Bloody-girl
04-30-2012, 15:44
Един горчив спомен
Всеки знае значението на думите ‘’сладко’’ и ‘’горчиво’’. Сладкото се свързва с нещо хубаво и приятно, а горчивото, с нещо неприятно, дори понякога болезнено.
Спомените могат да имат две лица – също сладки или горчиви. Усмивка…, или сълза, наситена с чувства, родена от тъга.
Късно вечер, ти лягаш, с надеждата, че ще посрещнеш утрешния ден със сила, разум и поне малка доза радост. Че като ли, с магическа пръчка и малко вълшебен прашец, всички проблеми ще изчезнат и болката в сърцето ти ще стихне.
‘’ Но дали е възможно?’’ – питаш се ти, а сълзите те задушават, оплитат пръсти около шията ти и стискат, докато сърцето просто спре да бие..
И всичко това защо? Заради единственото, което е останало в съзнанието ти – горчив спомен, който се е свил във всяко кътче на паметта ти и чака да го докоснеш, за да прогори кожата ти.
Луташ се безпосочно в мрачния свят на въпросите. Те те объркват, карат слепоочията ти да трепят от болка. Тогава нощта ти прошепва да спреш да мислиш, просто да изключиш съзнанието си. Затваряш очи и тялото ти трепва от радост в първия миг – в съзнанието ти, е изплувала причината за горчивия спомен. Протягаш мислено ръце, всяка частица от тялото ти, се опитва да достигне образа. Но не… Той остава в съзнанието ти, само за да ти припомня колко много самота има в сърцето ти.
‘’ Без болка няма любов, - мислиш си ти – но защо светът трябва да е толкова мрачен и сив?’’
Очите ти обикалят стаята и се премрежват със сълзи. Натежалият въздух ги щипва и ти ги затваряш. Мракът ти донася нов, тежък подарък – сън.
Болката стихва, горчивината изчезва. Отдаваш се на съня и чувстваш, че е реалност, че е истинско.
В този момент обаче, Съдбата щраква с пръсти, а ти се събуждаш. Всъщност осъзнаваш значението на горчивия спомен, превърнал се в разруха за сърцето ти.
Всеки знае значението на думите ‘’сладко’’ и ‘’горчиво’’. Сладкото се свързва с нещо хубаво и приятно, а горчивото, с нещо неприятно, дори понякога болезнено.
Спомените могат да имат две лица – също сладки или горчиви. Усмивка…, или сълза, наситена с чувства, родена от тъга.
Късно вечер, ти лягаш, с надеждата, че ще посрещнеш утрешния ден със сила, разум и поне малка доза радост. Че като ли, с магическа пръчка и малко вълшебен прашец, всички проблеми ще изчезнат и болката в сърцето ти ще стихне.
‘’ Но дали е възможно?’’ – питаш се ти, а сълзите те задушават, оплитат пръсти около шията ти и стискат, докато сърцето просто спре да бие..
И всичко това защо? Заради единственото, което е останало в съзнанието ти – горчив спомен, който се е свил във всяко кътче на паметта ти и чака да го докоснеш, за да прогори кожата ти.
Луташ се безпосочно в мрачния свят на въпросите. Те те объркват, карат слепоочията ти да трепят от болка. Тогава нощта ти прошепва да спреш да мислиш, просто да изключиш съзнанието си. Затваряш очи и тялото ти трепва от радост в първия миг – в съзнанието ти, е изплувала причината за горчивия спомен. Протягаш мислено ръце, всяка частица от тялото ти, се опитва да достигне образа. Но не… Той остава в съзнанието ти, само за да ти припомня колко много самота има в сърцето ти.
‘’ Без болка няма любов, - мислиш си ти – но защо светът трябва да е толкова мрачен и сив?’’
Очите ти обикалят стаята и се премрежват със сълзи. Натежалият въздух ги щипва и ти ги затваряш. Мракът ти донася нов, тежък подарък – сън.
Болката стихва, горчивината изчезва. Отдаваш се на съня и чувстваш, че е реалност, че е истинско.
В този момент обаче, Съдбата щраква с пръсти, а ти се събуждаш. Всъщност осъзнаваш значението на горчивия спомен, превърнал се в разруха за сърцето ти.