PDA

View Full Version : да не се трие моля



jorosexa
05-11-2012, 10:40
Бог е дал на хората възможността да създават поколение, Бог е дал на хората привилегията да създават живот. Всички хора са равни пред Бога, без значение от раса, националност, пол, социален статус, богат или беден, красив или не, физически здрав или с недъзи.Физически здравия не е повече или по – малко човек от недъгавия, красивия не е повече от грозния. Здрав,красив,грозен,недъга ,богат,беден всички сме хора.Различни сме по цвета на кожата, националността,религията, социалния статус, характера но всички сме Божии създания , във вените на всички тече кръв, в гърдите ни туптят сърца и всеки човек има право да живее на земята толкова колкото всеки друг, ни повече, ни по-малко.
Шестата Божа заповед гласи- “Не убивай”. Толкова е просто, но защо тогава хората си позволяват да убиват? Дори убийството на убиец те прави убиец! Бог ни е дал правото да даряваме живот но не и да го отнемаме. Защо хората си позволяват да отнемат живот, да лишат някого от правото му да живее, да се реализира , да създаде семейство или дори да не се реализира и да не създаде семейство всеки решава какво да прави с живота си, хората имат различни възгледи за живота.Един иска кариера като адвокат, а друг като цирков артист. Това какъв си не омаловажава живота.Да си беден не значи че си половин човек, както да си богат не значи че си свръх човек.Както да си беден не означава непременно да си добър, така да си богат не те прави лош. Живота на всеки човек е ценен и никой няма право да му го отнема! Да убиеш човек- дори самата мисъл е страшна! Човека е хищник, човека убива за да се нахрани , но кога човек убива човек. Какви са причините които подтикват към убийство? Какво кара човек да убива собствения си вид, да унищожава това което е самия той? Може ли човек да съгреши толкова че да заслужи да умре? Кой освен Бог има право да го осъди , да го осъди на смърт? Хората правят грешки но трябва ли тези грешки да костват живота им? Ако си обидил волно или неволно някой , ако си наранил , или каквото и да си направил не е ли само Бог този който има право да съди и да отнема живот.
Смъртта не е страшна,тя е нещо нормално, тя е неизбежна, тя е естествения завършек на земния път на всеки, но тогава когато Бог реши. Никой човек няма право да решава вместо Бог кога някой трябва да умре.
Често човек решава да раздава правосъдие и посяга на живота на човек който е убил негов близък. Но това нито ще върне убития човек , нито ще оправдае убийството. Болката от загубата няма да е по – малка , нито ще изчезне болката остава но към болката от загубата се прибавя и вината . Убийството поради каквато и да е причина си е убийство и нищо не го оправдава. Когато например убиеш убиеца на близък човек какво се получава убийците вече са двама. Единият отнел живота на обичан за теб човек и другият отмъстителят този който е раздал правосъдие – ти.
Само Бог има право да решава кой да умре и кой да живее. Ние хората нямаме право да отнемаме живот поради каквато и да било причина.
Хората убиват не само за отмъщение а за пари , за власт , дори и за удоволствие.
Да убиеш някого за пари, за да имаш това което има той, да отнемеш живот за да си осигуриш по охолен живот… Що за сърце , що за съвест позволява това ? Не е ли съвестта нашият собствен съдник? Не е ли тя тази която ни казва кое е правилно и кое не? Как е възможно човешко същество да живее спокойно и удобно в апартамент който е купен с пари от убийство? Как е възможно изобщо да живее спокойно? Толкова ли струва човешкия живот? Кой разменя кола и апартамент за живот? Колкото и грозна това е истината това е реалността – има хора които разменят човешкия живот за вещи. Парите не могат да върнат никого от смъртта но могат да накарат човек да пожелае смъртта на друг човек. Не са малко и случаите на хора убили за стотинки , хора без разум, без съвест, без сърца а може би и без душа. Хората убиват дори за да вземат на някой телевизора, портмонето , сакото , часовника …… Жалко е , жалко е че всички сме човешки същества а се избиваме един друг по всевъзможни причини.Що за сърце би позволило да убиеш за часовник, апартамент или за каквото и да е ? Да живееш със съзнанието че си убил! Да крачиш по пътя на успеха не върху тръни, рози , пясък , асфалт ….. а върху трупове. Човешкият живот е крехък, убийството лесно а след това!? Дори човека отнел живот да не бъде осъден за деянието си и вкаран в затвора не го ли осъжда собствената му съвест? Или съвестта не е за всеки, може би едни я имат други не. Едни могат да рисуват – други не, едни могат да пеят други – не , едни могат да убиват други – не!
Ако имаше класификация на убийствата може би убийството за пари щеше да заема едно от първите места. Може би на второ след убийството на роднина , на майка , на баща , брат, сестра , син, дъщеря,баба ,дядо. Това сякаш е най- безскрупулното , най- жестокото убийство – да убиеш някой който е част от теб от семейството ти.
Всеки ден медиите съобщават за убийства, убийства за отмъщение за пари , за власт , за убийства поради всякакви причини които един престъпен ум може да намери но от всички най потресаващи са убийствата на роднини.
Дете убило майка си !? Човек отнел живота на този който му го е дал… Необяснимо защо, нечовешко. Да посегнеш на живота на тези на които дължиш своя собствен , да убиеш хората които са те направили човек. Какво става как се стига до там? Ядосваш се на майка си , взимаш кухненския нож и я наказваш !? Баща ти мисли че си слаб футболист и от обида го убиваш? Родителите ти са те били като малък? Не, не няма нещо на този свят което да може да накара нормален човек да посегне на родител. Тогава какви са тия хора които убиват родителите си? Извинява ли ги болест? Заглушава ли болестта повика на кръвта ? Болестта влияе на ума , ами на сърцето?
Човек способен да убие собствените си родители ще пожали ли чужд човек?!
Не са малко и случаите на родители убили децата си. Майка пребива до смърт невръстното си бебе, баща убива сина си за да отмъсти на майката. За повечето хора това е просто поредната потресаваща новина във вестника или по телевизията. Повечето хора дори не биха помислили да направят подобно нещо и е необяснимо как дете ще убие майка си или обратното. Жестоко е но се случва , и хората които го правят си имат своя собствена извратена причина за това. Причина която нормалният човешки ум не би разбрал , но един болен мозък разбира и не само разбира но и оправдава. Навремето Б. Спиноза е казал – “ Мислейки за човешките постъпки , аз винаги съм се старал не да се смея , да скърбя или да порицавам , а само да ги разбирам.” Как би разбрал убийството на родител , как се проумява такова нещо? Или това не е човешка постъпка? Да! Нечовешко е! Също толкова неразбираемо колкото убийството за удоволствие. Двете думи една до друга звучат странно, несъвместимо – убийство и удоволствие … нищо общо между двете , коренно различни и за всеки нормален човек убийство за удоволствие е нещо крайно извратено но за хората които го правят е може би просто удоволствие както за другите да отидат на театър или на кино. Хората са различни и в нещата които им носят удоволствие но да изпитваш удоволствие докато убиваш!? Каква е тази болест която прави от човека звяр и го кара да изпитва наслада докато гледа как човек умира. Може би човека е повече звяр от животните които наричаме зверове , защото животните убиват за да се нахранят а хората за какво ли не.
И ако животните нямат разум то човека има но този разум ни прави освен по – съвършени и по зли, по добри в замисъла на злините които можем да сътворим.
Има и един друг вид убийства – убийствата при самозащита. Всеки човек ли е способен да убие при самозащита? Егоизъм ли е да отнемеш живот за да съхраниш своя собствен? Какво се случва в ума на човек когато трябва да реши – “Аз или той”? И ако всеки един човек е сигурен че би убил при самозащита не прави ли това всички ни потенциални убийци? Но не всеки би убил дори и за да запази живота си. Обратно на ония които убиват за удоволствие има хора които не биха убили дори за да оцелеят. Дали човек има право да убие за да се спаси? Не се ли превръща така човек от жертва в убиец, от осъден на смърт в палач? Редно ли е да отнемеш живот дори на този който иска да отнеме твоя собствен? Бог е казал “Не убивай” – без клаузи , без членове не е ли това върховният закон който трябва да спазваме , не е ли грешно да се подчиняваме първо на човешките закони с всичките клаузи и членове които не винаги са справедливи за всички. Може би ако всички спазвахме Десетте Божи заповеди нямаше да имаме нужда от закони и от съдилища. И щом Бог е казал – “Не убивай” имаме ли ние право да си разрешаваме убийство било и при самозащита?
Правилно ли е да поставяме собствения си живот над този на другите? Имаме ли право да решим дали да умрем ние или другия?
Убийството по какъвто и да е повод си остава убийство , решението да убиеш някого е страшно, но всеки отговаря за постъпките си пред себе си и пред Бог. И само Бог може наистина да отсъди кое е правилно и кое не е. Ние решаваме как да живеем и какви да бъдем , Бог решава дали сме живели правилно или не. Само Бог знае , само Бог вижда всичко и само Бог има право да отсъди.

jorosexa
05-11-2012, 10:40
Йосиф

Историята на Йосиф е един от най-популярните текстове в Стария завет, а причините за тази популярност са няколко.Първата от тях е че съдържанието на текста много повече прилича на художествен разказ с интересна и занимателна интрига, отколкото на сакрален текст.Неговото въздействие се дължи и на друга важна причина-той показва пълнокръвни човешки характери които в своето битие се поддават на чувстваприсъщи и на нас самите.Третата причина за популярността е значимостта на конфликтите, които в своето многобразие продължават да съществуват и в съвременната действителност.Четвъртата причина е осъзнаването на образа на Йосиф като консолидираща фигура, която е свързана с етноса на евреите.Началото на разказа откроява особеното място на Йосиф между 11-те му братя и 1-та сестра.Сред многобройната челяд той единствен е син на любимата жена Рахил.Родовият закон обаче не се интересува от страстта, по тази причина сестрата на Рахил, Лия изглежда много по-подходяща за голямата цел-запазване на рода.Лия, а и двете слугини които раждат по 2 деца на бащата в началото предизвикват озлоблението на Рахил.Това обаче са човешки чуства които обаче нямат нищо общо с божията закрила на труда-Иаков има достатъчно наследници-т.е. Бог е изпълнил обещанието си да го дари с многобройна челяд за да бъде силен рода му силен и жив.Едва когато Рахил овладява първичните си чувства и се примирява с отредената и съдба Бог „развързва утробата и” така се ражда любимецът Йосиф.Отношенията между него и братята, между него и родителите ни интригуват с това че показват неподправената човешка природа.Любимец на своя баща, Йосиф се върти повече в дома без да изпитва върху себе си в пълна мяра труднастите на пастирския живот.Това озлобява братята още повече че Йосиф често се появява при тях като един вид надзирател.Последната капка която прелива чашата на тяхното търпение става причина завистта да прерастне в озлобление е скъпата шарена дреха с която Йосиф се появява пред тях.Всъщност промяната не е неочаквана ако отчетем, че макар и несъзнателно галеникът провокира разбирането на патриархалния ред.Прави го чрез разказа за съня с 11-те снопа, които се покланят пред неговия сноп.Най-малкия в рода няма как да не засегне всички останали, защото родовият закон посочва като наследник на патриаршеската длъжност на бащата:най-големият син-Рувим.Неосъзнато пренебрегване на родовият закон е и вторият сън.Дори баща му в този момент разбира че подобен сън изразява само човешката природа, а не божествения закон, поради което укорява сина си „какъв е тоя сън, що си видял?Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?”
От отмъщение което по същество ще бъде погазване на закона за родовата кръв спасява всички Рувим.Той единствен се противопоставя на намерението на останалите да убият Йосиф.Но братята стигат до греха, защото продават Йосиф на пътуващи търговци и потапят в скръб баща си, на когото донасят шарената дреха напоена с кръв.Оттук нататък образът на Йосиф ще бъде показван все в една светлина-като помирител, като посредник, който се стреми да хармонизира отношенията не само вътре в рода, но и отношенията етнос-етнос.Продаден у египетски велможи-кутифар.Йосиф скоро наследява предишния управител на имението макар да е от чужд етнос.Текстът в Библията изрично отбелязва че макар да е прегрешил пред братята си Йосиф е верен на Бога и затова Господ му дарява успех във всяко начинание.Нека отбележим един пропуснат до този момент факт-за пръв път библейски текст говори за физическата красота на човека която при това е представена като видим израз на душевни красота и съвършенство.Изпитание за почтенността на Йосиф е отношението към господарката му.Изпълнена със страст към хубавия младеж тя се опитва да го съблазни, но той остава непреклонен, защото зо него е грях да излъже доверието на господаря си.В крайна сметка обаче се оказва безпомощен пред клеветата на тази жена и Потифар се вижда принуден да го прати в затвора.Ако имаме в предвид небиблейския текст, а романът на Томас Ман „Йосиф в Египет” прави го съвсем без желание не само защото не вярва на съпругата си, а защото се страхува че ще повдигнат срещу него етническо обвинение че издига един евреин вместо много по-достойни египтяни.
От живота му в затвора запомняме най-вече историята му с фараоновите слуга.Много по-важно обаче е че скоро след появата си там, цялата организация и всички задължения на началника, Йосиф поема в свои ръце, отново с помоща на Бога поради двете огдини в които е залравен от виночерпеца не са трагични за него.
Появата на Йосиф пред фараона внася нов акцент в текста.До този момент текстът говори че Бог дава мъдрост на Йосиф и дарява с благополучие делата му.Сега обаче той се наема да докаже силата на бог Яхве, поради което неегипетските жреци езичници, които се кланят на много богове, а евреинът Йосиф съумява да разтълкува сънищата на фараона.Тази част от историята най-много интригува светските учени защото никъде в писмените паметници на Египет името на Йосеф не се споменава, а Библията не си прави труд да отбележи кой е фараонът при който се издига евреинът.Въпреки че съществуват няколко хипотези, най-правдоподобна изглежда тази която е свързана с реални исторически факти.В египетските хроники липсва период от 200 години и това е разбираемо, защото по това време Египет е завладян от хиксосите.А хиксосите са родствено племе на евреите, поради което се смята че Йосиф се е издигнал при хиксоски владетел.Тази теза се защитава от топографските знаци на текста.Йосиф повиква братята и баща си в Египет, посреща ги и ги настанява в областта Госем и в същия ден се връща при фараона.Областта обаче е в делтата на Нил, там където е била столицата на хиксоските владетели, които умишлено пренебрегват старите столици Мемфис и Тива, за да избегнат влиянието на могъщите жреци на египетските богове.Така евреите се настаняват в Египет и живеят безконфликтно между чуждия етнос в продължение на много години.След това обаче идва края на робството и на престола застава най-могъщия фараон-Рамзес ІІ.Той обаче е не само освободителя, но и строителя.Неговата амбициозна строителна програма изисква много работници-на евреите се налага един вид трудова повинност, поради което те започват да приемат своята участ като робствена участ.С възникналия наново конфликт етнос-етнос библейските текстове ще свържат историята на Моисей.
Ако се върнем към мястото на Йосиф в египетската държава, ще трябва да признаем че той променя цялата политическа и икономическа система на държавата.Преди неговото възкачване Египет е държава на свободни хора със своята собственост, които доброволно признават върховенството на фараона.Събрал обаче житото от 7-те плодородни години Йосиф не го дава безплатно.За него се плаща със злато, а когато златото свършва хората продават земите си за храна.Когато и земите свършват те продават себе си на фараона.Така след 7-те години фараонът се оказва единствен собственик на земите и хората в държавата си.Тази категорична промяна има положителни, но и отрицателни страни.Положителното е че централизирането на властта само в едни ръце дава възможност за по-бързи икономически промени-развитеие на търговията, корабостроене и др.Но има и отрицателни страни които са пагубни за хиксоските владетели-лишените от свобода хора са потенциални бунтовници, а воинските качества на Рамзес ІІ бързо ги превръщат във войни.Друг е въпросът че египетските династии не променят системата установена от Йосиф.
Завръщайки се в отношенията на Йосиф и неговите братя определено трябва да кажем че те вървят в посока на хармонизиране на отношенията между членовете на родовата общност.Осъзнал прегрешенията спрямо братята му Йосиф им е простил.Но преди да помогне трябва да се увери че братята му са осъзнали и изстрадали греха си, че са готови наистина да живеят за благополучието на рода.Ето защо той не иска най-скъпата жертва-едноутробният си брат Виниамин.Бащата е категоричен в своя отказ, но в известен смисъл ролята на патриарх вече играе Рувим.Ето защо той обещава да опази Виниамин дори с цената на скъпа жертва-дава право на баща си да убие собствените му синове ако не изпълни обещанието.
Изпитанията на морала са градирани умело в този текст чрез историята със златната чаша в чувала на Виниамин.Този път в закрила на рода и неговият патриарх ще се изяви Иуда, който в далечните години когато започва тази история е предложил Йосиф да бъде продаден.Макар да не можем да твърдим че текстът се отличава с особена психологическа дълбочина, реакцията на Иуда говори за дълбока чувствителност.Отд9авна е минало времето когато е продал един от братята си за 20 сребърника.Заплахата която тегне над Виниамин кара сърцето му да се свива от болка за печалната участ на баща му.Той предлага себе си срещу свободата на най-малкия си брат, защото му е непоносима мисълта „че бащата на рода ще слезе с тъга в гроба”.Разкриването на Йосиф пред своите:”Бог ме прати пред вас за да запазя живота ви” „не вие ме пратихте тук, но Бог”.Интересен факт е че Библията не следи родовата история на Йахов след настаняването им в Египет акцентирайки върху големите въпроси за опазването на рода и неговото благоденствие.Опитния Йосиф очевидно няма претенции да наследи баща си и по тази причина текстът повече не се занимава с 12-те синове на патриарха.За естественото протичане на родовите процеси, за закономерното наследяване на бащата от най-големия син текстът говори индиректно, че установилия се в чужда земя род живее благополучно.

jorosexa
05-11-2012, 10:40
Не кради
Труден е днешният живот! Трудно е да оцеляваме, когато знаем, че зад нас вече не стои надеждата. А къде ли е? Къде отиде вярата, че хората могат да станат по-добри, че утрешният ден ще е по-пълноценен от днешния!? Тръгна си, когато започнахме да крадем от ближния си, когато близките ни загубиха доверие в нас!
Думата “кражба” и “крада” днес не са модерни и цивилизованият човек, както и юридическата система, са ги заместили с безобидният израз-”присвояване на чужда собственост”.Той далеч не отразява всичко онова, което Бог е искал да каже с осмата заповед- ”Не кради”. Наистина трудно е да оцеляваме днес, трудно е все да се борим и борим, а накрая...Но дали най-добрият начин да избегнем трудностите е да откраднем!?
Какво точно представлява кражбата? Естествено не става дума само за присвояването по насилствен или таен начин на всичко онова, което не е наша собственост- като се започне от бруталните форми на кражба на чуждо имущество, премине се през рафинираните начини на присвояване на интелектуална, морална и духовна собственост и се стигне до многоетажието на съдебната, изпълнителната и законодателната сфера на властта, където думата “кражба” е сполучливо заместена с особено популярния термин “корупция”. Днешните хора изпадат в пълен ужас само при споменаване на вече така познатата думичка и гордо заявяват- ”Не, не и кражба! Аз никога не съм откраднал дори игла!”. А, ако се замислим, дали не грешим!?
В по- широк смисъл на думата кражбата включва редица съзнателни или несъзнателни действия, чрез които се ощетява отделна личност, институция, предприятие или държавата, като например укриване на дължими данъци, неплащане на митнически такси, незаконно или несправедливо налагане на глоби или плащания, с които се облагодетелства държавата.
Гордо заявяваме, че всяка неделя редовно посещаваме църквата и излизаме от нея духовно облагородени, а после съзнателно или не отново допускаме грешки след грешки. Преписването или плагиатството сред учениците или научните работници не са нищо друго, освен кражба на интелектуален труд. В случая тази кражба винаги е свързана с лъжа, пострадал от която е не само учителят, но и самият виновен!
Понякога е трудно до осъзнаем навреме правилното и грешното, истината и лъжата. Трудно е да открием къде бъркаме, но спазвайки поне някои от 10-те божи заповеди може това ще приближи с крачка към истината!
Осмата Божия заповед “Не кради” е ценен урок за всеки един, тази норма израства с нас, тя е постоянно в съзнането ни и след като толокова сме свикнали с нея сега е моментът да започнем повече да се стараем и стремим да я спазваме!

jorosexa
05-11-2012, 10:41
ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ, ЗА ДА ТИ БЪДЕ ДОБРЕ И ДА ЖИВЕЕШ ДЪЛГО НА ЗЕМЯТА

Първородният грях на човек е свързан със зачатието. За първородния грях на човек е виновен не самият човек, а неговите родители. Този грях ние носим цял живот на гърба си и в един момент го предаваме на нашите деца. Порочен кръг, в който ни е съдено да съществуваме тук на Земята. Въпреки греха, Господ е казал: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята”.това е петата от Десетте Божи заповеди. Тя е като вододел между останалите забрани. Четирите заповеди преди нея се отнасят за деяния към Самия Творец на Земята и на нашия живот.. следващите пет след петата Божа заповед се отнасят за деяния, които човек може да сгреши в земното си пребиваване, деяния, които съпътстват делника му. Именно петата Божа заповед: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята” е вододелът. Тя е тази, която свързва Светия Творец с човешкото битие на Земята. Защото Бог е създал мъжа и след това жената, за да му бъде другар в земния живот. Бог е определил кои да бъдат наши родители. И вече веднъж свързани с тях чрез греха, ние трябва да ги почитаме, за да ни бъде добре и да живеем дълго на земята. Това ще ни помогне за спазването и останалите девет Божи заповеди. Защото, почитайки своите родители, ние ще бъдем поучени да изживеем правдиво своя живот. Така ще ни бъде добре, ще живеем по-дълго и ще бъдем подготвени за встъпване в Царството Небесно.
Всеки родител, освен че дава биологичен живот на своето дете, е този, който първи дава живот на отделната личност. Родителите, заедно с останалите фактори, докрай съпътстват изграждането ни като личност. Докато останалите фактори могат да бъдат случайни или негативни, то родителите са природно дадени да напътстват нашето съзряване. Никой родител няма да навреди на детето си и винаги ще се стреми към неговото благополучие. Затова е необходимо да почитаме майка си и баща си. От тях са първите и вечни уроци, които научаваме и трябва да им бъдем благодарни за това. Всеки родител се жертва за своето дете. Наистина е прегрешение, ако детето забрави или отритне това, което е получил от родителите си. Трябва да ги почитаме, защото не само собственото си съществуване дължим на тях. Природата е все още неразгадан гений.Децата се явяват приемник или проводник на идеите и тъжденията на своите родители. Ние онагледяваме постиженията на поколения наред преди нас и сме зародиш за постиженията на поколения наред след нас. Затова е престъпление, ако скъсаме връзката, която ни свързва във времето на историята и пространството на Вселената.
Наред с духовното си съдържание тази пета Божа заповед има и чисто практически смисъл. В човешкия род има известна йерархия. Тази йерархия предопределя известни обществени правила. За да има ред в едно общество, тези правила трябва да се спазват. Почитането на баща си и майка си предопределя известна хармония в отношенията в обществото. Почитането на родителите ни учи на хуманизъм и почитане хората около нас, оттам и на всички хора. А любовта е силата, която ни ръководи в развитието на човечеството.
За да може новата личност да се приобщи към нормите и порядките на изграденото общество, трябва някой да я въведе и ръководи. Това е задача на родителите. Почитайки майка си и баща си, ние се ориентираме в йерархията от личности в родовата общност. Така всеки си знае мястото и ролята. И вече, намерили мястото си, ние ще живеем по-добре и по-дълго на земята. Така, след като сме си осигурили спокойствие и хармония, ще можем да се отдадем в изпълнение на човешкия си дълг. И така ще бъдем пълноценни в хода на развитие и усъвършенстване на човечеството.
Почитането на баща си и майка си означава приемственост и спазване на традициите. А традициите са изпитани и разрешени вече проблеми. По този начин можем да се възползваме от натрупания опит и върху съградените вече неща да градим нови постижения. Чувстваме се сигурни и че не сме сами на този свят. Не е необходимо да откриваме, обясняваме и утвърждаваме изначални неща. Трябва само да се възползваме от приемствеността. А първото възползване от приемствеността е чрез нашите родители.
Всичко е толкова просто и лесно хаосът отдавна е преминал в определен ред. Новоизградената личност само трябва да се вмести в утвърдените порядки. Така животът на земята ще протече по обичайния си цикъл. Не бива да се противопоставяме на създадените преди нас правила и норми. Това е равносилно на разрушаване на вече изградени неща. Смисълът не е да рушим и върху развалини да започваме всичко наново, а върху здрави основи да градим здрави постройки.
Необходимо е да се поучим от Десетте Божи заповеди и да ги спазваме.
Да почитаме баща си и майка си, за да ни бъде добре и за да живеем дълго на земята.
НЕ УБИВАЙ
Есе
Християнството е философия, която се стреми да освободи човешката душа от злото и да утвърди в обществото морални ценности. Достигналите и до наши дни десет божи заповеди имат за цел да съхранят вярата и живота – и всеки човек, спазвайки ги, да живее в хармония със себе си и околните. Стремежът към живота и инстинктът за самосъхранение са най-естествените и логичните природни закони. Противоестествен е стремежът към отнемане на живот – чужд или свой. Една от десетте божи заповеди е свързана именно с утвърждаването на живота и гласи „Не убивай!”. Императивният тон ни задължава да спазваме най-висшите закони – неписаните морални правила, валидни за целия християнски свят.
Хората са дошли на земята не за да отнемат живот, а да го създават. Това е най-големият дар от Бога, уникално, възхитително приключение, велик учител както в доброто, така и в злото и всеки трябва да е щастлив именно защото е жив.
Животът не може да ни бъде отнет от някого просто така. Убийството е един от най-тежките грехове, особено когато е предварително замислено. Убийството може да има два аспекта – духовно и физическо. По-страшно е духовното, защото дори да продължаваш да съществуваш, душата е наранена и няма повече желание за живот. Но шестата бога заповед „Не убивай!” се отнася до физическото унищожение на човека. Убийство извършват озлобени, жестоки, неуспели в живота, изпълнени с гняв първични индивиди. Но за съжаление и в цивилизования двадесет и първи век все още има християнски държави, в които съществува смъртната присъда като мярка за наказание за извършено престъпление. И тук човешките писани закони са в противоречие с шестата божа заповед, защото никой няма право на посегателство върху най-голямата човешка ценност – живота. Една доживотна присъда е много по-тежко наказание – виновният остава до края на живота си с угризенията на съвестта си и картините от извършеното ще го преследват и в сънищата му.
Понякога близките на убит искат да си отмъстят за стореното зло и заслепени от болката и скръбта си, желаят смъртта на виновника. Но по този начин самите те съгрешават, превръщат се в убийци.
В житейския си път човек трябва да преодолее и много трудности. Някои хора не виждат изход от проблемите си и прибягват до самоубийство. Това също е в разрез с божията заповед „Не убивай”. Изход винаги има – нужно е само да се изправят очи в очи с проблемите си, да намерят верния, макар и труден път, да се справят успешно с изпитанието. Това ще ги направи по-силни и уверени. Неуспехите и разочарованията не трябва да бъдат причина за посегателство върху собствения живот.
Всички хора са изпратени на земята с определена мисия и едва когато са я изпълнили, могат да си отидат спокойно. Смъртта е нормален и естествен процес, завършек на земния ни път, а едно убийство или самоубийство слага преждевременен край на най-големия божи дар – живота.

dirtyyy
05-11-2012, 10:43
wtf??
хахахахах

jorosexa
05-11-2012, 10:47
Бог е дал на хората възможността да създават поколение, Бог е дал на хората привилегията да създават живот. Всички хора са равни пред Бога, без значение от раса, националност, пол, социален статус, богат или беден, красив или не, физически здрав или с недъзи.Физически здравия не е повече или по – малко човек от недъгавия, красивия не е повече от грозния. Здрав,красив,грозен,недъга ,богат,беден всички сме хора.Различни сме по цвета на кожата, националността,религията, социалния статус, характера но всички сме Божии създания , във вените на всички тече кръв, в гърдите ни туптят сърца и всеки човек има право да живее на земята толкова колкото всеки друг, ни повече, ни по-малко.
Шестата Божа заповед гласи- “Не убивай”. Толкова е просто, но защо тогава хората си позволяват да убиват? Дори убийството на убиец те прави убиец! Бог ни е дал правото да даряваме живот но не и да го отнемаме. Защо хората си позволяват да отнемат живот, да лишат някого от правото му да живее, да се реализира , да създаде семейство или дори да не се реализира и да не създаде семейство всеки решава какво да прави с живота си, хората имат различни възгледи за живота.Един иска кариера като адвокат, а друг като цирков артист. Това какъв си не омаловажава живота.Да си беден не значи че си половин човек, както да си богат не значи че си свръх човек.Както да си беден не означава непременно да си добър, така да си богат не те прави лош. Живота на всеки човек е ценен и никой няма право да му го отнема! Да убиеш човек- дори самата мисъл е страшна! Човека е хищник, човека убива за да се нахрани , но кога човек убива човек. Какви са причините които подтикват към убийство? Какво кара човек да убива собствения си вид, да унищожава това което е самия той? Може ли човек да съгреши толкова че да заслужи да умре? Кой освен Бог има право да го осъди , да го осъди на смърт? Хората правят грешки но трябва ли тези грешки да костват живота им? Ако си обидил волно или неволно някой , ако си наранил , или каквото и да си направил не е ли само Бог този който има право да съди и да отнема живот.
Смъртта не е страшна,тя е нещо нормално, тя е неизбежна, тя е естествения завършек на земния път на всеки, но тогава когато Бог реши. Никой човек няма право да решава вместо Бог кога някой трябва да умре.
Често човек решава да раздава правосъдие и посяга на живота на човек който е убил негов близък. Но това нито ще върне убития човек , нито ще оправдае убийството. Болката от загубата няма да е по – малка , нито ще изчезне болката остава но към болката от загубата се прибавя и вината . Убийството поради каквато и да е причина си е убийство и нищо не го оправдава. Когато например убиеш убиеца на близък човек какво се получава убийците вече са двама. Единият отнел живота на обичан за теб човек и другият отмъстителят този който е раздал правосъдие – ти.
Само Бог има право да решава кой да умре и кой да живее. Ние хората нямаме право да отнемаме живот поради каквато и да било причина.
Хората убиват не само за отмъщение а за пари , за власт , дори и за удоволствие.
Да убиеш някого за пари, за да имаш това което има той, да отнемеш живот за да си осигуриш по охолен живот… Що за сърце , що за съвест позволява това ? Не е ли съвестта нашият собствен съдник? Не е ли тя тази която ни казва кое е правилно и кое не? Как е възможно човешко същество да живее спокойно и удобно в апартамент който е купен с пари от убийство? Как е възможно изобщо да живее спокойно? Толкова ли струва човешкия живот? Кой разменя кола и апартамент за живот? Колкото и грозна това е истината това е реалността – има хора които разменят човешкия живот за вещи. Парите не могат да върнат никого от смъртта но могат да накарат човек да пожелае смъртта на друг човек. Не са малко и случаите на хора убили за стотинки , хора без разум, без съвест, без сърца а може би и без душа. Хората убиват дори за да вземат на някой телевизора, портмонето , сакото , часовника …… Жалко е , жалко е че всички сме човешки същества а се избиваме един друг по всевъзможни причини.Що за сърце би позволило да убиеш за часовник, апартамент или за каквото и да е ? Да живееш със съзнанието че си убил! Да крачиш по пътя на успеха не върху тръни, рози , пясък , асфалт ….. а върху трупове. Човешкият живот е крехък, убийството лесно а след това!? Дори човека отнел живот да не бъде осъден за деянието си и вкаран в затвора не го ли осъжда собствената му съвест? Или съвестта не е за всеки, може би едни я имат други не. Едни могат да рисуват – други не, едни могат да пеят други – не , едни могат да убиват други – не!
Ако имаше класификация на убийствата може би убийството за пари щеше да заема едно от първите места. Може би на второ след убийството на роднина , на майка , на баща , брат, сестра , син, дъщеря,баба ,дядо. Това сякаш е най- безскрупулното , най- жестокото убийство – да убиеш някой който е част от теб от семейството ти.
Всеки ден медиите съобщават за убийства, убийства за отмъщение за пари , за власт , за убийства поради всякакви причини които един престъпен ум може да намери но от всички най потресаващи са убийствата на роднини.
Дете убило майка си !? Човек отнел живота на този който му го е дал… Необяснимо защо, нечовешко. Да посегнеш на живота на тези на които дължиш своя собствен , да убиеш хората които са те направили човек. Какво става как се стига до там? Ядосваш се на майка си , взимаш кухненския нож и я наказваш !? Баща ти мисли че си слаб футболист и от обида го убиваш? Родителите ти са те били като малък? Не, не няма нещо на този свят което да може да накара нормален човек да посегне на родител. Тогава какви са тия хора които убиват родителите си? Извинява ли ги болест? Заглушава ли болестта повика на кръвта ? Болестта влияе на ума , ами на сърцето?
Човек способен да убие собствените си родители ще пожали ли чужд човек?!
Не са малко и случаите на родители убили децата си. Майка пребива до смърт невръстното си бебе, баща убива сина си за да отмъсти на майката. За повечето хора това е просто поредната потресаваща новина във вестника или по телевизията. Повечето хора дори не биха помислили да направят подобно нещо и е необяснимо как дете ще убие майка си или обратното. Жестоко е но се случва , и хората които го правят си имат своя собствена извратена причина за това. Причина която нормалният човешки ум не би разбрал , но един болен мозък разбира и не само разбира но и оправдава. Навремето Б. Спиноза е казал – “ Мислейки за човешките постъпки , аз винаги съм се старал не да се смея , да скърбя или да порицавам , а само да ги разбирам.” Как би разбрал убийството на родител , как се проумява такова нещо? Или това не е човешка постъпка? Да! Нечовешко е! Също толкова неразбираемо колкото убийството за удоволствие. Двете думи една до друга звучат странно, несъвместимо – убийство и удоволствие … нищо общо между двете , коренно различни и за всеки нормален човек убийство за удоволствие е нещо крайно извратено но за хората които го правят е може би просто удоволствие както за другите да отидат на театър или на кино. Хората са различни и в нещата които им носят удоволствие но да изпитваш удоволствие докато убиваш!? Каква е тази болест която прави от човека звяр и го кара да изпитва наслада докато гледа как човек умира. Може би човека е повече звяр от животните които наричаме зверове , защото животните убиват за да се нахранят а хората за какво ли не.
И ако животните нямат разум то човека има но този разум ни прави освен по – съвършени и по зли, по добри в замисъла на злините които можем да сътворим.
Има и един друг вид убийства – убийствата при самозащита. Всеки човек ли е способен да убие при самозащита? Егоизъм ли е да отнемеш живот за да съхраниш своя собствен? Какво се случва в ума на човек когато трябва да реши – “Аз или той”? И ако всеки един човек е сигурен че би убил при самозащита не прави ли това всички ни потенциални убийци? Но не всеки би убил дори и за да запази живота си. Обратно на ония които убиват за удоволствие има хора които не биха убили дори за да оцелеят. Дали човек има право да убие за да се спаси? Не се ли превръща така човек от жертва в убиец, от осъден на смърт в палач? Редно ли е да отнемеш живот дори на този който иска да отнеме твоя собствен? Бог е казал “Не убивай” – без клаузи , без членове не е ли това върховният закон който трябва да спазваме , не е ли грешно да се подчиняваме първо на човешките закони с всичките клаузи и членове които не винаги са справедливи за всички. Може би ако всички спазвахме Десетте Божи заповеди нямаше да имаме нужда от закони и от съдилища. И щом Бог е казал – “Не убивай” имаме ли ние право да си разрешаваме убийство било и при самозащита?
Правилно ли е да поставяме собствения си живот над този на другите? Имаме ли право да решим дали да умрем ние или другия?
Убийството по какъвто и да е повод си остава убийство , решението да убиеш някого е страшно, но всеки отговаря за постъпките си пред себе си и пред Бог. И само Бог може наистина да отсъди кое е правилно и кое не е. Ние решаваме как да живеем и какви да бъдем , Бог решава дали сме живели правилно или не. Само Бог знае , само Бог вижда всичко и само Бог има право да отсъди.

jorosexa
05-11-2012, 10:48
просто неска имам класно и качвам в форума да си гледам от тела ;д темите

yakuza_
05-11-2012, 10:48
тл;дррррррррррррррррррррр ррррррр

jorosexa
05-11-2012, 10:50
само че нещо не ми се получава единия текст : ( ми го трие целия

StringTheoryPracticist
05-11-2012, 10:56
Намери къде да го постнеш. В най-бъгавия форум от западната половина на Евразия.

pitfall
05-11-2012, 11:20
Намери къде да го постнеш. В най-бъгавия форум от западната половина на Евразия.
:D:D:D:D:D:D

БожиятАгнец
05-11-2012, 14:26
Тема за мен? Благодаря. :oops:

DarkTemplar
05-11-2012, 14:28
Мислех си, че си поредният палав сектант. Жалко...

БожиятАгнец
05-11-2012, 14:37
Мислех си, че си поредният палав сектант. Жалко...

Мани го тоя дявол комплексиран, ше намери и той Бога. :(

ParadOx
05-11-2012, 14:46
Който е прочел първите 4 поста го признавам! :lol:

DarkTemplar
05-11-2012, 14:59
Мани го тоя дявол комплексиран, ше намери и той Бога. :(
Помогни на заблудения раб да прозре истината господна.