ни хотел. Посрещна ни портиерката, която е майка на известна форумна рок звезда. Настаних я в огромната ни стая. По едно време й звънна телефона - беше баща й, искаше да се прибира (беше минал вечерния час), но тя му казваше, че няма да се прибира, пък; чух той да й вика нещо като "МАМА ТИ МЪРШАВА КУРВА ДА ЕБА" и разговора приключи, после спря да й звъни. Писах в един чат, където един човек ме беше обсъждал. И той ми писа. Това беше смъртния ми враг, psychopath. Хората около чата се наредиха около нас и с него проведохме ожесточен дуел. Само дето човека зад ника ми беше Джеси, а аз гледах докато небрежно си гризях ноктите. После писа и на култовия бивш съфорумник Тошо - обсъждаха ме докато ги гледах гневно. Писа и в легендарния чат с аутистите - как смее! Уговори ми среща за утре с хората, които най-много мразя (от същия чат). Което ми напомни да я питам, кой автобус използва за училище - тя каза, че използва трамвай. Интересно, щом използва трамвай, колко ли й е пулса сега? Питах я и го проверих. Не можех да го усетя през цицата, затова й я обхванах по-цялостно. След известни усилия установих, че всъщност тя няма пулс, защото е мъртвец. Вгледах се в зърната й и като фен на Ницше, очаквах и те да се вгледат в мен, но те сякаш бяха слепи. Разбрах за проблема й с ерекцията. Ентусиазирано си взех скалпела и я разпорих за да й разгледам органите, да видя как функционира, само че тя се разсърди задето съм я разпорил, събра си органите, залепи си кожата с плюнка и си тръгна. Остави любопитството ми незаситено, а чувствата ми - наранени.

Следва продължение... (изписа ми "Текста, който сте въвели е прекалено дълъг (17729 символа). Моля, намалете до 10000символа.", с любов към форума; продължението е в следващия ми пост)

StringTheoryPracticist
04-29-2012, 22:09
Ден 4. Не помня къде трябваше да се срещам с аутистите с които имах уговорка, но реших, че ще са на централна ЖП гара. Отидох там и зачаках - знаех, че първа ще дойде Сиси. Чух как омразо-сензора в главата ми почна да бипка ожесточено. Обърнах се и тогава я видях. Периферното ми зрение се оцвети в червено и през безумието си почти видях как сладко момиче ми се усмихва. Освободих емоциите си. Чух се като казвам "ПРЪХ!". Изгубил контрол над действията си, застанах на 4 крака и се впуснах към Сиси в безумна омраза. Гонил съм я няколко обиколки на ЖП гарата докато се изморих и заспах. Като се събудих лежах на земята и отгоре ме гледаха Сиси, Алби и някакъв аутист. Изгоних аутиста с "КШШШ!" (той избяга, издавайки звуци) и се вторачих в Алби. Беше на гърба на някакъв албинос - нормално, нали работата им е да носят албита. Погледнах в iPad-а си информация от Уикипедия за тези същества. Обърнах си шапката наобратно, извадих полу-червена полу-бяла пластмасова топка с черна лента по средата, извиках "ПОКЕБОЛ, НАПРЕД!" и я хвърлих по Алби. Алби я отблъсна с рязко движение и ме ритна в топките, докато Сиси ликуваше. Изпаднах в 10-секундна кома.

Събудих се и тръгнахме към една църква, за да се смеем на хората докато се молят, защото правят смешни движения напразно. По пътя се натъкнахме на confirmation bias конференция - ако аргументите на присъстващите там бяха хора, те щяха да се нуждаят от инвалидни колички. Опитахме се да влезем църквата, но поповете ни познаха намеренията по тролските усмивки и ни замеряха със свещи докато не се махнахме. Спряхме един случаен Тошо от улицата. Почнахме с "ЕЙ ТОШО! КЪВ СИ ТИ ВЕ МАМКА ТИ!" и накрая избягахме от него. Ходихме да ядем от MC Dolan's. Викнах на служителя "Гошо, дай 3 бургера!". Той се поколеба дали да каже "Няма пък!", но ни обслужи. Явно ядохме по някакъв странен начин, защото всички хора в заведението ни гледаха, гледаше ни дори кучето на едни хора. Ние също ги гледахме. Накрая хванахме трамвая за Централна ЖП Гара. Сравнявахме си психическите разстройства, като се състезаваме кой най-много ще издържи като си сдържа тиковете на ръцете и като си споделяхме кои числа бройм за OCD-тата си. Осветлението се намали и трамвая стана мрачен посред бял ден. Влязоха два пратеника на бога на Терора, кондукторите: един за нормални хора и един за аутисти, като вторият беше Бойко Борисов. Стигнаха и до нас. Явно ни видяха, че си държим ръцете допрени до краката отстрани.

Бойко Борисов:
- Билетчета за проверка.
Тишината, която настана не беше като нормалната тишина, която представлява липса на шум - беше противоположното на шум. Това мълчание беше по-страшно от всякакъв вид шум. Досущ като в роман на Тери Пратчет. Но ние бяхме хардкор аутисти-ветерани и това не ни безспокоеше.
Бойко повдигна вежда.
- Имате ли билетчета?
Аз: А НЗ
Бойко: И какво ще правим сега?
Аз: А ти имаш ли билетче!?
Самодоволната усмивка на Бойко увяхна. Аутистките закони бяха различни от законите на нормалните хора, но нормалните хора щяха да му се смеят ако ходи с билетче.
Бойко: Ами... Аз, ъмм такова, ъъ не. Но защо?
Аз: Лош Бойко Борисов! Лош! Слизай от трамвая веднага, калпазанин непослушен!
И той засрамено слезе от трамвая на следващата спирка. Но до нея имаше цели 5 минути - ако някой беше уловил статичната неловкост, която се носеше във въздуха през тези 5 минути и я беше обърнал в електроенергия, с нея щеше да може да захранва тока на цяла София.

Слязохме на последната спирка like a boss. Аз и Алби изпратихме Сиси и зачакахме Нели. Не се сещахме какво да кажем, затова мълчахме 10 минути. После дойде Нели и се присъедини към мълчанието. Чакахме Никола. По едно време се чуха гръмотевици и се вдигна мрак. Семейство таксиметрови шофьори се сгушиха от страх. Никола дойде. Тръгнахме да съберем другите съфорумници, пак с трамвая, напук на съдбата. Взехме и ledenakrasota и тръгнахме към градинката на Бойко Борисов. Никола през цялото време ни гледаше и ни се смееше. Бяхме се събрали 4 мълчаливи човека и всичките мълчахме (през злорадия смях на Никола). Под силата на мълчанието ни се обръщаха коли, а кучета раждаха ябълки. Племе подивели цигани обърна един автобус и изяде хората вътре.

Алби каза, че е забравила да се преоблече - тогава забелязах, че е по пижама - и си тръгна. С Никола обсъждахме манифестацията на антипода на confirmation bias при хора със заболявания от аутистичния спектър и роднинска връзка с благородни бизони. Според квантовата физика се очаква тези хора да се водят по невроните, при които преобладава антиматерията. Другите ни слушаха с интерес и участваха активно в дебата. Тогава забелязах как едно семейство мравки изостави баничката, която някой беше изтървал и трескаво се запъти към гнездото си. Всички магазинери около нас затвориха и се заключиха отвътре, атмосферата се затихна. Даже вятъра спря. Никола избяга с крясъци.
- Боряна... - прошепнах аз.
И се появи Боряна, която явно беше в заядливо настроение.
- Здравейте! Вели, да не би да те прекъснах като им обясняваше за confirmation bias?
После каза неща, които са прекалено ужасни за да ви ги споделя.

Дойде и Алби, която беше в добро настроение, но не забеляза, че Боряна все още ни нареждаше.
- Здравейте, приятели! :Д
Всички погледи се обърнаха към Алби. Настана мълчание и всички я гледаха без да мигат. Тя се засрами и се скри зад едно дърво.

Постояхме още малко, поговорихме си. Таман обсъждах философска тема с Вени, когато той дойде. Беше смъртният ми онлайн враг, psychopath. Не очаквах да дойде, а явно и той не очакваше да съм там. Погледнахме се.
- Здрасти.
- Здравей.
И гледахме настрани срамежливо.
- Ъъъ аз такова, иначе не те мразя, нали знаеш.
- Еее да бе, и аз също, естествено.
И всички мълчаха. След 5 минути мълчание, една птица кацна близо до нас.
Аз: Това е врабче.
Неловко мълчание.

После играхме белот, аз бях най-добрия а те не можеха да играят. След като им омръзна да падат от мен решихме да си тръгваме. Изпращах Вени, като по пътя видяхме Нели, Боряна и Алби, които бяха загубили сражение с кондукторите и унизено чакаха следващия автобус. С Венера хванахме автобуса. Мълчахме и тя ме гледаше в краката. Краката ми отвръщаха на погледа й. Питах я:
- Какво прави Лео?
- Нищо.
- А искаш ли да дойдеш в хотела с мен, за да правим секс.
- Не.
Продължихме да мълчим и да се опитваме да измислим какво да кажем. По едно време се замислих какво ли би станало ако смеся в латоратория човека срещу мен и шофьора. Премислих рандом моменти от деня. След това се върнах на предишната мисъл, но не се сетих какво да кажа. Е, поне опитах. Дойде ми спирката и слязох.

Прибрах се и видях, че имам 74 пропуснати повиквания, а целия форум беше преобърнат от темите на Джеси. Изглежда, че снощи си е забравила гъза у нас и ме търси, за да й го върна. Звъннах й, тя дойде и аз й го дадох. Излязохме да си бием още наркотици. Обсъждахме нещата от миналия ден така, както стари приятели обсъждат спомените си от далечното минало. Гледахме как едно куче-плейбой зарибяваше едно друго куче, но то не му разбра намеците (май имаше аутизъм) и затова не му пусна. Кучето-плейбой не се отказа и се опита да свали още няколко "кучки". После разбрахме, че всъщност е женско (кучка!). Питахме собствениците, които дойдоха да си го вземат. Те бяха двама хардкор селянина, единия от които имаше белези по цялото тяло - и обясни - имаше от нож, мотика, от кирка, от права лопата и даже от лъжица (инцидент с прекомерно количество ракия и баба му). Също така и татуирано "КУРВИ ЯЖТЕ ПИЙТЕ ОГИТО ЧЕРПИ". Разказа как е копал във всички ниви в София и е карал трактори последен модел. А още беше толкова млад... Дали това не беше мачока? Трябваше да го питаме.

Наркотиците ни свършиха, затова те ни черпиха. Играхме на шише, обаче със свирки. Аз бях пръв - падна се Джеси. С доволна усмивка, Джеси ме отведе в едно кътче настрани и се събу...
... в следващия кадър от осъзнатата ми мисъл бягах с всичка сила към хотела без контрол над действията ми, а Джеси и останалите бяха поне на километър от мен. Постепенно ми изплуваха спомените - Джеси беше в цикъл, но май имаше и bluewaffle (google it), а отвътре един страшен червей-ветеран ме беше погледнал кръвнишки право в очите. След като стигнах си събрах багажа и хванах самолета за Лондон. Прибрах се в майка си и писах на Алби от нея (там имаше интернет).

ℬℴℴtY♂
04-29-2012, 22:11
ако го прочета това все едно съм прочел книга

StringTheoryPracticist
04-29-2012, 22:13
ако го прочета това все едно съм прочел книга
Знам, признавам се за виновен. Очаквах да излезе около 5 пъти по-кратко, но много се отнесох.

RagioL
04-29-2012, 22:16
Знам, признавам се за виновен. Очаквах да излезе около 5 пъти по-кратко, но много се отнесох.

Трябва да съдиш матрицата за авторски права.

ledenakrasota
04-29-2012, 22:20
:lol: :lol:

StringTheoryPracticist
04-29-2012, 22:42
Забравих да кажа: това е истинската история, 100% както си е и без да съм променял нищо, за като отидох в София миналата и миналата седмица (вече по-миналата) се срещах с форумници. Даже имам снимки (на които не се харесвам, но само такива имам)!

Wax
04-30-2012, 06:37
Typical Velizar.
xex

starburst
04-30-2012, 10:07
Браво, хубаво беше.

RagioL
04-30-2012, 10:55
Киро може ли ти поискам експертното мнение?

StringTheoryPracticist
04-30-2012, 11:33
Киро може ли ти поискам експертното мнение?
Имаш мнението ми на експертен квантов ретард.

RagioL
04-30-2012, 16:22
Бих искал да те попитам луд ли съм или хората грешат?

StringTheoryPracticist
04-30-2012, 22:33
По последни данни, хората грешат. Но може и да си луд и да не се разбираш за тях по нещата, за които са прави и ти да грешиш там, където грешат.

Значи да, луд си.