View Full Version : К'во ми е сбърканото?
Напоследък постоянно ми е тъжно, плаче ми се. Не се храня много, напоследък и не излизам много поради разбираеми причини. Вечер преди да заспя плача или просто не мога да заспя. Осъзнах, че имам само трима верни приятеля. Батко ми, момичето, което ми е най-добра приятелка, но живее в бургас.. и гаджето ми.
На някой случвало ли му се е да плаче постоянно?
Попринцип това, че постоянно ми се плаче и че плача, и че ми е тъжно.. Ами има си причина! Но наистина - на някой случвало ли му се е?.... и ако да, как го преодоляхте?
ledenakrasota
05-08-2012, 16:56
На колко си?
SisiStrange
05-08-2012, 17:07
Амии да, имах такъв период. Просто се опитвай да гледаш позитивно на всичко в буквалния смисъл. Т.е. от смешната страна. Даже в кофти неща вкарай сарказъм. Гледай някое сериалче тип "Женени с деца" или "Двама мъже и половина" и си го прави хубаво. Животът е твърде кратък.
Може би проблема е в това, че си внушавам някакви неща, които не са вярни изобщо и вътрешно го знам, но не искам до го приема.. И когато се чувствам така нищо не ми се прави. Не ми се говори, не ми се гледа.. Не ми се живее.
SisiStrange
05-08-2012, 17:35
Разбирам те напълно. Понякога филмите, които сами си набиваме, се оказват по-стабилни от всякаква реалност. Опитай се някак да гледаш обективно на нещата. Супер трудно е, но с много усилие става. Пълниш мп3ката с весели песни, гледаш комедии, когато нещо те натъжни, мислиш от забавната страна, заемаш си съзнанието с полезни неща и в един момент осъзнаваш, че периодът е отминал. Говори си повече с приятелите си. Също помага.
SmilezZz
05-08-2012, 17:35
С времето ще се оправиш. Сега гледай максимално да си разсеяна и да погледнеш на нещата от хубавата им страна. Прекарвай повече време с приятеля си, поговори с него - той 100% ще те разведри и направи щастлива по всякакъв начин. Излизай повече, намери си хоби - просто прави това, което ти харесва. Не се предавай, един вид.
mrazqkindergarten
05-08-2012, 17:39
И аз така се чувствам сега, но не е без причина...
Излизай повече с приятели. :)
Е то и моето не е безпричинно, само че причината е супер тъпа и дори няма нужда да си я втълпявам, защото няма нищо такова, ама въпрос на характер.
SisiStrange-благодаря за съветите! Ще гледам от позитивната страна на нещата. :)
musiccrazyfan_
05-08-2012, 20:28
Пускаш си комедия,хубава музика,излизаш навън,лигавиш се..всичко което те радва. Както каза Sisistrange животът е твърде кратък да съжаляваш. :)
Nutella♥
05-08-2012, 21:19
Преминавала съм през такъв период и още не мога да кажа,че съм излязла от него. :) Просто се чувстваш сама,неразбрана и започваш да си внушаваш някакви нещо,които не са съвсем така.Отпусни се,развадри се малко,пусни си нещо забавно,не взимай нещата навътре и на сериозно.С времето всичко ще се нареди. :)
Furious?
05-08-2012, 21:23
От значение за отговора ми е полът и възрастта ти.
Иначе на сляпо би могло да се каже , че или имаш хормонален дисбаланс или си силно наивна/наивен? и състоянията ти се менят от моментни случки
Ти ще да си на не повече от 15-16 години. Вземи се стегни малко и се замисли какво имаш ти и какво нямат другите. За какво майка му стара всеки реве по това дето няма, а не вижда това което има. Ако постоянно гледаш в това което нямаш, никога няма да си щастлива и постоянно ще ревеш.
На почти 15 съм и съм момиче.
Попринцип оценявам това което имам. Имам прекрасен брат, приятел.. Разговорите с майка ми, баща ми, баба ми и тн куцат малко, но пак си ги обичам. Споделям най-много на батко ми и леля ми.
Кофтито е, че колкото и да искам да се разведря единствения начин да го направя е да изляза с батко ми или с приятеля ми, обаче в момента не е възможно, понеже брат ми е извън града а приятеля ми не е много в състояние да излиза.
Не знам, дали е от хормоните, но да, наистина съм доста наивна(колкото и да не искам да го призная..). Може би е от това, че попринцип трудно се печели доверието ми и не допускам кой да е до себе си, но ако някой човек спечели доверието ми го допускам толкова близо до себе си, че му показвам дори какво ме засяга, убижда, наранява и тн. Сигурно това е една от причините да се чувствам по този начин.
scrooper
05-09-2012, 12:01
Амии да, имах такъв период. Просто се опитвай да гледаш позитивно на всичко в буквалния смисъл. Т.е. от смешната страна. Даже в кофти неща вкарай сарказъм. Гледай някое сериалче тип "Женени с деца" или "Двама мъже и половина" и си го прави хубаво. Животът е твърде кратък.
Колко хубаво мнение и точно :)
Иначе, авторке, ангажирай се! Ако си заета хем няма да имаш време да мислиш за глупости, хем после ще береш плодовете на усилията си. Аз бях в такъв период точно когато не се занимавах с нищо.
Запиши се на спорт, развивай таланта си (пеене, писане, рисуване), участвай в конкурси, излизай много, учи много, чети и мисли как да си подобриш живота, а не какво е сегашното положение ;)
Неосъзнана депресия е това :)
Неосъзнана депресия е това :)
И аз за това се сетих. :/
edit* Избива ме на агресия, когато се чувствам така..
Е, това ми е до болка познато, все едно слушам себе си. Просто седиш и си мислиш как никой не го е** за теб, на никого не му пука, всеки си има приятели и теб за нищо не те имат. Мислиш си колко ти е самотно и гадно, колко отхвърлена се чувстваш, как си нямаш никого.
Ами, не знам на какво се дължи това, може би на хормоните :D . Но бързо отминава, споко, просто излизай по-често, прекарвай време със семейството си, говори с приятелите си... Ще отмине, и аз съм минавала през това не един или два пъти. :)