noneofyourbusiness
05-09-2012, 19:28
Здравейте, понеже съм преживяла това чувство реших да споделя опита си (макар и не толкова голям) и да помогна ако мога на хората с разбитите сърца като разкажа няколко истории за това как се справих с това ужасно чувство.
Тъй като предпочитам да остана анонимна, няма да споделям възрастта си и други подобни подробности.
Първо по-несериозната история:
Та как се запознах с любовта... Случи се още като бях в основното училище, бях 7 клас, а той 8. По-принцип не се заглеждам по момчета много, пък и тогава не ме вълнуваха тези теми, но всеки път като го видех сърцето ми биеше толкова силно, че имах чувството, че ще изскочи от гръдния ми кош. С течение на обстоятелствата се запознахме, започнахме да се закачаме, абе лапешки дивотии. Не се осъзнахме кога затънахме до ушите един по друг. Преживяхме прекрасни моменти заедно. Тръгнахме и това беше невероятно щастие, имах чувството, че съм в някакъв филм. Но уви, скоро приказката приключи, той ме отряза, защото не исках да правя секс, изобщо не бях готова за такова нещо. Толкова се натъжих, че след като изпуших 2 кутии цигари (знам, много е за едно тъпо лапе) и изпих обилно количество алкохол, реших че живота ми е свършил (изключително тъпата логика) и се качих на една сграда да се мятам от там...има много подробности тук, но да караме по същество, не скочих и след дълга разходка сама с подпухнали очи се прибрах вкъщи, размишлявах доста сериозно за случилото се и след 2 дни всичко си беше наред, отново се веселях и беснях по улиците с приятели.
Сега към по-сериозната тема
Минаха години и когато бях в гимназията пътищата с един момък ни се пресякоха. xD Аз много не исках да тръгвам с него, защото си беше голям женкар, но си казах: "Какво пък, ще ходим 1-2 седмици и после всеки по пътя си." Минаха 2-3 седмици откакто се любувахме един на друг и нещата започваха да се задълбочават със всеки изминат ден. Дотогава не бях казвала думите "Обичам те" на нито едно момче, исках като ги казвам наистина да са от сърце. След няколко месеца бях влюбена до уши, при самата мисъл за него всичко ми се обръщаше, пеперуди вилнеят в стомаха, сърцето блъска със всички сили...знаете как е. Един ден просто не се сдържах и сякаш направо от сърцето ми се изплъзнаха тези две думи и когато той каза: "И аз те обичам" ми се подкосиха краката, идеше ми да припадна от кеф. Минаха още няколко месеца и той на 2-3 пъти ми намекна, че иска да правим секс, но не се чувствах достатъчно запозната и готова за такова нещо. Той прояви пълно разбиране и беше готов да ме изчака тогава, когато наистина го поискам. След още време желанието за секс се породи в мен и така с него ми беше първия път. Мина година и все още се чувствахме все едно ходим от вчера, тръпката изобщо не беше угаснала. Всичко ставаше все по-добре и по-добре, обичахме се безусловно, разбирахме се идеално и имахме своите проблеми, веднъж се напих и се натисках с едно момче. Колкото и да беше огорчен знаеше, че го обичах много и нямах нищо към това момче, заедно преодоляхме тази спънка, нищо не можеше да ни раздели. След време забравихме за случилото се и естествено безкрайно много съжалявах, но му показах че не съм такава. Преживях най-страхотните моменти от живота си в областта на любовта. Минаха почти 2 години всичко вървеше като по вода, но изведнъж той се промени и скъса с мен. Няма да разказвам с подробности този ден, тъй като е прекалено драматичен и дълъг.
Бях съкрушена, прибрах се в нас и не исках абсолютно никой да ме закача, мислех че никога няма да открия някой, който да обичам така силно. Изпаднах в депресия, но беше за кратко, защото се замислих...Хората преживяват толкова по-ужасни неща, а аз съм се тръшнала да рева за едно момче, пък и не е последния...Въпреки това загубих вяра, че ще намеря някой такъв, отдадох се на нещата, които обичам да правя и постигнах доста успехи. В момента съм по-щастлива от всякога, имам страхотни приятели и момче до себе си, все още не е сериозно, ще видим на къде ще отидат нещата. Съветвам ви да не се отказвате и ако сте от тези, които в момента си мислят че са изгубили истинската любов и няма да я намерят никога повече, колкото и да мислите че е така, постарайте се да го преодолеете, света не е свършил, имате приятели до себе си, това е най-важното, правете това което обичате, с времето нещата ще утихнат, не е лесно но всичко ще се подреди! Повярвайте го и ще се случи, не се отчайвайте. Аз също мислех че няма да има друг и не слушах приятели те си, но не съм била права. Погледнете го от добрата страна, по този начин, макар и суров, придобивате опит в любовта, по този начин, когато дойде "вашия човек" ще сте се научили на много неща и връзката ви ще бъде силна и любовта ви ще бъде много по-силна от това, което сте изпитвали към другите, които сте мислили за сродни души.
Предлагам вместо да правите нови теми, да пишете вашите истории тук, пък другите ще помагаме? ^^
Тъй като предпочитам да остана анонимна, няма да споделям възрастта си и други подобни подробности.
Първо по-несериозната история:
Та как се запознах с любовта... Случи се още като бях в основното училище, бях 7 клас, а той 8. По-принцип не се заглеждам по момчета много, пък и тогава не ме вълнуваха тези теми, но всеки път като го видех сърцето ми биеше толкова силно, че имах чувството, че ще изскочи от гръдния ми кош. С течение на обстоятелствата се запознахме, започнахме да се закачаме, абе лапешки дивотии. Не се осъзнахме кога затънахме до ушите един по друг. Преживяхме прекрасни моменти заедно. Тръгнахме и това беше невероятно щастие, имах чувството, че съм в някакъв филм. Но уви, скоро приказката приключи, той ме отряза, защото не исках да правя секс, изобщо не бях готова за такова нещо. Толкова се натъжих, че след като изпуших 2 кутии цигари (знам, много е за едно тъпо лапе) и изпих обилно количество алкохол, реших че живота ми е свършил (изключително тъпата логика) и се качих на една сграда да се мятам от там...има много подробности тук, но да караме по същество, не скочих и след дълга разходка сама с подпухнали очи се прибрах вкъщи, размишлявах доста сериозно за случилото се и след 2 дни всичко си беше наред, отново се веселях и беснях по улиците с приятели.
Сега към по-сериозната тема
Минаха години и когато бях в гимназията пътищата с един момък ни се пресякоха. xD Аз много не исках да тръгвам с него, защото си беше голям женкар, но си казах: "Какво пък, ще ходим 1-2 седмици и после всеки по пътя си." Минаха 2-3 седмици откакто се любувахме един на друг и нещата започваха да се задълбочават със всеки изминат ден. Дотогава не бях казвала думите "Обичам те" на нито едно момче, исках като ги казвам наистина да са от сърце. След няколко месеца бях влюбена до уши, при самата мисъл за него всичко ми се обръщаше, пеперуди вилнеят в стомаха, сърцето блъска със всички сили...знаете как е. Един ден просто не се сдържах и сякаш направо от сърцето ми се изплъзнаха тези две думи и когато той каза: "И аз те обичам" ми се подкосиха краката, идеше ми да припадна от кеф. Минаха още няколко месеца и той на 2-3 пъти ми намекна, че иска да правим секс, но не се чувствах достатъчно запозната и готова за такова нещо. Той прояви пълно разбиране и беше готов да ме изчака тогава, когато наистина го поискам. След още време желанието за секс се породи в мен и така с него ми беше първия път. Мина година и все още се чувствахме все едно ходим от вчера, тръпката изобщо не беше угаснала. Всичко ставаше все по-добре и по-добре, обичахме се безусловно, разбирахме се идеално и имахме своите проблеми, веднъж се напих и се натисках с едно момче. Колкото и да беше огорчен знаеше, че го обичах много и нямах нищо към това момче, заедно преодоляхме тази спънка, нищо не можеше да ни раздели. След време забравихме за случилото се и естествено безкрайно много съжалявах, но му показах че не съм такава. Преживях най-страхотните моменти от живота си в областта на любовта. Минаха почти 2 години всичко вървеше като по вода, но изведнъж той се промени и скъса с мен. Няма да разказвам с подробности този ден, тъй като е прекалено драматичен и дълъг.
Бях съкрушена, прибрах се в нас и не исках абсолютно никой да ме закача, мислех че никога няма да открия някой, който да обичам така силно. Изпаднах в депресия, но беше за кратко, защото се замислих...Хората преживяват толкова по-ужасни неща, а аз съм се тръшнала да рева за едно момче, пък и не е последния...Въпреки това загубих вяра, че ще намеря някой такъв, отдадох се на нещата, които обичам да правя и постигнах доста успехи. В момента съм по-щастлива от всякога, имам страхотни приятели и момче до себе си, все още не е сериозно, ще видим на къде ще отидат нещата. Съветвам ви да не се отказвате и ако сте от тези, които в момента си мислят че са изгубили истинската любов и няма да я намерят никога повече, колкото и да мислите че е така, постарайте се да го преодолеете, света не е свършил, имате приятели до себе си, това е най-важното, правете това което обичате, с времето нещата ще утихнат, не е лесно но всичко ще се подреди! Повярвайте го и ще се случи, не се отчайвайте. Аз също мислех че няма да има друг и не слушах приятели те си, но не съм била права. Погледнете го от добрата страна, по този начин, макар и суров, придобивате опит в любовта, по този начин, когато дойде "вашия човек" ще сте се научили на много неща и връзката ви ще бъде силна и любовта ви ще бъде много по-силна от това, което сте изпитвали към другите, които сте мислили за сродни души.
Предлагам вместо да правите нови теми, да пишете вашите истории тук, пък другите ще помагаме? ^^