View Full Version : Липсва ли Ви ?
Липсва ли ви някой ? или по-точно казано бившия/та ? Обичате ли го/я още? и защо се разделихте ? Просто като анкета :)
SisiStrange
05-06-2012, 17:37
Не. Не ми липсват бивши.
Не. Не ми липсват бивши.
А спомените ? :)
TheBeliever
05-06-2012, 17:41
Липсва ли ви някой ? Липсват ми старите приятели
или по-точно казано бившия/та ? Не.
Обичате ли го/я още? Не, и не мисля, че съм обичала някой от бившите.
и защо се разделихте ? Омръзвахме си.
SisiStrange
05-06-2012, 17:41
А спомените ? :)
Ами те са били отдавна. Не се сещам изобщо, честно казано. Каквото е било, било. Важното е да можеш да започнеш от начало на чистичко.
Не ми липсва никоя от бившите, нито спомените. Важно е какво е сега, сегашните преживявания и чувства. Миналото е минало, няма нужда да се обръщаме назад и да живеем в него.
DisappointedDreamer
05-06-2012, 17:48
Никой не ми липсва.
Никой не ми липсва от бившите ми. Яд ме е, че с едно момче не се получи, искрено ме е яд... но така било писано явно, на сила хубост не става.
Иначе ми липсва спомените от преди 2 години, имах толкова повече свободно време, нямах толкова задължения иии имахме почти винаги свободен апартамент... ехх.. спомени!!!
anonymous708973
05-06-2012, 18:36
Ядосвам се, че с единия нещата завършиха адски тъпо, но беше изцяло по моя вина. Не ми липсват. Щяха, ако нямах толкова прекрасен човек до себе си. Сещам се за минали неща понякога с усмивка, че съм ги изживяла и че ми е било хубаво, но не искам да се връщам назад.
kindergarden
05-06-2012, 18:37
Никой не ми липсва...
DeAngelle
05-06-2012, 20:21
всеки Божи ден...
Не мисля,че той точно ми липсва,по-скоро ми липсват моментите в,който бяхме заедно,ласките и шегите му.Разделихме се ...защото...много се карахме..постоянно от мухата правехме слон..но наистина много се обичахме..и имах много не забравими моменти.
NomNomNom
05-06-2012, 20:53
Хмм, наистина сте в интересна позиция, сякаш нямата ход на действие. Първо: в никакъв случай не ви критикувам. Не се съгласявам с някои от горните коментари – на г-жа Борисова и г-жа Иванова. Човек не може да заповяда на сърцето си кого да обича, така че и вие не можете да заповядате на себе си да обикнете това дете. Но! Вие сте длъжна, докато сте негова съпруга, да полагате грижите за това момиченце и да не му отказвате справедливото внимание и нежност. Знам, че ви е много трудно, че се чувствате напрегната, сякаш използвана, но ако не сте справедлива, нежна, общителна и внимателна, не само ще отблуснете момиченцето, но и неговият баща. Детето се нуждае от жена, за съжаление майка му вече я няма, така че бъдете вие тази. Колкото до обичта, ако Всевишния е решил, вие един ден ще обикнете това дете, сега е твърде рано, смятам, но дори и да не стане никога така, това не ви пречи да бъдете винаги добра към нея. Справедливостта е много важна също, както вече споменах, особено ако все пак имате и ваше собствено дете. Второ: Съпругът ви не иска да имате общо дете, защото смятам, че се страхува, че вие няма да сте справедлива еднакво към двете, както и да полагате грижи еднакво за тях. А когато това започне да се усеща, ще имате наистина проблем. Мисля, че ако успеете да будете към това момиченце добра и нежна, ако вложите цялото си старание в този момент към нея, той ще се съгласи да имате ваше дете. Друга възможна причина за отказа му е, че той наистина не желае повече деца, особено след като е заживял отново с малко дете и ако имате някаква предистория, примерно! Т.е да кажем, чувства вина спрямо майката, че я е изоставил приживе с детето. Сещам се и още нещо. Вероятно се чувства притиснат някак, ако вие сте настояли прекалено или е потиснат, че не се е получило докато сте опитвала да забременеете и сега, след като неговото е вече у вас, му е нещо като легална причина да не живее под напрежение дали ще ви направи дете или не, след като дълго не сте заченала. Трето: Говорете с не него, сериозно и много спокойно, без истерии, нерви, условия и т.н. Настройте се за този разговор отдалеч и много внимателно. Ако той откаже да говорите по темата, оставете го, почакайте и пак опитайте, но при отказа му кажете, че имате намерение да обсъдите това в по-подходящ момент, просто му дайте да разбере, че сте решена това да се обсъди, а темата е именно ваше общо дете. Обяснете му съвсем просто нещата, а именно, че нямате нияо против, надяавам се, да отгледате неговото дете, но искате да имате и свое, искате да познаете тайнството на майчинството още от зачеването и растежа на плода в утробата и че това е нещо, което смятате, че той няама право да ви отнема, след като вече е станал един път баща. Нито вие сте виновна за това, нито той, но и никой няма моралното право да наказва другия с егоистични желания. Помнете, че решението за общо дете е на двамата, не поемайте самоинициативи за забременяаване и т.н., не му извивайте ръцете, но ако е категоричен в нежеланието си, а вие също в намерението да родите, то нямате друг изход освен да се разделите. Знам, че звучи ужасно, но това се преживява. Но, не смея да твърдя. че ако се откажете от собствено биологично дете, ще го преживеете. За една жена това е много, много голяма дилема. Последно: Не мисля, че ви има нещо на инстинктите, или че сте ненормална и т.н., напротив, обясних защо сте чувствате така, а именно, че не можете и при най-добро желание да заобичате някого, дори и това момиченце, ако Бог не преобърне сърцето ви. Ако беше толкова лесно ние хората да обичаме по заповед, нямаше да има толкова много нещастия в личните ни отношения. Според мен е жизнено важно в този момент от вашия съвместен живот да забравите за кратко вашето его и да направите всичко възможно за това момиченце и също да спасите връзката с вашия съпруг. Но, не се отказвайте и ваше собствено, за да не съжалявате един ден, когато стане късно за това. Има вероятно жени, който все пак, с някаква духовна сила, успяват да се откажат, да родят, но…аз лично не познавам такива, а познавам много и от най-различни религии и култури. Така че помислете най-напред за себе си какво точно и как го искате, дайте си време, не нервничете, не избухвайте, а дайте внимание и нежност на това момиченце. Останалото ще се нареди от само себе си, ако Бог е рекъл. Няма да се изненадам, ако я обикнете, но не го приемайте като задължение, защото е дъщеря на съпруга ви и защото обществото ви осъжда, а правете всичко доброволно, за нея, защото е човешко същество, защото е специална и защото вие не искате някой да постъпва така с ваше дете. Малката ще ви разбере, че се стараете, а децата оценят само искреността. Правете каквото правите за нея, от позицията на нейна приятелка, на жената, на която тя ще може да се довери, а не на заместничка на майка ?, защото никой никога не може да замести майката. Ако се справите с тази задача, детето ще ви обикне, а заедно с това и бащата, по особен начин. Вие ще бъдете за тях незаменима, а ако спечелите малката на своя страна с ваяата нежност, нищо чудно сама да си поиска братче или сестриче. От грижата и справедливостта към това дете, вие само може да спечелите, жалко, че звучи толкова грубо, но се надяавам да бъда разбрана правилно. Просто златното правило е, СПРАВЕДЛИВОСТ, нежност, грижа, внимание и обич, колкото и малко да е тя. Ако сте директна, не лъжете, не манипулирате, не истерясвате и сте СПРАВЕДЛИВА просто ще се изненадате колко бързо могат да се разрешат проблемите ви. Снабдете се с търпение, към съпруга, към момиченцето и към самата вас. Не пришпорвайте нещата и действайте с цяалото спокойствие и духовна сила, които можете да извадите от себе си и…Бог да ви помага!
Голям любов беше последния път, но не, не ми липсва. Бяхме коренно различни като цяло, във всяко едно отношение. Нямам и кой знае какви спомени, които да ми липсват. А се разделихме именно, защото не се разбирахме, а и срещнах друг..спах с него. Той го прие като изневяра, въпреки че си бяхме казали "край" преди това, но явно си е мислил, че ще е поредната караница, с поредното сдобряване след ден-два. Негова грешка.
NomNomNom
05-06-2012, 20:57
Станимир,
не сте прав!
Не е нормално съпругът на госпожата да отказва да и даде дете, защото си има свое!
Госпожо, вие ще отгледате детето на съпруга си искате или не искате. Но замислете се имате ли един пирон забит в този живот? Не бъдете наивна. Никой няма да ви даде медал, че сте отгледали чуждото дете, защото то винаги ще си остане чуждо за вас. Замислете се какво правите, струда ли си да отдадете живота си на мъж, който не иска да имате ваше общо дете?
Да, липсва ми. Чак да го обичам - не знам. Това е доста оспорван въпрос. Някой казват, че е невъзможно да обичаш на тези години, други казват че е.. Разделихме се, защото и двамата сме твърдоглави и, и двамата не можем да преглътнем достойнството си, за да се извиним един на друг.. тъпа работа :( 8-)
Блях, колкото последния никой не ми беше липсвал...то не бяха месеци в различни градове без никакъв контакт...не бяха забрани от всички да се виждаме, не бяха нови половинки...голяма любов беше...сега се надявам да започнем на чисто...но ще трябва да мине още време....
Furious?
05-07-2012, 00:20
липсва ми дядо ми не самокато шеф и сериозен човек но икато 4лен на семейстовто и нос 3те му имена може да е билло6 4овек но с мен се е отнасял както трябвалипсва ми
липсва ми и кристина илятото 6те я изненадам длжа и много и смао хубаи не6та
липсв ми да съм наивен и влъбен ида потръпвам катонякой ми пи6е
сяко 4удо за 3 днеа
SmilezZz
05-07-2012, 03:53
Да, липсват ми някои , но не бивши - а приятели и роднини, които вече не са сред живите. Бивши не ми липсват - имам си приятел, който наистина обичам, но обичта при тях е силно казано. Да, вярно е, изпитвала съм нещо, но най - вероятно силни симпатии , но за обич и любов дума не може да стане. Разделихме се, защото така е трябвало. "Животът знае с кого да те раздели и с кого да те събере за твое добро!"
MegiBoOm
05-07-2012, 08:47
Да, липсва ми, но какво да се прави.
Не, никой не ми липсва. Дори не поддържам връзка с тях. Нито в интернет, нито никъде. Може би е глупаво, но аз с бивши не поддържам връзка, а просто продължавам напред. Да, случвало ми се е да се сещам за някои неща покрай някакви поводи, но нищо повече. Единствените моменти, които понякога ми липсват са първата тръпка и запознанство в една връзка. Това са ми любимите мигове.
shmatarok
05-07-2012, 09:09
Никой не ми липсва - нито бивши, нито спомени, свързани с тях, нито други хора, с които по една или друга причина съм спряла да контактувам.
dimitar_ak
05-07-2012, 11:23
Не знам дали е липса, но постоянно мисля за приятелката си. Броя часовете до края на работния ден за да хукна да я взема от нейната работа. Бившите са си бивши. До толкова не ме интересуват, че миналото лято имаше случай да не позная жена с която съм излизал. Заговори ме на улицата, а аз гледах тъпо с изражение "тая пък коя беше".
Nutella♥
05-07-2012, 11:31
Да,липсва ми,но вината е моя.
ShtrudeL
05-07-2012, 11:48
На моменти ми липсва не самия той, а... чувството да си толкова обичан и обичащ...
Поне съм сигурна, че с него бъдеще не можехме да имаме. Макар и да имахме хубави моменти, макар и да ме познаваше наааай-най-добре от всички. Това също ми липсва. Някой да ме познава отлично и най-вече да ме приема като такава каквато съм.
Липсва ли ви някой ? Липсват ми старите приятели
или по-точно казано бившия/та ? Не.
Обичате ли го/я още? Не, и не мисля, че съм обичала някой от бившите.
Дотук и аз съм така.. Не ми се говори защо сме се разделяли, бяха едноседмични връзки, тук таме някой месец да изкараме. Сега си имам сериозна връзка, започнах отначало и много си го обичам! (H)
kuklichka_bg
05-08-2012, 05:46
Не не ми липсва изобщо,даже не се сещам за него.Разделихме се ,защото е прекалено ограничен и недоразвит умствено,за да вземе каквото и да е решение и държанието му беше под всякаква критика.
Зa 1-ви път се разделяме толкова сериозно и да,не сме се виждали само от 3-4 дена,но пък за нас е рекорд,или поне за мен.. преди умеквах.Той ме търси,но аз не отговарям.. казала съм му,че ще се видим този 16 май на рождения ми ден и ще преценим какво да правим.. За липсване,честно казано не знам,ако не ме търсеше,може би щеше да ми липсва повече.Иначе от време на време имам голяма нужда да го видя,но през повечето време се разнообразявам и не се сещам толкова.
In*The*Face
05-08-2012, 13:58
Липсват ми като компания, защото повечето от тях са страхотни хора, с които за съжаление все по-рядко успявам да се виждам. Обичам всеки с когото съм имала взаимоотношения, чисто човешки и искрено. Липсват ми и моменти от тогавашното ми ежедневие и освободеността, и безгрижието. Спомени които свързвам с някои от бившите си.
И да ми липсва и да не ми липсва все тая ... миналото няма да се върне , каквото и да правя :) затова и гледам смело напред :)