aleks07
05-09-2012, 05:25
Момиче на 15 съм,имам нужда от помощта ви.
Тази година съм в ново училище, от начало отношението на околните не беше добро към мен, защото бях по-едра (заради висок инсулин) - пояснявам това, защото по късно в историята е ключов момент.
Всичко започна малко след Коледната ваканция.Минавйки по коридора в училище видях едно момче, на пръв поглед страховит с някакво студено изражение.Направи ми силно впечатление - тогава той беше от съседната паралелка.Постепено всеки път когато го виждах започнах да усещам странно чувство, до момента ,в който признах пред себе си, че имам чувства към него.Макар на първо виждане съвсем мимолетни.Беше ми неудобно да го гледам, за да не ни се срещнат случайно погледите - което си е доста тъпо от моя страна, постепено се отпуснах и започнах да го наблюдавам забелязах, че и той ме гледа..вече бях сигурна, че го харесвам.Тогава едно момиче от тогавашното ми близко обкръжение ме предаде беше му казала, в следващото междучасие топй дойде при мен - видимо притеснен , чрвен каза здрасти..отвърнах със същотои от срам се прибрах в стаята.Приятелите му от моя клас, ме базикаха, а същевременно му предаваха всичко което казвам за него.. някой пъкк го настройваха срещу мен за това, че съ дебела, но той не е повърностен и никога не ме обиди с нищо..Моето проклето бягане продължи, а след време ролите се обърнаха и той започна да бяга.Стана така, че след 1вия срок той напусна училището ни.В деня, в който си взе отпусното - искаше ми се да не е истина когато разбрах седейки пред училище той дойде и се бутна в мен - нарочно.Аз си тръгнах, а той тръга след мен - никога не е минавал от там (покрай моята спирка).От този ден не го бях виждала може би месец и в един денс е появи.Когато го видях се сепнах ..седяхме единс рещу друг и се гледахме.После аз се разплаках.Оказа се, че харесва едно момиче от съседния клас ..това момиче как да обясня..беше такава к...а - цялото училище я знаеше.Разиграваше го а той и се връзваше..започнах да общувам с най-добрия си приятел и инстинктивно не знам защо сие опитвах да си втълпя, че го харесвам, а всъщност никога не е било така.Идваше в училището само заради това момиче, докато в един момент, не знам какво дали се отказа или не, но спря да идва за около месец.През този месец аз разбрах, че просто искам промяна.Започнах да спортувам активно, пиех лекарства за високия инсулин, с чиято помощ намалих храната и свалих 13 кг.Отношението на всички към мен се промени, хората, които ме плюеха пред него сега вървят по мен.По не знам каква случайност той отново започна да идва....КОГАТО МЕ ВИДЯ остана като онемял, гледаше втренчено и по онзи начин както в началото..имам чувството, че всякаш всичко ще се повтори..като внушение ми е..а той може би още харесва нея..Вече повече от 4 месеца не съм си го избила от главата..не вярвах, че ще стигна до тук, моля ви кажете какво да правя побърквам се..
Тази година съм в ново училище, от начало отношението на околните не беше добро към мен, защото бях по-едра (заради висок инсулин) - пояснявам това, защото по късно в историята е ключов момент.
Всичко започна малко след Коледната ваканция.Минавйки по коридора в училище видях едно момче, на пръв поглед страховит с някакво студено изражение.Направи ми силно впечатление - тогава той беше от съседната паралелка.Постепено всеки път когато го виждах започнах да усещам странно чувство, до момента ,в който признах пред себе си, че имам чувства към него.Макар на първо виждане съвсем мимолетни.Беше ми неудобно да го гледам, за да не ни се срещнат случайно погледите - което си е доста тъпо от моя страна, постепено се отпуснах и започнах да го наблюдавам забелязах, че и той ме гледа..вече бях сигурна, че го харесвам.Тогава едно момиче от тогавашното ми близко обкръжение ме предаде беше му казала, в следващото междучасие топй дойде при мен - видимо притеснен , чрвен каза здрасти..отвърнах със същотои от срам се прибрах в стаята.Приятелите му от моя клас, ме базикаха, а същевременно му предаваха всичко което казвам за него.. някой пъкк го настройваха срещу мен за това, че съ дебела, но той не е повърностен и никога не ме обиди с нищо..Моето проклето бягане продължи, а след време ролите се обърнаха и той започна да бяга.Стана така, че след 1вия срок той напусна училището ни.В деня, в който си взе отпусното - искаше ми се да не е истина когато разбрах седейки пред училище той дойде и се бутна в мен - нарочно.Аз си тръгнах, а той тръга след мен - никога не е минавал от там (покрай моята спирка).От този ден не го бях виждала може би месец и в един денс е появи.Когато го видях се сепнах ..седяхме единс рещу друг и се гледахме.После аз се разплаках.Оказа се, че харесва едно момиче от съседния клас ..това момиче как да обясня..беше такава к...а - цялото училище я знаеше.Разиграваше го а той и се връзваше..започнах да общувам с най-добрия си приятел и инстинктивно не знам защо сие опитвах да си втълпя, че го харесвам, а всъщност никога не е било така.Идваше в училището само заради това момиче, докато в един момент, не знам какво дали се отказа или не, но спря да идва за около месец.През този месец аз разбрах, че просто искам промяна.Започнах да спортувам активно, пиех лекарства за високия инсулин, с чиято помощ намалих храната и свалих 13 кг.Отношението на всички към мен се промени, хората, които ме плюеха пред него сега вървят по мен.По не знам каква случайност той отново започна да идва....КОГАТО МЕ ВИДЯ остана като онемял, гледаше втренчено и по онзи начин както в началото..имам чувството, че всякаш всичко ще се повтори..като внушение ми е..а той може би още харесва нея..Вече повече от 4 месеца не съм си го избила от главата..не вярвах, че ще стигна до тук, моля ви кажете какво да правя побърквам се..