ShtrudeL
05-07-2012, 21:05
Тая вечер нямам и птички до прозореца. : (
Не мога да си излея изцяло душицата пред вас, но искам да се опитам да ми олекне. :/
http://media.tumblr.com/tumblr_lk1ugtiLSD1qafrh6.gif
"…Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос."
На първо място съм ужасно обичливо. оф... обичаливА. Като цяло всичките ми обичливи и любвеобвилни чувства са на макс. Проблема е, че се отпускам ужааааААааасно трудно пред който и да е. 'Проблема'-следствие е, че направя ли го, е някакво саморазрушително отдаване. Доверявам се до оглупяване, приемам човека, пред когото съм си съблякла душичката, като човек, равняващ се на на героите в приказките, а това мисля, че е грешка, защото... за такъв смятах единствено баща ми. А той ми беше баща, няма как да не ме обича и защитава винаги. Никой друг човек не може да ме обича и защитава винаги, или то поне не е сигурно. Но аз приемам хората, които допускам до себе си, като част от семейството ми. Опитах се, наистина се опитвах в последно време да се отпусна през някои хора, но никой не чувствам достатъчно близък. Проблема-следствие-3 е, че всичките хора, пред които съм се показвала, съм ги губила по една или друга причина, или просто са си тръгвали... А това е ужасно, защото се привързвам страшно много и по тоя начин губя парченца от себе си. А аз не съм като матрьошка, да се разпадам и смалявам, и разпадам, и накрая да заприличам на увяхнала/изсъхнала ябълка. Страх ме е. Липсва ми чувството да се чувствам уютно, спокойно и да не мисля за нищо странично... да забравя всичко негативно и да се чувствам... да не чувствам напрежение. Самотно ми е.
Искам една цяла седмица да е само нощ. <3 Искам.
Не ми се пише. Разсеях се.
Не мога да си излея изцяло душицата пред вас, но искам да се опитам да ми олекне. :/
http://media.tumblr.com/tumblr_lk1ugtiLSD1qafrh6.gif
"…Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос."
На първо място съм ужасно обичливо. оф... обичаливА. Като цяло всичките ми обичливи и любвеобвилни чувства са на макс. Проблема е, че се отпускам ужааааААааасно трудно пред който и да е. 'Проблема'-следствие е, че направя ли го, е някакво саморазрушително отдаване. Доверявам се до оглупяване, приемам човека, пред когото съм си съблякла душичката, като човек, равняващ се на на героите в приказките, а това мисля, че е грешка, защото... за такъв смятах единствено баща ми. А той ми беше баща, няма как да не ме обича и защитава винаги. Никой друг човек не може да ме обича и защитава винаги, или то поне не е сигурно. Но аз приемам хората, които допускам до себе си, като част от семейството ми. Опитах се, наистина се опитвах в последно време да се отпусна през някои хора, но никой не чувствам достатъчно близък. Проблема-следствие-3 е, че всичките хора, пред които съм се показвала, съм ги губила по една или друга причина, или просто са си тръгвали... А това е ужасно, защото се привързвам страшно много и по тоя начин губя парченца от себе си. А аз не съм като матрьошка, да се разпадам и смалявам, и разпадам, и накрая да заприличам на увяхнала/изсъхнала ябълка. Страх ме е. Липсва ми чувството да се чувствам уютно, спокойно и да не мисля за нищо странично... да забравя всичко негативно и да се чувствам... да не чувствам напрежение. Самотно ми е.
Искам една цяла седмица да е само нощ. <3 Искам.
Не ми се пише. Разсеях се.