Стигнах до този извод...

[ShtrudeL]

... по зодиакален път :3

>>

Ти си егоистичен, самовлюбен, лицемерен, двойнствен, лъжлив, псевдо, жаден за внимание, жаден за одобрение, но на никой не му пука, защото си красив. Ти нямаш труден живот, но любовта ти е твоя живот. Любовта ти е всичко. Любовта ти е трудна. Ти си надменен и студен, център на внимание и обожание. Това си ти в реалността. В твоя свят бъди колкото си искаш чувствен, романтичен, ако искаш и изгнил, но в реалността това си ти и по дяволите, същия си като мен. Обичам се прекалено много. Ти също се обичаш. Но не понасям хората от моя вид до мен. Аз не мога да се конкурирам със себе си. Да си до мен, означава да се саморазрушиш от слоеве суетност и да се пропукаш като изсъхнала кал. Да си до мен в този си вид, значи да отглеждаш тръни в света си и да ги увиваш около себе си. Да се издуваш все повече, да те боли, но въпреки болката, на инат, на пук, на каквото искаш, да стискаш зъби, да стискаш бодли и кръвоносните ти съдове да се пукат в очите ти. Погледите ни никога не се срещат, но знаеш, че се усещаме, защото сме еднакви. Една порода. Не се интересуваш oт другите, но говориш за себе си. Чуждото нещастие не те докосва, защото ти си добре. Добрината ти крещи "Аз съм добър човек, вижте ме, аз съм добър човек!", но същността ти пали цигара, докато гледа пародията на живот. Ти не приемаш грозните по душа и грозните по лице. Ти си циничен, егоцентричен и себичен, но държиш да знаят, че си мил, различен и разбран. Ти си ревнив и злопаметен, но носиш шибаните си маски непрекъснато със себе си и печелиш тънкослойни глупаци. Ти си опакован и реален и си същия като мен. Това го знаем само аз и ти и аз знам, че си готов да бъдеш ужищожен в собствените си бодли. Go away from me. Go away.

[scrooper]

харесва ми нотката реализъм, пишеш добре :)

[bog4eto]

Четено на този фон
http://www.youtube.com/watch?v=aytOTGzMEog&feature=related
е страхотно.

[ShtrudeL]

оомг, колко я обичам тая песен. <3

аз ще се пускам в тая тема, за да се се разпространявам като ракова клетка из раздела.


И когато разглеждаш стари снимки винаги се изпълваш със спомени, докато галиш гладката хартия в албума, все едно пък ще влезеш в нея, ама знае ли човек…
Тук бяхме на коледа!
Тук на рождения ми ден.
Тук сме в градската градина на готините пейки с готините облегалки.
Тук намерихме това коте до закусвалнята и аз започнах да му се радвам и да го галя, а теб те хвана срам от мен.
Тук беше адски пиян.
Тук Тони беше адски пиян. Защо иначе снимката ще е толкова размазана… Ама е наша нали!? Дори и някой да не е бил там с нас, снимката сякаш ще му изкрещи: “Човече оная нощ беше мазало!”
Тук бяхме на първия си Свети Валентин. Знам, че не си романтичен, но беше мило, че се опитваше да бъдеш.
Тук спиш. Много хора казват, че обичат да гледат човека, който обичат да спи. Е… не намирам нищо очарователно, но на тази снимка си прекрасен.
Тук се вижда всичко друго, но не и аз и ти… е… като изключим отрязаните ни тела, се показват някакви краища на дрехи и коси.
Тук ми каза, че това място ти е любимо.
Тук… тази е от преди месец… нищо не се вижда почти.
Тук е ангелчето, което ми подари… ей така. Без нищо.
Тук ни няма.
Тук си ти.
Тук съм аз.
Тук те обичах…

[ShtrudeL]

Случвало ли ви се е да мислите над сложен въпрос, да имате помоща, която ви е нужна по разрешаването му в лицето на друг човек, който се е досетил за отговора много преди вас и ентусиазирано ви обяснява на висок тон как всичко има решение, но въпреки това наблюдавате врабчето кацнало на онова клонче в далечината, как се оглежда безцелно и механично и си мислите какво ли търси и какъв ли е живота на врабчетата изобщо? Погледа ви е толкова фокусиран, че всичко около ви е замъглено, заглушено, turn off. Човека до вас се радва на извода, до който е стигнал и когато най-накрая ви пита “Слушаш ли ме? Ей, чу ли ме?”, ентусиазма му се сбръчква като току що залята с киселина кожа и в следващия момент усещате как нещо ви сръчква в ребрата, и птичката излита в резултат на земетресението от разфокусирания ви поглед, и всичко се размазва, и нямате стабилизатор, и мислите ви отлитат заедно с нея, и предишните, и новите, и питате отново “Извинявай, какво каза?”
В следващия момент птичката с малкото сърце, биещо 100 пъти в минута е отлетяло, за да занесе хоризонта ви на въпроса, чийто отговор сте търсили.

[ShtrudeL]

Нямам ключ за
сърцето си. Никого не затварям в него и никого не държа насила. Това не
означава, че не обичам. Давам ти най-хубавото кътче от него. То няма
врати, така че можеш да напуснеш винаги. Обещавам винаги да ти е топло и
уютно, винаги да си нахранен с обич и никога да не ти липсва нищо
докато си там. Обичам свободно и не пазя Обичта си под ключ. Защото ако
не вярвам в нея… как ще ме обича?

[ShtrudeL]

Искам да се сгуша в теб и да ядем шоколад. <3 Ти да ми даваш блокчета и аз на теб и после да си облизваме пръстите сладко. Искам да стоим на кучешки студ (добре де, преувеличих с климатичните условия)…в стаята, завити под топло одеало, мързеливо докосвайки носовете си. Искам да лежа с гръб към теб, да си ме гушнал и да ме целуваш по врата, а аз рефлексивно да извъртя глава и да те целуна по устните. Искам да погаля лицето ти и да прокарам пръсти в косата ти, а ти да ме хванеш през кръста и да ме притиснеш към себе си…и да не ме пуснеш. <3 Искам да потъна в уюта на прегръдките ти и да се разтопя в ръцете ти като блокче шоколад. <3 Хубаво е, когато кажеш нещо, което искаш да кажеш на някой и той да го прочете и изобщо да не подозира, че е за него. Аз просто ще си чувствам чувството. <3

И искам да гледаме късни филми на стар диван, завити от глава (почти) до пети, сгушени и сънливи. Искам да се свивам в теб, когато ме е страх, а ти да ме гушваш и целуваш и да ми се присмиваш мило. Дори искам да се правиш на чудовище и да ме плашиш закачливо, после да ядем пуканки, а след това секс на земята. Дори можем да заспим сгушени до сутринта на пода и сутринта отново да правим сутрешен секс, най-милия и обгъщащ те. Искам да ти направя кафе. Не мога да правя кафе. Не обичам кафе и не ми се налага да го правя. Но искам да направя за теб. Искам да се постарая за друго човешко същество и да подредя всички чаши и чинии за най-специалното си същество. Искам да видя намусената ти физиономия, когато го опиташ. Искам след това да ме целунеш, за да го опитам и аз и да се намусим, за да сме квит. Бих си признала, че не мога да правя кафе. Искам да ме прегръщаш и да ми се нахвърлиш като хищно животно, което е обезумяло, но не за да яде жертвата си.

[ShtrudeL]

Въображението ми е печата, който оставям върху белия лист. За това съм толкова добър художник. Иначе не мога да рисувам. Рисувам красиво, защото картините в главата ми са красиви. Много известни хора ме викаха да рисувам идеите им, но просто не се получава. Могат да ми опишат най-чудните картини, но пак не бих могла да нарисувам това, което те виждат, защото ще съм пречупила техните приказки през моето огледало. И ще останат разочаровани. Питате се защо тогава всички хора не са художници като мен? Защото просто не искат да го повярват. Защото виждат в белия лист бял лист. Главите ни са като принтери, в които трябва да пускаме белите листи и да отпечатваме красивото с мастилото на вълшебствата. Стояли ли сте до река? Забелязвали ли сте как всичко около вас се движи? Сякаш стоите на къс лед и се движите в безкрайния океан? Сякаш парче земя се е откъснала и всичко около вас се движи? А лежали ли сте в тревата и гледали ли сте небето? Облаците? Стеснявали ли сте хоризонта си с ръце и забелязали ли сте колко огромно е небето? Все едно сте толкова високо, стоите на едно място, но въпреки това имате чувството, че падате. И това не ви плаши. Харесва ви. Защото вярвате. Не си мислите “Ами ако…”, защото знаете, че нямате избор. И това също не ви плаши. Защото вече сте избрали и всичко случващо се е като безкрайно пътуване, в което не спирате да вървите и да откривате нови неща. Имате чувството, че протягате ръка високо в небето, достигате космоса и я губите там. Но това също не ви плаши, защото все едно сте я потопили във вода пълна с риби, които блъскат глави във вас и чувството е гъделичкащо и е именно…чувство…не виждате нищо, защото е дълбоко и мътно, но дълбочината и тинята не ви плашат, защото знаете, че не са страшни. В същият момент слънцето заравя глава в пясъка и всичко е тъмно, но това също не ви плаши, защото имате звездите и рибите, които ви пазят и докосват. Имате чувството и не ви е нужно да виждате, за да вярвате. Потъвате все повече…но това не ви плаши. Издига ви, люлее ви, прегръща ви, пази ви, прави всичко за вас… точно като вас. Издигате се, люлеете се, прегръщате се…пазите се. И това не ви плаши.

[ShtrudeL]

Държа се за ръба на небето, стоя на ръба на Космоса. Обърнато огледало. Изкривена реалност. Смяна на хоризонтите. Вися от тавана на небето и пода на космоса. Отхапвам парче от Луната. Пода е кристален и виждам земята, разчертана като бродерия и облаците като памук летят под краката ми. Събирам с шепи звезди в бурканче от сладко. Добавям и лунен прашец за стайна температура. В космоса няма небе щом погледна нагоре, а долу… земята за ад се представя. Поглеждах за теб. Казаха ми, че светиш в небето. А небето бе ясно. И ангели няма. От облаци бели се прави сметана. Поглеждам надолу. Високо е. Страшно е. Поглеждам нагоре. Нищо е. Но се крие. Зад тъмното. Искам го, тръгвам след него, крие се. Бяга. Протягам ръка. Дърпа се, гледа ме, чака ме, смее се. В нищото. Красиво е. Виждам му сянката. Вика ме. Шепти. Прегръща ме в тъмното. Целува ме. Пази ме. Завива ме нежно и си отива изгонен от слънцето. Утро е. Хладно е. Сутрешно. Има кафе и бисквитка на масата. Бележка с луна впива зъби в хладилника.
Небето се пропуква. Падам. Земята е бременна. Жива е. А хората заравят телата си в нея. Клетките на организма й. И винаги…винаги се множат дори и бездушни. Земята е радостта. Вълнува се. Трепери от радост. Земетресение. Отваря си рани за нови животи. И хората като сол във тях се посипват. Боли я. Боли ли я? Плаче ли? Диша ли?

[ShtrudeL]

Грижовните мечета били много и най-различни и имали картинки на коремчетата. Което нямало, го убивали понеже било безполезно и го пращали под земята (в ада), където била останалата част от дъгата (тя била кръгла както обикновено…всеки знае, че е кръгла и едната й половина се крие в ада). Дъгата била рожденното и смъртно място на грижовните мечета. Те се пързаляли по нея и в нея образували цветовете си. Всяко грижовно мече отговаряло за чувствата на хората. Когато човек бил щастлив, при него имало грижовно мече на щастието. След време грижовно мече на нещастието,тъгата или яростта (или друго) отвличало мечето на щастието и заемало неговото място. В света имало по равно мечета, които отговаряли както за положителните емоции на хората, така и за отрицателните им. Защото за да оценят положителните грижовни мечета, хората трябавло да правят компания и на отрицателните.
Край.

[ShtrudeL]

-Ало?
-Здравей!
-3 часа през нощта е!?
-ДА!
-Ее?!
-Събудих се, за да ти кажа, че...
Ей сега ще ти сложим коледните лампички в стаята,ще си направим една палатка и свят няма да съществува извън нея. Ще ядем чипс, докато не ни стане лошо, ще се гушкаме и други неща ще правим, няма да спим цяла нощ, а в 3 часа през нощта ще си направим палачинки, който няма да приличат на палачинки, а по-скоро на сдъвкана подметка. Ще стоим на тъмно и пет свещи ще образуват кривите ни сенки. Накрая ще излезем рано сутринта на Някъде и ще си направим пикник в някоя сграда с по-плюсова температура. Ще попиваме слънчевите лъчи, ще лежим в тревата, ще гледаме мърдащите се облачета. И накрая…всичко ще е хубаво и ще е на мястото си и няма да те пусна.

[wenii]

много ми хареса всичко, което си написал\а :) !

[ShtrudeL]

Радвам се. :3

[cannibal.angie]

Страхотни неща си написала! Браво! :) Не можах всички да прочета, но като ми се освободи повече време, задължително ще прочета останалите!

[xoxi]

Имаш ли блог?
Интересно ще ми е да прочета всичките ти писаници.

[ShtrudeL]

нда http://dreamsandsunflowers.wordpress.com/

[wenii]

разгледах и блога ти .. продължавай в същия дух ! :)