soinlove
05-09-2012, 09:52
Здравейте.Пиша следните редове за някакъв кураж или утеха , или и аз не знам какво.Мисля, че ще е дълго, но ще се опитам да сбия нужната информация.
Имах приятел- 2 години и малко.Той учеше в Англия, аз тук.Виждахме се ваканциите.Голяма любов,първата любов.Вкопчване в другия, само защото ти е първи ( а смисълът често липсваше) и да.. всички предполагам сме минали покрай това.Аз за него първа той за мене първи.Предложи ми съвместно съжителство известно време- както той го наричаше "подготовка за голямата крачка".Взех си почивка от университета, колежки обещаха да съдействат за лекциите, да си дойда от там за сесията й хайде пак в Англия.Уви.. отидох и нещата между нас приключиха само за 20 дни т.нар. съвместен живот.Идеята му май била да ме направи от рано отчаяна съпруга.Готвя му - "много е безсолна манджата".Пера- "твърде много омекотител слагаш". Купувам за ядене-" как може да купуваш такива боклуци".Обличам се- "ама ти сериозно ли с тези дрехи?". Гримирам се-" сложи си малко повече , че излизаме пред хора".Отишла съм му там на крака- цъка си по цял ден на GSM-a.Е.. взех най-трудното решение в живота си и си събрах багажа.Предсрочно- може би 2 или 3 седмици преди датата на официалния ми обратен полет.Веднъж се разделихме,миналата година, но след два месеца пак се събрахме.Той разбрал, че се виждам с друг през това време- откачи, изревнува, взе много да ме обича, аз се вързах и се върнах при него- огромна грешка.Затова този път се заклех да не я повтарям и си забранихме достъпа един до друг.Мига в който го напуснах, се почувствах свободна, вече нямаше кого да дундуркам, нямаше кой да ме критикува непрекъснато.Просто реших, че ако за 20 дена не се разбираме и плача всяка вечер, защото той не ме оценява такава каквато съм, а иска да се променям, няма да я бъде тази връзка и започнах "последният разговор".
Прибрах се в България- преди почти месец, чувствам се добре, излизам, не му пиша,не го търся- нямам и мотивация да го направя.Но.. първите две седмици само бяха така.Сега явно излизам от шока на края и нощите ми са пълни с размисли.
Появи се едно момче- познаваме се от 4 години, преди излизахме, не се получи и срещнах бившия и тн.Сега обаче и той е преживял раздяла, аз също.Разбрали сме повече неща за връзките - какво търсим, какво да не търсим, какво искаме и очакваме.С него е толкова хубаво.С бившия ми нямахме допирни точки почти по никаква тема- аз избухлива и опърничава, той- спокоен и излиза от стаята когато бушувам или се прави на заспал.Говорим си много с новото момче.Излизаме, но той сякаш иска да пришпори нещата и снощи му казах - Знам, че ме харесваш и аз те харесвам, последното което искам е да "сме просто приятели", но наистина прибързваме- виждаме се всяка вечер, прегръдки, все още няма целувка, защото аз самата не съм готова затова.Той прояви разбиране и каза- за никъде не бързам, ще го направим както казваш ти.
Аз не знам какво казвам, ама може ли да съм толкова проста?- имам чувството, че толкова време съм свикнала да бъда вярна на бившия си , че не мога да приема мисълта да допусна друг до себе си.И просто сякаш някои трябва супер масово да ми набие в главата, че бившия ми постъпи глупаво, безразсъдно и се превърна в човека, който все обещаваше , че няма да се превърне.Е, обяснете ми, как да ми го преобърне това съзнанието и да не си мисля, че ако той разбере за новото момче, пак ще иска да се върне.Че ще му дам баста, е ясно, но тоя страх, че пак ще ме обсеби от ревност и наранено его, че е втора дупка на кавала, не ме напускат.И друго, че някак си това момче чувствам че си заслужава- има пеперудки.С бившия ми всичко при него беше премерено и по график.Сигурно и разчет на пеперудите в стомаха (ако ги е имал изобщо) си е правил- кога и по колко време да пърхат.А тук е толкова естествено -как да не прееба нещата и да разкарам бившия си от съзнанието ми.И то не си го спомням с някакви мили чувства- по-скоро страдам за себе си, че изгубих време и нерви и давах компромиси и надежди на нещо, на което просто му беше писано да увехне бързо.Че се оставих да бъда излъгана..
Имах приятел- 2 години и малко.Той учеше в Англия, аз тук.Виждахме се ваканциите.Голяма любов,първата любов.Вкопчване в другия, само защото ти е първи ( а смисълът често липсваше) и да.. всички предполагам сме минали покрай това.Аз за него първа той за мене първи.Предложи ми съвместно съжителство известно време- както той го наричаше "подготовка за голямата крачка".Взех си почивка от университета, колежки обещаха да съдействат за лекциите, да си дойда от там за сесията й хайде пак в Англия.Уви.. отидох и нещата между нас приключиха само за 20 дни т.нар. съвместен живот.Идеята му май била да ме направи от рано отчаяна съпруга.Готвя му - "много е безсолна манджата".Пера- "твърде много омекотител слагаш". Купувам за ядене-" как може да купуваш такива боклуци".Обличам се- "ама ти сериозно ли с тези дрехи?". Гримирам се-" сложи си малко повече , че излизаме пред хора".Отишла съм му там на крака- цъка си по цял ден на GSM-a.Е.. взех най-трудното решение в живота си и си събрах багажа.Предсрочно- може би 2 или 3 седмици преди датата на официалния ми обратен полет.Веднъж се разделихме,миналата година, но след два месеца пак се събрахме.Той разбрал, че се виждам с друг през това време- откачи, изревнува, взе много да ме обича, аз се вързах и се върнах при него- огромна грешка.Затова този път се заклех да не я повтарям и си забранихме достъпа един до друг.Мига в който го напуснах, се почувствах свободна, вече нямаше кого да дундуркам, нямаше кой да ме критикува непрекъснато.Просто реших, че ако за 20 дена не се разбираме и плача всяка вечер, защото той не ме оценява такава каквато съм, а иска да се променям, няма да я бъде тази връзка и започнах "последният разговор".
Прибрах се в България- преди почти месец, чувствам се добре, излизам, не му пиша,не го търся- нямам и мотивация да го направя.Но.. първите две седмици само бяха така.Сега явно излизам от шока на края и нощите ми са пълни с размисли.
Появи се едно момче- познаваме се от 4 години, преди излизахме, не се получи и срещнах бившия и тн.Сега обаче и той е преживял раздяла, аз също.Разбрали сме повече неща за връзките - какво търсим, какво да не търсим, какво искаме и очакваме.С него е толкова хубаво.С бившия ми нямахме допирни точки почти по никаква тема- аз избухлива и опърничава, той- спокоен и излиза от стаята когато бушувам или се прави на заспал.Говорим си много с новото момче.Излизаме, но той сякаш иска да пришпори нещата и снощи му казах - Знам, че ме харесваш и аз те харесвам, последното което искам е да "сме просто приятели", но наистина прибързваме- виждаме се всяка вечер, прегръдки, все още няма целувка, защото аз самата не съм готова затова.Той прояви разбиране и каза- за никъде не бързам, ще го направим както казваш ти.
Аз не знам какво казвам, ама може ли да съм толкова проста?- имам чувството, че толкова време съм свикнала да бъда вярна на бившия си , че не мога да приема мисълта да допусна друг до себе си.И просто сякаш някои трябва супер масово да ми набие в главата, че бившия ми постъпи глупаво, безразсъдно и се превърна в човека, който все обещаваше , че няма да се превърне.Е, обяснете ми, как да ми го преобърне това съзнанието и да не си мисля, че ако той разбере за новото момче, пак ще иска да се върне.Че ще му дам баста, е ясно, но тоя страх, че пак ще ме обсеби от ревност и наранено его, че е втора дупка на кавала, не ме напускат.И друго, че някак си това момче чувствам че си заслужава- има пеперудки.С бившия ми всичко при него беше премерено и по график.Сигурно и разчет на пеперудите в стомаха (ако ги е имал изобщо) си е правил- кога и по колко време да пърхат.А тук е толкова естествено -как да не прееба нещата и да разкарам бившия си от съзнанието ми.И то не си го спомням с някакви мили чувства- по-скоро страдам за себе си, че изгубих време и нерви и давах компромиси и надежди на нещо, на което просто му беше писано да увехне бързо.Че се оставих да бъда излъгана..