nomatterwho
05-06-2012, 17:18
Така здравейте сладури. :D
От доста време не съм писала в този форум, дори почти не съм влизала и въобще не знаех, че ще дойде момента, в който ще пиша за съвет, защото винаги съм намирала решенията на всичките ми терзания и въпроси. ;d
По принцип с всички момчета, с които съм се занимавала, нещата са ставали на живо и са минавали гладко. Та сега ще говоря за едно въпросно момче, с което е малко по-различно. Преди съм го виждала, но не сме се запознавали. Ей така някак си съм го запомнила и се оказа, че и той мен. Не съм мислила за него повече от 3 секунди, след като го видях, но той се свърза с мен съвсем случайно след време. Та познатите неща - иска ми приятелство във фейсбук, ръчкания (които за мен са изтъркани, но щом е решил...) и след седмица му писах. Та така си писахме няколко пъти и то на всякакви теми, научих доста за него за кратък срок от време и той за мен отчасти. Един ден реших малко да го жегна, сещате се какво имам в предвид - избъзиках го по начин, който май засегна егото му. Както и да е продължихме да си пишем 2 часа някъде и аз станах от компютъра. Та така 3 дни никакъв зов от него, накрая му писах. Нямаше проблеми, не виждам нещо да ми е сърдит и реших да го изчакам да ми пише. Мина почти седмица... нищо, затова за последен път му писах и естествено всичко си беше наред. Същия ден пак почна с тези малоумни ръчкания и от там нищо. Предпочитам да ми пише и да ме покани да излезем, отколкото да ме ръчка, защото наистина не си падам много по този начин на общуване. :D И сега не искам да му пиша, тъй като не искам да му нахалствам, но се чувствам длъжна да направя нещо. Не знам защо спря да пише, но го чакам. Надявам се да го направи. Наистина не виждам друг изход, освен да пиша първа отново. Тегавото е, че друг път сядах на компютъра и веднага ми пишеше, а сега... чакам. Не знам аз ли се дърпах и той се е отказал, но каквото и да е... Абе спирам да разсъждавам. Вие сте. И не искам никой да ми се кара, че защо не правя нещата на живо а чрез интернет, тъй като предпочитам точно нещата да стават на живо, но пък е малко рано да излизаме и в момента се чувствам нахална да му пиша, камо ли пък да го покана да излезем. Давайте предложения. :)
От доста време не съм писала в този форум, дори почти не съм влизала и въобще не знаех, че ще дойде момента, в който ще пиша за съвет, защото винаги съм намирала решенията на всичките ми терзания и въпроси. ;d
По принцип с всички момчета, с които съм се занимавала, нещата са ставали на живо и са минавали гладко. Та сега ще говоря за едно въпросно момче, с което е малко по-различно. Преди съм го виждала, но не сме се запознавали. Ей така някак си съм го запомнила и се оказа, че и той мен. Не съм мислила за него повече от 3 секунди, след като го видях, но той се свърза с мен съвсем случайно след време. Та познатите неща - иска ми приятелство във фейсбук, ръчкания (които за мен са изтъркани, но щом е решил...) и след седмица му писах. Та така си писахме няколко пъти и то на всякакви теми, научих доста за него за кратък срок от време и той за мен отчасти. Един ден реших малко да го жегна, сещате се какво имам в предвид - избъзиках го по начин, който май засегна егото му. Както и да е продължихме да си пишем 2 часа някъде и аз станах от компютъра. Та така 3 дни никакъв зов от него, накрая му писах. Нямаше проблеми, не виждам нещо да ми е сърдит и реших да го изчакам да ми пише. Мина почти седмица... нищо, затова за последен път му писах и естествено всичко си беше наред. Същия ден пак почна с тези малоумни ръчкания и от там нищо. Предпочитам да ми пише и да ме покани да излезем, отколкото да ме ръчка, защото наистина не си падам много по този начин на общуване. :D И сега не искам да му пиша, тъй като не искам да му нахалствам, но се чувствам длъжна да направя нещо. Не знам защо спря да пише, но го чакам. Надявам се да го направи. Наистина не виждам друг изход, освен да пиша първа отново. Тегавото е, че друг път сядах на компютъра и веднага ми пишеше, а сега... чакам. Не знам аз ли се дърпах и той се е отказал, но каквото и да е... Абе спирам да разсъждавам. Вие сте. И не искам никой да ми се кара, че защо не правя нещата на живо а чрез интернет, тъй като предпочитам точно нещата да стават на живо, но пък е малко рано да излизаме и в момента се чувствам нахална да му пиша, камо ли пък да го покана да излезем. Давайте предложения. :)